Календар

Полски институт - януари 2006

Месечна програма

До 5 януари в Галерията на Института можете да видите изложбата на Анджей Лех "Дневник на едно пътуване".

Безплатни календарчета за 2006 г. в Галерията на Института.



9, понеделник
18 ч., Галерия
 Откриване на изложба фотография и прожекция на филм за изкачването на връх Кедар Дам (6830 м) в Гарвалските Хималаи, Индия.

През есента на 2005 г. българските алпинисти Н. Милушев, В. Стефанов, Н. Леваков, Ж. Вътев, С. Стойчев, Т. Младенов и Св. Кавръков се опитват да изкачат връх Кедар Дам в Гарвалските Хималаи по нов маршрут, минаващ по югоизточната стена. На 4 октомври 2005 г. само трима изкачват върха, но по друг премиерен маршрут в алпийски стил, наречен “Открадната красота” – по Централното ребро на Източната стена. Фотографиите в изложбата са подбрани от близо 2000 снимки, направени от участниците в експедицията.

Изложбата продължава до 19 януари


12, четвъртък
16 ч., Радио Веселина 99,1 MHz
Веда Словена – предаване, посветено на славянската култура и музика

 Групата Lady Pank: Antologia – албумите „Besta Besta”, „Tacy sami”, „Zawsze tam gdzie Ty”.

Представяме песните: Mniej niż zero, Mała Lady Pank, Kryzysowa narzeczona, Zawsze tam gdzie Ty, Vademecum skauta, Tacy sami.


12, четвъртък
18 ч., Галерия
 Разказ за полския филм преди ІІ Световна война

В разговорния език думата кино се свързва преди всичко с мястото и по-точно помещението, в което се прожектират филми. През 20-те години, когато филмовото изкуство се мести от покрайнините към градските центрове, мястото започва да се нарича кинотеатър или светлинен театър и му се дават звучни и многообещаващи имена - Аполо, Сплендид, Луна, Лукс, Приказка и др.

През 1918 г., след възстановяване на независимостта на Полша, киното започва да се развива с бързи темпове. Броят на кината бързо се увеличава от ок. 400 през 1921 г. до 807 през 1938 г.

През 1925–30 изгрява ново поколение филмови творци – като Й. Гардан, М. Кравич, М. Вашински, Л. Бучковски и др., а след 1926 г. се появяват филмови училища, които подготвят режисьори и филмови актьори.

Навлизането на звука в полското кино не е лесен и безконфликтен процес. В защита на нямото кино се изказват мнозина критици, публицисти и филмови творци, обединяват се и собственици на заплашени от банкрут кина. Поради този факт филмопроизводителите са принудени да правят филмите в две версии – неми и озвучени (до 1932 г.). Звукът на първите полски озвучени филми се записва на грамофонни плочи, а записите първоначално се правят в чужбина. От 1930 г. започва озвучаването на филми във варшавската звукозаписна фирма "Сирена-Рекорд”. Филми със записан върху магнетофонна лента звук се появяват през 1933 г.

Войната и окупацията прекъсват филмопроизводството. След септемврийските събития 1939 г. започва бойкот на кината, които са на програмно подчинение на немските окупационни власти.

Мнозина филмови дейци напускат страната. В чужбина те организират снимачни групи към войсковите части или институции, които сътрудничат на правителството на Република Полша в изгнание – от 1939 г. такива групи има във Франция, от 1940 г. във Великобритания, както и в САЩ. Групи полски филмови дейци работят и в Италия (Монте Касино).

Кратки биографични справки на суперзвездите на полското предвоенно кино.

. Еугениуш Бодо (1899–1943) – един от най-известните и обичани преди войната актьори, певец и танцьор, режисьор, сценарист и филмов продуцент. Смъртта на актьора дълги години е обвита в тайна. Чак след 1989 г. се разбира, че е бил арестуван от НКВД, осъден на 5 години тежък труд. Умира в лагер край Киров (Архангелска област), където е погребан в общ гроб.

. Адолф Димша (1900–1975) - най-големият полски комик, притежаващ огромен талант да разсмива публиката. Пълният с енергия млад актьор много бързо израства като една от най-големите звезди на полското кабаре. Негово амплоа са симпатични варшавски тарикати, олицетворение на съобразителност, хумор и житейски оптимизъм.

. Ядвига Смосарска (1898–1971) – най-популярната и най-касова актриса на полското предвоенно кино, обявена от пресата за "кралица на полските екрани". На сцените на столичните театри се появява през 1920 г. Рецензентите хвалят красотата, чара и темперамента й. Но истинска известност й донася киното. Смосарска остава най-голямата звезда на полското кино и след навлизането на звука в киното. След избухването на Втората световна война заминава за САЩ. Една година преди смъртта си тя се завръща завинаги в Полша.

