Календар
Програма на Унгарския културен институт за м. октомври 2009
Mесецът е посветен на Националния празник на Унгария и на унгарското кино
◊ ПРОГРАМАТА
7, сряда
18.00 часа Унгарски културен институт
. Концерт на Славе Динев (виолончело) и Велин Илиев (пиано)
В програмата: Кодай, Бах, Паганини
Славе Динев е роден през 1961 г. в София. Следва в НМА в класа на проф. Светослав Манолов. Дипломира се през 1989 година. От 1990 г. работи в състава на Софийска филхармония.
Велин Илиев е роден в София. Учи орган в Музикалната академия „Леош Яначек” в Чехия, където се дипломира през 1980 г. От 1983 г. работи в състава на Софийската филхармония и НФХ „Св. Обретенов” като пианист и органист.
7, сряда
17.00 часа Плевен – Художествена галерия „Илия Бешков”
. Откриване на изложбата "Задушевни пейзажи. Медитации" на Петер Фейер-Хадур и Виктор Киш
Петер Фейер Хадур е роден в Будапеща през 1969 година. През 1988 г. завършва гимназия в Шарошпатак. Женен, с две деца. От 1990 г. изучава изобразително изкуство в кръжока „Ференци”. През 2001 г. завършва специалност „рисуване” с ръководител Золтан Дьобрьонтеи. Черпи основните теми за своите платна от ежедневието.
Виктор Киш е роден в град Мишколц през 1977 г., от 1981 г. живее в Будапеща. Започва да се занимава с рисуване през 1995 г. под влияние на художниците Балаж Бода и Кати Ола. Три години учи изобразително изкуство във Визуалното ателие на Ищван Ференци. Прави изложби от 1998 г. От 2007 г. е член на Галерия "Art-area", а от 2008 г. – на Дружеството на художниците от ХVІ район в Будапеща. Интересува се от въпросите на науката за цветовете, планира по-нататъшни художествени експерименти, общи и самостоятелни изложби в тази насока.
Изложбата ще продължи до 30 октомври
15, четвъртък
18.00 часа Унгарски културен институт
. Лекция с демонстрация на диапорами на унгарския фотограф Янош Ейферт
Янош Ейферт е роден на 8 май 1943 г. в Ходмезьовашархей, Унгария. Започва да се занимава с фотография през 1968 г., когато прави първите си снимки на Танцовия състав Хонвед, в който танцува по това време. От 1985 г. започва да прави и диапорами. Негови учители, или по-скоро примери за подражание, създателите на диапорами Янош Дозвалд, Sdrjan Plavsa, Жак Мюлер, изкуствоведът д-р Лайош Вегвари, са оказали значително въздействие върху стила му, за който са характерни отсъствието на текст, визуалната фантазия, специфичната символна система, както и общото въздействие, изградено от вътрешните движения на картината и звука и виртуозността на изпълнението.
16, петък
17.00 часа Пловдив – Балабанова къща
. Международни фотографски срещи, 2009 - Участие на унгарския фотограф Янош Ейферт с фотоизложбата „Новели в картини”
Янош Ейферт е един от най-известните представители на унгарското фотографско изкуство в Унгария и чужбина. Неговото творчество не може да се вмести в една стилова категория, той твори в много посоки. Ейферт е многостранна, непрекъснато обновяваща се, експериментираща фигура. Известността му се дължи на танцови, актови, природни и приложни фотографии. Работи освен това и както преподавател, лектор и експерт. Има зад гърба си 150 самостоятелни изложби, участвал е в 650 общи изложби, награждаван е 168 пъти. Снимал е в 41 страни. Неговите фотографии, фоторепортажи и статии редовно излизат в специализираната преса, в унгарски и чуждестранни вестници, книги и електронни медии. Написал е предговори за много фотоалбуми и изложбени каталози, откривал е изложби, изнасял е лекции. Настоящата изложба на Янош Ейферт представя 37 негови творби от различни поредици: „Актова фотография”, „Триптихи”, „Природа”, „Танц” и „Пътуване”.
