Празници / фестивали

11 документални филма в конкурсната програма на София филм фест

Фестивалът представя „Citizenfour” за бившия агент Едуард Сноудън

11 документални филма в конкурсната програма на София филм фест
Кадър от филма „Името ми е сол” на режисьора Фейрайда Пача


◊ 11 ПРЕТЕНДЕНТИ ЗА НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ

11 документални филма ще се състезават в тазгодишния конкурс за най-добър документален филм на 19-ия София Филм Фест. Кинофестивалът е от 5 до 15 март 2015 в София, а допълнителната му програма е от 16 до 29 март в София, Бургас, Пловдив и Варна.

Сред претендентите за най-добър документален филм е и българският „Салто мортале” на режисьора Борислав Колев.

 

◊ ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

Носителят на Оскар за най-добър документален филм „Citizenfour” (режисьор Лаура Поитрас) разказва за разкритията на бившия агент от Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън. Филмът се случва в резултат от специалната кодирана покана, която Едуард Сноудън изпраща до самата Лаура Поитрас и до журналиста Глен Грийноулд, с която ги кани да направят с него лични интервюта в Хонконг и да им разкаже какво е научил за Агенцията за национална сигурност и възможността за прихващане на данни от телефонни обаждания, имейли и от разходките из уеб пространството на американските граждани. На въпроса на Лаура Поитрас защо е избрал именно нея, Сноудън отговаря, че за него са били важни опитът й като журналист и документалните й филми.

„Миналото е минало” е общият рефрен, който обединява двете гледни точки в документалния филм „Образът на мълчанието” на режисьора Джошуа Опенхаймер – на отговорните за клането на половин милион предполагаеми комунисти в Индонезия в средата на 60-те и на хората, оцелели от геноцида. Разказът е фокусиран върху историята на едно семейство, което загубва сина си по време на събитията от средата на 60-те години. Историята е за Ади Рукун, който дори не е бил роден по времето, когато загива брат му, но е отдаден изцяло на ангажимента към своето семейство да намери отговорите на въпросите, които се задават, но и да „постави” страната си на пътя на истината и помирението.

Документалният проект на Улрих Зайдл „В мазето” се опитва да надникне в ежедневния живот на австрийците и да разкрие какво всеки един от тях прави в мазето си - онова, което хората правят далече от погледа на обществеността. Залагайки на сюрреалистичен подход в историята си, Улрих Зайдл представя широка гама от австрийски характери, като някои от тях подчертават най-лошите аспекти от човешкото поведение.

„20 000 дни на Земята” е любопитно документално пътуване, създадено от британския кинотандем Иън Форсайт и Джейн Полард. Филмът предлага поглед към австралийската музикална икона Ник Кейв, който споделя със зрителите някои детайли от личния си живот и от творческия процес през годините на доста богата кариера. Без никакво притеснение и като една отворена книга, Ник Кейв говори за връзката със съпругата си Сузи, за двамата си синове близнаци, за любимия Брайтън, за ранните спомени и първите сексуални преживявания, за детството си и за баща си, за бурното минало и наркотиците, за интереса към религията, за миналите дни в Берлин и Англия. В документалния разказ на Фортиш и Полард не са подминати и книгите му с техните чудовища и странни образи. Включени са й разговори с неговия приятел и член на групата – Уорън Елис, както и с поп-иконата Кайли Миноуг, с която Ник Кейв има връзка от доброто старо време.

Сред участниците в документалния конкурс на София Филм Фест е и филмът на Йоран Олсон „Относно насилието”, създаден по книгата на влиятелния психиатър, философ и революционер Франц Фанон - „Прокълнатите на Земята”. Още с излизането си във Франция книгата е забранена за разпространение от властите. Това е филм за насилието, наложено от колонизаторите и насилието в отговор от колонизираните. Документалната история, разказана от Лорън Хил, показва в детайли 9 отделни епизода – примери на колониализъм през 20-ти век. За да илюстрира темата за насилието, Йоран Олсон използва впечатляващи архивни кадри на шведската телевизия.

