Маестро Емил Табаков и Красимира Стоянова откриват Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе

Градът на свободния дух - Русе, отново ще бъде арена за едно от най-значимите културни събития на 2026 година – началото на „Русе Арт фест“ и емблематичния фестивал „Мартенски музикални дни“. Централно място в програмата заема Фестивалният оркестър, който под палката на световноизвестния Маестро Емил Табаков ще поднесе на публиката вечер на висше музикално майсторство. Табаков, който е неделима част от духа на проекта от самото му създаване, се завръща на русенска сцена, за да докаже за пореден път защо е един от най-търсените български диригенти в Европа, Азия и Америка.

Акцентът на вечерта безспорно е участието на оперната прима Красимира Стоянова. Носителката на престижната титла „Камерзенгерин“ на Виенската държавна опера ще омагьоса присъстващите със своя сопран, след като покори най-големите световни сцени като Ла Скала и Метрополитън.

Към нея се присъединява и младият, но вече утвърден на международната сцена пианист Николай Медведев. Неговата виртуозност, призната от критици в Париж, Берлин и Ню Йорк, ще бъде вплетена в един от най-емоционалните концерти в историята на класическата музика.

Музикалната селекция за вечерта обещава истинско пътешествие през човешките емоции: Публиката ще се наслади на Концерт за пиано №2 от Сергей Рахманинов: Творба, родена от преодоляването на дълбока лична криза чрез хипноза. В историята на класическата музика малко творби имат толкова драматична и вдъхновяваща предистория, колкото Концертът за пиано №2 в до минор на Сергей Рахманинов. Това не е просто музикално произведение, а триумф на човешкия дух над депресията и творческото безсилие.

Всичко започва с един от най-големите провали в кариерата на младия композитор – премиерата на неговата Първа симфония през 1897 г. Критиката е безпощадна, а самият Рахманинов изпада в тежка психологическа дупка. В продължение на три години той е парализиран от съмнения в собствения си талант, неспособен да напише и една нота. Светът на музиката изглежда завинаги затворен за него. Обръщането на хода на съдбата идва от неочаквано място. Рахманинов започва да посещава д-р Николай Дал – специалист по неврология и психиатрия, който по това време експериментира с иновативни методи на хипнотерапия. Дал, който самият е бил любител музикант, прилага върху композитора специфична форма на самовнушение. Всеки ден Рахманинов слуша думите: „Ти ще започнеш да пишеш своя концерт... ще работиш с лекота... концертът ще бъде превъзходен...“

Резултатът е почти мистичен. Психическата блокада се пропуква и Рахманинов се завръща към пианото с непозната дотогава енергия. Вторият концерт е неговият „рестарт“ – не само като артист, но и като личност. В знак на благодарност, творбата е официално посветена именно на д-р Дал.

Концертът се отличава с уникална структура. Той не започва с оркестров тути, а с поредица от тежки, разтърсващи акорди на пианото, напомнящи биенето на камбани – символ на събуждането. Творбата е майсторско преплитане на меланхолични, лирични пасажи и виртуозни изблици. Втората част (Adagio sostenuto) е може би една от най-красивите мелодии, писани някога, предлагаща усещане за покой и надежда  Гениалната основна тема от втората част е толкова универсална и въздействаща, че десетилетия по-късно (през 1975 г.) американският изпълнител Ерик Кармен я използва като гръбнак за своята легендарна балада “All by Myself”. Така Рахманинов, макар и посмъртно, се превръща в „съавтор“ на един от най-големите хитове в популярната музика.

Очаквана с интерес е и Mondscheinmusik („Лунна светлина“) от операта „Капричио“. Финалният шедьовър на Рихард Щраус ще пренесе публиката в атмосфера на романтичен спор за превъзходството между поезията и музиката. Когато говорим за тази опера ние всъщност се докосваме до философското завещание на един от най-големите гении на Късния романтизъм – Рихард Щраус. Завършена в края на живота му, тази творба не е просто сценично действие, а изтънчена „беседа за музиката“ (теоретично определена от самия композитор като Konversationsstück für Musik).

Сюжетната линия ни пренася в една елегантна епоха, където в центъра на вниманието е красивата графиня Маделин. Около нея се разгръща интелектуален и емоционален дуел между двама творци – поета Оливие и композитора Фламан. Разискват се въпросите: Кое е по-силно: въздействието на думите или магията на мелодията? Кое изкуство е способно да изрази по-дълбоко човешката душа?

Докато героите спорят пламенно, операта се превръща в огледало на вечната дилема в оперното изкуство: Prima la musica e poi le parole (Първо музиката, после думите) или обратното?

Кулминацията на това преживяване е прочутата прелюдия към финалната сцена – Mondscheinmusik (Лунна музика). Това е оркестрово бижу, което служи като мост между оживените дебати и интимното уединение на графинята. Музиката сякаш рисува сребристите отблясъци на луната над градината. Тя въвежда слушателя в състояние на меланхолично съзерцание. Щраус използва целия си опит, за да създаде изключително богата, кадифена текстура на звука, която подготвя сцената за финалния монолог – един от най-красивите сопранови моменти в цялата оперна литература.