Акценти в програмата на Фестивала Разделените нации

◊ АНКАБУТА

Това е артистичният псевдоним на Сонг Ие Соик и означава в превод от арабски: женски паяк. Артистката е родена през 1980 год. в Южна Корея. След  като завършва изящни изкуства в университета Чунг Анг, тя продължава да следва в Германия, където и в момента живее и твори. 

„...Изкуството е като едно бистро езеро. На пръв поглед е съвсем обикновено, с прозрачна вода, може дори да се играе с него. Но ако се проникне навътре, то става все по-дълбоко и по-дълбоко, докато се окаже бездънно. И тогава може да се удавим… Аз търся добрите хриле, които са така важни за проникването в дълбочината…”

“Мравките” на Анкабута са един проект, които тя понякога нарича: “моето чудовище”. Началото му тя поставя през 2004 година с представянето на 3 000 собсвеноръчно изработени мравки с големина между 3 см и 5 см. 

Мравешкото нашествие се обляга на представата за съвременния човек и неговото общество. Хората като мравки, които вървят винаги по следите на някой друг, винаги се повтарят, колкото и да са индивидуални или различни.

За авторката е важно да изработи ръчно всяка една мравка, за да се пресъздаде присъствието на тълпа, изградена от личности.

Създадената от Анкабута мравешка нация се разпростира и превзема нови пространствени и времеви територии, които поставя в един нов контекст, откъсвайки ги от досегашното им предазначение. Така както и съвременния човек преразпределя териториите, които асимилира.

“Мравките” на корейската художничка са проект в прогресия. Винаги същите и винаги различни, те се организират на всяка изложба в ново послание. Също като рода на човеците те стават с всяка измината година повече.

Очаква се до представянето им на Фeстивала за съвременно Изкуство във Варна да наброяват над 15 000. Залезът на тази цивилизация е планиран за 2007 год., когато мравките ще са над 30 000 и ще бъдат “потъпкани” в рамките на един мащабен пърформанс.


◊ ДЖЕНИ МИХЕЛ

Родена е през 1975 год. във Вормс, Германия. Следва паралелно Визуална комуникация и Свободни изкуства. След завършването си заминава за Виена, където бива финансирана от виенската Академия. Живее и твори едновременно във Виена и Берлин.
От няколко години работи заедно с Михаел Хьопфер, който е роден през 1971 год. в Аугсбург, Германия. Той завършва Визуална комуникация в Университета в Офенбах. На изложби в Швейцaрия, Германия, Гърция и Америка двамата реализират интерактивни и мултимедийни проекти.

Изходна точка на видеото “Писта за кацане” е обикновена ситуация от ежедневието: една жена седи в леглото и гледа телевизия. Необикновеното в това започва с гледната точка. Медиумът-телевизия е обхванал цялото пространство на картината и е лишен от оковите на приемника. Вижда се само как самолети от всички страни „атакуват“ гледащата, сякаш тя самата е станала част от този медиен свят.

Авторите дефинират наново взаимодействието между предавател и приемник. Тяхната телевизия е Тестсимулатор, която не само дава информация, но и поема реакциите на реципиента. Наблюдателят бива наблюдаван. Тук телевизията не събужда само желания и мечти, както и самолетът не е само копнеж по далечни светове и преодоляване на разстояния.

Звукът във филма е колаж от шумове и записи от 2001 год., в някои от които се говори за талибаните и войната в Афганистан.

„Писта за кацане“, 2005, Видеоклип, Формат: DV-PAL


◊ МИЛЕН МИЛЧЕВ

Роден е през 1973 год. в Русе. От 1994 год. до 2002 год. следва в Кунстхохшуле, Касел, където в момента работи като научен сътрудник.

Материалите, с които Милен Милчев работи, са характерни за постиндустриалното общество. В живописта си от полиестерни лакове той разлага картината на базовата й цветова гама, наслоява цветните пластове с изразен релефен характер, подчертаващ присъствието на материала.   

Мотивите са колкото лични, толкова и случайни. Понякога са
най-близките му хора, друг път - домашни любимци, а също така и образи от екрана или пресата. Творбите му често размиват бариерите между живопис и скулптура. Голямоформатните алуминиеви плочи биват нагънати като лист хартия, а после лакирани и полирани, докато получат гланца на чисто нов спортен автомобил.

