Календар

Програмата на Полски институт в София за месец ноември 2010

11 ноември – Ден на независимостта. Национален празник на Република Полша

◊ ПРОГРАМАТА

2, вторник
18 ч., Полски институт                   

Представяне на полския превод на книгата на Катя Михайлова „Странстващият певец просяк във фолклорната култура на славяните” (Варшава, Издателство „Oficyna Naukowa”, 2010, превод – Ханна Карпинска, увод – акад.
Николай Кауфман) с участието на авторката.

Книгата ще представи авторката. Откъси от книгата ще изпълни актьорът Богдан Глишев. Ще прозвучат и записи на полски просешки религиозни песни в изпълнение на Яцек Халас.

Монографията "Dziad wędrowny w kulturze ludowej Słowian" [Странстващият певец просяк във фолклорната култура на славяните] е сравнително славистично изследване, в което въз основа на огромен материал от всички славяни се представя явлението странстващ певец просяк като типичен пример за професионализъм във фолклора и се анализира като типология, семантика, функции и репертоар. Авторката разглежда странстващите певци просяци от Средновековието насам не само като изключително славянско явление, а ги анализира в контекста на двата големи клона на европейската култура – византийско-славянската и западноевропейската, като поставя акцент на религиозните песни в репертоара им и проблемите на народното християнство.

Доц. д-р Катя Михайлова е полонист, фолклорист и културен антрополог. Завършила е славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски”, специализирала е във Варшавския университет и в Университета „Мария Склодовска-Кюри” в Люблин. Професионалният й път е свързан от 1978 г. с Института за фолклор (от 2010 – Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей) при Българската академия на науките. Научните й интереси са в областта на народното християнство и религиозния фолклор, славянската митология, епическото изпълнителство, календарната обредност на славяните, етническите стереотипи, културната и религиозната идентичност на българите в Полша и на поляците в България. Член е на Комисията за славянски фолклор към Международния комитет на славистите и на няколко комисии към Международното общество по етнология и фолклор (SIEF). Ръководи международни изследователски проекти, осъществявани съвместно с Института по славистика при Полската академия на науките и с научни институти в други славянски страни. Автор е и на множество студии и статии. Съавтор е на публикациите: Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви, т. 1–2 (1993–1994); Епос – етнос – етос. Епосът във фолклорната култура на славянските и балканските народи (1994); Побратим. Българи по чешките земи (1994). За българското издание на монографията "Странстващият сляп певец просяк във фолклорната култура на славяните" (2006) е удостоена от Съюза на учените в България с Диплом за високи научни постижения в областта на хуманитарните науки. В годините 1993–2000 е председател и заместник-председател на Българско-полското дружество „Боян Пенев”. За своята научна и организационна дейност и за популяризацията на полската култура и наука в България е отличена с орден „Заслужил за полската култура” (1998). През 2000 г. е удостоена с „Офицерски кръст” за заслуги към Република Полша.

Полското издание на книгата е финансирано изцяло от Министерството на науката и висшето образование на Република Полша в раздел „университетски учебник”.


Пловдив
3, сряда
17.30 ч., Музеен център за съвременна история, ул. „Ангел Букурещлиев” № 14 

Откриване на документалната изложба „Помня. Катин 1940”

Изложбата е изготвена под патронажа на министъра на външните работи Радослав Шикорски. Тя е кратка история на събитията, довели до престъплението в Катин и разказва за обстоятелствата, довели до избиването на над 20 хиляди полски военнопленници, извършено по заповед на Сталин през пролетта на 1940 г. Представената изложба е свидетелство за потъпкването на човешките права и за огромното беззаконие, съзнателно допуснато от тоталитарния режим на Сталин спрямо хиляди невинни хора заради тяхната националност или обществена принадлежност.

Огласяването на истината за Катин, крита от комунистическите режими на Русия и Полша до 90-те години на миналия век и изопачавана до днес, е дълг на всеки почтен човек както към жертвите и техните семейства, така и - в името на справедливостта и изграждането на взаимно доверие - към останалия свят.

Българската езикова версия на изложба бе подготвена от Полския институт в София. Досега изложбата бе представена в Културния институт при министъра на външните работи на България и в Народното събрание.
 

Габрово
4, четвъртък
17.30 ч., Дом на хумора и сатирата, зала 3   

Откриване на изложба сатирични рисунки „Усмивката на Шопен” от Музея на карикатурата във Варшава с участието на директора на Полския институт Анна Пахла. Творби на Шопен в изпълнение на млади пианисти от Музикален клуб „Весела” – Габрово.