Изложбата ще продължи до 31 октомври
20, вторник
18.00 часа Унгарски културен институт
. Представяне на книгата „Баща на мъртвите” (Балаж Дьоре), 2008, София, Издателство „Ерго”
· С участието на преводача и издателя Мартин Христов
· Книгата се издава с подкрепата на Фондация „Унгарска книга” и Фондация „Унгарска преводаческа къща”
· Книгата представя: Кристина Йорданова
„Баща на мъртвите” е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават разказвача отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание. Балаж Дьоре вае спомен за бащата с безмилостна прецизност и сдържана емоционалност, без да звучи дидактично или натрапчиво сантиментално.
Балаж Дьоре (1951) е автор на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий” (1982) и „Прекъснах един роман” (2004), както и на множество белетристични творби, между които „Всеки да потърси своята смърт” (1993), „Книга на блажените” (2001), „Баща на мъртвите” (2003), „Приятелят на баща ми” (2006). Носител на литературните награди „Милан Фющ” (1997), „Про Литература” (2004), „Атила Йожеф” (2005) и др.
21, сряда
18.00 часа Унгарски културен институт
. Хайку-четене „Реминисценция от лятото” и откриване на новия хайку сезон „Музиката на листопада”
Вечер на Българския хайку съюз
23, петък
17.00 часа Унгарски културен институт
Възпоменание по повод революцията от 1956
· Откриване на изложбата „1956 – надежда за свобода” – юбилейна изложба на Министерството на външните работи на Република Унгария
· Прожекция на филмите, посветени на революцията:
„Непогребаният” (реж. Марта Месарош), 2004, 124 минути, историческа драма, цветен и черно-бял, унгарско-словашко-полска копродукция, с превод на български
Сценарий: Марта Месарош, Ева Патаки, музика: Зигмунт Коньечни, оператор: Ника Янчо, с участието на: Ян Новицки, Лили Хорват, Марианна Мор, Петер Андораи, Дьорд Черхалми, Дьорд Кулка и др.
Имре Над е първият комунистически ръководител, който става символ на една национална революция – на тази от 1956-та, човекът, който прекратява участието на Унгария във Варшавския договор и се обявява за многопартийна демокрация. Мнозина смятат, че ролята му от 1956 и последвалата до края на живота му вярност към идеята на революцията не произтича от живота му, комунистическите му убеждения и миналото му в Москва, а че е преживял някакъв изключителен катарзис.
„Имах лична причина да направя този филм: от детските си години познавам Ержебет Над. Имах възможност да проследя тежката й съдба, да видя как живее в самота и изолация, а след това – да видя решителната й борба за реабилитация на нейния баща. Много пъти съм се срещала и със самия Имре Над. До ден-днешен помня милото му и приветливо държане.” – споделя режисьорката Марта Месарош.
Основна тема във филма не е 56-та. Режисьорката ни представя онзи период от живота на министър-председателя, за който знаем най-малко, пред нас оживяват последните му години от югославското посолство, през плена в Снагов и съдебните дела чак до екзекуцията му.
„19-те дни на надеждата и смъртта” (режисьор Йожеф Мадяр), документален, 92 минути, с превод на български
Това е филм за историята на революцията и освободителната борба от 1956. Той е изграден върху спомените на участници в събитията и върху факти от историческата действителност. Филмът се опитва да намери отговор на въпроси, за които поради различни причини се говори малко.
26 октомври – 2 ноември, понеделник-понеделник
18.00 часа Унгарски културен институт
Седмица на унгарското кино – Творби от 39-ия преглед на унгарското кино, Будапеща, 2009
Филмите са с превод на български език (озвучени или със субтитри на български)
26, понеделник
. Следователят (режисьор Атила Гигор) - 2008, 107 минути, филмът не се препоръчва за лица под 16 години
Сценарий: Атила Гигор, оператор: Мате Хербаи, музика: Ласло Мелиш, с участието на: Жолт Ангер, Юдит Резеш, Шандор Терхеш, Илдико Тот и др.
