Календар
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Програмата на Унгарския културен институт за май 2013
Месец на литературата
◊ ПРОГРАМАTA
ВРЕМЕ. Гьоте е имал време. Има хора, които живеят с хронометър в ръка, носят се безспир към някакви цели и броят секундите. Други живеят, като дърветата, много бавно и непоклатимо и знаят, че имат още много, много време, десетилетия. На моя възраст вече много хора знаят, че същинското време на живота им е изтекло, механизмът се е изтощил. На тази възраст, около четиридесетте, Гьоте е знаел, че не си струва да бърза, че разполага със срок от близо половин столетие, има време. Чуден е този усет, който не спира да тиктака в нас, отмерва годините, предупреждава ни колко още ни остава. Гьоте, Толстой са планирали живота си за осемдесет години. Шекспир вече е бързал: бързал е да напише всичко за двадесет години, защото е знаел, че на петдесет ще е принуден да прекъсне. Имаме заложени в себе си някакво мерило и усет за живота и смъртта. Припряни сме, говорим за друго, но всъщност знаем истината.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – Май, превод: Юлия Крумова)
30 април – 15 май
Димитровград – Художествена галерия „Петко Чурчулиев”
Фотоизложбата на студенти-фотографи от MOME Masters от Университета по изкуства „Мохоли-Над” (Будапеща) и концерт на Акустично джаз трио (Димитровград) – Димитър Русев (китара), Митя Йорданов (пиано), Петър Ганев (ударни), Мария Арнаудова (вокал)
MOME Masters обхваща студентите, завършващи катедра „Фотография” на Университета по изкуства „Мохоли-Над”. Творците, включени в изложбата на MOME Masters: Виола Фатьол, Ана Дюркович, Река Сент-Ивани, Ева Оравец.
Изложбата ще продължи до 15 май
8 май, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложба-живопис на Данаил Игнатов
Данаил Игнатов е художник на български сюжети – пейзажи от красиви местности и от китни малки градчета. Спокойно можем да го наречем и възрожденски. Платна на Данаил Игнатов са притежание на галерии и частни колекции в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, САЩ, Русия и Канада.
Изложбата ще продължи до 19 май
8-9 май, сряда-четвъртък, 11.00-17.00
Унгарски културен институт
Двудневен семинар по превод на проза с участието на лектора Андраш Имре
И тази година сме поканили унгарския литературовед и писател Андраш Имре, познавайки неговия опит в организирането и ръководенето на много преводачески семинари в Унгария и в чужбина. Двудневният семинар е насочен към настоящите и бъдещите преводачи от унгарски език, ще се проведе на унгарски език, от 11 до 17 часа на 8 и 9 май 2013 г.
Предназначен е за преводачи и за студенти от III до V курс. Андраш Имре е подготвил откъси от произведения на унгарски писатели от края на ХIХ и от ХХ век, които ще бъдат преведени и обсъдени от участниците по време на семинара. Не се изисква предварителна подготовка.
Андраш Имре (Будапеща, 1966), поет, литературовед. Завършва Университета „Лоранд Йотвьош” (Будапеща), специалности право и естетика. Работи известно време като журналист, а след това като учител по унгарски език. Понастоящем преподава творческо писане и превод. Има издадена собствена стихосбирка „Което има две имена” (1998). Превежда от английски, испански и френски, основно стихове.
Редовно изнася лекции по теория на превода пред преводачите от унгарски на ежегодния преводачески семинар, организиран от Литературния кръг „Атила Йожеф”.
За преводаческата си дейност е удостоен с наградата „Вешели” (1999), а като поет – със „Стипендия Сорос” (1998), награда Грейвс (1999) и „Ищван Ваш” (2002). Носител на наградата „Атила Йожеф” (2008).
9 май, четвъртък, 18.30-19.30 часа
Унгарски културен институт
По случай Деня на Европа урок по унгарски народни танци Чардаш 2. с професионалните танцьори Димитър Корчаков и Елица Костадинова
Чардаш от Алфьолд – долината на лютите чушки (Калоча)
Вход: свободен! Желателна е предварителната регистрация на тел: 987 23 07 или на имейл: uki@uki.bg!
Чардашът е традиционен унгарски народен танц, името му идва от думата „чарда” („страноприемница, хан”). Чардашът е олицетворение на унгарския стил на танцуване, в който напети танцьори импровизират поотделно, а после танцуват по двойки с жени. Танцът произхожда от Унгария и благодарение на циганите музиканти става популярен и в съседните земи – Войводина, Словакия, Словения, Хърватско, Подкарпатие, Моравия и при банатските българи.
Характерно за чардаша е смяната, разновидностите на ритъма: започва бавно и приключва с весело, бързо темпо.
Чардашът е танц по двойки, най-често мъжът и жената танцуват хванати един за друг. Когато все пак се разделят, започва т.нар. примамване с демонстриране на сила и закачки.
