Програма на Унгарския културен институт за ноември

◊ ПРОГРАМАТА

2 ноември, вторник, 18.00 часа
Унгарски културен институт

Представяне на книгата на Милан Фющ „Историята на жена ми” (Издателство "Ерго", София, 2010, поредица Модерна европейска проза). Книгата се издава с подкрепата на Програма „Култура” (2007-2013) на Европейския съюз
. С участието на Светла Кьосева, преводач, Мартин Христов, издател
. Книгата ще бъде представена от Йордан Ефтимов
. Откъси от книгата ще прочетат Яна Бобева и Мартин Смочевски, студенти "Актьорство за драматичен театър" в класа на проф. Снежина Танковска

За автора: Милан Фющ (1888-1967, Будапеща), унгарски писател, поет, драматург. Сред най-значимите му творби са драмите „Нещастници” (1914) и „Крал Хенри VІ” (1931), повестите „Смеещите се” (1919) и „Адвент” (1922), романът „Историята на жена ми” (1942). Крайно интересен е и дневникът на Фющ, който с прекъсвания води от началото на 1904 г. На български език е издадена книга с негови стихове "Сбогуване с времето" (2004). През 1948 г. е удостоен с високата държавна награда „Кошут”. Милан Фющ е номиниран през 1965 г. за Нобелова награда.

За книгата: Любовна история без хепиенд за капитан Яков Щьор и капризната му малка Лизи, погубени в коварния лабиринт на страсти и ревност. Най-екстравагантната трактовка на любовния триъгълник след „Опасни връзки” на Дьо Лакло (Choderlos de Laclos).

За преводача: Светла Кьосева живее и работи в Будапеща. Завършва история и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот „Хемус”, което излиза от 1991 г. в Унгария. Редактор е на радиопредаване на български език в Унгарското радио. Превежда съвременна унгарска поезия и проза. В неин превод в България са излезли над 150 публикации,  повече от 20 самостоятелни книги (Имре Кертес, Петер Естерхази, Петер Надаш, Ласно Краснахоркаи, Адам Бодор, Ендре Кукорели). Преводите й са включени в почти всички български антологии на унгарска поезия от последните години.

За издателството: Със своята поредица „Модерна европейска проза” издателство „ЕРГО” (с близо десетгодишна история) ни запознава с най-значимите и актуални книги от европейското културно наследство. Сред най-изтъкнатите автори, публикувани от издателството, са Шандор Мараи, Даниела Фишерова, Ищван Бибо, Радослав Петкович, Милан Фющ, Арсений Тарковски, Петер Зилахи, Ина Филипова и др.


2 ноември, вторник, 17.00 часа
Горна Оряховица – Младежки дом

Плакатна самота – изложба плакати на Петер Поч
Изложбата вече е гостувала в София, Русе, Пловдив и Габрово

Петер Поч е роден в град Печ през 1950 г. Завършва Художествената гимназия в родния си град. От 1972 г. се занимава основно с графика и проектиране на плакати. Редовно участва в международни биеналета и триеналета на плаката, носител на множество унгарски и чуждестранни награди. През 1991 г. създава Студио за дизайн POSTER’V. През 1997 г. е удостоен с наградата „Михай Мункачи”. През 2008 г. основава Асоциация на унгарската „Плакатна самота”. От 2008 г. започва да преподава в катедрата по графичен дизайн и плакат в Института по изкуства към Западно-унгарския университет.

Автор на множество самостоятелни изложби в периода 1977-2009: в Унгария, Полша, Югославия, Холандия, Финландия, Германия, Чехия, Канада, Словакия, Румъния, Япония, Мексико, Украйна, Италия, Франция.

Изложбата ще продължи до 15 декември


3 ноември, сряда, 18.00 часа
Унгарски културен институт

Представяне на книгата на проф. д-р Никола Георгиев „Учител по литература ли? Не съм от тях”
. Книгата ще бъде представена от Миряна Янакиева, поет, литературен критик

