Календар
Програма на Унгарския културен институт за януари 2013
Изложби, концерти, премиери на книги, научни форуми
◊ ПРОГРАМАТА
. На 8 януари в Унгарския културен институт беше открита фотоизложбата на студенти-фотографи от Mome Masters от университета по изкуства „Мохоли-Над” (Будапеща).
Изложбата откри писателят Иван Димитров, а от Унгария гостуваха преподавателят Габор Мате от Университета „Мохоли-Над“ и Река Сент-Ивани, студент в катедра „Фотография”
MOME Masters обхваща студентите, завършващи катедра „Фотография” на Университета по изкуства „Мохоли-Над”. Това е организация, която представлява фотографските, медийни и художествени течения и възгледи, които считаме за релевантни, важни и актуални, както и подпомага реализирането на личните амбиции на студентите. Първостепенната цел на обучението в магистърската програма по фотография на MOME (Университета по изкуства „Мохоли-Над”) е, отговаряйки на изискванията на епохата, да представи визуален език на фотографията не само в традиционните фотографски жанрове, а да осигури усвояването на комплексните визуални, теоретични, културно исторически и up-to-date медийни познания, запазвайки критичния поглед в областта използването на медията.
Творците, включени в изложбата на MOME Masters: Виола Фатьол, Ана Дюркович, Река Сент-Ивани, Ева Оравец.
Водещи преподаватели: Габор Копек, Гергей Сатмари, Габор Фабрициуш, Золтан Александер, Габор Мате, Миклош Гуяш, Юдит Копер
Можете да видите изложбата в УКИ до 15 февруари.
16 януари, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на бургаското литературно списание „Море”
Модератор: Марин Георгиев. Представя: Йордан Ефтимов
За работата си ще разкажат редакторите на списанието Иван Сухиванов и Росен Друмев
Литературно-художественият алманах "Море" излиза за първи път през 1980 година. Скоро бургаското издание надхвърля регионалната си рамка и в него намират трибуна освен утвърдени имена и такива, притискани от цензурата, като Ивайло Петров, Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Иван Радоев и др.
Алманахът просъществува до 1992 г., когато с решение на бургаския Общински съвет е закрит. Последен главен редактор е Христо Фотев, а заместник главен редактор – Янаки Петров. От 1993 г. за своеобразен приемник на алманаха е обявено маринистично издание „Море”.
По искане на бургаската писателска общност и изразеното мнение на бургаската културна общественост през 2009 г. списание „Море” трябваше да се превърне отново в списание за литература, изкуство, култура, реализирано от екип, живеещ на територията на общината, сведущ, както в местната специфика, така и в националните и световните литературни процеси и тенденции.
Обявен е конкурс за идейно-тематична концепция на изданието. Авторитетно жури, избрано от бургаските писатели, решава списанието да се повери на настоящия редакционен екип – Иван Сухиванов, Георги Ингилизов, Росен Друмев. Според концепцията на редакторския колектив Ингилизов-Друмев-Сухиванов изданието се реализира в 4 книжки годишно.
21 януари, понеделник, 18 часа
Унгарски културен институт
По повод Деня на унгарската култура
Литературно-музикална вечер в изпълнение на актрисата Мариела Станчева, носител на Първа награда на ХХІІІ-ия Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература – Шумен, 2012
Актрисата Мариела Станчева завършва НАТФИЗ през 2011 г. в класа на проф. Красимир Спасов. Играла е една година в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, където пресъздава ролята на Невена в „Урбулешка трагедия“ от Душан Ковачевич. На сцената на Учебния театър се е превъплъщавала в множество роли, като Гертруда и Баптиста в „Хамлет“ от Шекспир на режисьора Красимир Спасов и Сестрата в „Роберто Зуко“ от Бернар Мари на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски.
На камерната сцена на Унгарския културен институт Мариела Станчева ще изпълни моноспектакъл по творби на унгарските белетристи Ищван Йоркен, Лайош Наги, Карой Сакони и др.
Писателят-драматург Ищван Йоркен (1912-1979) е ненадминат представител на абсурда, както в пиесите си, така и в своите т.нар. едноминутни разкази. През декември 2012 г. излиза новото, пълно издание на едноминутните новели.
Писателят и публицист Лайош Наги (1883-1954) жъне най-големи успехи с новелите си. Един от първите носители на държавната награда „Кошут“.
Писателят и драматург Карой Сакони (1931) е познат на българските почитатели на театъра от постановките „Три стъпки преди края“ и „Вътре в стаята“.
