Календар
Програма на Унгарския културен институт за декември
Премиери на книги, научни форуми, изложби, концерти, прожекции на филми
◊ ПРОГРАМАТА
• Унгарският културен институт съвместно с НМА „Проф. Панчо Владигеров” проведе Шестия национален клавирен конкурс „Лист-Барток”, София, 3-5 декември 2011. Връчването на наградите и концертът на лауреатите се състоя на 5 декември в Концертната зала на НМА. Концертът на лауреатите бе предшестван от премиерата за България на химна „Славимо славно, славени!” на Ференц Лист, написан в чест на солунските братя Св. св. Кирил и Методий. Химнът бе изпълнен от Академичен мъжки хор „Гусла” с диригент акад. Валентин Бобевски и съпровод на орган Стефан Далчев. Достоен завършек на концерта бе рециталът на Балаж Соколаи, председател на журито на конкурса, в който прозвучаха творби на Ференц Лист.
7 декември, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложбата на Асен Милчев
Асен Милчев е завършил ВПИ – Благоевград, специалност "Живопис и педагогика". Работи с маслени и акрилни бои, които смесва с цветна графика – перо и туш. В периода 1997-2010 има реализирани 7 самостоятелни изложби (Галерия „Средец”, Галерия „Стълбата”, Галерия „Балчик-Двореца” и др.).
„Водеща роля в живописните творби на Асен Милчев е определена на сюжети, свързани с психологическата нагласа на човека. Централното място е отделено на личността, внимателно разглеждана самостоятелно и едновременно с това като малка част от обществото, към което, по силата на някакви обстоятелства или по свой собствен избор, принадлежи. Тук рефлектират въпросите за отговорността при избора на житейска позиция, за непреходността на моралните стойности, към които човек се придържа и подчинява собствените си действия. (Николай Бошев)
Изложбата ще продължи до 6 януари 2012
12 декември, понеделник, 10.00-16.30 часа
Унгарски културен институт
Иван Цанев на 70 години – юбилейна научна конференция „Иван Цанев в българската литература и култура”
. Съвместна проява на Департамент „Нова българистика” на НБУ, Сдружение на български писатели и Унгарски културен институт
Доклади на: проф. Михаил Неделчев, проф. д-р Божидар Кунчев, проф. дфн Милена Кирова, доц.д-р Пламен Дойнов, Митко Новков, д-р Тошо Дончев, Юлиан Жилиев, д-р Гергина Кръстева, доц. дфн Едвин Сугарев, д-р Биляна Курташева, д-р Йордан Ефтимов, Никола Иванов, доц. д-р Морис Фадел, доц. д-р Светлана Стойчева, Марин Бодаков
Иван Цанев, поет, известен автор на детска поезия. Завършва русенската гимназия „Баба Тонка” и руска филология в Софийския университет. Дебютира през 1960-те години. Първите си литературни опити дължи на русенската поетеса Мила Доротеева и на писателя Георги Струмски, които го насърчават да пише поезия за деца. Първата си стихосбирка, „Седмица”, издава през пролетта на 1968 г. Работи като редактор и литературен консултант последователно във вестник „Студентска трибуна”, списанията „Родна реч”, „Пламък” и „Пламъче”, в издателствата „Български художник” и „Български писател”, и във вестник „Литературен форум”. През 1985 г. поезия на Цанев е преведена на унгарски език. През 1997 г. е отличен с наградата „Иван Николов“ за цялостно литературно творчество и става лауреат на Международната академия на изкуствата. През 2002 г. е удостоен с националната награда за поезия „Пеньо Пенев“. През 2005 година получава и наградата „Атанас Далчев“. Книгата му „5 за 4“, илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература „Христо Г. Данов“ през 2002 г., а през 2008 г. е избрана да представлява българската детско-юношеска литература на „Европейски културен сезон“ в Париж, организиран от Френското председателство на Европейския съюз.
Носител на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване (2009) и на престижната унгарска награда за поезия Почетен меч „Балинт Балаши” (2011).
. След конференциите за Иван Теофилов, Иван Динков, Николай Кънчев, Константин Павлов, Биньо Иванов, Христо Фотев и Екатерина Йосифова, това е осмият форум в рамките на модула „Персоналии” от научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)”, осъществявана от департамент „Нова българистика” на Нов български университет. Текстовете от конференцията ще бъдат публикувани в книга осма от поредицата Библиотека „Личности” на изд. „Кралица Маб” и департамент „Нова българистика” на НБУ.
