Календар
Програма на Унгарския културен институт за февруари 2013
Изложби, премиери на книги, театър, кино
◊ ПРОГРАМАТА
У нас, в детството ми, празниците се празнуваха не просто, както си му е редът, а даже някак си прекомерно, всичко „с връх” и подсладено, пъстро и богато. Може би затова сега се боя от всички празници, за които се подготвям не както си му е редът и накрая винаги изпитвам усещането, че малко съм дал или малко съм получил: разтупкващото сърцето очакване, тлеещо в дъното на всяко преживяване, да, на самия живот, и до днес не е напълно угаснало, и с отминаването на празника сломено осъзнавам, че нещо не се е получило така, както би трябвало. И ми се иска да върна и да заменя подаръка, целия този живот.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – зима – февруари – празник, превод: Юлия Крумова)
. До 15 февруари в Унгарския културен институт продължава фотоизложбата на студенти-фотографи от MOME Masters от Университета по изкуства „Мохоли-Над” (Будапеща)
MOME Masters обхваща студентите, завършващи катедра „Фотография” на Университета по изкуства „Мохоли-Над”. Това е организация, която представлява фотографските, медийни и художествени течения и възгледи, които считаме за релевантни, важни и актуални, както и подпомага реализирането на личните амбиции на студентите. Първостепенната цел на обучението в магистърската програма по фотография на MOME (Университета по изкуства „Мохоли-Над”) е, отговаряйки на изискванията на епохата, да представи визуален език на фотографията не само в традиционните фотографски жанрове, а да осигури усвояването на комплексните визуални, теоретични, културноисторически и up-to-date медийни познания, запазвайки критичния поглед в областта използването на медията.
Творците, включени в изложбата на MOME Masters: Виола Фатьол, Ана Дюркович, Река Сент-Ивани, Ева Оравец.
7 февруари, четвъртък, 18.30-21 часа
Унгарски културен институт
„От Галилея до Патмос” Животът на Свети Апостол Йоан - библейски текстове и исторически сведения
Среща-дискусия на публиката с участниците в спектакъла „Йоан – синът на Гърма” (реж. Антон Радославов)
Казват, че светът не е чакалня. Какво тогава правим и защо сме тук?
Това се пита Йоан – синът на Заведей и търси изход от този свят-гара, където всеки си тръгва, когато му дойде влакът, а тайната на мирозданието е скрита някъде там – отвъд жълтата линия.
Години по-късно, заточен на остров Патмос, той си припомня своя живот, своя бунт и своя път през отчаянието, към надеждата и вярата. Път, който го превръща от бунтовния "син на гърма" в Aпостола на любовта, както е известен и до днес.
. В Унгарския културен институт всеки четвъртък до 14 март ще се провеждат срещи-дискусии с актьорите от мюзикъла.
12 февруари, вторник, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на сборника с разкази „Банално” на Любов Кронева (ИК "Жанет 45")
Представя: Митко Новков
Тези разкази са за любовта. Но живеем в постмодернизма. Струва ми се, че доста хора не се чувстват пряко засегнати от този факт. И наистина, трудно ще схванеш какви са ярките светлини и дълбоките сенки, ако вече си свикнал със сумрака. Веднага ще предложа изчерпателно обяснение на постмодернизма, понеже на писателя всичко трябва да му се разбира: състояние в съвременната култура, което отрича търсенето на смисъл в хаотичния свят, избягва самата възможност за смисъл, изразявано понякога чрез пародията на този смисъл.
И каква любов може да има тук? Откъде да знам, честно! Любов... Като морето е. Куп скъпоценности потъват на дъното му, да не говорим какво се носи често пъти на повърхността.
Убедена съм, че нямаш ли поне един човек, когото да обичаш, залиняваш и си отиваш. Разказите са за усилието да проумееш какво и как още те задържа тук, може би за да поправиш нещо, макар никой да не ти обещава, че ще успееш.
(Любов Кронева)
13 февруари, сряда
Унгарски културен институт
Проява на туроператора КРИС ЕЪР. Вход: с покани!
14 февруари, четвъртък, 18.30-21 часа
Унгарски културен институт
Среща-дискусия на публиката с актьорите от спектакъла „Йоан – синът на Гърма” (реж. Антон Радославов)
18 февруари, понеделник, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложба живопис на Карой Саренчев
Открива: проф. д-р Петер Цанев, Национална художествена академия
Карой Саренчев е роден през 1960 г. в Будапеща. Баща му е българин, градинар от с. Поликраище. Завършва гимназия в родния си град и през 1980 г. се записва в Националната художествена академия в София, която завършва през 1986 г. като ученик на професор Светлин Русев, специалност живопис. Живее и работи в Будапеща. Твори главно в областта на живописта. Участвал е в много колективни изложби, а самостоятелни е имал в Унгария, България, Германия и Гърция. Член е на Съюза на унгарските художници.
