Програма на Унгарския културен институт за октомври

◊ ПРОГРАМАТА

Унгарският културен институт Ви кани през октомври на своите прояви в София и провинцията.

. На 5 октомври отбелязахме 40 дни от смъртта на унгарския поет Йожеф Уташи. Паметта му почетоха негови приятели, познати, унгаристи, като почетни гости ни бяха превежданите от Уташи и превеждалите Уташи български поети Иван Цанев, Иван Бориславов и Марин Георгиев.


13 октомври, сряда, 18.00 часа
Унгарски културен институт

. Откриване на изложбата на Съюза на унгарските художници и приложници „Конклузия на илюзиите”
. Представени автори:Марта Шимонфи, Ержебет Войнич, Петер Ковач, Мария Доромби, Агнеш Петер, Ева Мария Габор и Илдико Варнад
. С участието на Марта Шимонфи, куратор на изложбата

Със своите произведения творците се стремят да докажат как се заражда и формулира реалността на илюзията в изкуството на нашата епоха. До какви изводи достига, върху какво се гради и какво дава неговата логическа система през ХХ век.

Илюзията е своеобразно изразно средство на изобразителното изкуство, което онагледява мисълта, прави реално невидимото, осезаемо въображаемото и по този начин неизбежно води до конклузия.

Изложбата цели да покаже по какъв начин виртуалният ни свят присъства в жанра на изобразителното изкуство, обогатявайки съдържанието му откъм преживявания. По какъв начин предизвиква фантазията, давайки й простор да се разгърне, за да ни доближи до разбирането на идейния замисъл.

Изложбата ще продължи до 15 ноември


14 октомври, четвъртък, 18.00 часа
Унгарски културен институт

. Re-Verse: Българският кондуктор - среща-разговор на унгарски и български писатели за Източна Европа и Балканите - Золтан Немет, Янош Тереи - Кристин Димитрова, Палми Ранчев

. По повод 125-годишнината от рождението на унгарския писател Дежьо Костолани
Дежьо Костолани е роден през 1885 г. в Сабадка (Суботица, Сърбия). Започва гимназия в Сабадка, изключен е и се дипломира в Сегед. През 1903 г. отива в Будапеща, където завършва унгарска и немска филология в Университета „Лоранд Йотвьош”. Тук се запознава с писателите Михай Бабич и Дюла Юхас. През 1904 г. се записва във Виенския университет. През 1905 г. се връща в родината, но не се връща в университета. Става журналист. През 1906 г. от в. "Пещи Напло" го молят да заеме мястото на Ендре Ади като техен сътрудник. През 1907 г. излиза първата му стихосбирка „Между четири стени” - получава признание, единствен Ади я критикува.

През 1913 г. се жени за актрисата Илона Хармош, която също пише, но под псевдонима Илона Гьорьог. През 1915 г. се ражда техният син - Адам Костолани. През 1933 г. се проявяват първите признаци на рака. От 1934 г. се подлага на множество операции. През 1935 г. се влюбва в Мария Радакович. На 3 ноември 1936 г. умира в Будапеща.

„Българският кондуктор” е един от най-популярните разкази от книгата на Костолани „Корнел Ещи”. В девета глава на романа „Корнел Ещи”, излязъл през 1937 г., „Ещи бъбри с българския кондуктор на български и се наслаждава на ужаса от вавилонското езиково смешение” (пр. Стефка Хрусанова, изд. "Пенсофт"). Разговарят двама души, които не знаят езика на другия, дори не знаят един общ език. Тази случка е пример в унгарската литература за невербалните възможности за комуникация и в днешно време тя се е превърнала в един вид литературен топос.

На честването ще присъстват двама унгарски и двама български писатели, които ще прочетат свои нови версии на забавната история, а след това ще говорят за възможностите за разбиране между хора и култури и по-специално между Унгария и България, ще говорят за възможностите, недоразуменията и предразсъдъците в диалога на Балканите.

През 2003 г. на български и унгарски излиза книга със заглавие „Българският кондуктор”, в която четем разказите на български и унгарски автори - Тамаш Балог, Андраш Черна-Сабо, Георги Господинов, Янош Лацкфи, Жолт Ланг, Бойко Пенчев и Алек Попов.