Денят на унгарската култура се празнува от 1989 г. на 22 януари. Денят не е избран случайно, това е датата (но през 1823 г.), на която Ференц Кьолчеи завършва ръкописа на унгарския „Химн”. Честванията, свързани с тази годишнина, ни дават основание да обърнем по-голямо внимание на хилядолетните унгарски традиции, както и да представим огромното предметно и духовно богатство на унгарската култура. На тази дата в цяла Унгария се провеждат културни и просветни прояви. Във връзка с този празник от 1993 г. се връчват и множество награди, свързани с културата и образованието: „Янош Апацаи Чере”, „Терез Брунсвик”, „Матяш Елтеш”, „Шандор Карачони”, „Арпад Киш”, „Ласло Немет”, „Алберт Сент-Дьорди”.
24 януари, четвъртък, 18 часа
София – „Шалом”
Представяне на унгарския Нобелов лауреат Имре Кертес
Мултимедиен музикално-литературен прочит-перформанс по произведения на Имре Кертес в изпълнение на актрисата Габриела Хаджикостова, ръководител на Малко Театро – Будапеща
Книгите представя: Емил Басат
Унгарският писател Имре Кертес е носител на Нобеловата награда за литература за 2002 година за книгите му, „които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята“. Роден е през 1929 година в Будапеща. През 1944 година, в края на Втората световна война, е депортиран заедно с други унгарски евреи в концентрационния лагер Аушвиц, след което е изпратен в лагера Бухенвалд. Най-известната книга на Кертес, „Безсъдбовност“ („Sorstalanság“), описва опита на петнадесетгодишния Дьорд Кьовеш в концентрационните лагери Аушвиц, Бухенвалд и Цайц. След освобождаването на Бухенвалд от американските войски през април 1945 година, Кертес се завръща в Унгария, където завършва образованието си и работи като журналист и преводач. Започва да пише „Безсъдбовност“, но първоначално среща трудности с публикуването на книгата. Тя е издадена през 1975 година. В края на 80-те години отново започва да публикува романи, в някои от които доразвива елементи от сюжета на „Безсъдбовност“ в контекста на следвоенна Източна Европа. От края на 90-те години прекарва голяма част от времето си в Берлин. На български език са издадени следните книги на Кертес: „Безсъдбовност”, „Кадиш за нероденото дете”, „Досието К.”, „Английското знаме”.
Актрисата Габриела Хаджикостова и режисьорът Ищван Наги са основатели на „Малко театро” – Будапеща, което съществува вече 15 години като независим театър. Габриела Хаджикостова е учила една година актьорско майсторство за куклен театър в България, след което завършва актьорско майсторство за мюзикъл в Театралния институт в Будапеща. В продължение на 16 години активно работи в Немския театър в Будапеща, като успоредно с това заедно с Ищван Наги създават „Малко театро”. За 15 години са осъществили 43 постановки, които много често играят едновременно на два езика. Основната им цел е да помогнат българите, живеещи в Унгария, да запазят своята културна идентичност, да разширят мирогледа и познанията си за България.
28 януари, понеделник, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Концерт на Никола Паров и Агнеш Херцку
Вход свободен!
Никола Паров е роден в София (1960). Живее в Будапеща. Като дете изучава 6 години класическа музика (пиано и виолончело), но постепенно насочва вниманието си към фолклора. През 80-те години той вече е известен сред фолклорните среди не само в Унгария, но и в Западна Европа. Специализирал в балканска и западно-европейска традиционна музика, той експериментира и с фюжън и кросоувър музика между джаз, класическа и етномузика. Има издадени 15 албума. Предишни негови групи са: Zsarátnok, Barbaro, Gábor Gadó Trió. Понастоящем работи с легендарната група MOZAIK на Анди Ървайн и със собствения си квартет и певицата Агнеш Херцку.
Агнеш Херцку е една от най-популярните народни певици в Унгария. Била е член на Ансамбъл Honvéd, оркестър Fonó, състава Szalonna és bandája, и на Унгарския държавен фолклорен ансамбъл. Има издадени пет самостоятелни албума. Млада, талантлива, с невероятно чувство за интерпретация на народните песни в различните музикални стилове. Работи с Никола Паров още от създаването на мащабната продукция „Naplegenda“ (Легенда за слънцето, 1999). В настоящия репертоар на Квартет Никола Паров певицата изпълнява едни от най-хубавите западно-европейски народни песни.
31 януари, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Подиумна дискусия около книгата „1956: унгарското въстание и българската литература. Творби и документи”
С участието на доц. Пламен Дойнов, д.н. (съставител), проф. Михаил Неделчев и доц. д-р Наталия Христова.
В рамките на научноизследователската програма „Литературата на НРБ (1946-1990)” на департамент „Нова българистика” на НБУ
Унгарска есен и български листопад. Един сборник с документи, творби и публицистични текстове, които представят отзвука на Унгарското въстание от 1956 година в българската литература и сред българските писатели.
. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт http://szofia.balassiintezet.hu
. На 8 януари в Унгарския културен институт беше открита фотоизложбата на студенти-фотографи от Mome Masters от университета по изкуства „Мохоли-Над” (Будапеща).
