Празници / фестивали

"Джаз + Фест" + други фестивали...

Фестивал за Публиката

Фестивалният живот в нашите географски ширини отдавна не е достигал такова ниво на интензивност. Поне що се касае до сериозната музика. Как изглежда картата на Балканите в музикални фестивали през пролетно-летния сезон? Ще се опитам да ви я обрисувам, умишлено пропускайки някои подробности от социално-икономическо и политическо естество: музиката помага на човек да се абстрахира от всичко - и от неадекватна културна политика, и от безогледен граничен и митнически контрол, и от недоспиване, и от недохранване, и от ежедневни стълкновения с царедворци, с културтрегери и с всякакви подобни абсурдни прослойки на обществото.

Можем да вземем за отправна точка Белград (въпреки че тази година фестивалът за експериментална музика “Ринг Ринг” се провежда по-рано от обикновено по-скоро по изключение). Оттам можем директно да се пренесем в София - само няколко часа ни делят от откриването на първия сериозен джаз-фестивал в страната от дълги години насам. Общото между “Джаз + Фест” и “Ринг Ринг” тази година е, че и двата фестивала са разделени на първа и втора част, но за това - след малко... Следва второ издание на “Ембиънт фест”-а в “Дома на киното” - броени часове след концерта на Иво Папазов и приятели в рамките на “Джаз + Фест”. После - няколко дни почивка и можем отново да обърнем поглед към близкия запад. Словенският 10-ти юбилеен “Церкно Джаз Фестивал” за жалост съвпада като дати с “Интерзоун” в Нови Сад (от 19 до 21 май), но пък който и от двата фестивала да сте решили да посетите, по пътя си на връщане няма как да изпуснете закриването на “Ринг Ринг” със специалното участие на Фред Фрит и на квинтета на Мезей Силард. Само седмица след това е и епилогът към първия у нас “Джаз + Фест” с “Пари Комбо” (едва ли на някого от вас би му хрумнало, че няма да има подобаващо френско джаз-присъствие точно на този фестивал). Както и да е - идат още (с гръм и трясък) “Хайнекен Оффест” в Скопие, “Друга Годба” в Любляна и 46-тото издание на “Любляна Джаз Фестивал”, както и “Ехо Фест”, “Нишвил” и “ЕКЗИТ 05” - най-подходящият завършек на сезона (после всичко се пренася към средна Европа). Много ли ви дойде? Спокойно, това е защото сме българи и не сме свикнали с хубавите неща - това, което в страните от бивша Югославия, в европейската част на Турция и дори в Румъния го има като фестивална традиция от десетилетия, у нас тепърва трябва да се изгражда. Няма какво да се успокояваме, че в Албания нещата са още по-зле, а в Гърция всичко е комерс и поголовен мейнстрийм. Както сами се убедихме, “Джаз + Фест” доказа, че и ние можем да направим нещо сериозно. А и беше крайно време - българската публика от дълги години е жадна за добри концерти (и добри фестивали) и това си пролича и на шоуто на Стенли Кларк в зала 1 на НДК, и на “Торд Густавсен Трио” в зала “България”, и на “Зуко 103”, и на Иво Папазов.



КАК БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИКА “ВЛЕЗЕ В ДЖАЗ”

Когато нещо хубаво се зароди на българска сцена, винаги трябва да имаме предвид, че това е свързано с много ядове, организационни спънки и финансови неволи. У нас фестивал като “Джаз + Фест” може да бъде направен само от ценители, от хора, които обичат съответната музика и които “живеят” с нея и в крайна сметка - от хора, които са се скъсали да тичат, за да уредят т.нар. “финансови и организационни въпроси”. Не очаквайте никакви субсидии (морални или материални) по никакви “културни” или “министерски” програми - знаем, че държавата България винаги е насърчавала развитието на лековатостта и на заложената у всеки от нас посредственост (ще се въздържа от примери, за да не падам на нивото на съответните органи и институции).

По същество - най-видимата разлика между “Джаз + Фест” и други “фестивални мероприятия” на родна почва е програмирането. Обичайната схема за България е горе-долу следната: една “звезда” + няколко застаряващи соц-джаз величия от източна Европа + някой и друг световно неизвестен “творец”, съгласен на по-ниски хонорари, + обичайните български джазмени, които да отсрамят донякъде положението + цяла поредица от бездарници... “Джаз + Фест” изглежда коренно различно: Торд Густавсен + Стенли Кларк + “Зуко 103” + Иво Папазов + “Пари Комбо” + “Петър Момчев Квартет” и “Атеш Хан Тайфа” + паралелна филмова и изложбена джаз-програма (както е навсякъде по света) + представители на Европейската Джаз Мрежа, на които да бъдат представени български музикални проекти... и така до + безкрайност (да се надяваме). Друга съществена разлика - прес-политиката на фестивала: акредитиран бива този, който наистина сътрудничи на “Джаз + Фест”, а не цялата журналистическа пасмина, привикнала още от тоталитарно време да ходи безплатно по концерти, кино-панорами и всякакви други “културни прояви”. (Само добавяме в скоби, че за да не си навлекат гнева на ведомства, гилдии, кланове и институции, организаторите са предвидили и билети на половин цена за “журналисти, които не отразяват фестивала”). Още - по въпроса за охраната на концертите: същите онези дебели момчета в червени тениски с надпис “Секуритате” на гърба, познати ни така добре от съвместната си работа с компании като “София Джубокс Ентъртейнмънт”, на “Джаз + Фест” се държаха далеч по-възпитано. И така нататък - за музиката и около музиката... Резултатът е една екзалтирана публика. И как няма да бъде, след като този фестивал, за разлика от много други, се прави не за някакъв отбран елит, не по някаква министерска планова програма, не за да се отбие номера, не за да се създава работа на джаз-критиката (и на професионалната, и на безхаберната) и не за да се тупне накрая някой по гърдите и да каже. Най-големият плюс на “Джаз + Фест” е, че се прави за Публиката и само за нея.


Съвместна публикация на Литературен вестник, Електронно списание LiterNet и Културни новини.
Автор:
Цветан Цветанов
Публикация:
25.11.2005 г. 11:35
Посетено:
927
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/880-dzhaz-fest-drugi-festivali