Премиерна "Вълшебната флейта" в XII Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято" 2021

Ирина Жекова - Памина и Александър Баранов - Принц Тамино. Фотография Росен Донев

◊ СЪБИТИЕТО

За 22 юни, 21.00 ч., в XII издание на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021, е насрочена премиерната среща с операта-завещание на В. А. Моцарт "Вълшебната флейта", която не е поставяна от 32 години на варненска сцена.

Посветен на 230-годишнината от смъртта на великия композитор, прочитът на диригента Христо Христов и режисьора Антониу Замфир от Опера Крайова в Румъния впечатлява с мащабния режисьорски замисъл, костюмите и сценографията на Ася Стоименова, атрактивно доразвита с мултимедията на Лора Руневска от Elektrick.me. Премиерата се реализира със съдействието на фонд „Култура“ при Община Варна.

◊ "ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА"

Последната си опера „Вълшебната флейта” Моцарт изгражда като Singspiel – говорни диалози с пеене, по сюжета на приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Вдъхновена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разум, „Вълшебната флейта” е наситена и с масонска символика - Моцарт и либретистът Шиканедер са били масони. Историята пресъздава пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието - от хаоса, през суеверието, до разума, като крайната цел е да се превърне „Земята – във небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този куплет се повтаря във финала и на двете действия. Премиерата във „Freihaus Theater” край Виена на 30.09.1791 г., под диригентската палка на самия Моцарт, жъне незапомнен успех. Една година по-късно вече се играе 100-тното представление, но Моцарт не го доживява.

Как докосва вълшебството на Моцартовата музика, разказват:

Христо Христов - диригент

„Вълшебната флейта“ засяга проблема за вътрешната свобода на човека. Свободата е вечна тема, защото тя е най-първото нещо, за което копнеят всички биологични същества, хората, птиците, животните. Свободата е висша ценност, която човек трябва да заслужи и да употребява добре.

Антониу Замфир - режисьор

Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението с онази непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам обаче, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и хуманистичните внушения на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Троица.

Ирина Жекова - Памина

Ролята на Памина е дебют за мен, допада ми, чувствам я близка. Тя е млада, чиста и наивна девойка, която за пръв път познава любовта. С Александър Баранов като Тамино съм си партнирала и в други опери. В нашите герои се запалва първата искра на любовта, но за да я заслужат, те трябва да минат през много изпитания, които ги учат да не приемат всичко за чиста монета и да не се оставят да бъдат манипулирани, докато вникнат в същността на нещата и разберат истината. Партията на Памина приляга на гласа ми, харесах я от първия момент. Моцарт се пее трудно, защото изглежда лесно, но всъщност не е. Това е много красива музика, която трябва да бъде изпята красиво, с финес и лекота.

Александър Баранов – Принц Тамино

Принц Тамино във „Вълшебната флейта“ беше моят дебют с централна роля преди 10 години. Обичам „Вълшебната флейта“, заради великолепната музика и великолепното либрето. Влюбените Тамино и Памина са единствените земни образи, а всички останали герои са приказни и измислени, за да помогнат на двамата в израстването им по пътя към съвършенството. По принцип много харесвам Моцарт. Както казва Павароти: „Да пееш Моцарт е като балсам за гърлото“. Който не може да пее, не може да пее Моцарт. Всичко там е така написано, сякаш музиката е от Господ.

Иво Йорданов - Папагено

Папагено, макар и да се представя за човек, доставчик на птици, е фантастичен герой. Той е израсъл сред птиците в гората и е живял толкова дълго сред природата, че се е слял с нея, придобил е по някакъв начин нейната първична мъдрост. Затова и инстинктивно разпознава важното, същественото, а то е да имаш партньор до себе си. Когато Памина му казва, че притежава добро сърце, той отговаря, да, но каква полза от доброто сърце, след като Папагено си няма своята Папагена.

Мариана Буликану, Опера Крайова - Царицата на нощта

Обичам ролята на Царицата на нощта, но вникването в нейната двойственост не е лесно. Образът на майката ми е близък, самата аз съм майка и с удоволствие предавам тази същност от характера ѝ. Обратната ѝ страна като зла и отмъстителна царица е предизвикателство, защото трябва да се преборя със самата себе си и да намеря, да изровя от своята същност качества, каквито не притежавам. Но за да бъде пълноценен образът, и двете страни трябва да бъдат пресъздадени равностойно.

Прочутата ария за колоратурен сопран на Царицата на нощта, емблематична за „Вълшебната флейта“, излита през 1977 г. на борда на космическия апарат Voyager, като послание към други цивилизации във всемира.

„ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА”

Опера в две действия от В. А. Моцарт
Либрето Емануел Шиканедер

Постановъчен екип:

Диригент – постановчик Христо Христов
Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор-постановчик Антониу Замфир, Опера Крайова - Румъния
Сценография и костюми Ася Стоименова 
Консултант сценография Иван Токаджиев 
Диригент на хора Цветан Крумов
Мултимедия Elektrick.me

Действащи лица и изпълнители:

ПАМИНА - Ирина Жекова
ПРИНЦ ТАМИНО - Александър Баранов 
ЗАРАСТРО - Евгений Станимиров
ЦАРИЦАТА НА НОЩТА - Мариана Буликану, Опера Крайова - Румъния
ПАПАГЕНО - Иво Йорданов
ПАПАГЕНА - Лилия Илиева
ГОВОРИТЕЛ - Людмил Петров
ПЪРВА ДАМА - Мария Павлова
ВТОРА ДАМА - Розалия Желязкова
ТРЕТА ДАМА - Бойка Василева
ПЪРВО МОМЧЕ - Веселина Андреева
ВТОРО МОМЧЕ - Марилла Гьонги
ТРЕТО МОМЧЕ - Калина Жекова
МОНОСТАТОС - Христо Ганевски
ПЪРВИ МЪЖ В БРОНЯ - Пламен Райков
ВТОРИ МЪЖ В БРОНЯ - Лъчезар Александров
СТАРА ЖЕНА - Антоанета Маринова

Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. 

Асистент-режисьор Димитър Левичаров. Помощник-режисьор Елиана Атанасова, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.