На Фестивала във Варна той ще покаже серия от три картини: “Без Име” (стая 1, стая 2, стая 3). Творбите са изградени на базата на чернобели фотографии, които той е направил в родната къща на баща си в България. Интимни, вглъбени, спокойни, те са особени лични пространства, в които времето сякаш е спряло. Липсват действащи лица. Милен Милчев показва тези снимки с големина 72 см на 108 см в рамките на една изложба в Германия и отново ги заснема. При внимателно вглеждане в новите картини, които само на пръв поглед са идентични с оригиналите, започват да се виждат неясните очертания на отразената в лакираната повърхност ситуация около тях, на случващото се пред тях. Това променя контекста им. Смесват се действителности, които иначе са неизмеримо далеч една от друга, придобиват нов живот. По време на фестивала авторът ще продължи този процес, заснемайки отново картините и запечатвайки така интервенцията на новите място и време в тяхното пространство.


◊ ПРОЕКТ "ДЕЛИКАТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ"

Проектът “Деликатни предложения“ на младия Светлозар Симеонов е преди всичко дело на млади автори, които работят в сърцето на Европа – Страсбург, и е фокусиран върху проблемите на новото време, на деликатният въпрос за нациите.

Самата дума „нация” поражда асоциация с национализъм, с тежката история на Европа през 20. век, с различните народи, култури, идентичности и техните проблеми. В тези дни на евроинтеграция, където говорим за обединена Европа от 25 страни, с общи граници, общ пазар и обща парична единица, национализмът определено не е на почит. Все повече и повече наблюдаваме събития, които ни разделят. Разделителните линии на нациите вродени ли са, носим ли ги генетично или са проблем на детството ни? Това са въпроси, които артистите си задават, като не предлагат отговор, нито застават зад определена позиция. Само изследват един процес, свързан с идентичността, който ни служи за претекст да застанем към един отбор, наречен народ, който поражда и идеята за нация.

Това най-добре се проявява в новия филм на Thiery Waltzing, сниман по немски легенди и митове между Берлин, Страстбург, Брюксел и Цюрих. Една приказка за немския народ, но погледната и коригирана от действителността днес. Колко е различен Берлин, колко е различна Европа само за 50 години?

В творбите на Seabastian Mass, виждаме по скоро  европейски импресии, образи от миналото и настоящето на Европа. Снимки, кадри, документални филми от различни нации, които се сливат само в една артистична творба, където съжителстват в мир и спокойствие, далеч от шумните дебати в Страсбург или Брюксел.

Проектът, освен че е само един поглед, е и с един апропос (малко или по-скоро малки предложения) - какво бихме могли да направим, или по-скоро какво да избегнем да правим, за да не достигнем отново изходната точка на разединението.

Гостите:

◊ Карин Доротеа Щемпел е родена през 1952 год. в Льойна, Германия. От 1971 год. до 1976 год. следва история на изкуството, нова немска литература и философия в университетите в Марбург, Хайлдерберг и Франкфурт. По време на следването си има научна практика в лондонския Courtauld Institut, института Warburg и British Museum. От 1980 год. до 1982 год. е художествен управител и музеен педагог към Landesmuseum в Олденбург. В периода 1982-94 год. е директорка на Städtischen Museum в Мюлхейм ан дер Рур. От 1994 е свободен  критик и куратор в Германия и по света с акцент към съвременно изкуство и изкуство от Южна Америка. На Bienal de Sao Paulo през 1996 и 1998 год. тя е комисар за германското участие. Карин Щемпел е била куратор отговорен (заедно с проф. Гьотц Адриани) по проекта за изкуството в сградата на Бундестаг в Берлин. От 2000 год. тя е ректор на “Kunsthochschule Kassel”.

◊ Урс Люти е роден през 1947 г. в Луцерн, Швейцария. В момента живее и работи в Мюнхен, Германия. Участник е в редица реномирани международни фестивали, биеналета и изложби. Някои от тях са: Документа 6 Kassel / Германия, 49 Биеннале Венеция, Италия, Биеннале де Paris, Франция, Дас Стедел Франкфурт, Германия, Суис Институт, Ню Йорк, САЩ и много други. Току-що приключи изложбата „Суперстарс“ в Кунстхале Виена, където той участва заедно с Йозеф Бойс, Марсел Дюшамп, Дъглас Гордън, Джеф Кунс, Магрит, Малевич, Нам Джун Пайк, Пабло Пикасо, Анди Уархол и др.

◊ Урсула Панханс-Бюлер е професор по история на модерното изкуство в Kunsthohshule Kassel и Universitаеt Kassel. Съоснователка на „Gesellschaft der Schattenbeschleuniger“ (корекционно предприятие за бързо просвещение) с основни акценти: Marcel Duchamp и Marcel Broodthaers. Има мнoгoбройни публикации на тема съвременно изкуство.