Какво ще гледаме на Балканския конкурс на 28-ия София Филм Фест

Балканският конкурс на 28-ия София Филм Фест включва 12 от най-успешните творби, създадени от авторите в региона за последната година. Българското предложение в конкурса е филмът на Стефан Командарев „Уроците на Блага“ („Blaga’s Lessons“), който е и голямото завръщане в киното на актрисата Ели Скорчева. Представяме ви някои от акцентите в Балканския конкурс:

„Свобода“ („Libertate“) на Тудор Джурджу (Румъния-Унгария) пренася зрителите в хаотичните дни на революцията от декември 1989 г., която сваля комунистическия режим. Трансилванският град Сибиу става арена на кървава конфронтация между войници, полицаи, цивилни протестиращи и представители на тайната полиция. Ситуацията ескалира до такава степен, че армията хвърля в празен плувен басейн стотици затворници, обвинени в тероризъм.

Преди години в интернет се разпространява видео на живо на побой над мъж, извършен от група хора в центъра на Любляна. Стотици, ако не и хиляди хора са го гледали на живо и никой не е реагирал по никакъв начин, дори с обаждане в полицията. Това събитие от реалния живот служи като отправна точка за най-новия филм на Янец Бургер „На живо“ („Observing“), копродукция на Словения, Италия, Хърватия и Северна Македония. Както в повечето игрални филми на Бургер, и тук той изследва обществото и неговата липса на съпричастност и човечност. Най-важният въпрос в случая е дали актът на наблюдение на престъпление, без да има ответна реакция и особено в дигитализирания свят, не е престъпление сам по себе си и каква трябва да бъде присъдата за подобно деяние.

„Пазители на формулата“ („Guardians of the Formula“) на Драган Бьелогрлич, копродукция на Сърбия, Словения, Черна гора, Северна Македония, е базиран на книгата на Горан Милашинович „Случаят Винча“. В центъра на този елегантно изграден филм попадат етичните и идеологическите дилеми на блестящи учени, които са принудени да намерят изход от ситуация, в която се оказват техни колеги, случайно изложени на сериозно количество радиация. Филмът е носител на два приза от фестивала в Локарно, на наградите на публиката в Сараево и в Палм Спрингс.

Съдбата на мъж и неговата годеница в Истанбул е разказана в копродукцията на Турция и България „Живот“ („Life“) на турския режисьор Зеки Демиркубуз. Той проследява перипетиите на една девойка, която е принудена от баща си да се задоми, но в знак на несъгласие бяга от дома си, а бъдещият младоженец е твърдо решен да открие каква е причината за нейното поведение. В детайлната, умело конструирана драматургична история се сблъскват патриархални традиции и отношение към съвременния живот, които не могат да съществуват в синхрон, но различните им елементи оформят реалността в много консервативни общества дори и в XXI век.

В новия си филм „Работническата класа отива в ада“ („Working Class Goes to Hell“), копродукция между Сърбия и България, сръбският режисьор Младен Джорджевич се фокусира върху живота на хора в периферията – група бивши работници, чиито близки са загинали при пожар във фабрика в малък сръбски град. Водени от безстрашната Цеца (Тамара Кърчунович), те създават сдружение, което изисква справедливост от управляващата „тройка“ – кмета, собственика на фабриката и местния престъпен бос.

Най-новият филм на Раду Жуде „Не очаквай твърде много от края на света“ („Do Not Expect Too Much from the End of the World“) бе номиниран за „Златен леопард“ и получи специалната награда на журито в Локарно, както и призове от фестивалите в Лисабон, Хихон, Монклер, Чикаго. Копродукцията между Румъния, Люксембург, Франция и Хърватия е язвителна сатира на съвременния свят, който поставя печалбата над човечността. Радикалният румънски провокатор Жуде повежда зрителите на диво пътешествие, следвайки заснемането на видеоклип за безопасност на работното място по поръчка на международна компания. Един от интервюираните заявява, че компанията може би е виновна за злополуката, която почти го парализира.

Копродукцията на Северна Македония, Хърватия, Франция, Люксембург и Косово „М“ е филм за порастването на 8-годишно момче в постапокалиптична ера. „Когато бях малък, баща ми ми казваше, че е наша отговорност да направим света около нас малко по-добър. До последните си дни той упорито твърдеше, че филмите също трябва да носят тези идеи. Днес разбирам неговата тъга и объркване от действителността, в която живеем, и тревогата от мрачния изход, който бъдещето може да донесе,“ споделя режисьорът Вардан Тозия.