Армения и арменците отблизо в Dada

◊ СЪБИТИЕТО

Армения и арменците отблизо в Dada
22-23 септември


На 21 септември арменците честват възстановяването на независимостта на Република Армения от Съветския съюз през 1991 г. В Dada Cultural Bar решихме да се възползваме и не само да отпразнуваме повода, но и да разкажем повече за арменската култура. За целта си отделихме цял уикенд, който ще изпълним с фотоси, картини, бижута, музика и поезия.

Няма как да пропуснем да представим и кулинарните арменски изкушения, нито пък да се лишим от колоритните арменски скечове. А факта, че събитието се провежда в бар, е само още една от причините да запознаем публиката с известния арменски коняк “Арарат”. И през двата дена ще можете както да го опитате на място, така и да си закупите бутилка от златната течност.

Е, не успяхме да докараме чист въздух и сочни кайсии от Майка Армения, но се надяваме все пак, че ще успеем да пресъздадем арменския дух и да превърнем Dada, както в уютно място за българските арменци, така и в извор на познание за тази древна култура за останалите софиянци.

Вярваме, че в глобалния свят, в който живеем, е от изключителна важност всеки народ да запази националната си идентичност, без тя да се превръща в повод за болен национализъм. Това може да стане само чрез по-добро познание за другия. Ето защо се надяваме с това събитие да помогнем столичани да се докоснат до богатството на една различна и очарователна култура. Още повече, имайки предвид факта, че арменците обитават българските земи още от V век. Известни със своите занаяти и майсторството си като златари, часовникари и обущари в миналото, а в днешно време с реализацията си в области от културата до спорта и от икономиката до науката, арменците трайно са се вписали в живота на България.

Събитието се случва с изключителната подкрепа на Координационния съвет на арменските организации в София, обединяващ няколко арменски обществени организации, които работят съвместно, водени от своята обща цел – да запазят най-характерното от традициите, които са унаследили от своите предци.


◊ ПРОГРАМА

22 септември, събота

15:00 ч.     Кратка лекция за Деня на независимостта на Армения – 21 септември, съпроводена с музика и мултимедия със снимки от днешна Армения
15:30 ч.     Представяне на фотоизложбата „Арменската общност в България” на фотографа Мари Къналян
16.00 ч.     Представяне на произведения на художничката Мари Басмаджян
16.15 ч.     Изпълнения на Мари Басмаджян и Ани Тошкова (пиано)
17.00 ч.     Кратка беседа за 500 години арменско книгопечатане с мултимедия    
19.00 ч.     Представяне на арменска поезия от V век до наши дни


23 септември, неделя

15.30 ч.     Представяне на Армения – древна и съвременна в снимки (мултимедия)
16.30 ч.     Кулинарен базар на ястия от арменската кухня
17.00 ч.     Изпълнения на стихове на арменски поети от България
18.00 ч.     Изпълнения на композитора Хайгашод Агасян
19.00 ч.     Скечове в изпълнение на актьори от АЛТ „Сундукян” - София

В рамките на събитието ще се предлагат бижута и други произведения на арменски майстори, книги, коняци и др.


◊ ЗА УЧАСТНИЦИТЕ

Мари Къналян активно се занимава с фотография от 2000 година насам. Нейният обектив улавя най-често мигове от живота на арменската общност у нас. Но в пъстрата й колекция от фотоси, част от които са показвани в подредените от нея повече от 6 самостоятелни изложби, има и събития из живота на Съюза на българските журналисти, от Съюза на жените предприемачи и мениджъри, от срещи в политически и културен план. Камерата на фотографката е запечатала образи на видни български дейци на културата, спорта, изкуството, политиката, науката, икономиката.

Мари Къналян е отличена със знака на СБЖ „Златно перо”, отличавана е многократно на фотоизложби.