Изложбата е резултат от международния конкурс за сатирично-хумористична рисунка със същото заглавие. От 1413 изпратени работи на 552 автори от 52 страни международното жури избира 268 рисунки на 186 автори от 33 страни. Оказва се, че погледът на творците от различни страни към личността на най-великия полски композитор и неговото творчество не съвпада задължително с полската представа за него.

Конкурсът и изложбата са оригинален начин за отбелязване на Годината на Шопен в Полша и чужбина. Така личността на композитора и неговото творчество се популяризират в цял свят с посредничеството на карикатурата и сатиричната рисунка.

Предстои представянето на изложбата в Полския институт в София (от 3 декември).

 
8, понеделник
19 ч., Театър София
                   
Ноктюрните на Шопен - представление на Teatr Nikoli
Участват: Николай Вепрев, Доминика Юха, Катажина Шимуш, Сабина Дронг.

Пантомимичен пъстър спектакъл, озвучен с музиката на Шопен, създаден с помощта на костюми, сценография и осветление. Той ни пренася в света на дворцовите балове, удостоявани и украсявани от присъствието на композитора и неговата музика. Този далечен романтичен свят се преплита със съвременността, като подчертава силата на вечно живото и вдъхновяващо творчеството. Спектакълът разказва за различни етапи от живота на маестрото, от раждането на неговото велико изкуство, през творческия му разцвет до меланхоличните пътувания в зряла възраст.
Вход с покани, които ще получите в Полския институт от 27 октомври.


10, сряда
18 ч., Полски институт, вход свободен

Концерт полска ренесансова музика с рецитация на стихове от големия полски поет Ян Кохановски (1530-1584) изпълнява ансамбълът за стара музика "Музика Антика - София" при Народно читалище „Акад. Андрей Стоянов” – София. В програмата творби на Ст. Шажински, Миколай от Краков, Михаел Преториус, Ханс Лео Хаслер, Пиер Атенян, Хенри Пърсел.
     
Камерен ансамбъл за стара музика "Музика Антика - София" е основан през 2008 година. Негови членове са Христо Маринов – ренесансова и барокова флейта, Вяра Грънчарова – виола да гамба и Борис Павлов – китара. Репертоарът на групата обхваща музика от ренесансовата и бароковата епоха, изпълнявана на оригинални инструменти. Изпълнителите се стремят да представят на слушателите красотата на старата музика в нейния най-автентичен вид. В ансамбъла редовно взимат участие различни гости. В спектакъла участват още: Росица Панайотова – сопран; Гергана Костова – актриса; Евелина Парапанова – сопран; Георги Грозев – студент АМТТ при ТК „Любен Гройс”; Йосиф Герджиков – клавесин, музикален педагог. Ансамбълът участва в редица концерти и музикални проекти както в София, така и в цялата страна.
 

11, четвъртък
19 ч., Зала „България”, билети на касата на Зала „България”

Проф. Атанас Куртев на 65 години
Концертът се осъществява със съдействието на Полския институт

Концерт на проф. Атанас Куртев и Радостина Николаева с оркестъра на Софийската филхармония. Диригент – Никола Гуерини (Италия).

В програмата: Арво Пярт – “В памет на Бенджамин Бритън” (премиера); Фридерик Шопен – Концерт за пиано и оркестър N 2 фа минор; Густав Малер – Симфония № 4. 

Проф. Атанас Куртев изучава пиано при Саша Ламбрева-Куртева, Лили Атанасова, Павел Серебряков, Едуардо дел Пуейо, Ивон Лефебюр, Дьорд Шебьок. Изнасял е концерти в 19 страни в Европа и Азия с над 950 изпълнения, сред които 150 с оркестър, в най-престижните европейски зали, включително в голямата зала на Берлинската филхармония. В сценичния му репертоар изпъква серията от над 30 различни монографични стилни рецитали от Моцарт и Бетовен до Франк, Скрябин и Барток, концертният цикъл „Клавирната фантазия през вековете“, както и редица ансамблови изяви с партньори като Ю. Башмет, Е. Нестеренко, Й. Радионов, А. Кръстев, Ф. Хиршхорн, А. Милчева и др.