„Нa колeгитe учитeли – с увaжeниe и съчувствиe“ – с товa aвтоpово посвeщeниe сe откpивa новaтa книгa нa пpоф. Николa Гeоpгиeв. Пepото нa видния литepaтуpовeд никогa нe e било зaтвоpeно сaмо в тeоpeтичнитe му тpудовe, много от тяx нaстолни зa учитeлитe по литepaтуpa. Ceгa в полeзpeниeто му e сaмият учитeл (нe сaмо по литepaтуpa) – в училищeто и в общeството, тоeст мeжду чукa и нaковaлнятa. C пpисъщaтa си скeптичнa мъдpост aвтоpът нaмиpa обpaзa му по стpaницитe нa бългapскaтa и свeтовнaтa клaсикa. Oбpaз, пpeдизвиквaщ пpотивоpeчиви чувствa – от пpeклонeниe до нaсмeшкa и нeпpиязън. Доколко спpaвeдливи сa тe и сaмо учитeлят ли e „виновeн“ зa тяx? Beликолeпнaтa eсeистикa нa пpоф. Николa Гeоpгиeв нe сaмо тъpси отговоp нa този въпpос. Tя по оpигинaлeн нaчин го свъpзвa с пpeподaвaнeто по литepaтуpa – отвъд нaложeнитe стepeотипи. Блeстящитe aнaлизи нa твоpби от Eлин Пeлин и Явоpов, кaкто и мeждутeкстовитe вpъзки с дpуги литepaтуpни въpxовe, имaт нe сaмо тeоpeтично, но и пpиложно знaчeниe зa учитeля по литepaтуpa.

√ Част от книгата на Никола Георгиев може да прочетете онлайн в Електронно списание LiterNet и в електронната версия на сп. "Български език и литература":
. Учител по литература ли? Не съм от тях
. Учител по литература ли? Не съм от тях: II. Превръщенията на Андрешко
. Учител по литература ли? Не съм от тях... III. Калиопа муза ли е или не?
. Учител по литература ли? Не съм от тях: IV. А Хефест е елински бог


9 ноември, вторник, 20.00 часа
Sofia Live Club

Концерт на унгарския оркестър „Чик”
По случай 54-тата годишнина от избухването на Унгарската революция – 23 октомври 1956 

Оркестър "Чик" развива дейност в Унгария вече 22 години и е достоверен интерпретатор на унгарската народна музика. Тези 22 години оркестърът посвещава преди всичко на опознаването, изучаването, а по-късно и на разпространението на фолклорната музика чрез концерти и така наречените “танцови къщи”, както в Унгария, така и в чужбина. През последните няколко години музикантите избират творчески път, който дава възможност народната музика да се превърне в неочаквано приятно изживяване за възможно най-широк кръг от хора. Това съставът постига чрез неприлаганата досега, действително интересна и успешна спойка на народната музика с развлекателните жанрове, така че да възникне нов жанр.

До появата на оркестър "Чик" рокът зарежда силите си с народната музика, а в репертоара на оркестър "Чик" фолклорната музика поглъща рока, запазвайки автентичните си ценности, прекрасните плодове на човешките мисли и емоции, но признавайки движещата, увличаща сила на поп- и рокмузиката, която докосва толкова много хора в съвременния променящ се свят.

В София ще ни гостуват музикантите: Жолт Барца (цимбал, акордеон), Йожеф Барток (контрабас), Янош Чик (цигулка, вокал), Тамаш Кунош (виола), Мариана Майороши (вокал), Петер Мако (духови инструменти) и Атила Сабо (китара, цигулка, вокал). През 2009 г. те получават наградите “Унгарско наследство” и “Золтан Кодай”, а през 2010 г. оркестър „Чик” е удостоен със Златен кръст за заслуги на Република Унгария.

Заповядайте на концерта и ще чуете един весел и пъстър букет от различни стилове, преплетени с унгарската народна музика.
Билети: www.tickets-bg.com, www.ticketplus.bg, www.eventim.bg или на място – Sofia Live Club – в деня на концерта.

Концертът се осъществява с помощта на Унгарския културен институт, Sofia Live Club, сп. "Програмата" и Унгарски авиолинии MALÉV.


11 ноември, четвъртък, 18.00 часа
Пловдив – Етнографски музей

Народното изкуство на област Зала – откриване на етнографската изложба на дърворезба и фолклорен текстил от сбирката на Музея на град Гьочей към Дирекцията на музеите от област Зала.
. Куратори на изложбата: Каталин Береш (историк, музеолог) и Мария Маркс (етнограф)
. Автори на фотографиите: Йожеф Хапак, Арпад Шерени, Дюла Зока

Област Зала се намира в Югозападна Унгария и включва два значими етнографски региона: Гьочей и Хетеш. Област Зала и особено централната й част Гьочей е изолирана от останалата част на страната в продължение на столетия поради лошите транспортни връзки. Населението й не е унищожено напълно дори по времето на турското нашествие, затова местните хора запазват архаичността на културата и езика си чак до средата на ХХ век.