Награди от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за най-добра мъжка роля (Жолт Ангер), награда „Златна ножица” (Золтан Ковач), за сценарий (Атила Гигор), награда „Златна врана” (Атила Гигор)
Тибор Малкав не се разбира с живите и не поддържа контакти с хората. Единственият жив човек до него е умиращата му майка. Тибор няма пари за нейната операция, затова приема да убие напълно непознат човек. Тибор Малкав убива Ференц Сирмаи. Получава парите и изглежда сякаш всичко е наред. Но на следващия ден Тибор Малкав получава писмо от Ференц Сирмаи. Става ясно, че са имали много общи неща. Тибор Малкав има проблем. Ако иска да избегне подвеждането под отговорност, трябва да разбере кой го е наел и защо. Тибор Малкав е анатом. Тибор Малкав се впуска по следите на един мъртвец и ще научи неочаквани неща за самия себе си.
27, вторник
. Млечен път (режисьор Бенедек Флигауф) - 2007, 82 минути
Сценарий: Бенедек Флигауф, оператори: Адам Филенц и Гергей Похарнок, музика: Колектив Raptor, продуценти: Андраш Мухи, Ерньо Мещерхази, Моника Меч, звук: Тамаш Беке
Награди от от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за операторско майсторство (Гергей Похарнок), специалната награда (на Бенедек Флигауф), „Златен микрофон” (Тамаш Беке)
„Млечен път” е един специфичен научно-популярен филм, в който виждаме не жирафи и пингвини, а хора. В този филм няма градове, провинция, няма политически конфликт, има само биосфера, безвремева природа и едни странни и тайнствени същества – хората. Този филм от определена гледна точка дава много по-малко на зрителя от традиционните филми, от друга гледна точка пък – много повече. Гледайки филма, може би ще успеем да приведем съзнанието си в такова състояние, което да ни накара да видим, че мястото, на което живеем, е една чудна планета в безкрайния космос.” (Бенедек Флигауф)
28, сряда
. Делта (режисьор Корнел Мундруцо) - 2007, 92 минути, драма, унгарско-германска продукция, филмът не се препоръчва за лица под 16 години
Сценарий: Ивет Биро и Корнел Мундруцо, музика: Феликс Лайко, оператор: Матяш Ердей, драматург: Виктория Петрани, продуценти: Виктория Петрани, Сузан Мариан, Филип Бобер, с участието на: Феликс Лайко, Оршоя Тот, Лили Монори, Шандор Гашпар
Награди от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за най-добра оригинална музика (Феликс Лайко), „Джин Московиц” (Корнел Мундруцо), „Златна ролка” (Корнел Мундруцо)
Други награди: награда „Фипреси” от Фестивала в Кан, 2008 (за Корнел Мундруцо), номинация за „Златна палма” на Фестивала в Кан, 2008 (за Корнел Мундруцо)
Един мълчалив младеж се връща в дивия и затворен свят на дунавската делта. Това място е лабиринт от малки островчета, водни пътища и тръстики. Обитателите му са се изолирали напълно от външния свят. Младежът, който не е бил по тези места от детските си години, се запознава със сестра си, която до този момент не е виждал. Момичето е крехко и плашливо. Брат й решава да се премести в нейната колиба на брега. Заедно започват да строят къща във водата, далеч от всичко и всеки, по средата на езерото. Един ден канят съселяните си на обяд, на който става ясно, че привързаните към земята местни хора не приемат противоестествената връзка на брата и сестрата.
29, четвъртък
. Пясъчен часовник (режисьор Саболч Толнаи) - 2007, 104 минути, драма, черно/бял, унгарско-сръбска копродукция, филмът не се препоръчва за лица под 12 години
По едноименната творба на Данило Киш, музика: Саболч Сьоке, оператор: Гергей Похарнок, продуценти: Дьорд Дурст, Мирослав Могорович, с участието на: Небойша Дугалич, Слободан Кустич, Кати Лазар, Адам Райхона, Алиса Терек, Мари Над и др.