14 декември, сряда, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на доц. д-р Миряна Янакиева „От родния кът до гроба. Пенчо Славейков - "Сън за щастие"” (Издателство Контекст, 2011)
Рецензенти на монографията: проф. Никола Георгиев, проф. Александър Панов
Книгата ще бъде представена от ст.н.с. Радосвет Коларов
Книгата на доц. д-р Миряна Янакиева е първото цялостно изследване на Славейковата творба „Сън за щастие”. Чрез съпоставка с други близки по форма произведения от българската и от чуждите литератури авторката обосновава предложението „Сън за щастие” да се определи жанрово като лирическа книга. Доц. Янакиева изследва връзките между лирическата книга на Славейков и антологиите „На Острова на блажените” и „Немски поети”, търси „следи” от нея в други негови текстове като например „Пътни очерки” или писмата до Мара Белчева и убедително показва, че в „Сън за щастие” се откроява определен лирически модел, който в „разпръснат” вид присъства в голяма част от творчеството на Славейков. Увлекателният и премерен език на изследването прави книгата достъпна не само за научните специалисти, студентите хуманитаристи, учителите, но и до широк кръг читатели, които се интересуват от проблемите на българската литература.
15 декември, четвъртък, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата „Те останаха” (Издава „Чернат”, 2011). Съставител: Васил Колев
Книгата представя: доц. Михаил Иванов
„Те останаха” е книга със спомени на циганите–ковачи и техните наследници от с. Радювене. Дедите им, дошли в селото през турско, са приети добре от местното население, което се нуждае от изработването на железарски изделия и грижа за впрегатните животни – да не ходят „боси” и окуцеят по каменистите и заледени пътища.
Всяко семейство си имало свой ковач. Отношенията помежду им били на взаимна почит и уважение. За изделията, които занаятчията изработвал, му се плащало в пари, а за поддържането им – в натура (основно храна). „От дядо си Петко Дончев Дзунов знам”, разказва Петко Петков (р. 1940 г.), „че, когато се оженили майка ми Пена и баща ми Христо, вторият човек след кръстника, когото са дарили на сватбата си, е бил майсторът чукач дядо Алил. От своя страна, майсторът подарил на младоженците кобилица с два бели котела и кипча, която още ползвам”.
На традиционното трудово ежедневие и патриархални отношения в Радювене е сложен край с идването на комунистите на власт, които по насилствен начин ликвидират частната собственост. Новите властници оставят само двама от циганите–ковачи да коват взетите от селяните животни в ТКЗС, а другите хващат пътя за Делиормана – да правят тухли, и Балкана – да секат гора. След време някои от децата им стават трактористи, шофьори в селото, а други гонят рейсовете, за да отидат на работа в града, като леяри, ковачи, фрезисти, електроженисти, бояджии, общи работници, метачи. Те обаче не напускат селото си, както правят много от техните съселяни. Закупуват изоставените къщи на забягналите, стягат ги и всеки ден се връщат при децата си – младостта на селото. Връщат се при животните и засятата градина, които имат. Връщат се да замръкнат в селските си подредени и чисти къщи. Връщат се и днес наследниците им от гурбет... (Васил Колев)
20 декември, вторник, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Новогодишен концерт на клавирно дуо Маргарита Петранова – Ива Янчева и на Вокален ансамбъл OctaVoice
В програмата на клавирно дуо Петранова-Янчева: творби на Ференц Лист, Имре Калман, Ерньо Дохнани, Йоханес Брамс, Моцарт и Мориц Мошковски
В програмата на Вокален ансамбъл „OctaVoice”: творби на Лайош Бардош, Атанас Кулински, Сергей Рахманинов, Джузепе Питони и др.
Вход свободен!
Маргарита Петранова завършва Инструментален факултет на НМА "Проф. П. Владигеров" със специалност "Пиано" при проф. Богомил Стършенов. Има дългогодишна концертна, педагогическа и корепетиторска дейност. Понастоящем работи в Държавна опера – Бургас.
Ива Янчева е студентка в Теоретико-композиторски и диригентски факултет на НМА „Проф. П. Владигеров” със специалност "Тонрежисура и хорово дирижиране". Ученичка е на Маргарита Петранова и идеята им за съвместна работа възниква съвсем скоро – през лятото на тази година. И двете са от Бургас и решават да преплетат творческите си пътища, за да реализират съвместната си идея за утвърждаването на клавирното изкуство.