Последните му работи са символични. Както по време на криза, хунта, война или друго извънредно обстоятелство писателите са писали „на чекмеджето”, така художникът рисува върху и в чекмеджета.
Изложби: 2011 – Колективна изложба в Русе, Градска Галерия, 2011 – Колективна изложба в София, УКИ, 2005 – Галерия Aranykéz, 2004 – Галерия Kastély – Фелшьожолца, 2003 – Български културно-информационен център – Будапеща, 2001 – Галерия на Българското самоуправление в Унгария, Будапеща, 2000 – Читалище Чоконаи, Будапеща, 15 район, 1998 – Галерия Савидис, Атина, 1994 – Читалище на Жамбек, 1992 – Унгарски културен институт, Берлин, 1991 – Staatsgalerie, Щутгарт, 1990 – Mühlenmuseum, Гифхорн (Германия), 1988 – Градска галерия, Калоча
Изложбата ще продължи до 1 март
20 февруари, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Възпоменание за Марта Бур
Съвместно с Института за балканистика с Център по тракология към БАН
Марта Бур-Марковска (1929-2012) Историк и преводач. Родена на 15 февруари 1929 г. в Будапеща. Завършва университета по икономически науки в Будапеща, история и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Аспирант към Историческия институт при УАН, след това – асистент по история в университетите в Дебрецен и Будапеща. От 1960 г., след като сключва брак със своя колега музеолог Димитър Марковски, се установява да живее в София. Член на Съюза на учените в България.
Занимава се с въпросите на стопанската история, с акцент върху икономическо-търговските връзки в Централна и Югоизточна Европа. Автор на монографията „Балканите и унгарският пазар през ХVІІІ век”, на научно-популярни трудове, превела (заедно със съпруга си Димитър Марковски) „История на Унгария” от М. Унгер и О. Саболч, „Митове” от Й. Роман и др., съавтор (със съпруга си Димитър Марковски) на книгата „Унгария. Из кривините на свидната си участ”. Последната й публикация „Почитатели на Свети Наум в Унгария през ХVІІ-ХVІІІ век” излиза в сборника „Обществени и религиозни връзки между Унгария и Балканите”.
21 февруари, четвъртък, 18.30-21 часа
Унгарски културен институт
Среща-дискусия на публиката с актьорите от спектакъла „Йоан – синът на Гърма” (реж. Антон Радославов)
22 февруари, петък, 19 часа
Унгарски културен институт
„Многоклетка” – Вечер на актрисата Мариела Станчева по разказите на Лайош Наги, Ищван Йоркен, Карой Сакони и музиката на Ян Тиърсен, Александър Деспла, Лудовико Ейнауди, Модест Мусоргски и Майкъл Нийман.
Мариела Станчева е родена на 15.01.1986 във Варна. Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2011 в класа на проф. Красимир Спасов и Николай Ламбрев-Михайловски. До края на 2012 е част от трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Варна. В момента там играе в представленията „Урбулешка трагедия” от Д. Ковачевич, реж. Д. Стоянов; „Американска Рулетка” от Ал. Мардан, реж. К. Бандутов; „Дон Жуан или любовта към геометрията” от Макс Фриш, реж. Г. Михалков.
Награди: I награда в категория артисти-професионалисти в ХХІІІ Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература – Шумен 2012; Носител на специалната награда на Община Дебрецен в ХХІІІ НКИУБЛ – Шумен 2012; I награда в категория студенти от ВУЗ-ове по изкуствата в ХХІІ НКИУБЛ – Шумен 2010; I награда в категория непрофесионалисти в ХХ НКИУБЛ – Шумен 2006.
25 февруари, понеделник, 18-20.30 часа
Унгарски културен институт
Българското кино – интерпретации, образи, пропаганда
През 2013 г. българската общественост отбелязва голямото събитие, свързано със спасяването на българските евреи през 1943 г.
Прожекция на документални и игрални киноленти, произведени по време на комунистическия режим: „Транспортите на смъртта не тръгнаха” (Хаим Оливер, Барух Лазаров, Сами Биджерано, 1977), „Ешелоните на смъртта” (реж. Борислав Пунчев, сцен. Хаим Оливер, 1986) и среща-разговор с авторите и участниците във филмите.