Характерен за Калоча е бавният чардаш.
9 май, четвъртък, 17.30 часа
Русе – Градска художествена галерия
Откриване на изложбата на Аннамария Йори „Метаморфози на розата”
Аннамария Йори е родена в Будапеща на 13 септември 1980 г. Завършила е Унгарската художествена академия, специалност „Изобразително изкуство” (2001-2006) при Атила Ковач, Йожеф Гал. Специализирала е в Единбъргския колеж по изкуствата (2005). Стипендии: 2009-Творческа стипендия на Национален фонд „Култура” (2010), Стипендия на Унгарска академия, Рим (2008), Стипендия „Еразъм” (2005). От 2007 г. членува в Дружеството на унгарските художници и Съюза на унгарските художници и приложници и от 2009 г. в Художественото сдружение Caffart.
„Идеализациите на цветето в живописта са безкрайни: стереотипно агресивни, сексуално инстинктивни, трансцедентално иконични, гностично истинни, експресионистично крайни. Странно е, но почти никога цветето не се появява в съвременното изкуство под формата на банално намерен обект... Живописните картини на унгарската художничка Аннамария Йори от сериите „Метаморфози на розата” и „Сърце-семе-леха” предлагат вълнуваща възможност да преживеем отново живописното като категория, която създава свои независими енергии, когато се свързва с трансформиращата универсалност на символите. Живописваните цветя и семена присъстват като „раждащи се” образи в сърцето на символите, които ги отглеждат.” (проф. д-р Петер Цанев)
Изложбата ще продължи до 29 май
13 май, понеделник, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Концерт на Дуо Илиевски (цигулка-пиано)
В програмата: творби на Джузепе Тартини, Дора Пеячевич, Фридрих „Фриц” Крайслер, Шарл Камий Сен-Санс, Йоханес Брамс, Дежьо Ледерер и Бела Барок
Вход: свободен!
Константин Илиевски започва да свири на пиано още на 5-годишна възраст при проф. Милена Куртова. На 13 години е приет в Консерваторията в Братислава, специалности пиано, композиция и дирижиране. След това учи в Музикалната академия във Виена, специалност композиция. Константин Илиевски участва в множество майсторски класове. Има записи за българските, австрийските и словашките телевизия и радио. Концертира като диригент и пианист в България, Словакия, Чехия, Унгария, Австрия, Полша и т.н. През 2012 година печели наградата на Съюза на българските музиканти и танцови дейци „Кристална лира”. Като диригент е работил със следните оркестри: Българска национална филхармония, Оркестъра на Радио Класик ФМ, Благоевградска опера, Wiener Concert Verein, Оркестър на Консерваторията в Братислава и др.
Жужанна Илиевски започва да свири на цигулка на 5-годишна възраст и още 8-годишна е приета в класа „Специални таланти” на Музикалната академия „Ференц Лист”, учи при Мария Вермеш. Започва да концертира в европейските държави още на 11 години. През 1993 г. печели стипендия на Фондация, основана от испанската кралица, и учи в класа на проф. Игор Осим. Свири в камерния оркестър на Будапещенската опера. Има множество солови концерти в Австрия, Германия, Франция и българия.
Дуото Илиевски е основано от двамата съпрузи-музиканти през 2009 година.
14 май, вторник, 18-21 часа
Унгарски културен институт
На фокус – писателите и преводачите
Литературен маратон (унгарска проза, поезия и драматургия) с участието на актьорите Мариела Станчева и Тодор Димитров, и на музикантите Даниела Пенева (цигулка) и Румен Спасов (китара)
Открива: Жолт Сабо, заместник генерален директор на Институт Балаши – Будапеща
Всички творби, които ще чуете в изпълнение на двамата актьори, не са излизали досега в печата или предстои да бъдат публикувани през тази година!
Участвайте във викторина и спечелете книга на унгарски автор!
Ще чуете откъси от произведенията на следните унгарски автори: Дьорд Фердинанди (пр. Мартин Христов), Ендре Кукорели (пр. Николай Бойков), Жужа Бенеи (пр. Светла Кьосева), Лайош Грендел (пр. Нели Димова), Марта Щремски (пр. Лиляна Лесничкова), Ноеми Сечи (пр. Юлия Крумова), Петер Естерхази (пр. Мина Цонева), Силард Рубин (пр. Адриана Петкова), Тошо Дончев (пр. Росица Тодорова), Унгарски поети (Атила Йожеф, Янош Аран, Жени Варнаи, Миклош Радноти, Шандор Вьорьош) (пр. Иванка Павлова), Чаба Секей (пр. Илияна Михайлова-Сопкова), Шандор Петьо (пр. Стефка Хрусанова), текст за преводачите – Емил Басат
За музикантите:
Даниела Пенева е родена във Варна, завършва класическо пеене в Националното музикално училище „Любомир Пипков”. Бакалавър е по цигулка от Националната музикална академия „Панчо Владигеров”. Специализира в Италия и Германия, лауреат е на музикални конкурси у нас и в чужбина.