15 октомври, петък, 18.00 часа
Пловдив - Балабанова къща, ГХГ

. Международни фотографски срещи - Културно многообразие - откриване на изложбата на Атила Лорант, фотограф на списанията "National Geographic", "The Explorer"
. Фотографии на Атила Лорант и стихове на Петер Калои Молнар

Атила Лорант работи за "The Explorer", "National Geographic", "Post Edison Computer Graphics". Награди: International Photography Award (САЩ, 2007). Номинации за корица на книга: Wapponi (2007, Kossuth), Children of the Amazon, Turkana wedding, Enawene Nawe, Rendeerherder. Други награди: бронзово отличие на Pro Typographia (2007), диплом от посланика на Мексико за принос в популяризирането в Европа на латиноамериканската култура, стипендия на Фондация Blue Earth Alliance (Сиатъл, САЩ).

Изложбата, съставена от 50 фотографии, представя красотата и многообразието в нашия свят. В нея виждаме фотографии със сватба в африканско племе, виенско кафене, клане на прасе (мангалица) в Секешфехервар, индонезийски погребален обичай, фотографии, представящи живота на южноамериканските индиански племена и този на северните финландски народи саами, както и на пустинните номади.

Изложбата ще продължи до 29 октомври

18-22 октомври, понеделник-петък, 25-26 октомври, понеделник-вторник, 18.30 часа
НАТФИЗ - Кинозала

. Панорама на Бела Тар (Печ, 1955), режисьор, сценарист
. Прожекция на филмите: "Семейно гнездо", "Веркмайстерови хармонии", "Аутсайдер", "Макбет", "Есенен алманах", "Сатанинско танго", "Проклятие" (филмите ще са с превод на български език).

. Съвместна проява с НАТФИЗ - 18 октомври, понеделник, 18.30 часа - Семейно гнездо, черно-бял, 100 мин., 1979

Документално-игрален филм за живота на едно работническо семейство, борещо се с жилищен проблем, за техните взаимоотношения и за разпада на това семейство. Ирен, млада работничка, живее с дъщеричката си в жилище на края на града при родителите на мъжа си, който е на военна служба. В семейството са ежедневие убийствените спорове и препирни и това не се променя дори и след завръщането на съпруга. Още повече, бащата успява да събуди ревност у сина си спрямо съпругата му, която по този начин остава без всякаква подкрепа.

Филмът получава голямата награда на Филмовия фестивал в Манхайм през 1979 г., а в Будапеща - наградата на филмовите критици, наградите за режисура и операторско майсторство.

19 октомври, вторник, 18.30 часа - Аутсайдер, цветен, 124 мин., 1981

Андраш, когото всички наричат на галено Бетховен, е бивш възпитаник на дом за сираци. Работи като санитар в отделението за душевноболни в болницата на един малък град, а след това като обикновен работник във фабрика. Надарен с изключителни музикални способности, чувствителен и автономен по душа, заради липсата на семейна обстановка, образование и финансова сигурност Андраш инстинктивно търси възможностите и формите за себереализиране, за пълноценен живот и за изграждане на трайни човешки отношения. Въпреки емпатичната му същност го застигат поредица от неуспехи...

20 октомври, сряда, 18.30 часа - Есенен алманах, цветен, 115 мин., 1984

Хеди притежава старо и занемарено жилище. Тя живее със сина си и неговия приятел, с една медицинска сестра и нейния приятел. Всички те алчно спекулират с парите на жената, а след смъртта й - и с жилището й. Случайно съучастничество и жестоки злоупотреби мотивират техните сложни взаимоотношения.