27 февруари, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Литературна вечер, посветена на видни български унгаристи по повод 80 години от рождението им
Поетите и преводачите Нино Николов (1933-2002), Георги Крумов (1933-2004), Александър Миланов (1933-2006) ще представи Чавдар Добрев
Стихове и преводи в изпълнение на актьора Иван Налбантов
Нино Николов (1933-2002) Нино Николов е роден през 1933 г. в Троян. Завършва журналистика и унгарска филология в Будапеща, специализира естетика в Будапеща и международни отношения в Москва. Работил е като редактор във в. Литературен фронт (1966-1969), на два пъти е директор на Българския културен център в Будапеща (1970-1972, 1984-1989), един от учредителите и главни секретари на СБП (1974-1979). Член на СБП и СПБ. Носител на Голямата награда на СПБ (1993), Звезден орден на Унгария, финландския орден „Златен лъв” – І-ва степен. Автор на 16 поетични книги. Превежда унгарски, фински, руски и английски автори. Превежда финския народен епос „Калевала” (1992). Съставител, редактор, автор на предговори, послеслови и рецензии за унгарската литература и култура. Пише сценарии за документални филми, статии, есета и др. Сред превежданите от него унгарски автори са Шандор Петьофи, Ласло Наги, Ендре Ади, Маргит Сечи и др., автор на сборниците „Горчива чаша”, „Цимбал. Унгарски народни песни и балади”, „Ново Средновековие. Трима унгарски поети от Трансилвания”, съставител и съпреводач в сборника „Без люлка и без гроб” от Атила Йожеф и др.
Георги Крумов (1933-2004) Писателят, преводач и журналист Георги Крумов е роден през 1933 г. в Ново село, Видинско. Директор на Българския културен институт в Будапеща (1991-1994). Почетен член на Съюза на унгарските писатели. Автор на романи, разкази, повести и стихосбирки. Пише сценарии за документални филми, статии и есета. На унгарски език е преведен романът му „От седем до седем”. Претворява на български език древни шумерски и акадски поетични текстове. Основно превежда от унгарски език, като сред по-известните му преводи са: „Трагедията на човека” на Имре Мадач, поемата „Апостолът” на Шандор Петьофи, „Естер” от Ласло Немет, „Звездите на Егер” от Геза Гардони, стихове от Янош Аран, Михай Вьорьошмарти, Михай Витез Чоконаи, Ференц Кьолчеи, Дежьо Костолани, Шандор Чори и други. Превежда поезия и проза, съставител, редактор и автор на предговори, послеслови и рецензии за унгарската литература и култура. Носител на орден „Кирил и Методий” - І степен, на ордена Офицерски кръст на Република Унгария, на отличията на PEN Клуба и Pro Cultura Hungarica.
Александър Миланов (1933-2006) Поетът, сатирик и преводач Александър Миланов е роден през 1933 г. в с. Овчи кладенец, Бургаско. Завършва руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, където изучава факултативно и унгарски език. Председател на СПБ (1991-1995), директор на Националния дарителски фонд „ХІІІ века България” (1995-1996). Член на СБЖ, СБП и СПБ, почетен член на Съюза на унгарските писатели. Александър Миланов е лауреат на редица български и международни награди за авторска и преводна литература. За постиженията си в областта на българската култура е награден с Държавен орден “Св. св. Кирил и Методий” – I степен, носител на награди от СПБ и от Международната асоциация за детска литература. Превежда от унгарски и руски език. Негови стихотворения са превеждани на руски, унгарски, украински, румънски, английски, френски и други езици. Пише голям брой статии за проблемите на българите зад граница. От унгарски на български е превеждал староунгарско и народнопоетично творчество, стихове на Балинт Балаши, Михай Вьорьошмарти, Шандор Петьофи, Ласло Наги, Йожеф Уташи, Ендре Ади, Дежьо Костолани и др.