Румен Спасов е роден в Панагюрище, завършва “Българска филология” и “Културология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Преподава театрална критика в Свободния факултет, докторант е във Философския факултет на СУ. Член-основател на Университетския състав за старинна музика „Св. Климент Охридски” и на литературния кръг „Стрелец 2”.
Подробна програма за цялото събитие: в Унгарския културен институт, на сайта на УКИ и във фейсбук
15 май, сряда, 18-21 часа
София и страната
Нощ на литературата – Нощни литературни четения и виртуална среща европейски писатели
Инициативата се провежда под егидата на EUNIC България, с подкрепата на ЕК в България и с участието на чуждестранните културни институти от мрежата на EUNIC.
И в страната: общините Шумен, Плевен, Русе, Варна, Бургас, Велико Търново, Пловдив, Габрово, Перник и София
Унгарският текст, който ще се чете в страната, е откъс от „Дневник. 1957-1958” на Шандор Мараи (превод Нели Димова)
Програма за събитията и за четенията в София и страната – на адреса на организаторите, в уебстраниците и във фейсбук
16 май, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
По повод 80-годишнината на поета и преводача Кръстьо Станишев представяне на стихосбирката „Глас в пустиня” (ИК Агрипина, 2012)
Представя: Тошо Дончев
За книгата ще говори редакторът Тома Бинчев
Кръстьо Станишев е роден на 12 май 1933 г. в Бургас. Дипломиран филолог. Поет, преводач на поезия, автор за деца. първа книга с лирика „Лицето на света” (1960) – шестнадесета: „Глас в пустиня” (2011). Издал е над четиридесет книги за деца и няколко десетки – преводна поезия от руски и немски. Първият пълен превод на Гьотевия „Фауст” (І, ІІ част) е негово дело (1980). Превежда поезия предимно от немски (поети от ХVІІ до ХХІ век). Отличаван с български и международни награди за поезия, поетически превод и детска литература.
18-23 май
София – Американска библиотека
18 май – Прожекция на филмите: „Жарка есен в Студената война. Унгария през 1956” и „Будапеща ретро 1.” В рамките на V-ия Фестивал на наследството
Часовете на прожекциите: в програмата на фестивала!
. Жарка есен в Студената война. Унгария през 1956
Документален филм, 2006, 56 минути, с български субтитри
Сценарий: Янош Райнер М., режисьори: Юдит Коти и Юдит Топич, продуцент: Река Шаркьози
Филмът представя историята на унгарската революция от 1956 г. от световнополитически аспект. Разглежда създаването на статуквото след ВСВ, специфичните черти на епохата на Студената война, предисторията на унгарската революция в Централна и Източна Европа и Унгария.
Документи от епохата обрисуват отзвука за събитията в чужбина и за провала на революцията, политическите съображения на великите сили и тяхното поведение.
Не пропуска жертвите и бегълците от последвалите репресии. Документалният филм представя наскоро открити архивни кадри от епохата от американския, френския, немския, английския и руския архив.
. Будапеща ретро 1. Картини от 60-те и 70-те години, цветен, черно-бял, документален филм, 1998, 80 минути, с английски субтитри
Режисьор: Габор Жигмонд Пал, оператор: Атила Кекеши, сценарий: Миклош Тамаши, музикален редактор: Ищван Палоши
В този филм ще видите само архивни кадри. Кинореклами, реклами, откъси от късометражни филми. Но не за историческите събития, свързани със столицата, а за това как са живели хората в Будапеща през тези 20 години. Къде са се хранили, как са се обличали, къде са се забавлявали. По-възрастните ще си припомнят, а младите ще се запознаят с прочути веществени спомени от епохата.
20 май, понеделник, 19 часа
Унгарски културен институт – Камерна сцена
„Многоклетка” – Моноспектакъл на актрисата Мариела Станчева по разказите на Лайош Наги, Ищван Йоркен, Карой Сакони, Ференц Шанта и музиката на Ян Тиърсен, Александър Деспла, Лудовико Ейнауди, Модест Мусоргски и Майкъл Нийман
Вход: свободен!
Мариела Станчева е родена на 15.01.1986 във Варна. Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2011 в класа на проф. Красимир Спасов и Николай Ламбрев-Михайловски. До края на 2012 е част от трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Варна. В момента там играе в представленията „Урболешка трагедия” от Д. Ковачевич, реж. Д. Стоянов; „Американска Рулетка” от Ал. Мардан, реж. К. Бандутов; „Дон Жуан или любовта към геометрията” от Макс Фриш, реж. Г. Михалков.
