Празници / фестивали
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Разделените нации
Артистичният директор Милен Кръстев за фестивала
◊ СЪБИТИЕТО
Международен Фестивал на съвременното изкуство във Варна
Тема на фестивала за 2006: Разделените нации
◊ РАЗДЕЛЕНИТЕ НАЦИИ
Международен Фестивал на съвременното изкуство във Варна
Тема на фестивала за 2006: Разделените нации
◊ РАЗДЕЛЕНИТЕ НАЦИИ
Идеята за “правене” на фестивал за съвременно изкуство и въобще за публикуване по някакъв начин на размислите на артисти и критици е занимание, което изисква вглеждане в процесите, които се случват в общественото пространство. Това вглеждане е колкото индивидуално, толкова и обществено събитие. Обществата имат способността да се регулират и именно този процес на осмисляне и обговаряне на процесите искаме да представим.
Фестивалът представлява сцена, трибуна на която артистите показват, говорят своите мисли. От друга страна, обществото, публиката, отделният наблюдател се съгласява или не се съгласява, харесва или не харесва, бива въвлечен или отрича представените позиции.
В това издание на Фестивала си позволихме да насочим вниманието на участниците върху процеси, които са променили истории, които са противопоставяли култури. Процеси, при които разделението е добило абсолютна мощ. Разделянето на нации, разделянето на бъдеще е важно за нашите култури и ние искаме да говорим за това. Искаме да знаем до каква степен трябва да бъдем разделени, за да усетим нужда от обединение.
Вглеждане на участниците в такива глобални процеси като разделение/обединение и изостряне на вниманието към въпроси от рода на “Наистина ли сме разделени?” или “Наистина ли сме обединени?”, “Докъде се простира институционалното разделение/обединение?”, “Моето лично усещане за разделение/обединение?” е важно, а изборът на артисти от Корея, Германия, България, Македония, Франция, Босна, Италия и Швейцария, Люксембург, Мексико е с идеята за личното усещане при прочита на историята в контекста на темата “Разделените Нации”.
Всичко по-горе изложено изглежда огромно, непосилно за нашите възприятия и възможности за осмисляне и промяна. Но представено по толкова индивидуален и дори локален начин изведнъж става съизмеримо със самите нас. Можем да стоим редом до тези въпроси и техните визии и дори да се забавляваме.
Фестивалът представлява сцена, трибуна на която артистите показват, говорят своите мисли. От друга страна, обществото, публиката, отделният наблюдател се съгласява или не се съгласява, харесва или не харесва, бива въвлечен или отрича представените позиции.
В това издание на Фестивала си позволихме да насочим вниманието на участниците върху процеси, които са променили истории, които са противопоставяли култури. Процеси, при които разделението е добило абсолютна мощ. Разделянето на нации, разделянето на бъдеще е важно за нашите култури и ние искаме да говорим за това. Искаме да знаем до каква степен трябва да бъдем разделени, за да усетим нужда от обединение.
Вглеждане на участниците в такива глобални процеси като разделение/обединение и изостряне на вниманието към въпроси от рода на “Наистина ли сме разделени?” или “Наистина ли сме обединени?”, “Докъде се простира институционалното разделение/обединение?”, “Моето лично усещане за разделение/обединение?” е важно, а изборът на артисти от Корея, Германия, България, Македония, Франция, Босна, Италия и Швейцария, Люксембург, Мексико е с идеята за личното усещане при прочита на историята в контекста на темата “Разделените Нации”.
Всичко по-горе изложено изглежда огромно, непосилно за нашите възприятия и възможности за осмисляне и промяна. Но представено по толкова индивидуален и дори локален начин изведнъж става съизмеримо със самите нас. Можем да стоим редом до тези въпроси и техните визии и дори да се забавляваме.
◊ ДУМИ НА АРТИСТИЧНИЯ ДИРЕКТОР
Милен Кръстев:
Да съм артистичен директор на фестивала за съвременно изкуство във Варна, за мен е както удоволствие, така и голяма отговорност. Въпреки че от осем години живея в Германия, никога не съм прекъсвал връзката си с България и намирам, че времето тук е зряло за такива събития на международно равнище. Голямо щастие е да се работи в екип, чиито членове имат професионален опит като творци, галеристи и куратори. Това често ни помага да видим редица проблеми от съвсем друга гледна точка.