Награди от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за операторско майсторство (Гергей Похарнок)
В центъра на събитията е Андреас Сам, млад писател, който търси собствените си корени и проучва спомена за баща си, изчезнал през Втората световна война. Неговото пътуване в миналото се превръща в каталог на унгареца от Централна и Източна Европа, често принуден да живее като малцинство в друга държава, в дневник на неговите съмнения, безпомощност, безотечественост и непрекъсната носталгия по родината. Пресъздадената с визуални средства творба на Данило Киш сблъсква зрителя с параноята от възраждащия се национализъм и с последиците от идеологическото заслепение.
„... тук някъде, на дълбочина от няколко стотин метра лежи трупът на Панонско море, което не е съвсем мъртво, само е покрито, то стои под животински и човешки трупове, под труповете на мъртвите хора и мъртвите им творби, само е притиснато, от хилядолетия то все още диша...” (Данило Киш)
2 ноември, понеделник
. Без пощада (режисьор Елемер Рагайи) - 2006, 70 минути, игрален, филмът не се препоръчва за лица под 16 години
Сценарий: Елемер Рагайи, Елемер Мадяр, оператор: Мартон Рагайи, Елемер Рагайи, продуцент: Денеш Секереш, с участието на: Габор Надпал, Имре Чуя, Дьорд Гажо, Карой Еперйеш, Лайош Берток, Лили Монори и др.
Награди от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за режисура (Елемер Рагайи), за продуцент (Денеш Секереш)
В едно забутано селце е убит старец. За свидетел в полицията е призован Денеш Шуха, наемен работник при жертвата, скоро обаче обвиняват него за стореното. Заподозреният отрича докрай, но двамата опитни следователи успяват да изкопчат от него признания с помощта на доносник и с обещанието да го освободят. Въпреки че е невинен, застава пред съда като обвиняем. Доказателствата срещу него не са съвсем убедителни, но въпреки това, разполагайки с неговите признания, съдът го обявява за виновен. Присъдата е 8 години затвор. Шуха изкарва две години и 4 месеца на „топло”, когато случайно се разкрива истинският извършител. Шуха се прибира у дома, но съселяните му го изолират. Никой не му дава работа. За да се изхрани все пак някак си, той взема заем от 10 хиляди форинта, които възнамерява да върне от обезщетението, което ще му изплати държавата. Делото за обезщетение обаче се протака и в крайна сметка отхвърлят жалбата му. Междувременно кредиторите вземат дома му и вече няма и къде да живее. В отчаянието си Шуха се обесва. Той на никого не е трябвал, на никого не е липсвал, така че накрая никой не отговаря за неговия провален живот.
30-31, петък-събота
Унгарски културен институт
. Компютърно пространство 2009 (http://www.computerspace.org) – 21-во поредно издание на международния форум за компютърни изкуства и съвременни медии
Единственото по рода си събитие в Югоизточна Европа – на 29 октомври от 17 часа в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще се проведе официалната церемония по награждаването на победителите в тазгодишния конкурс. Семинарите със специализирани лекции на теми: “Електронното портфолио и виртуалната идентичност” и “Компютърна анимация” ще се проведат на 30-31.10 в Чешкия център. Уъркшоп с роботи, представяне на иновативни инсталации, прожекции на компютърна анимация и много други изненади може да видите в Унгарския културен институт отново на 30-31.10.
Програмата за всички събития в рамките на Форума можете да прочетете на сайта на Компютърно пространство.
7, сряда
18.00 часа Унгарски културен институт
. Концерт на Славе Динев (виолончело) и Велин Илиев (пиано)
В програмата: Кодай, Бах, Паганини
Славе Динев е роден през 1961 г. в София. Следва в НМА в класа на проф. Светослав Манолов. Дипломира се през 1989 година. От 1990 г. работи в състава на Софийска филхармония.