Вокалният ансамбъл „OctaVoice“ съществува от началото на 2010 г., когато за пръв път излиза на сцена – в залата на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Там представя авторския концерт „Around the world“ (Около света) с произведения, обхващащи различни епохи и фолклорни области. Гласовете на осем музиканти изпълняват с лекота най-различни жанрове. До днешна дата те имат множество участия в концерти и печелят награди. „OctaVoice“ е името, зад което стоят осем талантливи музиканти, които търсят начин да съживят културата в България и да покажат красотата на музиката.
21 декември, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Миклош Янчо на 90 години – Прожекция на филма „Електра, моя любов”
Цветен, драма, 76 минути, 1974, със субтитри на английски
Режисьор: Миклош Янчо. Сценаристи: Дюла Хернади, Ласло Дюрко, Миклош Вашархеи. Музика: Тамаш Чех, Бела Вавринец. Оператор: Янош Кенде. Монтаж: Золтан Фаркаш. С участието на: Мари Тьорьочик, Дьорд Черхалми, Йожеф Мадараш, Лайош Балажович, Тамаш Чех, Балаж Галко, Жолт Кьортвейеши
Филмът е с номинация за наградата „Златната палма” – Кан, 1975
Продължение на цикъл от филми на Янчо, стартирал през септември т.г.
Унгарският режисьор и сценарист Миклош Янчо е роден на 27 септември 1921 г. Двукратен носител на престижната унгарска награда „Кошут”, а също така и на наградата „Бела Балаж” (връчвана на изтъкнати представители на унгарската кинематография), наградата на кинофестивалите в Кан и Венеция за цялостно творчество. Автор на 30 игрални и на множество късометражни и документални филма.
За филма: Филмът разглежда от модерна гледна точка формите на поведение срещу тиранията. Електра и Орест се борят срещу потисничеството не само в името на правдата и закона, но и в името на революцията. В деня на възкачването на трона на Егист народът мълчи, само „побърканата” Електра се бунтува срещу брат си, очаквайки Орест, който наистина се появява и отмъщава за убийството на техния баща. След това братът и сестрата слагат край на живота си, за да възкръснат като птицата феникс там, където е необходима свободата.
Прожектираме „Електра, моя любов” през декември, тъй като тази прожекция не можа да се състои през ноември поради технически причини.
. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт: www.magyarintezet.hu/sofia
• Унгарският културен институт съвместно с НМА „Проф. Панчо Владигеров” проведе Шестия национален клавирен конкурс „Лист-Барток”, София, 3-5 декември 2011. Връчването на наградите и концертът на лауреатите се състоя на 5 декември в Концертната зала на НМА. Концертът на лауреатите бе предшестван от премиерата за България на химна „Славимо славно, славени!” на Ференц Лист, написан в чест на солунските братя Св. св. Кирил и Методий. Химнът бе изпълнен от Академичен мъжки хор „Гусла” с диригент акад. Валентин Бобевски и съпровод на орган Стефан Далчев. Достоен завършек на концерта бе рециталът на Балаж Соколаи, председател на журито на конкурса, в който прозвучаха творби на Ференц Лист.
7 декември, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Откриване на изложбата на Асен Милчев
Асен Милчев е завършил ВПИ – Благоевград, специалност "Живопис и педагогика". Работи с маслени и акрилни бои, които смесва с цветна графика – перо и туш. В периода 1997-2010 има реализирани 7 самостоятелни изложби (Галерия „Средец”, Галерия „Стълбата”, Галерия „Балчик-Двореца” и др.).