. Мечислава Чвиклинска (1880–1972) - произхожда от известно актьорско семейство. Започва кариерата си с участия във фарсове и "кротохвиле" (хумористични сценични произведения, действието им се гради върху интриги и дребни конфликти, борави със средствата на ситуационния хумор, гротеската и карикатурата). Наследила от майка си прекрасен сопран, тя участва и в оперети. През 20-те години се посвещава на комедията и й остава вярна до края на живота си.

 Момиче ли е Луцина? – реж. Юлиуш Гардан (1934, 75 мин.), с превод
Участват: Ядвига Смосарска, Еугениуш Бодо, Мечислава Чвиклинска, Владислав Грабовски

Госпожица Луцина завършва политехниката в Париж, но във фирмата на баща й за нея няма работа. Тогава тя се преоблича като мъж и под името Юлиян става помощник на инж. Жарновски. Много скоро обаче се влюбва в неотразимия си началник.


19, четвъртък
18 ч., Галерия
 Какво прави мъжът ми през нощта? – реж. Михал Вашински (1934, 74 мин.), с превод
Участват: Мария Горчинска, Толя Манкевичувна, Михал Знич.

Индустриалецът Роман Тарски банкрутира. Той не иска жена му да разбере и затова имитира взлом, по време на който уж му открадват касетка с пари и бижута. За да изкарва пари за издръжка на семейството, той започва работа като келнер в нощно заведение.


20, piątek
 Tradycyjne spotkanie bułgarskich absolwentów uczelni polskich.
Wstęp tylko na imienne zaproszenia.


23, понеделник
18 ч., Галерия
 Откриване на изложба пастел на Анджей Вишневски с участието на автора

. Анджей Вишневски (род. 1963 г.) следва в Художествената академия в Лодз (1985-1991). Дипломира се със специалности живопис и печатна графика. През 1986 г. основава Портретна фирма АСВ, а през 1996 г. – Пастелна фирма АСВ. Досега е имал 8 самостоятелни изложби, участвал е в многобройни общи изложби. Негови работи притежават частни колекции в Полша, Франция, Германия и Великобритания.

“След няколкогодишен период на опити и работа с маслена, темперна и акрилна живопис, обхващащ годините на следване в лодзката академия, Анджей Вишневски започва да прилага пастелната техника, разкриваща по-големи възможности за графизирането на образа.

Тематична доминанта в творчеството на твореца са пейзажа и портрета. Пейзажът е открит, пространен, с фино изобразена въздушна перспектива, откриваща се към космоса.

В сравнение с пейзажа портретът се намира на противоположния полюс – той е рисуван “отблизо”. Творецът седи много близо до модела, може да регистрира всяко, на пръв поглед маловажно движение, гримаса, поглед, трепване на окото. Рисува това, което малцина могат да забележат”. (Зджислав Мухович, изкуствовед)

Изложбата продължава до 9 февруари


26, четвъртък
16 ч., Радио Веселина 99,1 MHz
Веда Словена – предаване, посветено на славянската култура и музика
 Стахурски (Яцек Стахурски) – албумът “Trwam” .

Представяме песните: Taki raj, Co dziś zrobić mam, Jesteś moim przeznaczeniem, Żyłem jak chciałem, Get Down, Just Express.

18 ч., Галерия
 На горния етаж – реж. Леон Тристан (1937, 88 мин.), с превод
Участват: Еугениуш Бодо, Юзеф Орвид, Хелена Гросувна
Награди: 1938 - Лвов (Филмов фестивал в рамките на Източния панаир) – награда на Върховния съвет на филмовата индустрия.

По волята на съдбата в една и съща сграда живеят двама души с фамилия Пончек – Хиполит, собственик на сградата и любител на класическата музика, и Хенрик – радиоводещ и любител на развлекателната музика. И двамата организират концерти в квартирите си, често по едно и също време. Това обаче не е всичко: писмото за Хенрик получава Хиполит, съдията-изпълнител конфискува мебелите на Хенрик за дългове на Хиполит, красивата племенница на Хиполит се оказва етаж по-горе в квартирата на Хенрик. Двамата млади се влюбват и са готови да отстояват любовта си пред всички.


Прояви извън София

Габрово
19 януари, четвъртък
Изложба на Яцек Гавловски “Вестникарски рисунки”
Автор: Полски институт - София
05.01.2006 г. 14:46
Посетено: 499
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/12/news/1607-polski-institut-yanuari-2006