Велин Илиев е роден в София. Учи орган в Музикалната академия „Леош Яначек” в Чехия, където се дипломира през 1980 г. От 1983 г. работи в състава на Софийската филхармония и НФХ „Св. Обретенов” като пианист и органист.
7, сряда
17.00 часа Плевен – Художествена галерия „Илия Бешков”
. Откриване на изложбата "Задушевни пейзажи. Медитации" на Петер Фейер-Хадур и Виктор Киш
Петер Фейер Хадур е роден в Будапеща през 1969 година. През 1988 г. завършва гимназия в Шарошпатак. Женен, с две деца. От 1990 г. изучава изобразително изкуство в кръжока „Ференци”. През 2001 г. завършва специалност „рисуване” с ръководител Золтан Дьобрьонтеи. Черпи основните теми за своите платна от ежедневието.
Виктор Киш е роден в град Мишколц през 1977 г., от 1981 г. живее в Будапеща. Започва да се занимава с рисуване през 1995 г. под влияние на художниците Балаж Бода и Кати Ола. Три години учи изобразително изкуство във Визуалното ателие на Ищван Ференци. Прави изложби от 1998 г. От 2007 г. е член на Галерия "Art-area", а от 2008 г. – на Дружеството на художниците от ХVІ район в Будапеща. Интересува се от въпросите на науката за цветовете, планира по-нататъшни художествени експерименти, общи и самостоятелни изложби в тази насока.
Изложбата ще продължи до 30 октомври
15, четвъртък
18.00 часа Унгарски културен институт
. Лекция с демонстрация на диапорами на унгарския фотограф Янош Ейферт
Янош Ейферт е роден на 8 май 1943 г. в Ходмезьовашархей, Унгария. Започва да се занимава с фотография през 1968 г., когато прави първите си снимки на Танцовия състав Хонвед, в който танцува по това време. От 1985 г. започва да прави и диапорами. Негови учители, или по-скоро примери за подражание, създателите на диапорами Янош Дозвалд, Sdrjan Plavsa, Жак Мюлер, изкуствоведът д-р Лайош Вегвари, са оказали значително въздействие върху стила му, за който са характерни отсъствието на текст, визуалната фантазия, специфичната символна система, както и общото въздействие, изградено от вътрешните движения на картината и звука и виртуозността на изпълнението.
16, петък
17.00 часа Пловдив – Балабанова къща
. Международни фотографски срещи, 2009 - Участие на унгарския фотограф Янош Ейферт с фотоизложбата „Новели в картини”
Янош Ейферт е един от най-известните представители на унгарското фотографско изкуство в Унгария и чужбина. Неговото творчество не може да се вмести в една стилова категория, той твори в много посоки. Ейферт е многостранна, непрекъснато обновяваща се, експериментираща фигура. Известността му се дължи на танцови, актови, природни и приложни фотографии. Работи освен това и както преподавател, лектор и експерт. Има зад гърба си 150 самостоятелни изложби, участвал е в 650 общи изложби, награждаван е 168 пъти. Снимал е в 41 страни. Неговите фотографии, фоторепортажи и статии редовно излизат в специализираната преса, в унгарски и чуждестранни вестници, книги и електронни медии. Написал е предговори за много фотоалбуми и изложбени каталози, откривал е изложби, изнасял е лекции. Настоящата изложба на Янош Ейферт представя 37 негови творби от различни поредици: „Актова фотография”, „Триптихи”, „Природа”, „Танц” и „Пътуване”.
