СтолицаЛитература / CapitaLiterature 2022, 30 май - 30 юни

◊ СЪБИТИЕТО

СтолицаЛитература / CapitaLiterature 2022, 30 май - 30 юни

Писане за климатичните промени / Writing to Save the World

СтолицаЛитература е международен литературен фестивал, който се провежда ежегодно в София без прекъсване от 2009 г. насам. Програмата е национална по значимост, а по отношение на дейностите, съдържанието и ключовите участници – с европейско и международно измерение.

Всяка година СтолицаЛитература полага усилия да бъде литературен компас за чуждите писатели спрямо България и за българските – спрямо световния литературен пазар, въвличайки двете страни в разговор по най-актуалните литературни теми, нащрек за нуждите на своите публики, в крачка със световните литературни процеси в условията на променяща се среда. Календарът от събития в рамките на фестивала е включва лекции, практически семинари по творческо писане, професионални дискусии с безплатен достъп.

Темата

Тази година фестивалът СтолицаЛитература насочва общественото внимание към темата за климатичните промени през призмата на литературата. Изминаха 13 г. от конференцията за климатичните промени на ООН в Копенхаген и 7 г. от Парижкото споразумение, но целите, поставени на тези събития, все още не са постигнати. Но как литературата изобщо може да помогне в борбата с най-голямата криза, пред която човечеството някога се е изправяло?

Литературата дава възможност за лично, индивидуално свързване с темата, като ни въвежда неусетно и завладяващо в нея през силни истории, персонажи, образи и описания. Литературата не ни размахва назидателно пръст и не ни кара да „взимаме мерки“. Вместо това ни хваща за ръка и води там, където сами сме пожелали да отидем.

В СтолицаЛитература 2022 / Writing to Save the World се включват писатели от България, Австралия и САЩ, за да обсъдим заедно как да говорим, да пишем и да се свържем с темата за климатичните промени през средствата на литературата.

◊ ПРОГРАМА

СтолицаЛитература 2022

Writing to Save the World

• Лекции и дискусии (с отворен достъп)

15 юни I 12:00 ч.

Роби Арно (Австралия): Невъзможни светове (на английски език)

онлайн, през zoom връзка

25 юни I 19:30 ч

Александър Попов (България): Романът в ерата на Антропоцена: климатична фантастика и анти-дистопия (на български език)

присъствено, аудитория 243, Ректорат (Северно крило)

27 юни I 17:00 ч

Емили Работо (САЩ): Каква е ролята на писателите в борбата с климатичната криза? (на английски език)

онлайн, през zoom връзка

30 юни I 19:30 ч

Димитър Кенаров: Реч/на София

присъствено, Kanaal

13 юли I 18:00 ч

Лейси М. Джонсън: Как да скърбиш за айсберг? (на английски език)

онлайн, през zoom връзка

• Семинари по творческо писане (с ограничен достъп)

11-12 юни и 18-19 юни

Кукувича прежда: плетене на истории за деца

Водещ: Зорница Христова

Американски научен център, ул. „Васил Петлешков“ 75

15-20 юни

(Не)възможни светове: фантастичното през призмата на климатичните промени

Водещ: Владимир Полеганов

FOX books café

27-29 юни

Писане за природата

Водещ: Димитър Кенаров

Ректорат

Дигитална изложба

15 юни - 30 юли

Из „Салонът на природата“ (на български и английски език)

Борис Христов и Милко Божков

◊ УЧАСТНИЦИТЕ ТАЗИ ГОДИНА

Александър Попов (България)

Александър Попов преподава езикознание, фантастична и утопична литература в СУ “Св. Климент Охридски”. Има докторска степен в областта на компютърната лингвистика от Българската академия на науките. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика “ShadowDance”. През 2021 г. работи по интердисциплинарен проект, в чиито рамки изследва художествена литература, включваща изкуствени интелекти като герои и разказвачи. През 2022 г. завършва академична монография на тема съвременната утопия в контекста на климатичната криза.

Борис Христов (България)

Борис Христов е поет, белетрист и сценарист. Автор е на книгите със стихове „Вечерен тромпет“ (1977, 79) и „Честен кръст“ (1982), на романа „Бащата на яйцето“ (1987) и на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“ (1990); на книгите с тристишия „Думи и графити“, художник Яна Левиева (1987), „Думи върху други думи“, художник Анри Кулев (1994), „Черни букви върху черен лист“ (1997); на митографиите „Каменна книга“ (2006), „Книга на мълчанието“ (2008), „Книга от заглавия“ (2008), „Камък и слово“ (2015), на „Спомени за хора, камъни и риби“ „Стълп от прах. Избрано“ (2015), „Салонът на природата“, художник Милко Божков (2020).

