Дневниците на филмовите обувки - 3

Послушал си ни да останеш в София и сега обикаляш по калните улици, търкаш филмовите си обувки между Люмиер, Одеон, Дома на киното, Euro Cinema, после пак до НДК. Подсмърчаш, размахваш програмата, пресмяташ колко време ти трябва от единия до другия киносалон, двоумиш се дали да пийнеш една бира или по-добре да гледаш още един филм. Гледаш още два филма, защото времето вън не е никак хубаво, после пиеш бира, но чак към полунощ, когато и последната прожекция е свършила (или ще свършва, ама по-късно, ако гледаш нещо в Дома на киното от 23:00 часа например). И така, виждам, че вече си се кротнал в барчето и мога да ти разкажа следващата глава от дневниците.


◊ ЧЕТВЪРТА ГЛАВА: БАЛКАНСКИ ФИЛМОВИ СРЕЩИ

. По-добре иди на Запад, 90-те бяха годините на бивша Югославия. Запознай се с Милан и Кенан, един сърбин и един мюсюлманин от Сараево – градът на многото вери и на още по-многото куршумени рани по сградите. Те са хомосексуалисти и се обичат, но войната разделя народите им. Милан дегизира Кенан като жена, за да не бъдат мобилизирани – всеки в своята армия.
√  Откакто стана underground с Кустурица, знаеш, че можеш да разчиташ на постюгославското кино. “Върви на Запад” (Босна и Херцеговина, 2005) в Одеон на 17.03. от 16:00 или в Euro Cinema на 18.03. от 19:00.

. Петима турски режисьори пренаписват няколко класически европейски приказки. Бащата на Снежанка вече е мафиотски бос. Спящата красавица изважда късмет с кюрдски бежанец. Пепеляшка си е все така красива, но вече като травестит, който не може да понася новата си “мащеха”, своя сводник. След класическото фиаско с бабата Червената шапчица си е научила урока и е влязла в наркотрафика. Имаш време, прескочи и до града на два континента и безброй култури – Истанбул.
√  Дали Братя Грим и Шарл Перо ще харесат актуалните приказни герои? Ами, покани и тях на “Истанбулски приказки” (Турция, 2005). √  Гледай на 14.03. в Одеон от 18:00 или на 15.03. в Дома на киното от 14:00.

. Какво е мъж без мустаци? Хърватската версия на старата любовна история, в която една млада и красива вдовица “пожелава” местния католически свещеник.
√  Не питай много, ами гледай и ще разбереш “Какво е мъж без мустаци?” (Хърватия, 2005) на 17.03. в Дома на киното от 21:00 или на 18.03. в Люмиер от 11:00.

. НАТО влиза в Косово и покрай всички останали “освободена” се оказва и една клиника за душевноболни. Трима луди – Кукум, Мара и Хасан, тръгват на път, но “свободните” хора навън отказват да приемат още членове в сплотеното си затворено общество. "Когато НАТО влезе в Косово и войната свърши, Косово най-после беше свободно, разказва режисьорът на лентата Иса Кося. Всички мислехме, че свободата означава да правим каквото искаме. Смятах, че хората, преживели жестокостта и неправдите на военния режим, ще проявят повече разбиране към всяко човешко същество, към всяка ситуация… Но вместо това те станаха жестоки, загубиха съчувствието, обезчовечиха се в името на свободата, която считаха за свое собствено право. Филмът е метафора на поствоенното общество, което поставя свободата изцяло под съмнение. Но в това общество има и хора, на които би им стигнала и глътка свобода. Трима души – да ги наречем “пациенти” - искат да се срещат с други хора, да се обичат помежду си, да правят любов, да пътуват с влак, да пушат… И точно в реализирането на тези най-прости човешки нужди, те срещат непреодолими пречки. Свободата на тримата гасне с угасването на техните желания. В последна сметка те остават неразбрани, преследвани и безмилостно малтретирани."
√  Копродукцията между Косово и Хърватия “Кукуми” ще бъде прожектирана на 15.03. в Одеон от 18:00 и на 19.03. в Дома на киното от 21:00.

. Режисьорът на “Порно филм” (2000) Дамон Козоле завърта новата си лента “Свободата да работиш” (Словения, 2000), за да ни разкаже за Петер – механик, който губи работата си, а жена му тръгва с друг мъж. Какво му остава освен да се самоубие, но вместо в рая/ада, попада в психиатрия, от нея – отново назад към живота, но тук го чака...
√  Свободата да гледаш този филм ти е дадена на 16.03. в Одеон от 20:30 и на 20.03. в Дома на киното от 15:00.

. Трябва ли наистина господин Лазареску да умре, за да бъде награден филмът за него на фестивала в Кан през 2005 г. (програма “Особен поглед”)? Типична румънска мудност, черен източноевропейски хумор и постомирова одисея от болница на болница, само защото господин Лазареску е имал неблагоразумието да получи гадене и главоболие. Режисьорът Кристи Пую е носител на “Златна мечка” от Берлинале 2004 за късометражния си филм “Картон “Кент” и пакет кафе”. Шест филма, посветени на букурещките квартали, и “Смъртта на господин Лазареску” е първият. Лентата е заснета в стила на крайния натурализъм, присъщ на Догма филмите. Освен отличието в Кан филмът грабна голяма награда в Триест и втора награда в Чикаго. Европейската филмова академия го номинира за режисура и сценарий през 2005.
√  За да не ме търсиш след време да ти го преразказвам, докато ти си се разбързал за втория филм от поредицата на Пую, гледай как умира Лазареску на 14.03. в Дома на киното от 13:30 или на 18.03. в Одеон от 13:00.