Изложбата ще продължи до 31 октомври
20, вторник
18.00 часа Унгарски културен институт
. Представяне на книгата „Баща на мъртвите” (Балаж Дьоре), 2008, София, Издателство „Ерго”
· С участието на преводача и издателя Мартин Христов
· Книгата се издава с подкрепата на Фондация „Унгарска книга” и Фондация „Унгарска преводаческа къща”
· Книгата представя: Кристина Йорданова
„Баща на мъртвите” е една от най-добрите белетристични творби на Балаж Дьоре. Текстът съхранява езиковия пуританизъм и микрореалистичната прецизност на епичната проза, същевременно на езиково равнище, въпреки консерватизма си, привнася обновителни елементи. Дните на траур и реминисценции принуждават разказвача отново и отново да извиква в паметта си личността и житейската история на бащата, придавайки им ново тълкувание. Балаж Дьоре вае спомен за бащата с безмилостна прецизност и сдържана емоционалност, без да звучи дидактично или натрапчиво сантиментално.
Балаж Дьоре (1951) е автор на стихосбирките „Ръкописът на набожния игумен Пафнутий” (1982) и „Прекъснах един роман” (2004), както и на множество белетристични творби, между които „Всеки да потърси своята смърт” (1993), „Книга на блажените” (2001), „Баща на мъртвите” (2003), „Приятелят на баща ми” (2006). Носител на литературните награди „Милан Фющ” (1997), „Про Литература” (2004), „Атила Йожеф” (2005) и др.
21, сряда
18.00 часа Унгарски културен институт
. Хайку-четене „Реминисценция от лятото” и откриване на новия хайку сезон „Музиката на листопада”
Вечер на Българския хайку съюз
23, петък
17.00 часа Унгарски културен институт
Възпоменание по повод революцията от 1956
· Откриване на изложбата „1956 – надежда за свобода” – юбилейна изложба на Министерството на външните работи на Република Унгария
· Прожекция на филмите, посветени на революцията:
„Непогребаният” (реж. Марта Месарош), 2004, 124 минути, историческа драма, цветен и черно-бял, унгарско-словашко-полска копродукция, с превод на български
Сценарий: Марта Месарош, Ева Патаки, музика: Зигмунт Коньечни, оператор: Ника Янчо, с участието на: Ян Новицки, Лили Хорват, Марианна Мор, Петер Андораи, Дьорд Черхалми, Дьорд Кулка и др.
Имре Над е първият комунистически ръководител, който става символ на една национална революция – на тази от 1956-та, човекът, който прекратява участието на Унгария във Варшавския договор и се обявява за многопартийна демокрация. Мнозина смятат, че ролята му от 1956 и последвалата до края на живота му вярност към идеята на революцията не произтича от живота му, комунистическите му убеждения и миналото му в Москва, а че е преживял някакъв изключителен катарзис.
„Имах лична причина да направя този филм: от детските си години познавам Ержебет Над. Имах възможност да проследя тежката й съдба, да видя как живее в самота и изолация, а след това – да видя решителната й борба за реабилитация на нейния баща. Много пъти съм се срещала и със самия Имре Над. До ден-днешен помня милото му и приветливо държане.” – споделя режисьорката Марта Месарош.
Основна тема във филма не е 56-та. Режисьорката ни представя онзи период от живота на министър-председателя, за който знаем най-малко, пред нас оживяват последните му години от югославското посолство, през плена в Снагов и съдебните дела чак до екзекуцията му.
„19-те дни на надеждата и смъртта” (режисьор Йожеф Мадяр), документален, 92 минути, с превод на български
Това е филм за историята на революцията и освободителната борба от 1956. Той е изграден върху спомените на участници в събитията и върху факти от историческата действителност. Филмът се опитва да намери отговор на въпроси, за които поради различни причини се говори малко.
26 октомври – 2 ноември, понеделник-понеделник
18.00 часа Унгарски културен институт
Седмица на унгарското кино – Творби от 39-ия преглед на унгарското кино, Будапеща, 2009
Филмите са с превод на български език (озвучени или със субтитри на български)
26, понеделник
. Следователят (режисьор Атила Гигор) - 2008, 107 минути, филмът не се препоръчва за лица под 16 години
Сценарий: Атила Гигор, оператор: Мате Хербаи, музика: Ласло Мелиш, с участието на: Жолт Ангер, Юдит Резеш, Шандор Терхеш, Илдико Тот и др.