Мари Басмаджиян е завършила Академия за изящни и приложни изкуства в Берлин и оперно пеене във Виена. Тя се изявява с техниката на рисуваната коприна, като й придава личен и неповторим стил. Силата на арменското художествено наследство проличава в неповторимите царствени съчетания на багрите и искрящ колорит, едновременно с умелото ползване на златото и броката. Християнската тематика и светите образи, които често я вдъхновяват, съвместяват традициите с авторска интерпретация на темите. А шаловете, изработени от Мари, могат да се използват във всекидневието от всяка изискана дама. Третата страна от творчеството на Мари от последните месеци са акварелите, рисувани върху коприна и хартия.
 

Хайгашод Агасян е известен български инструменталист, певец и композитор от арменски произход. Завършва с виола майсторски клас по камерна музика в Българската държавна консерватория.
Посещава курсове във Франция и Унгария. От 1979 г. работи в Народния театър за младежта, от 1991 г. - в театър "Възраждане". Свири в различни симфонични и камерни оркестри. Изнася самостоятелни концерти и авторски рецитали с песни, заедно с поетите Недялко Йорданов и Стефан Цанев в много градове на България и чужбина. Автор е на театрална и филмова музика, на забавни песни за възрастни и деца, много от които добили широка популярност. Като композитор е носител на награди от авторитетни национални форуми, сред които "Златният Орфей", "Сладкопойна чучулига", "Бургас и морето", Младежки конкурс за забавна песен, конкурс за детски песни на БНТ, Пролетен радио конкурс и други.


Арменският любителски театър към Сдружение "Ереван" - София е основан през 1925 г. и има непрекъснат живот до ден-днешен. В него са играли няколко поколения самодейци, обичащи сценичното изкуство. През 50-те години на ХХ в. той прие името на класика на арменската драматургия Сундукян. В репертоара му преобладават творби на арменската класическа и съвременна драматургия, но добре са застъпени още и българските и чужди автори. Трупата на театъра е носител на ордени "Кирил и Методий" І и ІІ ст., печелил е златни и сребърни медали от републиканските фестивали на художествената самодейност. Негови артисти са обявявани за почетни граждани на Столицата. Театърът е гостувал с голям успех два пъти в Армения, а често изнася спектакли и в провинцията. През последните години театърът засне и три игрални филма по оригинални сценарии.    


◊ И ОЩЕ

За коняка "Арарат". Според една библейска легенда, корабът на Ной е заседнал на “Араратските планини” по време на всемирния потоп. Когато водата спаднала, Ной се заселил в долината. Ной тогава е бил на 600 г. Заедно със синовете си започнали да се занимават с лозарство. Смята се, че тогава човечеството за първи път е познало вкуса на виното.

Старинни ръкописи и народни сказания доказват, че на територията на съвременна Армения с винопроизводство действително са се занимавали някъде от XV в пр.Хр. Вината били висококачествени, издръжливи и разнообразни. В днешно време за производството на бренди в Армения отглеждат 6 основни сорта грозде – пет арменски – мсхали, гаран дмак, воскеат, кангун и един грузински – ркацители.
Конячното производство в Армения било основано с 1887 г. в столицата Ереван.


За менюто. Нa 22 и 23 септември в Dada Cultural Bar ще можете да опитате традиционни арменски вкусотии. Менюто ще включва: курабии, грис халва, ануш абур, банички с месо, баклавички, сиропирани охлюви, соленки, постни сармички, кешкек, кюфтенца с ориз, съхторац, сладкиш Гата и други.


За Dada Cultural. Dada Cultural e организация, създадена през септември 2009 г. с идеята за насърчаване и подпомагане на изкуството и културния обмен отвъд държавните граници, локалните ограничения и остарелите предразсъдъци. Ние вярваме, че културата и изкуството могат да увличат и вдъхновяват хората, преодолявайки всякакви различия. Именно те са от съществено значение за създаването на отворени и демократични общества и са безценни за изграждането на един по-добър свят.

DADA Cultural Bar е арт пространство за визуални и музикални изкуства, сцена за театрални и танцови спектакли, литературни четения, арена на различни видове творчество. Едно уютно кътче в сърцето на София, пазещо духа на изминалото време и непрестанно повдигащо темата за предстоящото бъдеще.