Музеят на град Гьочей от Залаегерсег със своите дърворезби и текстилни изделия ни представя късче от тази архаична народна култура, фотографиите показват други шедьоври от народния бит, а снимките на именития фотограф от Залаегерсег Арпад Шерени пресъздават унгарското село от областта през 30-те години на ХХ век.

Изложбата ще продължи до 2 декември
                                  

16 ноември, вторник, 18.00 часа
Унгарски културен институт

200 години от рождението на Ференц Еркел – Откриване на юбилейна изложба „Ференц Еркел”
Арии от опери на Ференц Еркел в изпълнение на сопраното Рада Тотева

Тази година Унгария чества 200 години от рождението на композитора, диригент и пианист Ференц Еркел (1810-1893). Еркел започва музикалната си кариера в Коложвар (Клуж, Румъния) като пианист и музикален педагог, но се превръща в една от водещите музикални фигури на Будапеща. Известно време работи като диригент. През 1840 г. написва първата си опера „Мария Батори”. Автор на либретото към първата му опера е Бени Егреши, който работи с Еркел чак до смъртта си (1851). През 1844 г. Еркел печели конкурса за написване на музиката към стихотворението „Химн” на Ференц Кьолчеи. Освен като автор на музиката на химна на Унгария, Ференц Еркел е популярен и като автор на множество опери, посветени на исторически личности („Банът Банк”, „Ласло Хуняди”, „Мария Батори”, „Дьорд Дожа” и др.).

Изложбата, съставена от Къща музей "Янош Корвин" (Дюла) по повод 200-годишнината от рождението на Ференц Еркел, е посветена на неговия живот, семейство и дейност, и е осъществена с подкрепата на Европейския съюз.

Сопраното Рада Тотева завършва Нов български университет, специалност "Оперно пеене". Носител е на Специалната награда от Национален конкурс „Георги Златев-Черкин”, Държавна музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров” и др. Рада Тотева пее на сцените на Държавен музикален театър „Стефан Македонски” в София, Музикален държавен театър В.Търново, Варненска, Бургаска и Благоевградска опера. През 2004 участва в концерт в рамките на фестивала “Classic Open Air Solothurn” в град Солотурн, Швейцария. Сред ролите в нейния репертоар са Деспина - „Така правят всички жени”, Барбарина - „Сватбата на Фигаро”, В. А. Моцарт, Джелилорум в мюзикъла „Котки” на Ендрю Лойд Уебър,  Розалинда в „Прилепът” на Й. Щраус, Силва в „Царицата на чардаша” на И. Калман, Лила в „Българи от старо време” на Г. Карастоянов, Моника в „Четирима в леглото” - мюзикъл от Сай Колман, Ариела – „Развод” на П. Хаджиев, Ангела – мюзикълът „Секс таблетка” на Димитър Вълчев и др.


17 ноември, сряда, 18.00 часа
Унгарски културен институт

Представяне на юбилеен брой на „Литературен форум”, посветен на 80-годишнината на видния унгарски българист Петер Юхас (носител на орден „Стара планина”)

Петер Юхас е роден в Комади на 20 октомври 1930 г., критик, преводач. Завършва средното си образование в Дюла през 1948 г., продължава образованието си в Будапещенския университет "Лоранд Йотвьош" – специалност "Унгарска филология", през 1950 г. идва в България като стипендиант. През 1953 г. се дипломира в Софийския университет със специалност "Български език и литература". От 1953 г. е сътрудник в унгарското Министерство на външните работи. През 1954-1956 г. е културно аташе в Москва, през 1956-1958 е директор на  Унгарския културен институт в София. От 1959 г. е научен сътрудник към библиотеката на Унгарската академия на науките, от 1962 г. работи към научната група в Института по източно-европейски литератури на УАН, а от 1973 г. е неин ръководител. Занимава се с история на българската литература, съставител на антологии на българската поезия и проза, превежда от български.

Подбрани творби: Антология на български поети (с Ласло Наги), 1965; История на българската литература, 1966 (с Ищван Шипош); Български разказвачи, антология, съставител, 1965; Прозорец на българската литература, антология, съставител, 1969; Маргаритени бури. Съвременни български поети, антология, съставител, 1973; Още веднъж за делфините. Съвременни български разказвачи, антология, съставител, 1973; Смъртта не е алиби, автор, 1999; Кирил и Методий в българската Моравия, автор, 2000; Вселена на везни (Унгарска поезия от осем века), автор, съставител, 2001; Договорът ми с Бога, автор, 2002; А ние, българите?, автор, 2004.


. За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт www.magyarintezet.hu/sofia