21 май, вторник, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложба-живопис на Петър Стайков
Петър Стайков е роден на 6 януари 1933 г. в Пловдив, където завършва средното си образование. Завършва Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович” (Художествената академия ) в София, учи живопис при професор Панайот Панайотов. От 1957 г. до края на живота си работи в град Смолян – като уредник в Художествената галерия Смолян и 33 години като художник-проектант сценограф в Родопския драматичен театър. Оформил над 200 театрални постановки.
Той е един от учредителите и дългогодишен творчески секретар на Дружество на художниците в Смолян. Активен участник е в културният живот на Смолян и средните Родопи. Бил е дългогодишен председател на Клуба на дейците на културата. Автор е на художественото оформление на много спектакли и концерти на ансамбъл „Родопа”, Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Орфей”, на сценографски постановки на самодейни оперети и читалищни постановки.
Отличен е с много престижни национални награди и ордени. Умира през 1990 г. в София.
Изложбата ще продължи до 7 юни
22 май, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на списание „Форраш” (Извор) с участието на главния редактор на списанието, литературоведа и писател Ласло Фюзи и с носителя на наградата „Кошут” унгарски поет Ференц Буда
Проявата се осъществява с финансовата помощ на Съюза на унгарските писатели
Ласло Фюзи (1955) литературовед, главен редактор на списание „Форраш” (Кечкемет). Завършва средното си образование в град Шопрон, а висшето – в Университета в Сегед. Интересите му са насочени към съвременната унгарска литература. Писал е монография за Ласло Немет, една от най-значимите фигури в унгарската литература през ХХ век, но същевременно и предизвикала най-много полемики („Фигура и творба”, Ласло Немет, 1901-1975, 2001).
Автобиографичните му мемоари излизат през 2012 година под заглавието „Спойки, разцепления”. Понастоящем ръководи Ателиетата за съвременно изкуство в град Кечкемет, обединяващо Издателство „Фораш”, Международното студио за керамика и Международното творческо ателие по емайл.
Ференц Буда (1936), поет, писател, преводач, редактор и един от основателите на списание „Фораш” (Кечкемет), празнуващо тази година 45-та си годишнина.
Завършва средно и висше образование (унгарска и руска филология) в родния си град Дебрецен. Прекъсва следването си заради Унгарската революция през 1956 година. участва в революцията с три свои стихове и заради тях е осъден на една година затвор.
По-значими сборници: „Какво не ти достига” (събрани стихове 2006), „Свят, мой свят” (автобиографичен сборник, 2011).
Ференц Буда е носител на престижната унгарска държавна награда „Кошут и е пожизнен член на Съюза на унгарските писатели
23-26 май, четвъртък, неделя
София – СУ „Св. Климент Охридски”
Трети международен конгрес по българистика
С участието на унгарските лектори: доц. дфн Габор Балаж, Даниел Цийман, Дора Шопов-Елекеш, Елвира Катуш, Кристина Менхарт, Петер Ланго, Атила Тюрк и Сабина Мерва
Подробна информация за конгреса: http://bulgarianstudies.org/
28 май, вторник, 18.30-19.30 часа
Унгарски културен институт
Урок по унгарски народни танци от областта Калотасег с професионалните танцьори Димитър Корчаков и Елица Костадинова
Вход: свободен! Желателна е предварителната регистрация на тел: 987 23 07 или на имейл: uki@uki.bg!
Характерни за района на Калотасег народни танци са ергенските танци, бавният и бърз чардаш и вербункът (от седем части).
Областта Калотасег се намира в Румъния, отчасти в Трансилвания, на запад от Коложвар (рум. Клуж), съхранява традиционните трансилвански унгарски народни обичаи.
Всяка година в Калотасенткирай се провежда Международен събор за народна музика и народни танци от област Калотасег и всеки ден в продължение на осем часа всички, които обичат калотасегския фолклор, могат да участват в уроците по народни танци, инструменти и народно пеене.
30 май, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на унгарския брой на „Литературен глас”, посветен на писателя Шандор Мараи
Броят включва откъси от публикувани и непубликувани на български език творби на Шандор Мараи
По повод 20-годишнината от създаването на вестника и обявяването на Кошице, родния град на Шандор Мараи, за Европейска столица на културата 2013
Шандор Мараи (1900-1989) започва творческия си път като поет, но е познат преди всичко с прозата и мемоарите си. Чистотата и елегантността на стила му, ярката му етична позиция, създават особена атмосфера на благородство в прозаичните му произведения. Като гражданин на света той става истински защитник на буржоазните ценности. В знак на протест напуска Унгария, заклева се, че ще се върне само в една свободна Унгария. По-късните му произведения са издадени в Унгария след рухването на комунизма.
Творби (подбор): „Изповедите на един буржоа” (ИК Стигмати), „Свещите изгарят до край” (ИК Стигмати), „Наследството на Естер”, „Четирите сезона”, „Книга за билките”, Дневници.
Части от последните три заглавия са излизали в месечните програми на Института и в „Литературен вестник”.
. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт http://szofia.balassiintezet.hu
ВРЕМЕ. Гьоте е имал време. Има хора, които живеят с хронометър в ръка, носят се безспир към някакви цели и броят секундите. Други живеят, като дърветата, много бавно и непоклатимо и знаят, че имат още много, много време, десетилетия. На моя възраст вече много хора знаят, че същинското време на живота им е изтекло, механизмът се е изтощил. На тази възраст, около четиридесетте, Гьоте е знаел, че не си струва да бърза, че разполага със срок от близо половин столетие, има време. Чуден е този усет, който не спира да тиктака в нас, отмерва годините, предупреждава ни колко още ни остава. Гьоте, Толстой са планирали живота си за осемдесет години. Шекспир вече е бързал: бързал е да напише всичко за двадесет години, защото е знаел, че на петдесет ще е принуден да прекъсне. Имаме заложени в себе си някакво мерило и усет за живота и смъртта. Припряни сме, говорим за друго, но всъщност знаем истината.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – Май, превод: Юлия Крумова)
30 април – 15 май
Димитровград – Художествена галерия „Петко Чурчулиев”
Фотоизложбата на студенти-фотографи от MOME Masters от Университета по изкуства „Мохоли-Над” (Будапеща) и концерт на Акустично джаз трио (Димитровград) – Димитър Русев (китара), Митя Йорданов (пиано), Петър Ганев (ударни), Мария Арнаудова (вокал)
MOME Masters обхваща студентите, завършващи катедра „Фотография” на Университета по изкуства „Мохоли-Над”. Творците, включени в изложбата на MOME Masters: Виола Фатьол, Ана Дюркович, Река Сент-Ивани, Ева Оравец.
Изложбата ще продължи до 15 май
8 май, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложба-живопис на Данаил Игнатов
Данаил Игнатов е художник на български сюжети – пейзажи от красиви местности и от китни малки градчета. Спокойно можем да го наречем и възрожденски. Платна на Данаил Игнатов са притежание на галерии и частни колекции в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, САЩ, Русия и Канада.
Изложбата ще продължи до 19 май
8-9 май, сряда-четвъртък, 11.00-17.00
Унгарски културен институт
Двудневен семинар по превод на проза с участието на лектора Андраш Имре
И тази година сме поканили унгарския литературовед и писател Андраш Имре, познавайки неговия опит в организирането и ръководенето на много преводачески семинари в Унгария и в чужбина. Двудневният семинар е насочен към настоящите и бъдещите преводачи от унгарски език, ще се проведе на унгарски език, от 11 до 17 часа на 8 и 9 май 2013 г.
Предназначен е за преводачи и за студенти от III до V курс. Андраш Имре е подготвил откъси от произведения на унгарски писатели от края на ХIХ и от ХХ век, които ще бъдат преведени и обсъдени от участниците по време на семинара. Не се изисква предварителна подготовка.
Андраш Имре (Будапеща, 1966), поет, литературовед. Завършва Университета „Лоранд Йотвьош” (Будапеща), специалности право и естетика. Работи известно време като журналист, а след това като учител по унгарски език. Понастоящем преподава творческо писане и превод. Има издадена собствена стихосбирка „Което има две имена” (1998). Превежда от английски, испански и френски, основно стихове.
Редовно изнася лекции по теория на превода пред преводачите от унгарски на ежегодния преводачески семинар, организиран от Литературния кръг „Атила Йожеф”.
За преводаческата си дейност е удостоен с наградата „Вешели” (1999), а като поет – със „Стипендия Сорос” (1998), награда Грейвс (1999) и „Ищван Ваш” (2002). Носител на наградата „Атила Йожеф” (2008).
9 май, четвъртък, 18.30-19.30 часа
Унгарски културен институт
По случай Деня на Европа урок по унгарски народни танци Чардаш 2. с професионалните танцьори Димитър Корчаков и Елица Костадинова
Чардаш от Алфьолд – долината на лютите чушки (Калоча)
Вход: свободен! Желателна е предварителната регистрация на тел: 987 23 07 или на имейл: uki@uki.bg!
Чардашът е традиционен унгарски народен танц, името му идва от думата „чарда” („страноприемница, хан”). Чардашът е олицетворение на унгарския стил на танцуване, в който напети танцьори импровизират поотделно, а после танцуват по двойки с жени. Танцът произхожда от Унгария и благодарение на циганите музиканти става популярен и в съседните земи – Войводина, Словакия, Словения, Хърватско, Подкарпатие, Моравия и при банатските българи.
Характерно за чардаша е смяната, разновидностите на ритъма: започва бавно и приключва с весело, бързо темпо.
Чардашът е танц по двойки, най-често мъжът и жената танцуват хванати един за друг. Когато все пак се разделят, започва т.нар. примамване с демонстриране на сила и закачки.
Характерен за Калоча е бавният чардаш.
