Валентин Ганев: "Театър винаги е имало и ще има!"

В Международния ден на театъра – 27 март, Университетски театър НБУ ви среща с актьора и режисьор Валентин Ганев.

Днес от 19:00 часа може да гледате моноспектакъла „Дневникът на един луд“ по едноименната повест на Н. В. Гогол, реализиран на Камерна сцена на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна с участието на Антоанета Петрова. Постановката е на Валентин Ганев.
Гледайте онлайн.

– Г-н Ганев, какво е посланието, което ще открият зрителите, които ще гледат архивния запис на моноспектакъла „Дневникът на един луд“ на 27 март, който режисирахте през 1995 г.?

– Всеки, занимаващ се с театър, разказва нечия история, с надеждата да прикове и провокира вниманието и емоциите на група гледащи. Повестта на Гогол ни даде възможност да разкажем така, както ни харесва, за пречистващата сила на страданието, за смазващата сила на властта, за копнежа на едно човешко същество по най-простите неща – топлина, обич, близост.

– Кои бяха предизвикателствата пред които бяхте изправени за реализирането на този проект?

– „Дневникът“ беше започнат като учебна работа в департамент „Театър“ на НБУ, а Варненският театър даде подслон на тази авантюра. С този спектакъл беше възстановено действието на сцена „Сутерен“. Наистина си беше предизвикателство да се превърне едно педагогическо упражнение в спектакъл за широка публика. Ако се съди по дългия живот на спектакъла, ласкавите отзиви на критиката и престижните награди у нас и навън – струвало си е.

– Пред какво беше изправена в тази своя роля актрисата Антоанета Петрова?

– Изборът на материала беше на самата Антоанета. Самотната сценична изява е един вид отчаяно актьорско действие, с което малко актьори с опит се наемат. Антоанета току-що беше напуснала студентската скамейка. Неистовото ѝ желание да заяви себе си на професионална сцена с на пръв поглед непосилна роля във висока проба драматургия, беше респектиращо. Преди нея в българския театър този материал беше интерпретиран от имена като Наум Шопов, Константин Коцев, Мариус Куркински. Тя беше получила сценичната редакция на материала от самият Наум Шопов.

– Какво е посланието Ви към публиката по случай Международния ден на театъра – 27 март?

– Не ни забравяйте! Театър винаги е имало и ще има!

– Как оцелява изкуството предвид ситуацията с кризата от Covid-19?

– Като всичко крехко и беззащитно в условията на световна катастрофа – трудно. От друга стана, изкуството винаги излиза с идеална печалба от подобни катаклизми. Колко сюжети, колко съдби, колко истории за разказване!

– Смятате ли, че излъчването на спектакли и стрийминги онлайн е нещо, което се случва активно благодарение на пандемията?

– Да, може би принудително се случва по-активно. Ценното в подобен вид излъчвания е получаването на информация, от една страна, за това, което се случва в театъра по света и у нас, и от друга, създаването на театрална памет. С това, последното, в България сме изцяло скарани. Но това е огромна и болезнена тема.

– Какво е бъдещето на онлайн театъра?

– Сигурно има някакво бъдеще, но за да е успешно, заразително и вълнуващо това занимание, то трябва да се оформи като отделен жанр, родеещ се по-скоро с киното. Предстои му да открие собствените си закони и правила. Иначе истинският театър се случва единствено тук и сега, в живото, единно дихание на зрители и актьори.

– Какво искате да пожелаете на всички, които четат това интервю?

– Да са здрави и при никакви обстоятелства да не погребват „играещия човек“ в себе си.

Денис Никифоров,
Университетски театър НБУ