28 февруари, четвъртък, 18.30-21 часа
Унгарски културен институт
Среща-дискусия на публиката с актьорите от спектакъла „Йоан – синът на Гърма” (реж. Антон Радославов)
___________________________________
. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт http://szofia.balassiintezet.hu
Работно време (понеделник-петък):
Изложбена зала – 10.00-18.00
Секретариат (информация) – 9.30-17.30
Библиотека – 9.30-17.30
Фонотека – 9.30-17.30
У нас, в детството ми, празниците се празнуваха не просто, както си му е редът, а даже някак си прекомерно, всичко „с връх” и подсладено, пъстро и богато. Може би затова сега се боя от всички празници, за които се подготвям не както си му е редът и накрая винаги изпитвам усещането, че малко съм дал или малко съм получил: разтупкващото сърцето очакване, тлеещо в дъното на всяко преживяване, да, на самия живот, и до днес не е напълно угаснало, и с отминаването на празника сломено осъзнавам, че нещо не се е получило така, както би трябвало. И ми се иска да върна и да заменя подаръка, целия този живот.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – зима – февруари – празник, превод: Юлия Крумова)
. До 15 февруари в Унгарския културен институт продължава фотоизложбата на студенти-фотографи от MOME Masters от Университета по изкуства „Мохоли-Над” (Будапеща)
MOME Masters обхваща студентите, завършващи катедра „Фотография” на Университета по изкуства „Мохоли-Над”. Това е организация, която представлява фотографските, медийни и художествени течения и възгледи, които считаме за релевантни, важни и актуални, както и подпомага реализирането на личните амбиции на студентите. Първостепенната цел на обучението в магистърската програма по фотография на MOME (Университета по изкуства „Мохоли-Над”) е, отговаряйки на изискванията на епохата, да представи визуален език на фотографията не само в традиционните фотографски жанрове, а да осигури усвояването на комплексните визуални, теоретични, културноисторически и up-to-date медийни познания, запазвайки критичния поглед в областта използването на медията.
Творците, включени в изложбата на MOME Masters: Виола Фатьол, Ана Дюркович, Река Сент-Ивани, Ева Оравец.
7 февруари, четвъртък, 18.30-21 часа
Унгарски културен институт
„От Галилея до Патмос” Животът на Свети Апостол Йоан - библейски текстове и исторически сведения
Среща-дискусия на публиката с участниците в спектакъла „Йоан – синът на Гърма” (реж. Антон Радославов)
Казват, че светът не е чакалня. Какво тогава правим и защо сме тук?
Това се пита Йоан – синът на Заведей и търси изход от този свят-гара, където всеки си тръгва, когато му дойде влакът, а тайната на мирозданието е скрита някъде там – отвъд жълтата линия.
Години по-късно, заточен на остров Патмос, той си припомня своя живот, своя бунт и своя път през отчаянието, към надеждата и вярата. Път, който го превръща от бунтовния "син на гърма" в Aпостола на любовта, както е известен и до днес.
. В Унгарския културен институт всеки четвъртък до 14 март ще се провеждат срещи-дискусии с актьорите от мюзикъла.
12 февруари, вторник, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на сборника с разкази „Банално” на Любов Кронева (ИК "Жанет 45")
Представя: Митко Новков
Тези разкази са за любовта. Но живеем в постмодернизма. Струва ми се, че доста хора не се чувстват пряко засегнати от този факт. И наистина, трудно ще схванеш какви са ярките светлини и дълбоките сенки, ако вече си свикнал със сумрака. Веднага ще предложа изчерпателно обяснение на постмодернизма, понеже на писателя всичко трябва да му се разбира: състояние в съвременната култура, което отрича търсенето на смисъл в хаотичния свят, избягва самата възможност за смисъл, изразявано понякога чрез пародията на този смисъл.
И каква любов може да има тук? Откъде да знам, честно! Любов... Като морето е. Куп скъпоценности потъват на дъното му, да не говорим какво се носи често пъти на повърхността.
Убедена съм, че нямаш ли поне един човек, когото да обичаш, залиняваш и си отиваш. Разказите са за усилието да проумееш какво и как още те задържа тук, може би за да поправиш нещо, макар никой да не ти обещава, че ще успееш.
(Любов Кронева)
13 февруари, сряда
Унгарски културен институт
Проява на туроператора КРИС ЕЪР. Вход: с покани!
14 февруари, четвъртък, 18.30-21 часа
Унгарски културен институт
Среща-дискусия на публиката с актьорите от спектакъла „Йоан – синът на Гърма” (реж. Антон Радославов)
18 февруари, понеделник, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложба живопис на Карой Саренчев
Открива: проф. д-р Петер Цанев, Национална художествена академия
Карой Саренчев е роден през 1960 г. в Будапеща. Баща му е българин, градинар от с. Поликраище. Завършва гимназия в родния си град и през 1980 г. се записва в Националната художествена академия в София, която завършва през 1986 г. като ученик на професор Светлин Русев, специалност живопис. Живее и работи в Будапеща. Твори главно в областта на живописта. Участвал е в много колективни изложби, а самостоятелни е имал в Унгария, България, Германия и Гърция. Член е на Съюза на унгарските художници.