9 май, четвъртък, 17.30 часа
Русе – Градска художествена галерия
Откриване на изложбата на Аннамария Йори „Метаморфози на розата”
Аннамария Йори е родена в Будапеща на 13 септември 1980 г. Завършила е Унгарската художествена академия, специалност „Изобразително изкуство” (2001-2006) при Атила Ковач, Йожеф Гал. Специализирала е в Единбъргския колеж по изкуствата (2005). Стипендии: 2009-Творческа стипендия на Национален фонд „Култура” (2010), Стипендия на Унгарска академия, Рим (2008), Стипендия „Еразъм” (2005). От 2007 г. членува в Дружеството на унгарските художници и Съюза на унгарските художници и приложници и от 2009 г. в Художественото сдружение Caffart.
„Идеализациите на цветето в живописта са безкрайни: стереотипно агресивни, сексуално инстинктивни, трансцедентално иконични, гностично истинни, експресионистично крайни. Странно е, но почти никога цветето не се появява в съвременното изкуство под формата на банално намерен обект... Живописните картини на унгарската художничка Аннамария Йори от сериите „Метаморфози на розата” и „Сърце-семе-леха” предлагат вълнуваща възможност да преживеем отново живописното като категория, която създава свои независими енергии, когато се свързва с трансформиращата универсалност на символите. Живописваните цветя и семена присъстват като „раждащи се” образи в сърцето на символите, които ги отглеждат.” (проф. д-р Петер Цанев)
Изложбата ще продължи до 29 май
13 май, понеделник, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Концерт на Дуо Илиевски (цигулка-пиано)
В програмата: творби на Джузепе Тартини, Дора Пеячевич, Фридрих „Фриц” Крайслер, Шарл Камий Сен-Санс, Йоханес Брамс, Дежьо Ледерер и Бела Барок
Вход: свободен!
Константин Илиевски започва да свири на пиано още на 5-годишна възраст при проф. Милена Куртова. На 13 години е приет в Консерваторията в Братислава, специалности пиано, композиция и дирижиране. След това учи в Музикалната академия във Виена, специалност композиция. Константин Илиевски участва в множество майсторски класове. Има записи за българските, австрийските и словашките телевизия и радио. Концертира като диригент и пианист в България, Словакия, Чехия, Унгария, Австрия, Полша и т.н. През 2012 година печели наградата на Съюза на българските музиканти и танцови дейци „Кристална лира”. Като диригент е работил със следните оркестри: Българска национална филхармония, Оркестъра на Радио Класик ФМ, Благоевградска опера, Wiener Concert Verein, Оркестър на Консерваторията в Братислава и др.
Жужанна Илиевски започва да свири на цигулка на 5-годишна възраст и още 8-годишна е приета в класа „Специални таланти” на Музикалната академия „Ференц Лист”, учи при Мария Вермеш. Започва да концертира в европейските държави още на 11 години. През 1993 г. печели стипендия на Фондация, основана от испанската кралица, и учи в класа на проф. Игор Осим. Свири в камерния оркестър на Будапещенската опера. Има множество солови концерти в Австрия, Германия, Франция и българия.
Дуото Илиевски е основано от двамата съпрузи-музиканти през 2009 година.
14 май, вторник, 18-21 часа
Унгарски културен институт
На фокус – писателите и преводачите
Литературен маратон (унгарска проза, поезия и драматургия) с участието на актьорите Мариела Станчева и Тодор Димитров, и на музикантите Даниела Пенева (цигулка) и Румен Спасов (китара)
Открива: Жолт Сабо, заместник генерален директор на Институт Балаши – Будапеща
Всички творби, които ще чуете в изпълнение на двамата актьори, не са излизали досега в печата или предстои да бъдат публикувани през тази година!
Участвайте във викторина и спечелете книга на унгарски автор!
Ще чуете откъси от произведенията на следните унгарски автори: Дьорд Фердинанди (пр. Мартин Христов), Ендре Кукорели (пр. Николай Бойков), Жужа Бенеи (пр. Светла Кьосева), Лайош Грендел (пр. Нели Димова), Марта Щремски (пр. Лиляна Лесничкова), Ноеми Сечи (пр. Юлия Крумова), Петер Естерхази (пр. Мина Цонева), Силард Рубин (пр. Адриана Петкова), Тошо Дончев (пр. Росица Тодорова), Унгарски поети (Атила Йожеф, Янош Аран, Жени Варнаи, Миклош Радноти, Шандор Вьорьош) (пр. Иванка Павлова), Чаба Секей (пр. Илияна Михайлова-Сопкова), Шандор Петьо (пр. Стефка Хрусанова), текст за преводачите – Емил Басат
За музикантите:
Даниела Пенева е родена във Варна, завършва класическо пеене в Националното музикално училище „Любомир Пипков”. Бакалавър е по цигулка от Националната музикална академия „Панчо Владигеров”. Специализира в Италия и Германия, лауреат е на музикални конкурси у нас и в чужбина.