Негови творби се изучават в часовете по литература на 12. клас в българските училища.

Владимир Полеганов (България)

Владимир Полеганов е писател, сценарист и преводач от английски език. Автор е на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ и романа „Другият сън“, за който печели литературна награда „Хеликон“ през 2017 година. Разказът му „Птиците“ е включен в антологията „Best European Fiction“ на издателство Dalkey Archive Press, а с „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“. Романът му „Другият сън“ е наполовина фантастичен роман за вселените вътре и около нас и наполовина фикция на личността. Сред книгите, преведени от Полеганов от английски на български език са „На ръба на света“ и „Вроден порок“ на Томас Пинчън и „Линкълн в Бардо“ на Джордж Сондърс, за който печели Награда на Съюз на преводачите в България.

Димитър Кенаров (България)

Димитър Кенаров е журналист на свободна практика, поет, литературен критик и преводач. На български има две публикувани стихосбирки („Пътуване към кухнята“ и „Апокрифни животни“), както и книга с преводи на избрани стихотворения от Елизабет Бишъп и Джак Гилбърт. Негови текстове на английски са публикувани в списанията The New Yorker, Esquire, Outside, The Nation, The Atlantic, Foreign Policy, The International New York Times, The Virginia Quarterly Review и The American Poetry Review. Негови журналистически материали на три пъти са попадали в селекциите с най-добри американски пътеписи, The Best American Travel Writing.

Емили Работо (САЩ)

Емили Работо е писател и преподавател по творческо писане в Сити Колидж, Ню Йорк. Книгите ѝ – The Professor’s Daughter и Searching for Zion изследват теми като расизма и завръщането към корените и са носители на Американската награда за книга. Работо има публикации в „Ню Йорк Таймс“, „Ню Йоркър“, „Гардиън“ и други медии. Използва писането като средство за привличане на вниманието към темата за климатичната криза, често по креативни начини като ги преплита с визуалното и личните истории. Част от проектите ѝ включват колекция от фотографии на графити от улиците на Ню Йорк, посветени на застрашените видове птици, както и поредица от Туитър постове, проследяващи екологичните катастрофи от последното десетилетие.

Зорница Христова (България)

Зорница Христова е преводач, журналист, автор и издател на детски книги. Автор е на книгите „Направи си сам приказка“, „Умножение без уморение“, „Детето зад чина, или когато вкъщи има първокласник“ (в съавторство с Марин Бодаков), „Ваканция в Средните векове“ (в съавторство с Иво Чолаков), „Вкусна география“ (в съавторство с Десислава Димитрова, Анна Бодакова, Дара Варадинова, Алена Маркова), „Сладоледена реторика“ (художник: Алена Маркова), „Когато искам да мълча“, (в съавторство с художника Кирил Златков). Двукратен носител на националната награда „Христо Г. Данов“ за детско издание.

Лейси М. Джонсън (САЩ)

Лейси М. Джонсън е писател, активист и преподавател по творческо писане в университета „Райс“. Пише нехудожествена литература и има няколко издадени книги – мемоарите Trespasses и The Other Side, както и колекцията от есета The Reckonings. Занимава се със сложни проблеми като насилието над жените и концепцията за прошката, разсъждавайки върху своите собствени преживявания. Има публикации в „Ню Йоркър“, „Ню Йорк Таймс“, „Лос Анджелис Таймс“ и други. Последната ѝ книга, More City Than Water: A Houston Flood Atlas, представлява колекция от истории, разговори и есета свързан с наводненията в родния ѝ град. Чрез тях Джонсън ни кара да се замислим за влиянието на климатичните промените върху равнището на Световния океан и за живота на местата, където водите се надигат.

Роби Арно (Австралия)

Роби Арно е австралийски писател, силно повлиян от природата и сложната ѝ взаимовръзка с живота на хората. Прозата му е мрачна и лирична, а историите му винаги са на ръба на митичното, заради което често го сравняват с Мураками.

Дебютният му роман Flames (2018) преплита елементи от магическия реализъм и му носи няколко литературни награди, включително Margaret Scott Prize и Tasmanian Premier’s Literary Prize. Самият той през 2019 г. е обявен за най-добър млад австралийски автор от Sydney Morning Herald. Вторият му роман The Rain Heron (2020) е история за митична птица, която носи дъжд и нестихващото човешко желание да подчиним природния свят. С него Арно печели наградата за книга на годината на The Age.

* * *

СтолицаЛитература 2022 е част от културния календар на Столична Община.

За повече информация, следете фейсбук страницата на Фондацията (@Elizabeth.Kostova.Foundation) или се свържете с Виктория Костова, главен координатор на ФЕК на имейл vkostova@ekf.bg