21 октомври, четвъртък, 18.30 часа - Проклятие, черно-бял, 115 мин., 1988

„Карер, нашият герой, е човек, който точно знае какво да очаква от собствения си живот. Гледа на света от гледна точка, от която ясно се вижда пълната безнадеждност на живота му и въпреки това се заема с нова история, макар вече да знае, че може да се измъкне от нея само в ролята на губещ. В него обаче има нещо, което е по-силно от собствения му мироглед. Тази таяща се в него по-висша сила го отвежда до другия герой в историята, при певицата, която е не съвсем достоен предмет на неговите желания и чувства. Карер не очаква нищо от тази любов, за него тя е крайна човешка потребност, проявление на биологическия стремеж към човешка топлота в съдбовната му самота...?” (Ласло Краснахоркаи)

22 октомври, петък, 18.30 часа - Веркмайстерови хармонии, черно-бял, 145 мин., 2000

Историята се разиграва в малко унгарско алфьолдско градче. Тук студът е истински, смразяващ - без сняг. Няколкостотин души стоят на главния площад около цирковата шатра, за да видят атракцията - трупът на един кит. Хората идват отвсякъде. От близките чифлици, от всички кътчета на Алфьолд, както и от съвсем отдалечените места от страната. Няма, безизразна и омотана в парцали тълпа следва огромното чудовище. Това странно състояние - появата на чуждите и изключителният студ - развалят и без това неспокойния ред в градчето. Човешките отношения се развалят, амбициозните участници в историята имат усещането, че могат да се възползват от ситуацията, а обречените и без това на пасивност хора изпадат в още по-голяма несигурност. Покачващото се до непоносимост напрежение се взривява от фигурата на Херцога, криещ се зад кита. Дори самата му поява е достатъчна, за да се освободят убийствени емоции. Не пощадява нито саможивите, криещи се зад паравана на научността, нито младежкия ентусиазъм, нито семейството - нищо от европейската култура, което се е консервирало през последните столетия като форма на поведение.

25 октомври, понеделник, 16.00 часа и 18.30 часа - Сатанинско танго І-ІІ., черно-бял, 421 мин., 1994 (филмът ще бъде прожектиран на три части)

Хората са се изселили в продължение на годините от алфьолдско селище, намиращо се някъде в забутаната провинция. Останали са само три семейства, трима ергени и една вдовица с четирите си деца, както и кръчмарят. През октомври мъжете получават закъснелите си заплати, което е добър повод за семейство Шмит и за Футаки да зачезнат с парите на останалите, за да започнат нов живот.

26 октомври, вторник, 16.00 часа - Сатанинско танго ІІІ.
(продължение от понеделник)

26 октомври, вторник, 18.30 часа - Макбет, цветен, 62 мин., 1982

Една от най-великите творби на Уилям Шекспир е „Макбет” - драмата на обладания от жаждата за власт слаб човек. Един ден предсказват на Макбет, че ще стане крал. Подтикван от съпругата си и с нейна помощ убиват гостуващия у тях крал, докато спи. Приписват стореното на упоените от тях стражи, които не успяват дори да протестират срещу фалшивото обвинение, защото Макбет ще ги убие в ужасяващия си „гняв”. Новите владетели обаче не успяват да се насладят на властта си...


19 октомври, вторник, 18.30 часа
Унгарски културен институт

. Вечер на оперетата - по случай 140 години от рождението на Ференц Лехар

С участието на: Рада Тотева (сопран), Мариана Мирчева (пиано), Николай Павлов (тенор).
В програмата: творби на Ференц Лехар из „Веселата вдовица”, „Граф фон Люксембург”, „Циганска любов” и др.

Ференц Лехар (30 април 1870, Комаром - 24 октомври 1948, Бад Ишл, Австрия), композитор, диригент. Баща му е офицер, през 1880 г. е преместен в Будапеща, където синът му става ученик на Ищван Томка, а по-късно учи цигулка в пражката консерватория при Антон Беневиц. От 1890 г. в продължение на 12 години работи като военен капелмайстор в Лошонц, Пола, Триест, Будапеща, Естергом и Виена. Започва музикалната си дейност с оперни композиции ("Кукушка", 1896). На 21 ноември 1902 г. във Виена е изиграна първата му оперета „Виенчанки”, която се радва на световен успех. Най-голяма част от живота си прекарва в австрийската столица, където са представени успешните му оперети. През периода 1926-1938 г. живее в Берлин. След края на Втората световна война се премества в Цюрих и малко преди смъртта си се връща в Австрия. Един от най-изтъкнатите представители на оперетата от началото на ХХ век. По-важни оперети: "Веселата вдовица" (Виена, 1905), "Графът на Люксембург" (Виена, 1909), "Циганска любов" (Виена, 1910), ""Ева (Виена, 1911), "Фраскита" (Виена, 1922), "Паганини" (Виена, 1925), "Страната на усмивките" (Берлин, 1929), "Гидита" (Виена, 1934) и др.