Награди от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за най-добра мъжка роля (Жолт Ангер), награда „Златна ножица” (Золтан Ковач), за сценарий (Атила Гигор), награда „Златна врана” (Атила Гигор)
Тибор Малкав не се разбира с живите и не поддържа контакти с хората. Единственият жив човек до него е умиращата му майка. Тибор няма пари за нейната операция, затова приема да убие напълно непознат човек. Тибор Малкав убива Ференц Сирмаи. Получава парите и изглежда сякаш всичко е наред. Но на следващия ден Тибор Малкав получава писмо от Ференц Сирмаи. Става ясно, че са имали много общи неща. Тибор Малкав има проблем. Ако иска да избегне подвеждането под отговорност, трябва да разбере кой го е наел и защо. Тибор Малкав е анатом. Тибор Малкав се впуска по следите на един мъртвец и ще научи неочаквани неща за самия себе си.
27, вторник
. Млечен път (режисьор Бенедек Флигауф) - 2007, 82 минути
Сценарий: Бенедек Флигауф, оператори: Адам Филенц и Гергей Похарнок, музика: Колектив Raptor, продуценти: Андраш Мухи, Ерньо Мещерхази, Моника Меч, звук: Тамаш Беке
Награди от от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за операторско майсторство (Гергей Похарнок), специалната награда (на Бенедек Флигауф), „Златен микрофон” (Тамаш Беке)
„Млечен път” е един специфичен научно-популярен филм, в който виждаме не жирафи и пингвини, а хора. В този филм няма градове, провинция, няма политически конфликт, има само биосфера, безвремева природа и едни странни и тайнствени същества – хората. Този филм от определена гледна точка дава много по-малко на зрителя от традиционните филми, от друга гледна точка пък – много повече. Гледайки филма, може би ще успеем да приведем съзнанието си в такова състояние, което да ни накара да видим, че мястото, на което живеем, е една чудна планета в безкрайния космос.” (Бенедек Флигауф)
28, сряда
. Делта (режисьор Корнел Мундруцо) - 2007, 92 минути, драма, унгарско-германска продукция, филмът не се препоръчва за лица под 16 години
Сценарий: Ивет Биро и Корнел Мундруцо, музика: Феликс Лайко, оператор: Матяш Ердей, драматург: Виктория Петрани, продуценти: Виктория Петрани, Сузан Мариан, Филип Бобер, с участието на: Феликс Лайко, Оршоя Тот, Лили Монори, Шандор Гашпар
Награди от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за най-добра оригинална музика (Феликс Лайко), „Джин Московиц” (Корнел Мундруцо), „Златна ролка” (Корнел Мундруцо)
Други награди: награда „Фипреси” от Фестивала в Кан, 2008 (за Корнел Мундруцо), номинация за „Златна палма” на Фестивала в Кан, 2008 (за Корнел Мундруцо)
Един мълчалив младеж се връща в дивия и затворен свят на дунавската делта. Това място е лабиринт от малки островчета, водни пътища и тръстики. Обитателите му са се изолирали напълно от външния свят. Младежът, който не е бил по тези места от детските си години, се запознава със сестра си, която до този момент не е виждал. Момичето е крехко и плашливо. Брат й решава да се премести в нейната колиба на брега. Заедно започват да строят къща във водата, далеч от всичко и всеки, по средата на езерото. Един ден канят съселяните си на обяд, на който става ясно, че привързаните към земята местни хора не приемат противоестествената връзка на брата и сестрата.
29, четвъртък
. Пясъчен часовник (режисьор Саболч Толнаи) - 2007, 104 минути, драма, черно/бял, унгарско-сръбска копродукция, филмът не се препоръчва за лица под 12 години
По едноименната творба на Данило Киш, музика: Саболч Сьоке, оператор: Гергей Похарнок, продуценти: Дьорд Дурст, Мирослав Могорович, с участието на: Небойша Дугалич, Слободан Кустич, Кати Лазар, Адам Райхона, Алиса Терек, Мари Над и др.