„Водеща роля в живописните творби на Асен Милчев е определена на сюжети, свързани с психологическата нагласа на човека. Централното място е отделено на личността, внимателно разглеждана самостоятелно и едновременно с това като малка част от обществото, към което, по силата на някакви обстоятелства или по свой собствен избор, принадлежи. Тук рефлектират въпросите за отговорността при избора на житейска позиция, за непреходността на моралните стойности, към които човек се придържа и подчинява собствените си действия. (Николай Бошев)
Изложбата ще продължи до 6 януари 2012
12 декември, понеделник, 10.00-16.30 часа
Унгарски културен институт
Иван Цанев на 70 години – юбилейна научна конференция „Иван Цанев в българската литература и култура”
. Съвместна проява на Департамент „Нова българистика” на НБУ, Сдружение на български писатели и Унгарски културен институт
Доклади на: проф. Михаил Неделчев, проф. д-р Божидар Кунчев, проф. дфн Милена Кирова, доц.д-р Пламен Дойнов, Митко Новков, д-р Тошо Дончев, Юлиан Жилиев, д-р Гергина Кръстева, доц. дфн Едвин Сугарев, д-р Биляна Курташева, д-р Йордан Ефтимов, Никола Иванов, доц. д-р Морис Фадел, доц. д-р Светлана Стойчева, Марин Бодаков
Иван Цанев, поет, известен автор на детска поезия. Завършва русенската гимназия „Баба Тонка” и руска филология в Софийския университет. Дебютира през 1960-те години. Първите си литературни опити дължи на русенската поетеса Мила Доротеева и на писателя Георги Струмски, които го насърчават да пише поезия за деца. Първата си стихосбирка, „Седмица”, издава през пролетта на 1968 г. Работи като редактор и литературен консултант последователно във вестник „Студентска трибуна”, списанията „Родна реч”, „Пламък” и „Пламъче”, в издателствата „Български художник” и „Български писател”, и във вестник „Литературен форум”. През 1985 г. поезия на Цанев е преведена на унгарски език. През 1997 г. е отличен с наградата „Иван Николов“ за цялостно литературно творчество и става лауреат на Международната академия на изкуствата. През 2002 г. е удостоен с националната награда за поезия „Пеньо Пенев“. През 2005 година получава и наградата „Атанас Далчев“. Книгата му „5 за 4“, илюстрирана от Яна Левиева, получава националната награда за детска литература „Христо Г. Данов“ през 2002 г., а през 2008 г. е избрана да представлява българската детско-юношеска литература на „Европейски културен сезон“ в Париж, организиран от Френското председателство на Европейския съюз.
Носител на Националната награда „Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване (2009) и на престижната унгарска награда за поезия Почетен меч „Балинт Балаши” (2011).
. След конференциите за Иван Теофилов, Иван Динков, Николай Кънчев, Константин Павлов, Биньо Иванов, Христо Фотев и Екатерина Йосифова, това е осмият форум в рамките на модула „Персоналии” от научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)”, осъществявана от департамент „Нова българистика” на Нов български университет. Текстовете от конференцията ще бъдат публикувани в книга осма от поредицата Библиотека „Личности” на изд. „Кралица Маб” и департамент „Нова българистика” на НБУ.
14 декември, сряда, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата на доц. д-р Миряна Янакиева „От родния кът до гроба. Пенчо Славейков - "Сън за щастие"” (Издателство Контекст, 2011)
Рецензенти на монографията: проф. Никола Георгиев, проф. Александър Панов
Книгата ще бъде представена от ст.н.с. Радосвет Коларов
Книгата на доц. д-р Миряна Янакиева е първото цялостно изследване на Славейковата творба „Сън за щастие”. Чрез съпоставка с други близки по форма произведения от българската и от чуждите литератури авторката обосновава предложението „Сън за щастие” да се определи жанрово като лирическа книга. Доц. Янакиева изследва връзките между лирическата книга на Славейков и антологиите „На Острова на блажените” и „Немски поети”, търси „следи” от нея в други негови текстове като например „Пътни очерки” или писмата до Мара Белчева и убедително показва, че в „Сън за щастие” се откроява определен лирически модел, който в „разпръснат” вид присъства в голяма част от творчеството на Славейков. Увлекателният и премерен език на изследването прави книгата достъпна не само за научните специалисти, студентите хуманитаристи, учителите, но и до широк кръг читатели, които се интересуват от проблемите на българската литература.
15 декември, четвъртък, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Представяне на книгата „Те останаха” (Издава „Чернат”, 2011). Съставител: Васил Колев
Книгата представя: доц. Михаил Иванов
„Те останаха” е книга със спомени на циганите–ковачи и техните наследници от с. Радювене. Дедите им, дошли в селото през турско, са приети добре от местното население, което се нуждае от изработването на железарски изделия и грижа за впрегатните животни – да не ходят „боси” и окуцеят по каменистите и заледени пътища.
Всяко семейство си имало свой ковач. Отношенията помежду им били на взаимна почит и уважение. За изделията, които занаятчията изработвал, му се плащало в пари, а за поддържането им – в натура (основно храна). „От дядо си Петко Дончев Дзунов знам”, разказва Петко Петков (р. 1940 г.), „че, когато се оженили майка ми Пена и баща ми Христо, вторият човек след кръстника, когото са дарили на сватбата си, е бил майсторът чукач дядо Алил. От своя страна, майсторът подарил на младоженците кобилица с два бели котела и кипча, която още ползвам”.
