София филм фест представя 20 емблематични наши филми за 100-годишнината на българското кино

10 класически филма на 10 режисьора, създадени до 1989 г., и 10 от най-успешните творби на новото българско кино след 1990 г. ще предложи програмата на 19-ия София Филм Фест.

Филмите са селектирани на принципа на най-много получени гласове от 10 утвърдени кинокритици.

◊ 10 КЛАСИЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМА

„Крадецът на праскови” (1964) на Въло Радев е „Великата илюзия” на българското кино. Заедно с останалите два филма от трилогията на любовта и дълга – „Цар и генерал” (1966) и „Най-дългата нощ” (1967), режисьорът насочва киното ни по невървян дотогава път. 

„Понеделник сутрин” (1966) на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков е кинодебютът на Пепа Николова. Един от добрите български филми, минал в нелегалност за повече от 20 години, е разказ за историята на млада жена, чието свободомислие е наказано от обществото, което отказва да приеме различността и правото на втори шанс…

„Привързаният балон” (1967) на Бинка Желязкова е сатирична притча за националния характер, за неуспешния, но продължаващ „опит за летене” на българите. Критиката го определя като най-вдъхновената и талантлива екранизация на Радичков в киното. Макар да е забранен за показване веднага след премиерата му, времето не успява да навреди на този истински шедьовър.

Едно от върховите постижения на българското кино е „Козият рог” (1972) на Методи Андонов, по сценарий на Николай Хайтов. Антон Горчев, Катя Паскалева и Милен Пенев са в главните роли във филма, отличен с Първа награда и Наградата на публиката на Фестивала на българското кино във Варна, специалната награда на журито в Карлови Вари, „Сребърен Хюго” в Чикаго, наградата за женска роля на Катя Паскалева в Панама, наградата „Фемина” за най-добра актриса в Брюксел, Голямата сребърна купа в Сантарен (Португалия). „Този филм е Божи пръст в съдбата ми”, казва Катя Паскалева за „Козият рог”.

„Преброяване на дивите зайци” (1973) на Едуард Захариев е сатирична комедия, насочена срещу бюрократичните, псевдопатриотични прояви на хората в съвременния живот. Ръководени от чиновника Асенов в разгара на земеделската работа, от село Югла тръгват да преброяват дивите зайци в землището. Макар че всичко се върши със старание, броят на зайците остава неизвестен.

„Авантаж” (1977) на Георги Дюлгеров е българският филм с най-високо отличие от международен кинофестивал – „Сребърна мечка” (1978) в Берлин. Освен че е съсценарист, в него Руси Чанев прави една от най-добрите си роли. „В много отношения „Авантаж“ е полемичен – къде свършва вината на един престъпник и къде започва вината на обществото, – споделя Георги Дюлгеров. – Разказът следи лутанията на един човек, способен и деен, който обаче се реализира като... джебчия.”

„Лачените обувки на незнайния воин” (1979) на Рангел Вълчанов е история на живота през детското възприятие за света. „Кои сме? Откъде сме? И кое ни е карало да вървим напред?” Това са въпросите, които си задава години преди да направи филма режисьорът, стоейки една сутрин пред Бъкингамския дворец и наблюдавайки смяната на караула. Тогава той си спомня за своето родно село и се замисля колко различни са неговите съселяни. Пита се какви са били техните дни и нощи, делници и празници, радости и скърби.  Тръгвайки по пътя на спомените, назад към детството, Рангел Вълчанов създава този носталгично-присмехулен филм. 

„Всичко е любов” (1979) на Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов, създава първата истинска българска кинозвезда. Това е филмът, който превръща актьора Иван Иванов в секссимвол на българското кино. 

В „Да обичаш на инат” (1986) на Николай Волев баща и син водят битка, в която победата не е по-малко опасна от загубата. Сблъсъкът между поколенията представя двете страни на един и същи проблем – за фалшивите ценности…