Празници / фестивали
XVII Фестивал “Борис Христов“ кани своите гости в „Градината на Борис Христов“
От 18 май до 8 юли Музеят „Борис Христов“ представя десетки млади таланти и утвърдени артисти в приказната атмосфера на софийския дом на великия оперен певец
◊ СЪБИТИЕТО
XVII Фестивал “Борис Христов“ кани своите гости в „Градината на Борис Христов“
По традиция фестивалът се открива в деня на рождението на Борис Христов - 18 май. Редовните посетители на Музея отдавна знаят, че в този ден не е необходимо да си купуват билети, защото входът е с живо цвете за Градината на Борис Христов. Това пространство в центъра на София, на улица „Цар Самуил“ 43 с годините се е утвърдило като приказен оазис от зеленина, дървета, храсти и цветя, донесени и засадени от съмишленици на културния институт.
В първия ден, от 18.30 часа публиката ще може да разгледа фотографската изложба „Борис Христов – костюми и роли от оперната сцена“ Чрез тези 35 фотографии от богатия архив на Музея са представени част от превъплъщенията на оперния артист, който е изграждал образите си след детайлно проучване и с много познание за епохата и характера на героя. Дори част от костюмите са били собственост на Борис Христов, създадени с неговото съучастие и по негови идеи. И с тях той е гастролирал на световните сцени. Факт, който понякога е бил повод за конфликти с оперните режисьори, но и доказателство, че когато артистът налага своята интерпретация не като плод на примадонски каприз, а с точна мотивировка и аргументи, настояването му е стремеж за отстояване на творческа позиция.
Веднага след откриването на изложбата, от 19 часа е и големият музикален маратон на младите таланти от Нов български университет, които представят своите постижения като певци и като изпълнители на различни инструменти в разнообразна програма.
Фестивалът е своеобразно изпълнение на завещанието на дарителя Борис Христов софийският му дом да бъде център за развитие на младите таланти, да бъде трамплин за тяхната изява на големите сцени, да се осъществява взаимообмен между свежите идеи на младите творци и мъдростта и опита на майсторите в изкуството, чрез изпълненията на майсторите да се открояват еталони и примери за следване, зрелостта и младостта да се представят заедно в празничния форум.
Затова програмата е изпълнена с имена, които са известни от афишите на националните и световните подиуми и сцени, но Фестивалът поема риска и дава път и на онези, за които утвърждаването предстои.
Сред големите имена на фестивала е Крум Гълъбов, който заедно със свои известни колеги представя програмата „Баритон без микрофон“ с шедьоври на вокалното и инструменталното изкуство (26 май, 18 часа). Оперната прима Мариана Цветкова и Владимир Маринов, за които музиката е начин на живот, представят своята програма „Операта – комедия и драма“ на 8 юни от 19 ч. с творби от Росини, Доницети, Пучини и Чилеа. Мецосопраното Гергана Русекова, цигуларката Кристина Хинова и пианистът Симеон Златков в програмата си „Образи и метроритми“ доказват, че и творческа зрелост може да бъде постигната и в младостта. Тяхната програма е изследователска музикантска съпоставка на тема „Любомир Пипков – Дмитритрий Шостакович“ (5 юли, 19 ч.). Изявата на друг авторитет във вокалното изкуство – баритонът Петър Данаилов е съчетана с изявата на проф. Генко Гешев – бас-баритон и преподавател в университета „Дюкейн“ - Питсбърг, САЩ. Те двамата, както и Крум Гълъбов с неговия проект „Омега опера концерт“, представят своите открития и постижения в работата с младите оперни артисти в две галавечери (28 юни и 30 юни). Рамо до рамо със своите възпитаници застава и проф. Петя Бъговска в програмата „Класика и джаз за контрабас“ на 22 юни, 19 ч. Джовани Ботезини, Мануел де Файя, Гершуин, Симеон Венков и Славил Димитров са композиторите, чрез чиито творби най-големият струнен инструмент в оркестъра поема главна, солистична роля. Във фестивалния афиш подобаващо място заема концертът на проф. Милена Моллова и нейната талантлива дъщеря Милена Лазарова. Клавирните пиеси, които ще изпълнят са от Моцарт, Шуберт, Брамс и Дебюси, а настроението, което се очаква от този концерт прозира в заглавието - „Лунна светлина за четири ръце“ (14 юни, 19 ч.).
Сред изпълнителите, които в момента се утвърждават на музикалната сцена са и такива, които съчетават сценичната изява с педагогическата работа: Йордан Рибаров, ще изнесе своя рецитал – класическа китара на 25 юни от 19 ч.; Ангелина Манчева – певица и цигуларка заедно с мецосопраното Роберта Матели – италианка, която живее отскоро в България – ще представят своите ученици във вечерта, наречена „Пътят към хубавия звук“. Интересното и новото за нашата културна среда е, че те поемат обучението и на съвсем малки кандидат-музиканти, но и на зрели хора, утвърдени в своите професии, с интерес към музикалното изкуство, които не се притесняват да станат ученици и в по-напреднала възраст. (31 май, 18.30 ч.) Двете изпълнителки ще имат своя концерт заедно с баса Антон Радев и пианистката Милена Лазарова в програмата „Оперни светове“ на 21 юни от 19 ч.