Румен Спасов е роден в Панагюрище, завършва “Българска филология” и “Културология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Преподава театрална критика в Свободния факултет, докторант е във Философския факултет на СУ. Член-основател на Университетския състав за старинна музика „Св. Климент Охридски” и на литературния кръг „Стрелец 2”.
Подробна програма за цялото събитие: в Унгарския културен институт, на сайта на УКИ и във фейсбук
15 май, сряда, 18-21 часа
София и страната
Нощ на литературата – Нощни литературни четения и виртуална среща европейски писатели
Инициативата се провежда под егидата на EUNIC България, с подкрепата на ЕК в България и с участието на чуждестранните културни институти от мрежата на EUNIC.
И в страната: общините Шумен, Плевен, Русе, Варна, Бургас, Велико Търново, Пловдив, Габрово, Перник и София
Унгарският текст, който ще се чете в страната, е откъс от „Дневник. 1957-1958” на Шандор Мараи (превод Нели Димова)
Програма за събитията и за четенията в София и страната – на адреса на организаторите, в уебстраниците и във фейсбук
16 май, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
По повод 80-годишнината на поета и преводача Кръстьо Станишев представяне на стихосбирката „Глас в пустиня” (ИК Агрипина, 2012)
Представя: Тошо Дончев
За книгата ще говори редакторът Тома Бинчев
Кръстьо Станишев е роден на 12 май 1933 г. в Бургас. Дипломиран филолог. Поет, преводач на поезия, автор за деца. първа книга с лирика „Лицето на света” (1960) – шестнадесета: „Глас в пустиня” (2011). Издал е над четиридесет книги за деца и няколко десетки – преводна поезия от руски и немски. Първият пълен превод на Гьотевия „Фауст” (І, ІІ част) е негово дело (1980). Превежда поезия предимно от немски (поети от ХVІІ до ХХІ век). Отличаван с български и международни награди за поезия, поетически превод и детска литература.
18-23 май
София – Американска библиотека
18 май – Прожекция на филмите: „Жарка есен в Студената война. Унгария през 1956” и „Будапеща ретро 1.” В рамките на V-ия Фестивал на наследството
Часовете на прожекциите: в програмата на фестивала!
. Жарка есен в Студената война. Унгария през 1956
Документален филм, 2006, 56 минути, с български субтитри
Сценарий: Янош Райнер М., режисьори: Юдит Коти и Юдит Топич, продуцент: Река Шаркьози
Филмът представя историята на унгарската революция от 1956 г. от световнополитически аспект. Разглежда създаването на статуквото след ВСВ, специфичните черти на епохата на Студената война, предисторията на унгарската революция в Централна и Източна Европа и Унгария.
Документи от епохата обрисуват отзвука за събитията в чужбина и за провала на революцията, политическите съображения на великите сили и тяхното поведение.
Не пропуска жертвите и бегълците от последвалите репресии. Документалният филм представя наскоро открити архивни кадри от епохата от американския, френския, немския, английския и руския архив.
. Будапеща ретро 1. Картини от 60-те и 70-те години, цветен, черно-бял, документален филм, 1998, 80 минути, с английски субтитри
Режисьор: Габор Жигмонд Пал, оператор: Атила Кекеши, сценарий: Миклош Тамаши, музикален редактор: Ищван Палоши
В този филм ще видите само архивни кадри. Кинореклами, реклами, откъси от късометражни филми. Но не за историческите събития, свързани със столицата, а за това как са живели хората в Будапеща през тези 20 години. Къде са се хранили, как са се обличали, къде са се забавлявали. По-възрастните ще си припомнят, а младите ще се запознаят с прочути веществени спомени от епохата.
20 май, понеделник, 19 часа
Унгарски културен институт – Камерна сцена
„Многоклетка” – Моноспектакъл на актрисата Мариела Станчева по разказите на Лайош Наги, Ищван Йоркен, Карой Сакони, Ференц Шанта и музиката на Ян Тиърсен, Александър Деспла, Лудовико Ейнауди, Модест Мусоргски и Майкъл Нийман
Вход: свободен!
Мариела Станчева е родена на 15.01.1986 във Варна. Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2011 в класа на проф. Красимир Спасов и Николай Ламбрев-Михайловски. До края на 2012 е част от трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Варна. В момента там играе в представленията „Урболешка трагедия” от Д. Ковачевич, реж. Д. Стоянов; „Американска Рулетка” от Ал. Мардан, реж. К. Бандутов; „Дон Жуан или любовта към геометрията” от Макс Фриш, реж. Г. Михалков.
21 май, вторник, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложба-живопис на Петър Стайков
Петър Стайков е роден на 6 януари 1933 г. в Пловдив, където завършва средното си образование. Завършва Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович” (Художествената академия ) в София, учи живопис при професор Панайот Панайотов. От 1957 г. до края на живота си работи в град Смолян – като уредник в Художествената галерия Смолян и 33 години като художник-проектант сценограф в Родопския драматичен театър. Оформил над 200 театрални постановки.