На традиционното трудово ежедневие и патриархални отношения в Радювене е сложен край с идването на комунистите на власт, които по насилствен начин ликвидират частната собственост. Новите властници оставят само двама от циганите–ковачи да коват взетите от селяните животни в ТКЗС, а другите хващат пътя за Делиормана – да правят тухли, и Балкана – да секат гора. След време някои от децата им стават трактористи, шофьори в селото, а други гонят рейсовете, за да отидат на работа в града, като леяри, ковачи, фрезисти, електроженисти, бояджии, общи работници, метачи. Те обаче не напускат селото си, както правят много от техните съселяни. Закупуват изоставените къщи на забягналите, стягат ги и всеки ден се връщат при децата си – младостта на селото. Връщат се при животните и засятата градина, които имат. Връщат се да замръкнат в селските си подредени и чисти къщи. Връщат се и днес наследниците им от гурбет... (Васил Колев)
20 декември, вторник, 18.30 часа
Унгарски културен институт
Новогодишен концерт на клавирно дуо Маргарита Петранова – Ива Янчева и на Вокален ансамбъл OctaVoice
В програмата на клавирно дуо Петранова-Янчева: творби на Ференц Лист, Имре Калман, Ерньо Дохнани, Йоханес Брамс, Моцарт и Мориц Мошковски
В програмата на Вокален ансамбъл „OctaVoice”: творби на Лайош Бардош, Атанас Кулински, Сергей Рахманинов, Джузепе Питони и др.
Вход свободен!
Маргарита Петранова завършва Инструментален факултет на НМА "Проф. П. Владигеров" със специалност "Пиано" при проф. Богомил Стършенов. Има дългогодишна концертна, педагогическа и корепетиторска дейност. Понастоящем работи в Държавна опера – Бургас.
Ива Янчева е студентка в Теоретико-композиторски и диригентски факултет на НМА „Проф. П. Владигеров” със специалност "Тонрежисура и хорово дирижиране". Ученичка е на Маргарита Петранова и идеята им за съвместна работа възниква съвсем скоро – през лятото на тази година. И двете са от Бургас и решават да преплетат творческите си пътища, за да реализират съвместната си идея за утвърждаването на клавирното изкуство.
Вокалният ансамбъл „OctaVoice“ съществува от началото на 2010 г., когато за пръв път излиза на сцена – в залата на НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Там представя авторския концерт „Around the world“ (Около света) с произведения, обхващащи различни епохи и фолклорни области. Гласовете на осем музиканти изпълняват с лекота най-различни жанрове. До днешна дата те имат множество участия в концерти и печелят награди. „OctaVoice“ е името, зад което стоят осем талантливи музиканти, които търсят начин да съживят културата в България и да покажат красотата на музиката.
21 декември, сряда, 18 часа
Унгарски културен институт
Миклош Янчо на 90 години – Прожекция на филма „Електра, моя любов”
Цветен, драма, 76 минути, 1974, със субтитри на английски
Режисьор: Миклош Янчо. Сценаристи: Дюла Хернади, Ласло Дюрко, Миклош Вашархеи. Музика: Тамаш Чех, Бела Вавринец. Оператор: Янош Кенде. Монтаж: Золтан Фаркаш. С участието на: Мари Тьорьочик, Дьорд Черхалми, Йожеф Мадараш, Лайош Балажович, Тамаш Чех, Балаж Галко, Жолт Кьортвейеши
Филмът е с номинация за наградата „Златната палма” – Кан, 1975
Продължение на цикъл от филми на Янчо, стартирал през септември т.г.
Унгарският режисьор и сценарист Миклош Янчо е роден на 27 септември 1921 г. Двукратен носител на престижната унгарска награда „Кошут”, а също така и на наградата „Бела Балаж” (връчвана на изтъкнати представители на унгарската кинематография), наградата на кинофестивалите в Кан и Венеция за цялостно творчество. Автор на 30 игрални и на множество късометражни и документални филма.
За филма: Филмът разглежда от модерна гледна точка формите на поведение срещу тиранията. Електра и Орест се борят срещу потисничеството не само в името на правдата и закона, но и в името на революцията. В деня на възкачването на трона на Егист народът мълчи, само „побърканата” Електра се бунтува срещу брат си, очаквайки Орест, който наистина се появява и отмъщава за убийството на техния баща. След това братът и сестрата слагат край на живота си, за да възкръснат като птицата феникс там, където е необходима свободата.
Прожектираме „Електра, моя любов” през декември, тъй като тази прожекция не можа да се състои през ноември поради технически причини.
. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт: www.magyarintezet.hu/sofia
Автор:
Нели Димова, Унгарски културен институт
Публикация:
06.12.2011 г. 14:47
Етикети:
Посетено:
1569
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/12/news/13718-programa-na-ungarskiya-kulturen-institut-za-dekemvri