Празници / фестивали
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Необикновени селяни спечелиха приза на Хухла
Свети Илия поздрави Мистериите с животворен дъжд
Семейство Христови, тазгодишните Почетни селяни, до тях Иван Бунков
Семейство Илия и Златка Христови грабнаха „цървула“ на „Мистериите на Хухла“ това лято. Но не си мислете, че това са някакви обикновени селяни от някакво си обикновено селце, край някаква си обикновена граница, далече от цивилизования свят. Не, Илия и Златка са мистериозни селяни, отгледали 5 деца и 5 внука и то без да се отделят от родното си място. Мистерия е как подполковникът от резерва продължава с все повече сили да работи на все повече места и все повече родни песни да научава и да ги изсвирва на своя акордеон.
Мистерия е как майката на 5 деца продължава с нестихващи сили да работи на няколко фронта – да бъде и общински съветник, и баба, и стожер на живота в селото. На доброволни начала да снабдява всички останали баби и дядовци с най-необходимото им от Ивайловград. Мистерия е как тези хора не паднаха духом в най-страшното време на промяната, дори напротив. Те създадоха и изпълняват навсякъде химна на Хухла. Това са необикновени селяни, от които няма да чуете хленч и оплакване и, които не трябва да подканяте да свършат обществена работа. Тези хора са основния стълб, основния дух, който държи това българско село в Източните Родопи не само да не рухне, като много други села, но и в най-тежкото ни безвремие да устоява своите традиции и напук на всичко да се развива. Те са истински българи с огромни открити сърца.
И те като поета Ивайло Балабанов вярват, че България започва от Хухла, а не от "Дондуков" 2. Ето защо Иван Бунков, председател на инициативния комитет на културните празници, смята че мистериозното жури е избрало точното семейство да получи приза „Почетен селянин“ на „Мистериите на Хухла“.
Тази награда подейства като радостен шок не само на необикновеното семейство, но и на всички хухленци, защото мнозина от тях в този момент се замислиха, че техния живот, там в горите тилилейски, може би наистина е подвиг, и че те самите са също необикновени, защото и в най-трудните времена си останаха истински българи.
А иначе празникът вилня, бесня и стигна своя апогей, когато Свети Илия Гръмовержец поздрави всички с танца на дъжда. Това бе знак за хухленци, че са на прав път. Рядко явление е в навечерието на Свети Илия небето да вали, и то силно и напоително за зажаднялата южна земя.
Гостите на празниците тази година имаха невероятни срещи с изкуството. Специално във възстановената Костадин Георгакиева къща по дуварите на оградата и по стените и бяха изложени картини и керамика на творци от Южна България, и най-вече от Кърджали. Пенка и Хари Атанасови представиха водещите автори, сред които и Цветана Видева от Пловдив. В атмосферата на тази възрожденска къща прозвуча истински джаз от виртуозните Огнян Видев – китара, Нешко Нешев – акордеон, и Владимир Чукич – китара.
Ослепително ярко бе и изпълнението на Богдана Петрова, първият БГ талант. Хухленци се срещнаха и с една мистериозна личност – писателя Милан Миланов, автор на 10 книги за тайните подземия в България. Под асмата пред селския хоремаг се стече мало и голямо, образовани и не дотам образовани, но умни хора, любопитни да научат повече за света. Милан Миланов е описал в една от книгите си своите познания за подземията на Хухла, за потъналите под нея и под върха - светилище Илинденя древни градове. Дискусиите бяха жестоки. И както обикновено всичко от Адам и Ева, че и преди тях до наши дни, беше подложено на съмнение. Всички досегашни представи и схващания за света бяха разпнати на кръст, за да могат участниците в дискусията яростно да защитят позициите си.
Странното е, че не се скараха и не се сбиха след толкова изказани диаметрално противоположни мнения. Напротив, всички великодушно и толерантно се обединиха, когато гръмна акордеонът на Нешко Нешев и заситни хубавото нашенско право хоро. Измит от нощния дъжд селски мегдан сякаш приюти всички, омекоти и страстите. Хорото накара всички да се чувстват като прашинки от Млечния път над тях.
Веселбата в Хухла продължи по къщи и дворове до 5 часа сутринта, когато гости и домакини за лека нощ си казаха, че пак ще се видят на следващите Мистерии.