При изграждането на Фестивала умишлено избягваме типичната за такива международни прояви строга йерархия. Обичайната практика е артистичният директор, комисарят за съответната страна или кураторът да представят в голяма степен личните си позиции и виждания чрез избраните творби и артисти. Така в западноевропейската култура имената на директорите понякога стават по-важни от тези на самите артисти. Друг интересен момент е, че намалява значението на публиката. Изкуството там все повече се превръща в нещо „професионално“ и само за „специалисти“. Индустрията „изкуство“ е все по-далеч от идеите на Й. Бойс за социална пластика, а забележката на М. Дюшамп, че „колкото критиката е по-жестока, толкова повече трябва да е насърчен творецът”, звучи нереално.
Ситуацията в България, разбира се, е съвсем различна. Културните процеси тук се развиват по различни пътища и имат своите особености. Терминът „съвременно изкуство“ бива противоречиво интерпретиран и често съвременното българско изкуство е по-търсено зад граница. Това води до парадокса, че големи български артисти не са “легализирани” в родината си.
В това издание на Фестивала всяка от представените страни има своята собствена, повече или по-малкo, различна културна действителност. Това е и голямото предизвикателството на Фестивала - да събере на едно място тези разнородни културни традиции под общия знаменател на съвременното изкуство.
За да реагираме адектватно на тази ситуация ние решихме да го изградим като форум и база, на която да се създават нови взаимоотношения. Да засилим комуникацията между артисти и публика, между изкуство и институции.
Целта ни не е да направим една прекрасна, но стерилна изложба.
Целта е, изкуство с високо качество да бъде достъпно, да бъде преживяно. Различията да се докоснат и опознаят, за да могат да намерят пътя си заедно. Това се наблюдава и в селекцията на творците, които не само са от различни нации и култури, но и от най-различни възрастови групи. Някои от тях са още студенти, други отдавна излагат в най-реномираните музеи на културните столици по света.
Варна винаги е била един гостоприемен културен център и фестивален град. Варна не бива да бъде настрана от международните събития в съвременното изкуство. Затова е важно градът да стане един от центровете в югоизточна Европа, които са емблематични за актуалните събития в изкуството. Аз съм твърдо убеден, че този фестивал ни приближава значително към това бъдеще.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА МИЛЕН КРЪСТЕВ
Милен Кръстев е роден 1973 год. във Варна / България. От 1998 г. живее и работи в Касел / Германия
Завършва ССХУ Трявна, три години следва Културология във ВСУ, Варна, след което е приет с отличие в Кунстхохшуле Касел / Германия и следва там Свободни искуства при проф. Барбара Хаман и проф. Урс Люти.
Работи в сферата на концептуалното изкуство, инсталации, пърформанс.
. През 2000 г. стартира проекта “Миленотопя” – една всестранна и мнoгoпластова “симулация”, която е платформа на множество прояви:
. 2002: Установяват се първи дипломатически отношения между Миления и останалия свят
. 2003: Отваря се първото миленско пътническо бюро: “Мтурс”. Миленияфилмс заснема: “Упадъка на запада”.
. 2004: Учредяване на “National Museum of Milenia” (НаМуМи). Пътуваща изложба, подкрепена от “Interanional Milenotopia Institut” (И.М.И). Миленияфилмс заснема “Изгревът на великолепието”
. 2005: “Информационни дни Миления 05” под патронажа на културното аташе на Миления: Милен Кръстев и М-нюз. “Дни на миленската Култура” четене на миленски текстове от серията “Сенките на Миления”
. 2005: Миления установява дипломатически отношения с България. Тържествен прием и четене в община Варна.
. През 2000 г. стартира проекта “Миленотопя” – една всестранна и мнoгoпластова “симулация”, която е платформа на множество прояви:
. 2002: Установяват се първи дипломатически отношения между Миления и останалия свят
. 2003: Отваря се първото миленско пътническо бюро: “Мтурс”. Миленияфилмс заснема: “Упадъка на запада”.
. 2004: Учредяване на “National Museum of Milenia” (НаМуМи). Пътуваща изложба, подкрепена от “Interanional Milenotopia Institut” (И.М.И). Миленияфилмс заснема “Изгревът на великолепието”
. 2005: “Информационни дни Миления 05” под патронажа на културното аташе на Миления: Милен Кръстев и М-нюз. “Дни на миленската Култура” четене на миленски текстове от серията “Сенките на Миления”
. 2005: Миления установява дипломатически отношения с България. Тържествен прием и четене в община Варна.
Автор:
Дора Дончева
Публикация:
17.03.2006 г. 15:54
Етикети:
Посетено:
437
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/1919-razdelenite-natsii