Празници / фестивали
Фестивалът "Борис Христов" кани своите гости в „Градината на Борис Христов“
Шестнадесето издание на фестивала, 19 юни - 3 август 2020
◊ XVI ФЕСТИВАЛ “БОРИС ХРИСТОВ“
От 19 юни до 3 август Музеят „Борис Христов“ представя за шестнадесети път своя Фестивал „Борис Христов“.
При спазване на всички противоепидемични мерки около 40 артисти – музиканти и художници ще изпълнят пространствата на софийския дом на великия оперен певец и ще представят своите проекти. Те са планирани още в края на миналата година, а дните на изолацията преминаха в подготовка и в поддържане на глас и инструментална техника във форма.
Девет музикални изяви ще бъдат на открито сред вдъхновяващата атмосфера на дворното пространство, наречено „Градината на Борис Христов“, а две от програмите, в които има повече участници, ще бъдат представени онлайн.
„Малко музика ще те избави от тревоги“. Йордан Рибаров – класическа китара и Дона Стоянова – сопран са заимствали наслова на своя концерт от ария на Пърсел по Софокъл. Внушението на концерта им се свързва с идеята за лечебната сила на музиката; със света на хармонията и светлината. (19 юни)
Мариана Цветкова и Владимир Маринов, които по време на изолацията отвориха широко достъпа до пространството си в социалните мрежи, повдигаха духа и забавляваха със своите сола и дуети от вкъщи или по време на път, чрез фестивалната си изява ще продължат да внушават оптимизъм или да ни потапят в носталгичност. Техните „Музикални послания“ са една смела разходка сред авторски почерци и стилове от Бах/Гуно и Чайковски до Мориконе и Пол Анка. (22 юни)
Двадесет години след своята премиера ще прозвучат отново „Сефарадски песни“ на Жул Леви, възкресени от тяхната първа изпълнителка – сопраното Юлия Миланова. Сега изпълнението им е в партньорство с пианистката Капка Найденова. В тези песни има луна, любов, тъга, задявка… Всичко в този вокален цикъл е изречено/изпято на ладино – езикът на сефарадските евреи. Жул Леви деликатно изважда старинната песен от нейната капсулирана форма и я разтваря в по-нови културни пластове, свързани с днешната популярна музика. „Alta, alta es la luna” е аудиоалбумът на „Гега Ню“, който събира тези миниатюри за човешките вълнения и страсти. Той може да бъде закупен преди и след концерта на 24 юни.
Без да е специално търсен акцент във фестивалната програма, един от най-известните английски автори – Хенри Пърсел – е и най-изпълняваният тази година. Негови творби се появяват в програмата на формацията „Музика антика“, заедно с Телеман, Вивалди и Хендел. (16 юли). Сопраното Валентина Славова -Трендафилова, флейтистът Ивайло Василев и Йосиф Герджиков – на рояла, правят интересна комбинация отново с творби от Пърсел, Хендел, Телеман, Вивалди и Моцарт с българските автори Добри Христов, Петко Стайнов и Парашкев Хаджиев в програмата „В пространствата на времето“. (30 юни)
Барокът е култ и в „Пиршествата“, които ни устройват едни от най-изявените музиканти – изследователи и изпълнители на този стил: сопраното Таня Угринова, цигуларката Зефира Вълова, флейтистът Димитър Маринкев и Аапо Хакинен - клавесин. И този път те пристигат от различни краища на Европа, за да се съберат отново в перфектна формация. (3 август)
Симеон Златков прави своя дебют в Музея „Борис Христов“ с клавирния цикъл на Мусоргски „Картини от една изложба“. Заедно с него в този концерт, наречен „Руска душа“ мецосопраното Гергана Русекова ще се изяви като интерпретатор на Римски-Корсаков, Чайковски и Рахманинов. (29 юни)