Изложбата откри писателят Иван Димитров, а от Унгария гостуваха преподавателят Габор Мате от Университета „Мохоли-Над“ и Река Сент-Ивани, студент в катедра „Фотография”
MOME Masters обхваща студентите, завършващи катедра „Фотография” на Университета по изкуства „Мохоли-Над”. Това е организация, която представлява фотографските, медийни и художествени течения и възгледи, които считаме за релевантни, важни и актуални, както и подпомага реализирането на личните амбиции на студентите. Първостепенната цел на обучението в магистърската програма по фотография на MOME (Университета по изкуства „Мохоли-Над”) е, отговаряйки на изискванията на епохата, да представи визуален език на фотографията не само в традиционните фотографски жанрове, а да осигури усвояването на комплексните визуални, теоретични, културно исторически и up-to-date медийни познания, запазвайки критичния поглед в областта използването на медията.
Творците, включени в изложбата на MOME Masters: Виола Фатьол, Ана Дюркович, Река Сент-Ивани, Ева Оравец.
Водещи преподаватели: Габор Копек, Гергей Сатмари, Габор Фабрициуш, Золтан Александер, Габор Мате, Миклош Гуяш, Юдит Копер
Можете да видите изложбата в УКИ до 15 февруари.
16 януари, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Представяне на бургаското литературно списание „Море”
Модератор: Марин Георгиев. Представя: Йордан Ефтимов
За работата си ще разкажат редакторите на списанието Иван Сухиванов и Росен Друмев
Литературно-художественият алманах "Море" излиза за първи път през 1980 година. Скоро бургаското издание надхвърля регионалната си рамка и в него намират трибуна освен утвърдени имена и такива, притискани от цензурата, като Ивайло Петров, Константин Павлов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Иван Радоев и др.
Алманахът просъществува до 1992 г., когато с решение на бургаския Общински съвет е закрит. Последен главен редактор е Христо Фотев, а заместник главен редактор – Янаки Петров. От 1993 г. за своеобразен приемник на алманаха е обявено маринистично издание „Море”.
По искане на бургаската писателска общност и изразеното мнение на бургаската културна общественост през 2009 г. списание „Море” трябваше да се превърне отново в списание за литература, изкуство, култура, реализирано от екип, живеещ на територията на общината, сведущ, както в местната специфика, така и в националните и световните литературни процеси и тенденции.
Обявен е конкурс за идейно-тематична концепция на изданието. Авторитетно жури, избрано от бургаските писатели, решава списанието да се повери на настоящия редакционен екип – Иван Сухиванов, Георги Ингилизов, Росен Друмев. Според концепцията на редакторския колектив Ингилизов-Друмев-Сухиванов изданието се реализира в 4 книжки годишно.
21 януари, понеделник, 18 часа
Унгарски културен институт
По повод Деня на унгарската култура
Литературно-музикална вечер в изпълнение на актрисата Мариела Станчева, носител на Първа награда на ХХІІІ-ия Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература – Шумен, 2012
Актрисата Мариела Станчева завършва НАТФИЗ през 2011 г. в класа на проф. Красимир Спасов. Играла е една година в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, където пресъздава ролята на Невена в „Урбулешка трагедия“ от Душан Ковачевич. На сцената на Учебния театър се е превъплъщавала в множество роли, като Гертруда и Баптиста в „Хамлет“ от Шекспир на режисьора Красимир Спасов и Сестрата в „Роберто Зуко“ от Бернар Мари на режисьора Николай Ламбрев-Михайловски.
На камерната сцена на Унгарския културен институт Мариела Станчева ще изпълни моноспектакъл по творби на унгарските белетристи Ищван Йоркен, Лайош Наги, Карой Сакони и др.
Писателят-драматург Ищван Йоркен (1912-1979) е ненадминат представител на абсурда, както в пиесите си, така и в своите т.нар. едноминутни разкази. През декември 2012 г. излиза новото, пълно издание на едноминутните новели.
Писателят и публицист Лайош Наги (1883-1954) жъне най-големи успехи с новелите си. Един от първите носители на държавната награда „Кошут“.
Писателят и драматург Карой Сакони (1931) е познат на българските почитатели на театъра от постановките „Три стъпки преди края“ и „Вътре в стаята“.
Денят на унгарската култура се празнува от 1989 г. на 22 януари. Денят не е избран случайно, това е датата (но през 1823 г.), на която Ференц Кьолчеи завършва ръкописа на унгарския „Химн”. Честванията, свързани с тази годишнина, ни дават основание да обърнем по-голямо внимание на хилядолетните унгарски традиции, както и да представим огромното предметно и духовно богатство на унгарската култура. На тази дата в цяла Унгария се провеждат културни и просветни прояви. Във връзка с този празник от 1993 г. се връчват и множество награди, свързани с културата и образованието: „Янош Апацаи Чере”, „Терез Брунсвик”, „Матяш Елтеш”, „Шандор Карачони”, „Арпад Киш”, „Ласло Немет”, „Алберт Сент-Дьорди”.
