Програмата на Театрално-музикален продуцентски център Варна

• Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, 90-ти творчески сезон  

„Страсти под брястовете” на американския драматург Юджийн О`Нийл, носител на Нобелова награда за литература (1936), е първото премиерно заглавие за 2011 г., което Драматичен театър „Стоян Бъчваров” ще поднесе на своята публика на 21 януари от 18.00 ч. на сцена Филиал. Трактовката е дело на режисьора Димитър Стоянов, поставял на варненска сцена „Рибарски свади” от Карло Голдони, „Д-р” от Бранислав Нушич, „Човекоядката” на Иван Радоев и др. Сюжетът на „Страсти под брястовете” драматично преплита страстта към земята с любовните взаимоотношения между героите, за да доведе до убийството на едно дете. Интерпретацията на гранични психически състояния и ситуации, които поставят човека пред труден избор, е една от вечните теми в изкуството, актуална и за българския зрител, и за XXI век, изтъква артистичният директор на театъра Пламен Георгиев като повод за избора на пиесата. Главните образи пресъздават Михаил Мутафов (Кейбът), Веселина Михалкова (Абби) и Стоян Радев (Ибън), в останалите роли ще видим Пламен Димитров, Васил Читанов, Христо Христов, Теодора Михайлова, Нели Вълканова, Юлияна Чернева. Хореограф Таня Венцеславова. След премиерата спектакълът ще се играе и на 25 януари, също от 18.00 ч. на сцена Филиал.

В театралната програма за януари са включени още представленията на „Големанов” от Ст. Л. Костов, постановка на Александър Илинденов (13 и 27 януари, Основна сцена); ,„Дамски шивач” от Жорж Фейдо, постановка на Румен Велев (18 януари, Основна сцена); мюзикълът „Бремен” от Александър Владигеров, постановка на Стоян Радев Ге. К. (28 януари, сцена Филиал) и „Службогонци” от Иван Вазов, постановка на Пламен Панев (31 януари, сцена Филиал).

• Държавна опера Варна

Държавна опера Варна дава приоритет през първия месец от Новата година на спектаклите за младата публика: ”Мечо Пух” - детски мюзикъл по текст и музика на Александър Йосифов (19 януари); „Пепеляшка” - балет по музика на Сергей Прокофиев (21 януари); „Мама Миа” – мюзикъл по хитовете на АББА (28 януари). Поради големия интерес към Оперетната гала, състояла се в рамките на XI Kоледен музикален фестивал, спектакълът ще бъде повторен на 24 януари от 19.00 ч. Най-известните арии и ансамбли от оперети на Щраус, Лехар, Калман, Офенбах отново ще оживеят на сцената в изпълнение на солистите Марио Николов, Валентина Корчакова, Вяра Железова, Филипа Руженова, Свилен Николов, Ирина Жекова, Пламен Долапчиев, Надежда Радкова, с участието на оркестъра, хора и балета на Държавна опера Варна. Диригент Юли Дамянов, режисьор Марио Николов, хореограф Константин Илиев.

Следва операта „Риголето” със солистите Арсений Арсов, Венцеслав Анастасов и Ирина Жекова, диригент Борислав Иванов, режисьор Кузман Попов (26 януари). Месецът завършва с най-популярната Вердиева опера „Травиата”, в която образът на Виолета Валери ще пресъздаде Станислава Иванова, носителка на българския музикален „Оскар” - „Кристална лира” 2010 в категорията „Оперно и оперетно изкуство”. Диригент Борислав Иванов, режисьор Александър Текелиев (31 януари).

◊ НОВИ АРТИСТИ

Двете нови имена, които от 1 януари 2011 г. влизат в състава на ТМПЦ са младата драматична актриса Гергана Плетньова и колоратурното сопрано Ирина Жекова. 

Гергана Плетньова дебютира на варненска сцена през есента на 2010 г. като Гретхен в забележителната постановка на Лилия Абаджиева по Гьотевия „Фауст”. С тази своя роля тя остава в историята на българския театър и като първата Гретхен, доколкото Варненският „Фауст” се оказва първата постановка в България на това емблематично за германската и световната култура произведение. Репетициите и разговорите за философията на „Фауст” създават творчески импулси и приятелства, които ще накарат познатата вече от филмовия екран млада актриса да избере театъра и Варна за своя пръв дългосрочен професионален ангажимент. Родена в Свищов (1986), Гергана Плетньова има руски корени, дядо й е белогвардейски емигрант. Никога не си е представяла, че може да бъде нещо друго, освен актриса. Завършва френска гимназия в София, следва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Здравко Митков, като още в първи курс режисьорът Светослав Овчаров я избира за главната женска роля във филма "Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, показан най-напред на фестивала „Любовта е лудост” във Варна. През 2009 г. Гергана Плетньова получава една от националните годишни награди за филмово изкуство – наградата за поддържаща роля във филма "Военен кореспондент" на режисьора Костадин Бонев. Следва участието й в новия филм на Светослав Овчаров "Зад кадър", показан на Националния филмов фестивал „Златна роза” 2010 във Варна, открил и XIV международен фестивал „София Филм Фест”.

Колоратурното сопрано Ирина Жекова направи блестящ дебют в ролята на Джилда от операта на Джузепе Верди "Риголето" по време на XI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна през миналата година. Преди това тя впечатли публиката на "Опера в Летния театър" като солистка в "Кармина Бурана" и с арията на Олимпия от "Хофманови разкази" на Офенбах в Оперната гала. Ирина Жекова е родена във Варна, завършва НУИ „Добри Христов” със специалностите "Класическа китара" и "Пеене", дипломира се с магистърска степен и в НМА "Професор Панчо Владигеров" (2008). Специализира в Студия за оперета и мюзикъл към ДМТ "Стефан Македонски" (2008-2009) и при Мирела Паруто и Антонио Бойе в Български културен институт в Рим. Дебютира на сцената на Музикалния театър в дипломните спектакли на оперите „Рита” от Доницети и „Веселите уиндзорки” от Ото Николай (2007), изпълнява ролята на Сафи от оперетата „Цигански барон” на Й. Щраус (2008), също дипломен спектакъл. Има редица участия и награди от национални и международни конкурси и фестивали: академичен конкурс „Георги Златев-Черкин” (2005), Международен музикален фестивал „Надежди, таланти, майстори”, Добрич (2005), XXI национален конкурс „Светослав Обретенов”, Провадия (2008). Участва в концерти на Академичния симфоничен оркестър, изнася камерни концерти. Усъвършенства професионалните си умения в майсторските класове на проф. Мати Пинкас и Калуди Калудов.