Йосиф Герджиков – известен педагог, един от най-задълбочените познавачи на бароковата култура, ще има няколко изяви в различни формации преди всичко като пианист. Но на 15 юни в програмата „Да възвестим барока“ публиката ще го чуе и като пианист, и като певец. Този концерт е заедно със сопраното Пламена Гиргинова, фаготистката Сабина Йорданова, баритона Владимир Попов, с Константин Кожухаров – блокфлейта и обой и с неговата ученичка – певицата Гиргина Гиргинова. Тя, от своя страна също вече има своите ученици и така утвърждава приемствеността в едно интересно и нелеко поле за изследване, каквото е музиката, условно наречена „старинна“. Тази музика е застъпена в редица концерти от фестивалната програма: на 28 май, 19 ч. в изявата на Ива Бизева-Зашева – мецосопран, Антоанета Алексиева – цигулка, Весела Дърварова – виолончело, Вяра Грънчарова – виола да гамба и Борис Павлов – китара. Един от най-авторитетните изследователи на немския ренесанс – Явор Генов ще съчетае в своя рецитал на 1 юни от 19 ч. изпълнението на лютня със словото за тази музика. В „Барокова вечер“ на 7 юни, 19 ч. по инициатива на флейтиста Христо Маринов той и колегите му ще изпълнят творби от Телеман, Вивалди, Уилям Бърд, Томас Морли. А на 23 юни, 19 ч. е концертът „Здравей, мое сърце!“ със светска музика от епохата на ренесанса, изпълнена от ансамбъл, сформиран от Емил Михов – виола да гамба и блокфлейта.
Фестивалът приема в своя афиш и представянето на два аудиоалбума – дебютният авторски албум на пианиста Димитър Горчаков „Бъдещо минало“ (27 май, 19 ч.) и „Виртуозни клавирни шедьоври“ на Мартина Табакова (9 юни) с музика на Лист, Рахманинов и Панчо Владигеров.
Сред новите имена, които се появяват на този фестивал може би ще си струва да запомним тези на пианистите Виктория Петкова и Николай Петков с тяхната програма „Пътешествие с бинокъл и лупа“ на 20 май, 19 ч; на цигуларката Дамяна Каменова с нейната сонатна вечер на 21 май, 19 ч, на пианиста Роберто Илиев с програмата му „Жар птица“ на 10 юни, 19 ч.
Във фестивала на изкуствата ще бъде представена и книгата на Недко Георгиев „Четири имена за една личност“ за необикновената творческа и житейска съдба на големия хореограф Хикмет Мехмедов“. Разбира се, в тази вечер ще бъдат представени и видеозаписи-откъси от емблематични негови творби (24 юни, 19 ч.). Синтезът в творческата изява е потърсен в програмата „Красивата Италия“ на сопраното Сребрина Минева и пианистката Ермила Швайцер, а фестивалът приобщава към музиката на Белини, Тости, Маскани и лириката, прочетена от Рашко Младенов, който в тази вечер ще изяви актьорския си, а може би и музикантския си, талант. (29 юни, 19 ч.)
След дългия период на изолация, в процеса на селекция, фестивалът обяви като доминантна широката тема за пътешествието: пътешествието като контрапункт, пътешествието из различни географски ширини, към стилове и творчески посоки, пътешествието към себе си. На този повик-покана се отзоваха и художниците. Нели Гашарова с живописната изложба „Санторини“ ще представи своите импресии от незабравими пътешествия. Откриването е на 1 юни, 18.30 ч. Друга художничка - Ива Добрева-Драгостинова в изложбата си „21 в синьо“ представя 21 живописни платна, на 21 май. Авторката изследва темата за изолацията, състоянията на отчужденост, меланхолията, преосмислянето на ценностите...Синият цвят е използван като символ на откъсването от присъщия на хората богат на впечатления и социални контакти живот.
Финалното събитие на фестивала е на 8 юли, 19 ч. с изявата на флейтиста Димитър Маринкев, цигуларката Малина Манчева, перкусиониста Александър Андонов и сопраното Таня Угринова. Техният концерт „Нови музикални решения“ е отзвук от новите реалности, с които трябваше да се съобрази изкуството, за да продължи да се свързва с публиката. Пърформансът осъществява нови, на пръв поглед несъществуващи връзки, изгражда еклектичен сбор от стилове и търси хомогенна цялост чрез дигиталната обработка. В този проект Градината на Борис Христов е включена като елемент – „с нейната безвременна красота“.
Тъкмо в тази градина, при спазване на всички мерки, за да бъде съхранено здравето на изпълнителите, организаторите и публиката, ще се осъществи голяма част от Седемнадесетият фестивал на изкуствата „Борис Христов“.
Концертите в двора на този дом в центъра на София имат своята история назад във времето. Някога, когато Борис Христов е бил все още дете, руският офицер-емигрант Константин Чернов създава оркестър и хор с участието на ентусиасти от квартала. Техните премиери са били тъкмо в този двор. Така постепенно пространството, изпълнено с изкуство, се превръща в „светъл и незаменим микросвят“ в сърцето на големия град. Днес традицията продължава… А във време на изпитания, такова продължение е оригиналната форма, под която Фестивалът „Борис Христов“ се появява за седемнадесети път.
* * *