Интересно предложение в конкурсната документална програма е „Война в изкуството” на режисьора Марко Вилмс – един филм за младите египетски бунтовници и артисти от Арабската пролет, които чрез значението на графитите, бунтарската музика, изкуството и просветлението, се опитват да спасят своята революция от потъване. Изкуството е оръжие! Това мото все още важи в Кайро. След 30 години еднолично управление президентът Мубарак е свален от своя народ, а улиците принадлежат именно на младите бунтовници: графити-артистите и художниците карат стените да проговорят. Стените стават хроника на случилите се събития, а електро поп и рап звучат под формата на завладяващ саундтрак. Еуфорията обаче е последвана от разрушение.

„Името ми е сол” на режисьора Фейрайда Пача е индийското предложение в документалния конкурс на 19-ия София Филм Фест. Дебютният филм на Пача разказва за едно от онези семейства в Индия, които прекарват осем месеца в годината в пустинята Гуджарат, за да извличат сол от горещата земя. Година след година този цикъл се повтаря. Всеки нов мусон отмива солните полета, докато пустинята се превръща в море пред очите им. Заедно с полетата, под водата отива и оборудването им за работния процес.

Българският „Салто мортале” на режисьора Борислав Колев връща зрителите назад, към 1988 година и Олимпийските игри в Сеул, Южна Корея. Българският щангист Ангел Генчев става шампион в категория до 67,5 килограма с уникални световни рекорди и смазваща преднина пред конкурентите. След последния си опит Ангел прави задно салто, което се превръща в неофициална емблема на Олимпиадата. Кадри със салтото не спират да се  въртят по световните телевизии, а снимката се разпространява от водещите информационни агенции. Медиите тръбят, че Ангел Генчев е сред най-големите герои на игрите. Ден след своя триумф щангистът, признат за един от най-големите таланти в историята на този спорт, се оказва в епицентъра на жесток скандал. Но това е само първият кръг на Ада за Ангел. Той ще трябва да мине и през останалите...

Унгарският документален филм на режисьора Габор Хьорхер „Дрифтър” е портрет в близък план на бунтарски настроения автомобилен състезател Рици, който е изправен пред обратите на живота в провинциална Унгария. Рици живее своя живот на ръба и непрекъснато се забърква в неприятности и проблеми: шофира автомобили без документи, забърква се в кражби и бяга от ченгетата – това са основни точки в ежедневния му режим и основни моменти в  отчаянието на родителите му. Габор Хоршер заснема своя документален проект за период от 5 години, проследявайки съдбата на един млад човек, който се опитва вземе живота си в свои собствени ръце.

Хърватският филм „Остров на разбитите души” на Тиха К. Гудак получи „Сърцето на Сараево” за най-добър документален филм през 2014 година и разказва много лична история. Преди 60 години един мъж изчезва за четири години. Когато се връща, той вече е друг човек и носи със себе си болезнена тайна. В семейството е забранено да се говори за миналото. Първият, който се осмелява да задава въпроси, е неговата внучка – режисьорът на този филм. Тя иска да знае какво се крие зад покритото с белези тяло на дядо й. Ала той умира, без да разкрие историята си на никого. „Остров на разбитите души” е разследване, построено върху руините на миналото и на мозайката от следи – семейни снимки и лични спомени на група хора, които имат общи преживявания в политически затвор в Югославия, познат още като „остров на разбитите души”.

Филмът „Бюгараш” е дело на режисьорите Вентура Дурал, Серхи Камерон и Салвадор Суниер. Бюгараш е името на малко селище във Франция, където живеят 200 души. Разказът отвежда зрителите далече във френските планини, където тихият живот е нарушен от топ новина, обикаляща света, според която жителите на селото ще бъдат единствените оцелели след 21-ви декември - датата, предсказана от древните маи като предполагаем край на света. „Бюгараш” се гмурка дълбоко в темата за Апокалипсиса, за да отрази страховете и стратегиите на човечеството по време на дълбока материална и духовна криза на Западния свят.

Автор: Момчил Цонев
04.03.2015 г. 11:35
Посетено: 874
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/20949-11-dokumentalni-filma-v-konkursnata-programa-na-sofiya-film-fest