Пространствата на софийския дом на Борис Христов са гостоприемни и за камерната опера. „Слугинята господарка“ от Джовани Батиста Перголези е написана някога, за да бъде само сценка за антракт на друга опера. Но тази творба прави своя автор популярен, с нея той става и основоположник на така наречената опера-буфа – опера комедия. С нейното представяне този път са се заели: Роберта Матели в двойната си функция на режисьор и мим, Ангелина Манчева – сопран, Велислав Нинов – бас. А вместо оркестър пианистката Снежана Абрашева ще поеме съпровода на рояла. (26 юни)
С видеозаписи с оркестъра на Концертгебау – Амстердам и с Виенската филхармония, Фестивалът ще отбележи 90-годишнината от рождението на Карлос Клайбер. Един от най-големите диригенти е прочут със своята педантичност, но и със своята спонтанност и вдъхновение, наричан е „ексцентричен гений“. Той има своя страстен изследовател и популяризатор в България в лицето на Томислав Вичев. Тъкмо той ще бъде водещ на двете вечери, посветени на Клайбер с музиката на Бетовен, Моцарт и Брамс. (2 и 3 юли)
На 17 юли сопраното Марена Балинова и пианиста Петер Райхл със своя концерт правят поклон пред легендарната певица Джудита Паста. За уникалния й глас специално са писали Белини, Росини, Доницети… Марена Балинова и Петер Райхл представят част от нейния репертоар в своята програма „Прослава на белкантото“. Идвайки от Австрия, те носят със себе си реликви, свързани с живота и творчеството на Джудита Паста, които ще бъдат представени пред публиката на този концерт.
Отбелязването на 27-годишнината от кончината на друг колос в музиката – Борис Христов - е под мотото „Да се вслушаме в гласа на Борис Христов“. Този глас ще прозвучи в интерпретацията на емблематични арии и песнопения. Но и ще ни поведе към мъдростта и широтата на един мироглед, отразен във филма на Невена Коралова „Върховете не остават скрити“. (25 юни)
Наред с музиката и документалните кадри фестивалът представя и една любопитна изложба, наречена „Пътят към природата", чрез която художничките от групата "Дамски пленер – Говедарци“ търсят и намират своя път към смисъла на творчеството. (23 юни)
В програмата на фестивала са и още два концерта: „Сън в лятна нощ“ с певците Гиргина Гиргинова, Пламена Гиргинова и Владимир Попов и с участието на Йосиф Герджиков, както и вечерта „Ела пак, любов!“ с поезията на Петрарка, Филип Сидни, Микеланджело Буанароти и с музиката на Пърсел, Моцарт и Шуберт. Този път Йосиф Герджиков е в главната роля, а негови партньори са участници в майсторски класове по барокова музика. Тези две изяви ще могат да се проследят, съответно, след 21 и след 25 юни при безплатен достъп в YouTube канала на Музея „Борис Христов“.
Всички останали музикални програми ще бъдат представени в „Градината на Борис Христов“, която и тази година, на рождения ден на великия оперен артист, педагог и дарител, се обогати с много цветя, донесени от посетителите на 18 май. Тогава Музеят „Борис Христов“ отново отвори врати за своята аудитория, след като в продължение на няколко седмици бе поддържал интензивна връзката си с нея чрез социалните мрежи.
Концертите в двора на този дом в центъра на София имат своята история назад във времето. Някога, когато Борис Христов е бил все още дете, руският офицер-емигрант Константин Чернов създава оркестър и хор с участието на ентусиасти от квартала. Техните премиери са били тъкмо в този двор. Така постепенно това пространство, изпълнено с изкуство, се превръща в „светъл и незаменим микросвят“ в сърцето на големия град. Днес традицията продължава… А във време на изпитания, такова продължение е оригиналната форма, под която Фестивалът „Борис Христов“ се появява за шестнадесети път.
https://www.facebook.com/BorisChristoffMuseum/
Музей „Борис Христов“
ул. „Цар Самуил“ № 43