24 януари, четвъртък, 18 часа
София – „Шалом”
Представяне на унгарския Нобелов лауреат Имре Кертес
Мултимедиен музикално-литературен прочит-перформанс по произведения на Имре Кертес в изпълнение на актрисата Габриела Хаджикостова, ръководител на Малко Театро – Будапеща
Книгите представя: Емил Басат
Унгарският писател Имре Кертес е носител на Нобеловата награда за литература за 2002 година за книгите му, „които подкрепят крехкия опит на индивида срещу варварския произвол на историята“. Роден е през 1929 година в Будапеща. През 1944 година, в края на Втората световна война, е депортиран заедно с други унгарски евреи в концентрационния лагер Аушвиц, след което е изпратен в лагера Бухенвалд. Най-известната книга на Кертес, „Безсъдбовност“ („Sorstalanság“), описва опита на петнадесетгодишния Дьорд Кьовеш в концентрационните лагери Аушвиц, Бухенвалд и Цайц. След освобождаването на Бухенвалд от американските войски през април 1945 година, Кертес се завръща в Унгария, където завършва образованието си и работи като журналист и преводач. Започва да пише „Безсъдбовност“, но първоначално среща трудности с публикуването на книгата. Тя е издадена през 1975 година. В края на 80-те години отново започва да публикува романи, в някои от които доразвива елементи от сюжета на „Безсъдбовност“ в контекста на следвоенна Източна Европа. От края на 90-те години прекарва голяма част от времето си в Берлин. На български език са издадени следните книги на Кертес: „Безсъдбовност”, „Кадиш за нероденото дете”, „Досието К.”, „Английското знаме”.
Актрисата Габриела Хаджикостова и режисьорът Ищван Наги са основатели на „Малко театро” – Будапеща, което съществува вече 15 години като независим театър. Габриела Хаджикостова е учила една година актьорско майсторство за куклен театър в България, след което завършва актьорско майсторство за мюзикъл в Театралния институт в Будапеща. В продължение на 16 години активно работи в Немския театър в Будапеща, като успоредно с това заедно с Ищван Наги създават „Малко театро”. За 15 години са осъществили 43 постановки, които много често играят едновременно на два езика. Основната им цел е да помогнат българите, живеещи в Унгария, да запазят своята културна идентичност, да разширят мирогледа и познанията си за България.
28 януари, понеделник, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Концерт на Никола Паров и Агнеш Херцку
Вход свободен!
Никола Паров е роден в София (1960). Живее в Будапеща. Като дете изучава 6 години класическа музика (пиано и виолончело), но постепенно насочва вниманието си към фолклора. През 80-те години той вече е известен сред фолклорните среди не само в Унгария, но и в Западна Европа. Специализирал в балканска и западно-европейска традиционна музика, той експериментира и с фюжън и кросоувър музика между джаз, класическа и етномузика. Има издадени 15 албума. Предишни негови групи са: Zsarátnok, Barbaro, Gábor Gadó Trió. Понастоящем работи с легендарната група MOZAIK на Анди Ървайн и със собствения си квартет и певицата Агнеш Херцку.
Агнеш Херцку е една от най-популярните народни певици в Унгария. Била е член на Ансамбъл Honvéd, оркестър Fonó, състава Szalonna és bandája, и на Унгарския държавен фолклорен ансамбъл. Има издадени пет самостоятелни албума. Млада, талантлива, с невероятно чувство за интерпретация на народните песни в различните музикални стилове. Работи с Никола Паров още от създаването на мащабната продукция „Naplegenda“ (Легенда за слънцето, 1999). В настоящия репертоар на Квартет Никола Паров певицата изпълнява едни от най-хубавите западно-европейски народни песни.
31 януари, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт
Подиумна дискусия около книгата „1956: унгарското въстание и българската литература. Творби и документи”
С участието на доц. Пламен Дойнов, д.н. (съставител), проф. Михаил Неделчев и доц. д-р Наталия Христова.
В рамките на научноизследователската програма „Литературата на НРБ (1946-1990)” на департамент „Нова българистика” на НБУ
Унгарска есен и български листопад. Един сборник с документи, творби и публицистични текстове, които представят отзвука на Унгарското въстание от 1956 година в българската литература и сред българските писатели.
. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт http://szofia.balassiintezet.hu
Автор:
Нели Димова, Унгарски културен институт
Публикация:
11.01.2013 г. 12:43
Посетено:
1555
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/12/news/16144-programa-na-ungarskiya-kulturen-institut-za-yanuari-2013