Сопраното Рада Тотева завършва Нов български университет, специалност "Оперно пеене". Носител е на Специалната награда от Национален конкурс „Георги Златев Черкин”, Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” и др. Рада Тотева пее на сцените на Държавен музикален театър „Стефан Македонски” в София, Музикален държавен Театър В. Търново, Варненска, Бургаска и Благоевградската опера. През 2004 участва в концерт в рамките на фестивала “Classic Open Air Solothurn” в град Солотурн, Швейцария. Сред ролите в нейния репертоар са Деспина - „Така правят всички жени”, Барбарина - „Сватбата на Фигаро”, В. А. Моцарт, Джелилорум в мюзикъла „Котки” на Ендрю Лойд Уебър, Розалинда в „Прилепът” на Й. Щраус, Силва в „Царицата на чардаша” на И. Калман, Лила в „Българи от старо време” на Г. Карастоянов, Моника в „Четирима в леглото” - мюзикъл от Сай Колман, Ариела - „Развод” на П. Хаджиев, Ангела - мюзикълът „Секс таблетка” на Димитър Вълчев и др.


20 октомври, сряда, 18.00 часа
Унгарски културен институт

. Прожекция на филм: Жарка есен в студената война (реж. Юдит Коти - Юдит Топич), документален, 56 минути, 2006, с превод на български

По повод Националния празник на Унгария - 23 октомври

Филмът ни представя събитията от унгарската революция от 1956 г. от световнополитически аспект. Освен историята и поражението на унгарската революция филмът говори и за отзвука за събитията в чужбина, не пропуска жертвите и бегълците от последвалите репресии. Документалният филм освен познатите унгарски филмови кадри използва наскоро открити архивни кадри от епохата от американския, френския, немския, английския и руския архив

20 октомври, сряда
Унгарски културен институт - конферентна зала

. Фотоизложба, посветена на революцията „1956 - Надеждата за свобода” Изложбата е предоставена от Министерство на външните работи на Република Унгария по повод 50-годишнинатата от революцията и е съставена от близо четиридесет табла на унгарски и английски език и с помощта на подбрани архивни кадри, цитати и обяснителни бележки представя в хронологичен ред предисторията, хода, потушаването и последиците от революцията.

По повод Националния празник на Унгария - 23 октомври

20 октомври, сряда
Унгарски културен институт

. Представяне на книги и издания, посветени на революцията от 56-та
. По повод Националния празник на Унгария - 23 октомври

25 октомври, понеделник, 17.00 часа
Унгарски културен институт

. Унгарската литература през последните петнадесет години - Беседи и дискусии, предназначени за българските литератори, преводачи и унгаристи
. С участието на Чаба Батори, Ласло Бедеч, Кинга Ерьош, Дьорд Сонди и Тибор Залан.
. Организатор: Фондация Цедруш с подкрепата на MASZRE - Репрографско сдружение на унгарските автори и издатели на специализирана и художествена литература
. Лекции:

. Чаба Батори: Бъдещето на едно минало (Унгарската литература отсам и отвъд границата);
. Ласло Бедеч: Властта на контекста (Промени в литературното пространство на Унгария от 90-те години на ХХ век);
. Кинга Ерьош: Безразличието е креслото на дявола (Държавното субсидиране на книгоиздаването);
. Тибор Залан: След тъжната златна епоха (Поезия, култура, криза);
. Дьорд Сонди: Порции и пропорции (Опити на един книгоиздател, главен редактор и българист).


28 октомври, четвъртък, 18.00 часа
Унгарски културен институт

. Представяне на унгарския брой на „Литературен вестник”. Съставител на броя: Дьорд Сонди.
Броят излиза със съдействието на Фондация „Цедруш” (Будапеща) с подкрепата на MASZRE - Репрографско сдружение на унгарските автори и издатели на специализирана и художествена литература

За промени в програмата следете сайта на Унгарския културен институт www.magyarintezet.hu/sofia