Атанас Куртев има издадени три грамофонни плочи и четири компактдиска, както и студийни аудиозаписи на около 100 творби за пиано за БНР, сред които около 20 премиерни за страната. По негова инициатива е създадено Шопеновото дружество в България. Член на журито на 7 международни конкурса за пианисти в чужбина, води майсторски класове за пианисти в Русия, Холандия, Полша, Финландия, Гърция и др. Студентите му от НМА са спечелили над 70 лауреатски звания и награди от български и европейски конкурси. Мнозина от тях концертират или преподават в над десет европейски страни, Азия, Африка и Америка. Атанас Куртев е носител на множество национални и международни отличия и награди. През 2005 г. Българското национално радио го обявява за „Музикант на годината“.


15, понеделник
19 ч., Зала „България”, ограничен брой покани от 8 ноември в Полския институт

По случай националния празник на Република Полша - Денят на независимостта

Съвместно с Посолството на Република Полша в България

Концерт на Лешек Можджер и проф. Анджей Артикевич, Мачей Гански и Ян Рейнович Дж.
В програмата – творби на Шопен и Лист

Лешек Можджер (1971) е един от най-изтъкнатите полски джазмузиканти, пианист от световна класа, смел изследовател, оригинален творец със собствен музикален език. Завършва Музикалната академия в Гданск. Интерес към джаза проявява още в училище. Първите си награди получава с групата "Мiłość". През 1993 г. получава индивидуално отличие на фестивала "Jazz Juniors", а година по-късно печели І място в Международния конкурс за джазинтерпретации в Катовице. От 1994 до 2007 г. непрекъснато печели в анкетата на читателите на списание "Jazz Forum" в категорията „пиано”, два пъти е избиран за музикант на годината и като такъв печели наградата на полската музикална индустрия „Фридерик” (1998). От средата на 90-те основава собствени групи и записва авторски дискове с почти всички най-изтъкнати полски джазмени – Томаш Станко, Януш Муняк, Пьотр Войташик, Анна-Мария Йопек, Михал Урбаняк, както и чужди – Маркъс Милър, Дейвид Гилмър, Лестър Боуи, Фил Манзанера, Дейвид Фризен и др. Работи с автори на полска филмова музика – Збигнев Прайснер и живеещия в Лос Анжелис Ян Качмарек и пише музика за театъра.

През 2004 г. Лешек Можджер съвместно с Адам Макович концертира в Карнеги хол в Ню Йорк. Събитието е обявено за кулминационен момент в полската джазова пианистика. Дискът "The Time", който музикантът записва със шведския контрабасист Ларс Даниелсон, става двойно платинен. Същата е съдбата и на  втория диск "Between us and the light" отново с Ларс Даниелсон и Зохар Фреско. Соло, както и като член на група и sideman Можджер е записал над 70 албума.

„Съставих си план - да бъда всеобхватен музикант, да се развивам във всички посоки” – това са думи на Лешек Можджер, едно от най-великите явления в полския джаз, изтъкнат импровизатор, всестранен музикант, надарен с изключителна музикална фантазия. Творец, който спечели за музиката амбициозните слушатели.

Анджей Артикевич е завършил Висшето музикално училище в Гданск. През 1973 и 1975 г. печели стипендии на Шопеновото дружество. Изнесъл е многобройни рецитали и концерти с оркестър в цяла Полша, Швеция, Япония и френска Гваделупа. Освен това се занимава с методическа и педагогическа дейност – той е преподавател в Музикалната академия в Гданск. В неговия клас се дипломират над 30 студенти. Мнозина от тях са печелили и продължават да печелят награди и отличия в национални и международни клавирни конкурси. Води лекции, консултации, семинари и курсове за учители. Автор и съавтор на програмите за клавирните конкурси в Ламентен  и Плоцк. През 1999 е поканен за участие в Клавирния фестивал в Аомори ("Aomori Music Festival") в Япония, като изнася концерти и в други градове, в т.ч. Токио.

Мачей Гански (род. 1984) през 2008 завършва с отличие Музикалната академия в Гданск в класа на проф. Артикевич. Освен това е студент в следдипломните курсове Solistklasse в Carl Nielsen Academy of Music в Оденсе (Дания). Лауреат на над 20 клавирни и камерни конкурси, има записи за полската, японската, испанската телевизии и за датското радио. Участвал е в над 40 фестивала и майсторски класове в Европа, Япония и САЩ, има над 150 солови рецитала, камерни концерти и концерти с оркестър в Полша, Япония, САЩ.  Той е асистент на проф. Артикевич, а през 2010 ръководи първия си майсторски клас за студенти в Музикалната академия в Оденсе.
 