Той е един от учредителите и дългогодишен творчески секретар на Дружество на художниците в Смолян. Активен участник е в културният живот на Смолян и средните Родопи. Бил е дългогодишен председател на Клуба на дейците на културата. Автор е на художественото оформление на много спектакли и концерти на ансамбъл „Родопа”, Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Орфей”, на сценографски постановки на самодейни оперети и читалищни постановки.
Отличен е с много престижни национални награди и ордени. Умира през 1990 г. в София.
Изложбата ще продължи до 7 юни
22 май, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на списание „Форраш” (Извор) с участието на главния редактор на списанието, литературоведа и писател Ласло Фюзи и с носителя на наградата „Кошут” унгарски поет Ференц Буда
Проявата се осъществява с финансовата помощ на Съюза на унгарските писатели
Ласло Фюзи (1955) литературовед, главен редактор на списание „Форраш” (Кечкемет). Завършва средното си образование в град Шопрон, а висшето – в Университета в Сегед. Интересите му са насочени към съвременната унгарска литература. Писал е монография за Ласло Немет, една от най-значимите фигури в унгарската литература през ХХ век, но същевременно и предизвикала най-много полемики („Фигура и творба”, Ласло Немет, 1901-1975, 2001).
Автобиографичните му мемоари излизат през 2012 година под заглавието „Спойки, разцепления”. Понастоящем ръководи Ателиетата за съвременно изкуство в град Кечкемет, обединяващо Издателство „Фораш”, Международното студио за керамика и Международното творческо ателие по емайл.
Ференц Буда (1936), поет, писател, преводач, редактор и един от основателите на списание „Фораш” (Кечкемет), празнуващо тази година 45-та си годишнина.
Завършва средно и висше образование (унгарска и руска филология) в родния си град Дебрецен. Прекъсва следването си заради Унгарската революция през 1956 година. участва в революцията с три свои стихове и заради тях е осъден на една година затвор.
По-значими сборници: „Какво не ти достига” (събрани стихове 2006), „Свят, мой свят” (автобиографичен сборник, 2011).
Ференц Буда е носител на престижната унгарска държавна награда „Кошут и е пожизнен член на Съюза на унгарските писатели
23-26 май, четвъртък, неделя
София – СУ „Св. Климент Охридски”
Трети международен конгрес по българистика
С участието на унгарските лектори: доц. дфн Габор Балаж, Даниел Цийман, Дора Шопов-Елекеш, Елвира Катуш, Кристина Менхарт, Петер Ланго, Атила Тюрк и Сабина Мерва
Подробна информация за конгреса: http://bulgarianstudies.org/
28 май, вторник, 18.30-19.30 часа
Унгарски културен институт
Урок по унгарски народни танци от областта Калотасег с професионалните танцьори Димитър Корчаков и Елица Костадинова
Вход: свободен! Желателна е предварителната регистрация на тел: 987 23 07 или на имейл: uki@uki.bg!
Характерни за района на Калотасег народни танци са ергенските танци, бавният и бърз чардаш и вербункът (от седем части).
Областта Калотасег се намира в Румъния, отчасти в Трансилвания, на запад от Коложвар (рум. Клуж), съхранява традиционните трансилвански унгарски народни обичаи.
Всяка година в Калотасенткирай се провежда Международен събор за народна музика и народни танци от област Калотасег и всеки ден в продължение на осем часа всички, които обичат калотасегския фолклор, могат да участват в уроците по народни танци, инструменти и народно пеене.
30 май, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на унгарския брой на „Литературен глас”, посветен на писателя Шандор Мараи
Броят включва откъси от публикувани и непубликувани на български език творби на Шандор Мараи
По повод 20-годишнината от създаването на вестника и обявяването на Кошице, родния град на Шандор Мараи, за Европейска столица на културата 2013
Шандор Мараи (1900-1989) започва творческия си път като поет, но е познат преди всичко с прозата и мемоарите си. Чистотата и елегантността на стила му, ярката му етична позиция, създават особена атмосфера на благородство в прозаичните му произведения. Като гражданин на света той става истински защитник на буржоазните ценности. В знак на протест напуска Унгария, заклева се, че ще се върне само в една свободна Унгария. По-късните му произведения са издадени в Унгария след рухването на комунизма.
Творби (подбор): „Изповедите на един буржоа” (ИК Стигмати), „Свещите изгарят до край” (ИК Стигмати), „Наследството на Естер”, „Четирите сезона”, „Книга за билките”, Дневници.
Части от последните три заглавия са излизали в месечните програми на Института и в „Литературен вестник”.
Автор:
Нели Димова, Унгарски културен институт
Публикация:
07.05.2013 г. 15:51
Етикети:
Посетено:
1504
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/12/news/16948-programata-na-ungarskiya-kulturen-institut-za-may-2013