Седмица на испанската и българската литература

◊ ПОКАНА

Институт Сервантес с удоволствие ви кани на Седмицата на испанската и българската литература с участието на български и испански автори.

Очаквайте три литературни вечери в Литературен клуб „Перото", където ще дискутираме различни литературни теми: за реалността и съвременния роман, за самотата на книгата и хилядите й читатели, за универсалния език на поезията.

Вторник, 26 март

“Разказ и реалност”

Испански писател: Игнасио дел Вайе

Български писател: Катерина Хапсали

Модератор: Светлозар Желев

Превежда: Светослава Славчева

“Определена от реализма като доминантна естетика, как испанската проза се свързва  с  „реалното“?  Как „реалното“ стои в българския съвременен роман? Дали реалността е отправна точка, точка на пристигане или претекст за трансформация? Пред  писателя стои въпросът между богатството на реалността и нуждата разказаните истории да бъдат преобразувани в естетически обекти. От там и бумът на жанровете - например  криминалният роман или автофикцията - може би свидетелстват за една „реалистична“ криза между автора и обкръжаващия го свят. Реална ли е хиперреалността в криминалния роман? Реални ли са личните и дълбоки истории, които един автор създава вътре в себе си?

Сряда, 27 март:

“Омая и литература: самотата на книгата пред хилядите читатели”

Испански писателки: Хуана Салаберт и Клара Облигадо

Български писател: Теодора Димова 

Модератор: Митко Новков

Превежда: Боряна Дукова

“Писането е дейност на уединение, самотно упражнение, което  винаги има ответната страна, тази на читателите – били те хиляди, стотици или еденици. Как си представяте своите читатели? Мислите ли за тях, когато пишете? Възможна ли е литература, без в съзнанието на писателя да присъства фигурата на читателя? Търсите читателя с всяка своя книга или книгата е просто покана към него?“

Четвъртък, 28 март:

“Поети без език”

Испански поет:  Хосе Луис Гарсия Мартин

Български поет: Марин Бодаков

Модератор: Лиляна Табакова

Превежда: Светослава Славчева

„Може би универсалната поезия е езикът, който стои отвъд езика. Поезията като език на разума, който разкрива една вербална стратегия, която с малко елементи достига най-дълбоката реалност; подчинена на традиция, преплитаща настоящето на поета с паметта на ритъма, техниките на други творци... но този процес само и единствено в собствения ли език се случва? Не съществува ли универсален поетичен дух, който създава необикновени връзки между традиции, езици и антагонистични времена?“

* * *

26, 27, 28 март 2019, Литературен клуб „Перото“, Час: 18.00 ч.,
На испански език с консекутивен превод на български.

В сътрудничество с Посолството на Испания, Националния център за книгата към Национален дворец на културата - НДК, Катедра "Испанистика и португалистика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Вход свободен