“Фестивал под звездите” в Сливен

Мащабното събитие привлече над 700 зрители на реновираната неотдавна късноантична и средновековна твърдина „Туида” (IV-XIII в.), върху която, по уверение на археолозите, водят началата по създаването на Сливен. Единението в усилията на общината и личната инициатива на кмета, инж. Кольо Милев, с активно работещите културни институти в града позволи да се осъществи тук замисъла за „сливенски събор под звездите”. Извършените неотдавна окончателни консервационни и реставрационни дейности по крепостта, изграждането на път до нея, оформяне и озеленяване на пространството от повече от 40 дка по един съвременен начин: с модерни подходи за запазване автентичния вид на съоръжението (елемент от „укрепителната старопланинска верига”, чрез който  е осъществявана защитата на Римската и Ранновизантийската империи и на българската държава през Средновековието), благоприятстваха реализирането на културното начинание.  

Тук, на уникалното място, заредено с космическите енергии на съзиданието, си дадоха среща в „събор под звездите” усилията на Драматичен театър „Стефан Киров” (един от главните организатори на инициативата, директор Николай Недялков), на Регионалния исторически музей (директор Николай Сираков), на екипа на „Туида”, Ансамбъла за народни песни и танци, и на две професионални гимназии с добри практики в образователното дело и технологиите: по хотелиерство и ресторантьорство, и по текстил и облекло.

От изградения амфитеатър в местността „Хисарлъка”, където е разположена крепостта „Туида”, сливенци изгледаха с интерес постановката на Борислав Чакринов и режисьорите Радостин Демерджиев и Димитър Марков „Дядо Вазов гледа”, интерпретираща със средствата на сценичното изкуство текстове от известните творби на патриарха на българската литература „Под игото”, „Хъшове” и „Чичовци”. В ролята на Вазов зрителите видяха носителя на „Аскеер” Михаил Илийков, а драматичните и комични ситуации от „Сопотските спомени” на автора пресъздадоха с въодушевление и талант актьорите от Драматичния театър „Стефан Киров”, натуршчици, певците и танцьорите от Ансамбъла за народни песни и танци „Сливен” (ръководител Магдалена Луканова), проявили се и като актьори. Спектакълът бе поклон към творческата мощ на Иван Вазов в годината на честването на 165-тата годишнина от рождението му, който премина, съобразно наслова, пред родолюбивия „поглед” на големия българин.

Замислената в две части програма приобщи присъстващите към традициите и стародавните техники в създаването на важни изделия за бита от епохата на Възраждането: на тъкането и изготвянето на текстилни изделия чрез ръчните станове, към средновековните бойни изкуства, конната езда и нагледното обучение в стрелба с лък на участниците във фестивала – до вкусните гозби и вина на гостоприемната сливенска къща. Дошлите на празника се запознаха в изложбената зала на твърдината с експонираните артефакти от Първото българско царство; разгледаха дипломите и грамотите на екипа на крепостта от участие в редица престижни културни събития, национални събори и фестивали: в „Нощта на музеите”, на средновековния град Червен, в „Дните на предците” (Плиска) и др.

Уникалността на мястото се потвърждава от откритите тук - от работилите във времето след 1980 г. и до днес археологически екипи: части от сгради и  намерени артефакти, доказващи наслагванията на няколко епохи - от елинистичната до средновековната. Припомняме факти за основни находки, за които сме уведомявали читателите на „Литернет” през годините: мраморна основа на статуя с надпис, упоменаващ датирането (III в.), характера  и наименованието „Туида” на тракийското селище и тържище, потвърдено преди няколко години и от оброчна плочка с изображение на тракийски войн; част от торс на Асклепий, помещение за кръщенета (баптистерий), печат на княз Борис I, основи на предполагаем храм за молитви и дарове, оръдия от „желязната епоха”, съдове, восъчна свещ, намерена в подземния тунел, свързвал твърдината с р. Новоселска, като част от водоснабдителната система и др. Археолозите подчертават „сакралните фунции” на сградите, построени  от древните ни предци на мястото; те издигат тези и за наличието на храм с култови практики към боговете Зевс и Аполон.

„Туида” – люлка на създаването на Сливен, е възродена за нов живот днес и като средище на международни студентски практики (провеждани съвместно между учащи във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” – Велико Търново, и възпитаници на университетите в Молдова и Украйна); на познание за историческото минало и център отскоро, след възстановяването - на атрактивни културни прояви: концерти, фестивали, пленери, събори и др. Защото дълги години, поради немара и финансов недоимък, дейността на археолозите върху обекта бе преустановена - през последното десетилетие на XX в., и крепостните стени бяха подложени на ерозията на времето и разрухата. Чрез проекта в размер на 5 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие” и активността на общинското ръководство и РИМ,  скъпите руини на миналото не само са съхранени за вечността, но мястото днес (с оформените амфитеатър, информационен център, експозиции от снаряжения, бойна техника и облекла от Средновековието, както и с възможността за непосредственото участие на посетителите в дейността по разкопките), се превръща в желано за посещение кътче за жителите и гостите на града и региона. Едни от най-значимите събития през настоящата година, по време на преминалите при голям посетителски интерес културни празници „Сливенски огньове”, бяха приютени именно на сакралното за сливенци място, което утвърждава ролята му в бъдещето като значима културна и туристическа дестинация в региона и България.