54 години Музей на хумора и сатирата

1 април
54 години не приемаме света твърде насериозно, освен когато се налага

Музей на хумора и сатирата
Ден на отворените врати

Хуморът има любопитна способност: колкото повече години натрупва, толкова по-добре вижда слабостите на света.

На 1 април Музеят на хумора и сатирата празнува 54 години от създаването си с програма, пълна с изкуство, игри и правото да не вярвате на нищо.

Програма: 

• 10:00 – 12:00 - Детско ателие „Безопашата първоаприлска шега“, зала 8
За деца от 5 до 10 години.

• 11:00 - Тур в изложбата "PUSTA VE4NOST" с автора Филип Бояджиев, Зала на жирафите

• 13:00 – 15:00 - „Шеговито издирване '26 (вече за трети път)" – игра за цялото семейство

• 15:00 - Тур в изложбата "PUSTA VE4NOST" с автора Филип Бояджиев, Зала на жирафите 

• 16:30 - Откриване на фотоизложбата „Просто котки“ на Веселин Боришев, зала 8 

• 18:00 - Откриване на изложбата “PUSTA VE4NOST” на визуалния артист Филип Бояджиев. Национализъм, псевдопатриотизъм и 10 000 празни консерви — посветени на „традиционния мъж", Зала на жирафите 

През целия ден гостите на музея могат да:

·       • участват в предизвикателството „Верни и неверни факти за котките“;

·       • направят свое меме;

·       • рисуват, вдъхновени от творчеството на Борис Димовски, зала 4;

·       • оставят своето пожелание към рожденика в Книгата за гости.

Входът е свободен.

54 години са чудесна възраст – достатъчно мъдра, за да се съмнява в сериозността на света, и достатъчно млада, за да му се смее.

--

Изложби:

ПРОСТО КОТКИ
Фотоизложба на Веселин Боришев
1 април – 30 юни 2026
Откриване: 1 април 2026, 16:30 ч.
Зала 8

Хората се делят на два вида – такива, които харесват котки, и останалите. Авторът на „Просто котки“ твърди, че предпочита кучета, но винаги е имал и котки. В момента семейството му споделя живота си с две кучета и една котка.
Независимо дали градски, или селски, домашни или бездомни, черни, бели или шарени, млади или стари, мързеливи или гладни, високомерни или нежни, котките не са сами на нито една от снимките в тази изложба. Във всеки портрет осезаемо присъства и наблюдаващото ги от обектива на Веселин Боришев око. Усеща се като обич.
Фотографиите от „Просто котки“ са част от по-голям проект – „Домашни любимци и други видове“, все още непоказван в изложба.

За автора:

Веселин Боришев е роден през 1967 г. в Благоевград. Завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София, но, изкушен от фотографията, не продължава образованието си, а започва да се самообучава във фотографията.
Работи като фотожурналист над 30 години и е носител на наградата за чиста журналистика Web Report в категория „Фоторепортаж“ през 2019 г. Обединявайки снимки от интересния си документален архив с различни свои концепции за Прехода, създава поредица от документални книги с политическа сатира „О, спомняте ли си...“ в колаборация с рисуващи и пишещи личности като Христо Комарницки, Светослав Метанов и Емил Тонев.
През всички години, в които е професионално ангажиран в медии, Боришев не спира да създава и художествена фотография. В работата си прави преход от класическа аналогова фотография към дигитална и експериментира в разнообразни теми, без да се ограничава само в черно-бяла или цветна техника, но винаги с ясно изразена концепция. В изкуството цени искреността.

PUSTA VE4NOST / BLANK ETERNITY
Изложба на Филип Бояджиев

1 април – 30 юни 2026
Откриване: 1 април 2026, 18:00 ч.
Зала на жирафите

Изложбата PUSTA VE4NOST на визуалния артист Филип Бояджиев разглежда механизмите, чрез които съвременните социални образи се превръщат в културни митологии. Проектът продължава линията от серията conTEMPORARY HEROES, в която авторът работи с фигурата на т.нар. „традиционен мъж“ – персонаж, едновременно познат и хиперболизиран, конструиран от различни пластове на постсоциалистическата култура. Тази фигура се появява като своеобразен герой на нашето време – самопровъзгласил се патриот, който изгражда собствена символна вселена от знаци на статус, сила и принадлежност.

Централният елемент е пространствена инсталация, изградена от десет хиляди празни метални кутии, които оформят монументална среда, наподобяваща светилище. Това пространство може да се прочете като храм, изграден от самия герой като опит да остави следа и да осигури собственото си присъствие във вечността.
Насилствената среща между два културни модела, българската псевдо-патриотщина и древноегипетската традиция създава своеобразен сблъсък. Архетипът на вечността се пречупва през локалния контекст и се превръща в гротескна форма, в която желанието за величие се смесва с елемент на абсурд. Храмът, който героят изгражда, е едновременно монумент и декор – пространство, в което стремежът към безсмъртие се оказва белязан от собствената си ирония.

В експозицията героят се разпада на система от предмети и символи. Фрагментите от ежедневието функционират като културни маркери, които оформят визуален речник на една хибридна идентичност, опитваща се да стъпи едновременно в минало, настояще и бъдеще. Черният цвят, който покрива предметите в инсталацията, функционира като последен жест на намеса от автора. Блясъкът на символите е погълнат и обезличен, предметите се превръщат в силуети, лишени от индивидуалност. Така желанието да блеснеш се оказва жест на самоугасване, стремежът към величие се трансформира в образ на собствената ти празнота, а егото на героя постепенно се превръща в гротеска.
Импулсът на героя за изграждане на светилището е провокиран и от по-широкото му усещане за несигурност в съвременния свят, страхът от смъртта, от нестабилността и от глобалната политическа ситуация. В този контекст строежът на „храма“ се превръща в опит за символично овладяване на времето и историята. Героят иска да „пребори“ смъртта, точно както се е преборил (чрез схеми) в живота си.

След изключително успешното си представянето в София изложбата се пренася в Габрово – град, който в българския културен контекст е тясно свързан с традицията на хумора, самоиронията и социалната критика. Поставянето на проекта в Музея на хумора и сатирата създава нов прочит на работата, която не е просто ново представяне на изложбата, а нейно концептуално продължение. Срещата между проекта и специфичната културна среда на Габрово подчертава ролята на хумора като инструмент за критическо мислене – способността на обществото да разпознава собствените си митологии и да ги поставя под въпрос.

Металните кутии са предоставени с любезното съдействие на Елена Цвяткова.

Този проект е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.