Ян Рейнович (род. 1992) е ученик последен клас в музикалното училище в Гданск в класа на проф. Артикевич. Лауреат на много международни клавирни конкурси. Лауреат на наградата на кмета на Гданск за музикални постижения. Многократно концертира в Гданската политехника като солист. През август 2010 на концерт в Оберхаузен, Германия изпълнява творби на Шопен. Младият музикант е изкушен не само от класиката, но и от джаза.


17, сряда
18 ч., Полски институт, вход свободен

Представяне на книгата на проф. дфн
Панайот Карагьозов „Календари, мъченици и поети” и на преводната стихосбирка „Фрашки и целувки”. Откъси от стиховете ще рецитират студентите от специалност „Полска филология” на СУ „Св. Климент Охридски”.

Книгата "Календари, мъченици и поети" съдържа студии, статии и есета за полското религиозно, политическо и художествено съзнание. Проследяват историята на полското мъченичество; представят митологизацията и обективната оценка на полското присъствие в католическия свят; открояват емблематичните светци и заслугите на папа Йоан-Павел ІІ; разглеждат полския демократизъм, децентрализъм и индивидуализъм в контекста на исторически неизбежния колективизъм. Статиите и есетата в края на книгата представят полската литература като коректив на политиката и идеологията.

Преводната стихосбирка "Фрашки и целувки" предлага лирически миниатюри от Ян Кохановски, Ян Щаудингер и Мария Павликовска-Ясножевска. Фрашката е специфичен полски жанр, близък до епиграмата и анекдота. Терминът произлиза от италианската дума „frasca”, означаваща „клонче с разклонения” и „дребни, незначителни неща”. Утвърденият през Ренесанса жанр продължава да бъде жизнен и свеж.

Проф. дфн Панайот Карагьозов преподава сравнителна история на славянските литератури в СУ „Св. Климент Охридски”. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” (1977) и защитава докторати по сравнително славянско литературознание (1986) и полска литература (1989) в Карловия университет в Прага. През 2005 г. става доктор на филологическите науки, а през 2006 г. – професор. От 2005 до 2009 г. е ръководител на Катедрата по славянски литератури, а от 2007 г. – декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. П. Карагьозов е автор на книгите "Самосознание словесности. Историографии славянских литератур" (1996), "Полската поезия между двете световни войни" (1996), "Някогашните славяни днес" (1997), "Славянските свети мъченици" и "Почерк" (1997). За преводите на лирика от Мария Павликовска-Ясножевска получава наградата на Полския институт и Съюза на българските преводачи. През 1991 г. е отличен с ордена „Заслужил за полската култура”.

                                                   
18, четвъртък
18 ч., Полски институт, вход свободен

Малката Москва – реж. Валдемар Кшистек (2008, 113 мин.), с превод

Съветското военно присъствие в Полша продължи близо 50 години: от края на II световна война до 1993 г. в Легница беше разположен най-големият от придвижените на запад гарнизони на Съветската армия. През 60-те години съветските военни и техните семейства, разквартирувани в Легница, съставляваха почти половината от жителите на града. Именно тогава започнаха да наричат Легница „Малката Москва“.
Историята на една забранена любов и голяма, държана в тайна, страст във времена, когато решаването дори на интимните проблеми бе привилегия на съветската империя.

“Малката Москва” е не просто мелодрама, а сериозен опит за осмислянето на идеологическия абсурд и на полско-руската вражда” (Геновева Димитрова, в. “Култура”, бр. 30, 11.09.2009).


Шумен
18–19 ноември 2010 г.

Шопенови дни в Шумен

Организатори: Полски институт в София, Народно читалище “Добри Войников 1856” - Шумен, Славянското дружество “Васил Друмев” – Шумен, Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”

18 ноември
– 17.00 ч. - откриване на дните с изложба от 26 плаката, посветени на Шопен, селектирани и наградени в конкурса за плакат, обявен от Полския институт в София и Международното триенале на сценичния плакат в София в чест на 200-годишнината от рождението на Фридерик Шопен.
- 18.00 ч. - представяне на книгата на Андрей Букурещлиев „Поглед към Шопен”, издадена от Музикална къща „Ориндж фактори”. Книгата ще представи Анжела Тошева, пианистка, издател и отговорен редактор на книгата, и ще изпълни миниконцерт с творби на Фридерик Шопен.