Последните му работи са символични. Както по време на криза, хунта, война или друго извънредно обстоятелство писателите са писали „на чекмеджето”, така художникът рисува върху и в чекмеджета.
Изложби: 2011 – Колективна изложба в Русе, Градска Галерия, 2011 – Колективна изложба в София, УКИ, 2005 – Галерия Aranykéz, 2004 – Галерия Kastély – Фелшьожолца, 2003 – Български културно-информационен център – Будапеща, 2001 – Галерия на Българското самоуправление в Унгария, Будапеща, 2000 – Читалище Чоконаи, Будапеща, 15 район, 1998 – Галерия Савидис, Атина, 1994 – Читалище на Жамбек, 1992 – Унгарски културен институт, Берлин, 1991 – Staatsgalerie, Щутгарт, 1990 – Mühlenmuseum, Гифхорн (Германия), 1988 – Градска галерия, Калоча
Изложбата ще продължи до 1 март
20 февруари, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Възпоменание за Марта Бур
Съвместно с Института за балканистика с Център по тракология към БАН
Марта Бур-Марковска (1929-2012) Историк и преводач. Родена на 15 февруари 1929 г. в Будапеща. Завършва университета по икономически науки в Будапеща, история и философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Аспирант към Историческия институт при УАН, след това – асистент по история в университетите в Дебрецен и Будапеща. От 1960 г., след като сключва брак със своя колега музеолог Димитър Марковски, се установява да живее в София. Член на Съюза на учените в България.
Занимава се с въпросите на стопанската история, с акцент върху икономическо-търговските връзки в Централна и Югоизточна Европа. Автор на монографията „Балканите и унгарският пазар през ХVІІІ век”, на научно-популярни трудове, превела (заедно със съпруга си Димитър Марковски) „История на Унгария” от М. Унгер и О. Саболч, „Митове” от Й. Роман и др., съавтор (със съпруга си Димитър Марковски) на книгата „Унгария. Из кривините на свидната си участ”. Последната й публикация „Почитатели на Свети Наум в Унгария през ХVІІ-ХVІІІ век” излиза в сборника „Обществени и религиозни връзки между Унгария и Балканите”.
21 февруари, четвъртък, 18.30-21 часа
Унгарски културен институт
Среща-дискусия на публиката с актьорите от спектакъла „Йоан – синът на Гърма” (реж. Антон Радославов)
22 февруари, петък, 19 часа
Унгарски културен институт
„Многоклетка” – Вечер на актрисата Мариела Станчева по разказите на Лайош Наги, Ищван Йоркен, Карой Сакони и музиката на Ян Тиърсен, Александър Деспла, Лудовико Ейнауди, Модест Мусоргски и Майкъл Нийман.
Мариела Станчева е родена на 15.01.1986 във Варна. Завършва Актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2011 в класа на проф. Красимир Спасов и Николай Ламбрев-Михайловски. До края на 2012 е част от трупата на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Варна. В момента там играе в представленията „Урбулешка трагедия” от Д. Ковачевич, реж. Д. Стоянов; „Американска Рулетка” от Ал. Мардан, реж. К. Бандутов; „Дон Жуан или любовта към геометрията” от Макс Фриш, реж. Г. Михалков.
Награди: I награда в категория артисти-професионалисти в ХХІІІ Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература – Шумен 2012; Носител на специалната награда на Община Дебрецен в ХХІІІ НКИУБЛ – Шумен 2012; I награда в категория студенти от ВУЗ-ове по изкуствата в ХХІІ НКИУБЛ – Шумен 2010; I награда в категория непрофесионалисти в ХХ НКИУБЛ – Шумен 2006.
25 февруари, понеделник, 18-20.30 часа
Унгарски културен институт
Българското кино – интерпретации, образи, пропаганда
През 2013 г. българската общественост отбелязва голямото събитие, свързано със спасяването на българските евреи през 1943 г.
Прожекция на документални и игрални киноленти, произведени по време на комунистическия режим: „Транспортите на смъртта не тръгнаха” (Хаим Оливер, Барух Лазаров, Сами Биджерано, 1977), „Ешелоните на смъртта” (реж. Борислав Пунчев, сцен. Хаим Оливер, 1986) и среща-разговор с авторите и участниците във филмите.