Семейство Илия и Златка Христови грабнаха „цървула“ на „Мистериите на Хухла“ това лято. Но не си мислете, че това са някакви обикновени селяни от някакво си обикновено селце, край някаква си обикновена граница, далече от цивилизования свят. Не, Илия и Златка са мистериозни селяни, отгледали 5 деца и 5 внука и то без да се отделят от родното си място. Мистерия е как подполковникът от резерва продължава с все повече сили да работи на все повече места и все повече родни песни да научава и да ги изсвирва на своя акордеон.
Мистерия е как майката на 5 деца продължава с нестихващи сили да работи на няколко фронта – да бъде и общински съветник, и баба, и стожер на живота в селото. На доброволни начала да снабдява всички останали баби и дядовци с най-необходимото им от Ивайловград. Мистерия е как тези хора не паднаха духом в най-страшното време на промяната, дори напротив. Те създадоха и изпълняват навсякъде химна на Хухла. Това са необикновени селяни, от които няма да чуете хленч и оплакване и, които не трябва да подканяте да свършат обществена работа. Тези хора са основния стълб, основния дух, който държи това българско село в Източните Родопи не само да не рухне, като много други села, но и в най-тежкото ни безвремие да устоява своите традиции и напук на всичко да се развива. Те са истински българи с огромни открити сърца.
И те като поета Ивайло Балабанов вярват, че България започва от Хухла, а не от "Дондуков" 2. Ето защо Иван Бунков, председател на инициативния комитет на културните празници, смята че мистериозното жури е избрало точното семейство да получи приза „Почетен селянин“ на „Мистериите на Хухла“.
Тази награда подейства като радостен шок не само на необикновеното семейство, но и на всички хухленци, защото мнозина от тях в този момент се замислиха, че техния живот, там в горите тилилейски, може би наистина е подвиг, и че те самите са също необикновени, защото и в най-трудните времена си останаха истински българи.
А иначе празникът вилня, бесня и стигна своя апогей, когато Свети Илия Гръмовержец поздрави всички с танца на дъжда. Това бе знак за хухленци, че са на прав път. Рядко явление е в навечерието на Свети Илия небето да вали, и то силно и напоително за зажаднялата южна земя.
Гостите на празниците тази година имаха невероятни срещи с изкуството. Специално във възстановената Костадин Георгакиева къща по дуварите на оградата и по стените и бяха изложени картини и керамика на творци от Южна България, и най-вече от Кърджали. Пенка и Хари Атанасови представиха водещите автори, сред които и Цветана Видева от Пловдив. В атмосферата на тази възрожденска къща прозвуча истински джаз от виртуозните Огнян Видев – китара, Нешко Нешев – акордеон, и Владимир Чукич – китара.
Ослепително ярко бе и изпълнението на Богдана Петрова, първият БГ талант. Хухленци се срещнаха и с една мистериозна личност – писателя Милан Миланов, автор на 10 книги за тайните подземия в България. Под асмата пред селския хоремаг се стече мало и голямо, образовани и не дотам образовани, но умни хора, любопитни да научат повече за света. Милан Миланов е описал в една от книгите си своите познания за подземията на Хухла, за потъналите под нея и под върха - светилище Илинденя древни градове. Дискусиите бяха жестоки. И както обикновено всичко от Адам и Ева, че и преди тях до наши дни, беше подложено на съмнение. Всички досегашни представи и схващания за света бяха разпнати на кръст, за да могат участниците в дискусията яростно да защитят позициите си.
Странното е, че не се скараха и не се сбиха след толкова изказани диаметрално противоположни мнения. Напротив, всички великодушно и толерантно се обединиха, когато гръмна акордеонът на Нешко Нешев и заситни хубавото нашенско право хоро. Измит от нощния дъжд селски мегдан сякаш приюти всички, омекоти и страстите. Хорото накара всички да се чувстват като прашинки от Млечния път над тях.
Веселбата в Хухла продължи по къщи и дворове до 5 часа сутринта, когато гости и домакини за лека нощ си казаха, че пак ще се видят на следващите Мистерии.
Автор:
Катя Стайкова, журналист, водещ на „Мистериите на Хухла“
Публикация:
21.07.2014 г. 13:43
Етикети:
Посетено:
1352
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/19634-neobiknoveni-selyani-specheliha-priza-na-huhla