19 ноември
-17.00 ч. – прожекция на филма „Шопен. Копнеж  за любов” (реж. Йежи Антчак, 123 мин., с превод)
                                 

29, понеделник
18 ч., Полски институт

• Концерт на Duo  Klavitarre - Йоланта Жемска (пиано) и Мачей Жемски (китара).
В програмата: творби на Ф. Шопен, Л. Бокерини, Й. Мерц, Г. Швертбергер.

Duo  Klavitarre съществува от 8 години. Двамата изпълнители са завършили с отличие консерваторията в Лодз и Hochschule für Künste в Бремен. Именно в Лодз двамата откриват страстта си към съвместни музикални интерпретации. Изключително интересното съчетание на инструменти – класическа китара и пиано, създаващи богата палитра от звуци, както и изненадващите аранжименти ни подсказват, че ни очакват незабравими преживявания. Репертоарът на дуета включва творби от барока до наши дни. Съвременните композитори Ж. Швертбергер и О. Мидълтън дори са им посветили композиции. Аранжиментите на музикантите на творби на Пиацола, Шопен, Мошковски и други са нещо ново на музикалния пазар. Дуетът е концертирал в много европейски страни, в т.ч. Германия (там живеят понастоящем), Франция, Дания, Австрия, Румъния, Южна Корея, Венецуела, Канада и САЩ.
Вход с покани, които можете да получите в Полския институт от 22 ноември



Участие на Полския институт в Киномания
12-28 ноември 2010

В тазгодишното издание на Киномания със съдействието на Полската телевизия Полският институт в София ще участва с филма „Вълшебното дърво” на реж. Анджей Малешка (2009, 90 мин.). През 2007 г. едноименният сериал получи престижната международна награда ЕМИ в категорията „телевизионни продукции за деца и юноши”. Филмът ще бъде прожектиран в рамките на детската програма на Киномания.

Филмът разказва за вековен дъб, който притежава магическа сила. От него са направени различни предмети за ежедневието. Когато те попадат в магазина, в цял свят започват да стават странни неща, защото част от вълшебната сила на дъба се е запазила.



11 ноември – Денят на независимостта
национален празник на Република Полша


11 ноември 1918 г. е преломен момент в историята на Европа, но най-вече в историята на Полша. След 123-годишно иго и въстания Полша възстановява своята независимост. Идва така желаната свобода. На картата на Европа се появява независимата полска държава. На 11 ноември 1918 г. в страната се завръща Юзеф Пилсудски, който от юли 1917 г. е интерниран от немците в Магдебург. На 11 ноември 1918 г. Регентският съвет му предава командването на полската армия. На улиците на всички полски градове цари еуфория, породена от раждащата се независимост.

“Невъзможно е да се опише опиянението, лудата радост, обзели в този момент поляците. Който не е преживял тези кратки дни, който не е полудявал от радост с целия народ, той никога няма да преживее най-голямата радост в живота си. Четири поколения чакаха, петото дочака. От сутрин до вечер на градските площади се събираха тълпи; работникът и чиновникът захвърляха работата, селянинът зарязваше нивата и се понасяше към града, на площада, да разбере, да се убеди, да види полската армия, полските надписи, орлите на административните сгради, хората се вълнуваха, виждайки жепейци, полски полицаи и жандармеристи.” (“Раждането на ІІ Жечпосполита. Избрани документи”).

През 1937 г. с приет от Сейма закон денят 11 ноември е обявен за държавен празник и остава такъв до 1944 г.  Едва през 1989 г. със закон Сеймът възстановява отбелязването на празника. От 1991 г. 11 ноември се отбелязва като най-важния държавен празник. На този ден се почита паметта на маршал Юзеф Пилсудски, погребан в подземията на Вавелската катедрала, в криптата  под кулата на Сребърните камбани. Този ден ни кара да се замислим какво нещо е патриотизмът.
Тържества, свързани с честването на Националния празник на независимостта се провеждат в цялата страна, но най-важните чествания протичат във Варшава, при Гроба на незнайния войн, с участието на представители на държавната власт и армията. При паметниците на национални герои армията и харцерите провеждат вечерни зари и проверки, на войнишки гробове се полагат цветя и палят свещи. Държавните учреждения, сградите и улиците са украсени с полски знамена. За мнозина този ден се превръща в един голям урок по патриотизъм.

Автор: Полски институт - София
04.11.2010 г. 12:34
Посетено: 1173
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/12/news/11068-programata-na-polski-institut-v-sofiya-za-mesets-noemvri-2010