27 февруари, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Литературна вечер, посветена на видни български унгаристи по повод 80 години от рождението им
Поетите и преводачите Нино Николов (1933-2002), Георги Крумов (1933-2004), Александър Миланов (1933-2006) ще представи Чавдар Добрев
Стихове и преводи в изпълнение на актьора Иван Налбантов
Нино Николов (1933-2002) Нино Николов е роден през 1933 г. в Троян. Завършва журналистика и унгарска филология в Будапеща, специализира естетика в Будапеща и международни отношения в Москва. Работил е като редактор във в. Литературен фронт (1966-1969), на два пъти е директор на Българския културен център в Будапеща (1970-1972, 1984-1989), един от учредителите и главни секретари на СБП (1974-1979). Член на СБП и СПБ. Носител на Голямата награда на СПБ (1993), Звезден орден на Унгария, финландския орден „Златен лъв” – І-ва степен. Автор на 16 поетични книги. Превежда унгарски, фински, руски и английски автори. Превежда финския народен епос „Калевала” (1992). Съставител, редактор, автор на предговори, послеслови и рецензии за унгарската литература и култура. Пише сценарии за документални филми, статии, есета и др. Сред превежданите от него унгарски автори са Шандор Петьофи, Ласло Наги, Ендре Ади, Маргит Сечи и др., автор на сборниците „Горчива чаша”, „Цимбал. Унгарски народни песни и балади”, „Ново Средновековие. Трима унгарски поети от Трансилвания”, съставител и съпреводач в сборника „Без люлка и без гроб” от Атила Йожеф и др.
Георги Крумов (1933-2004) Писателят, преводач и журналист Георги Крумов е роден през 1933 г. в Ново село, Видинско. Директор на Българския културен институт в Будапеща (1991-1994). Почетен член на Съюза на унгарските писатели. Автор на романи, разкази, повести и стихосбирки. Пише сценарии за документални филми, статии и есета. На унгарски език е преведен романът му „От седем до седем”. Претворява на български език древни шумерски и акадски поетични текстове. Основно превежда от унгарски език, като сред по-известните му преводи са: „Трагедията на човека” на Имре Мадач, поемата „Апостолът” на Шандор Петьофи, „Естер” от Ласло Немет, „Звездите на Егер” от Геза Гардони, стихове от Янош Аран, Михай Вьорьошмарти, Михай Витез Чоконаи, Ференц Кьолчеи, Дежьо Костолани, Шандор Чори и други. Превежда поезия и проза, съставител, редактор и автор на предговори, послеслови и рецензии за унгарската литература и култура. Носител на орден „Кирил и Методий” - І степен, на ордена Офицерски кръст на Република Унгария, на отличията на PEN Клуба и Pro Cultura Hungarica.
Александър Миланов (1933-2006) Поетът, сатирик и преводач Александър Миланов е роден през 1933 г. в с. Овчи кладенец, Бургаско. Завършва руска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, където изучава факултативно и унгарски език. Председател на СПБ (1991-1995), директор на Националния дарителски фонд „ХІІІ века България” (1995-1996). Член на СБЖ, СБП и СПБ, почетен член на Съюза на унгарските писатели. Александър Миланов е лауреат на редица български и международни награди за авторска и преводна литература. За постиженията си в областта на българската култура е награден с Държавен орден “Св. св. Кирил и Методий” – I степен, носител на награди от СПБ и от Международната асоциация за детска литература. Превежда от унгарски и руски език. Негови стихотворения са превеждани на руски, унгарски, украински, румънски, английски, френски и други езици. Пише голям брой статии за проблемите на българите зад граница. От унгарски на български е превеждал староунгарско и народнопоетично творчество, стихове на Балинт Балаши, Михай Вьорьошмарти, Шандор Петьофи, Ласло Наги, Йожеф Уташи, Ендре Ади, Дежьо Костолани и др.
28 февруари, четвъртък, 18.30-21 часа
Унгарски културен институт
Среща-дискусия на публиката с актьорите от спектакъла „Йоан – синът на Гърма” (реж. Антон Радославов)
___________________________________
. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт http://szofia.balassiintezet.hu
Работно време (понеделник-петък):
Изложбена зала – 10.00-18.00
Секретариат (информация) – 9.30-17.30
Библиотека – 9.30-17.30
Фонотека – 9.30-17.30
Автор:
Нели Димова, Унгарски културен институт
Публикация:
07.02.2013 г. 10:23
Посетено:
1386
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/12/news/16306-programa-na-ungarskiya-kulturen-institut-za-fevruari-2013