Празници / фестивали
"Голямата петорка" идва на София филм фест през март
Най-добрите филми от фестивалите в Кан, Венеция, Берлин, Торонто и Сънданс
◊ СЪБИТИЕТО
Тазгодишният София филм фест през март е решил да разнообрази филмовата си програма с най-доброто от "Голямата петорка", както наричат най-влиятелните кинофестивали в света - Кан, Венеция, Берлин, Торонто и Сънданс. Ето какъв е изборът на София филм фест с най-награждаваните филми по световните фестивали.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ПРОГРАМАТА НА "ГОЛЯМАТА ПЕТОРКА"
Кан в черно-бяло
Михаел Ханеке взе „Златната палма” за „Бялата лента – една немска детска история”. Бялата лента на австрийския режисьор всъщност е черно-бяла. Филмът разказва за малко протестантско селце в Северна Германия в навечерието на Първата световна война, завладяно от зловещи престъпления. Прокрадва се намек, че в ужасяващите деяния са замесени деца, жертви на родителски заплахи и жестоко отношение към тях. Някои деца са принудени да носят бяла лента, която да им напомня за невинността и чистотата – качества, които техните родители непрекъснато мачкат.
Затворник до доказване на противното
„Пророк” на френския режисьор Жак Одиар (автор на „Сърцето ми спря да бие” от 2005) си тръгна от Кан с Голямата награда на журито. На фокус е френски младеж от арабски произход на име Малик, който попада в затвора. Зад решетките цари невиждана корупция и насилие. За да оцелее, Малик решава да стане перфектен играч в ужасяващия престъпен свят на затвора.
Къде е млякото? На Берлинале
„Златна мечка” на Берлинале 2009 отиде при перуанската режисьорка Клаудия Льоса за филма й „Млякото на скръбта”. Клаудия е племенница на писателя Марио Варгас Льоса. Майката на младата Фауста е брутално изнасилена. Дъщерята заболява от странна болест на душата, която перуанците наричат „уплах на майчиното мляко”. Филмът е испано-перуанска продукция, която разказва мрачен епизод от политическото насилие в Перу през 80-те години на миналия век.
Нощна любов в супермаркета
Самотен охранител в супермаркет забелязва по време на нощните си смени, че една от чистачките краде стока от магазина. Но все така не се осмелява да се изправи срещу нея. „Гигант” на аржентинския режисьор Адриан Биниес е носител на Голямата награда на журито „Сребърна мечка” на Берлинале 2009. Увлекателна и свежа любовна история.
Златен лъв по ливански
Кинофестивалът във Венеция удостои с приза “Златен лъв” филма „Ливан” на Самуел Маоз. Израелският режисьор прави автобиографичен филм за началото на първата война в Ливан през 1982 г. „Ливан” е копродукция с Франция и Германия, действието му се развива почти изцяло в интериора на един израелски танк, където четирима 20-годишни осъзнават, че са емоционално и психологически неподготвени за това, което предстои. Критиците определят „Ливан” като един от най-негероичните антивоенни филми, правени някога.
Фатин Акин храни душата
Специалната награда на журито във Венеция взе режисьорът от турски произход за филма си „Храна за душата”. Зинос е германец от гръцки произход и управлява луксозен ресторант в Хамбург. Неговият брат Илиас излиза от затвора, а приятелката му го напуска и заминава за Шанхай. Неприятна ситуация, от която Акин излиза с изискано чувство за хумор и с любов към неговия град Хамбург.
Марая Кери и Лени Кравиц заедно в история за бременна тийнейджърка
Сънданс и Торонто наградиха с най-големите си призове „Прешъс” на режисьора Лий Даниълс. Филмът събира непознати млади актьори със световни звезди от музикалния бранш като Марая Кери и Лени Кравиц. Бременна тийнейджърка от Харлем иска да промени живота си и всичко това се случва под звуците на български саундтрак – композитор на филма е българинът Марио Григоров.
Прислужница в Чили, танцьор в Китай
Себастиано Силва взе специалната награда на журито в Сънданс за своята лента „Прислужница”. 20-годишен стаж в едно чилийско семейство изправя една прислужница пред въпроса за достойнството и свободата. Ли Куншин също е изкушен от темата за личната свобода в новия си филм „Последният танцьор на Мао”, който е подгласник за наградата на публиката на фестивала в Торонто. Когато в малкото селско училище идват представители на Балетната академия на мадам Мао от Пекин в търсене на самороден талант, който да шлифоват и поставят в първите редици на Културната революция в Китай, те се спират на 11-годишния Ли и го подлагат на необичаен нов живот, изпълнен със строги тренировки в залата и с идеологическите доктрини извън нея. Филмът напомня за жертвите на идеологическото противопоставяне и за недалечното минало, в което артистичната свобода е била въпрос на човешки права.