Награди от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за операторско майсторство (Гергей Похарнок)
В центъра на събитията е Андреас Сам, млад писател, който търси собствените си корени и проучва спомена за баща си, изчезнал през Втората световна война. Неговото пътуване в миналото се превръща в каталог на унгареца от Централна и Източна Европа, често принуден да живее като малцинство в друга държава, в дневник на неговите съмнения, безпомощност, безотечественост и непрекъсната носталгия по родината. Пресъздадената с визуални средства творба на Данило Киш сблъсква зрителя с параноята от възраждащия се национализъм и с последиците от идеологическото заслепение.
„... тук някъде, на дълбочина от няколко стотин метра лежи трупът на Панонско море, което не е съвсем мъртво, само е покрито, то стои под животински и човешки трупове, под труповете на мъртвите хора и мъртвите им творби, само е притиснато, от хилядолетия то все още диша...” (Данило Киш)
2 ноември, понеделник
. Без пощада (режисьор Елемер Рагайи) - 2006, 70 минути, игрален, филмът не се препоръчва за лица под 16 години
Сценарий: Елемер Рагайи, Елемер Мадяр, оператор: Мартон Рагайи, Елемер Рагайи, продуцент: Денеш Секереш, с участието на: Габор Надпал, Имре Чуя, Дьорд Гажо, Карой Еперйеш, Лайош Берток, Лили Монори и др.
Награди от 39-ия преглед на унгарското кино (Будапеща, 2008): за режисура (Елемер Рагайи), за продуцент (Денеш Секереш)
В едно забутано селце е убит старец. За свидетел в полицията е призован Денеш Шуха, наемен работник при жертвата, скоро обаче обвиняват него за стореното. Заподозреният отрича докрай, но двамата опитни следователи успяват да изкопчат от него признания с помощта на доносник и с обещанието да го освободят. Въпреки че е невинен, застава пред съда като обвиняем. Доказателствата срещу него не са съвсем убедителни, но въпреки това, разполагайки с неговите признания, съдът го обявява за виновен. Присъдата е 8 години затвор. Шуха изкарва две години и 4 месеца на „топло”, когато случайно се разкрива истинският извършител. Шуха се прибира у дома, но съселяните му го изолират. Никой не му дава работа. За да се изхрани все пак някак си, той взема заем от 10 хиляди форинта, които възнамерява да върне от обезщетението, което ще му изплати държавата. Делото за обезщетение обаче се протака и в крайна сметка отхвърлят жалбата му. Междувременно кредиторите вземат дома му и вече няма и къде да живее. В отчаянието си Шуха се обесва. Той на никого не е трябвал, на никого не е липсвал, така че накрая никой не отговаря за неговия провален живот.
30-31, петък-събота
Унгарски културен институт
. Компютърно пространство 2009 (http://www.computerspace.org) – 21-во поредно издание на международния форум за компютърни изкуства и съвременни медии
Единственото по рода си събитие в Югоизточна Европа – на 29 октомври от 17 часа в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще се проведе официалната церемония по награждаването на победителите в тазгодишния конкурс. Семинарите със специализирани лекции на теми: “Електронното портфолио и виртуалната идентичност” и “Компютърна анимация” ще се проведат на 30-31.10 в Чешкия център. Уъркшоп с роботи, представяне на иновативни инсталации, прожекции на компютърна анимация и много други изненади може да видите в Унгарския културен институт отново на 30-31.10.
Програмата за всички събития в рамките на Форума можете да прочетете на сайта на Компютърно пространство.
Автор:
Унгарски културен институт
Публикация:
14.10.2009 г. 14:57
Етикети:
Посетено:
1310
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/12/news/8628-programa-na-ungarskiya-kulturen-institut-za-m-oktomvri-2009