Празници / фестивали

Откриват 18-ия София филм фест

11 документални филма в специална програма

Откриват 18-ия София филм фест

Кадър от „Нежни терористи”

 

ОТКРИВАНЕТО

18-ото издание на Международния София филм фест се открива официално на 6 март в Зала 1 на НДК от 19:30 ч. с ексклузивна прожекция на най-новия филм на Стефан Командарев „Съдилището”. Лентата е копродукция на България, Германия, Хърватия и Македония.

 

◊ ДОКУМЕНТАЛНА ПРОГРАМА

„Електро Москва” („Electro Moscow”, Австрия, 2013)  на режисьорите Елена Тихонова и Доминик Шприцендорфер е своеобразна електронна приказка за изобретателния дух на свободомислещия човек зад желязната завеса... и отвъд нея, документално есе за съветската електронна епоха. Историята започва с разказ за създателя на първия електронен музикален инструмент в света – физика и музиканта Лев Термен, който работи в лабораторията на КГБ. Филмът представя още куп невероятни изобретения от архивите на службите за сигурност, вторичен продукт от развихрилата се военна индустрия. Документалната кинотворба проследява историята на съветската електронна музика и аналоговите синтезатори, създадени от бракувани части във военните заводи. Тези музикални инструменти трудно могат да се използват според предназначението си, заради тяхната непредсказуемост и неуправляемост. Но именно в това се крие невероятния им чар и това кара музикантите да търсят ново звучене и нов ритъм в изкуството. Историята на електронната музика и съветските синтезатори е алегория за живота на много талантливи хора в Русия, творили не благодарение, а въпреки политическата система в страната. 

„Синове на облаците” („Sons of the Clouds”, Испания, 2012) с участието на носителя на „Оскар” Хавиер Бардем, който е и продуцент на филма, изследва политическата криза в Северна Африка, отговорността на западните страни, основно САЩ и Франция, и тяхната външна политика. В доктрината „Realpolitik” икономическите и геополитическите интереси са по-важни от законите и етиката. Това създава нестабилност в региона, която води до хаос и насилие. Режисьорът Алваро Лонгория фокусира вниманието върху Западна Сахара – последната според ООН африканска колония, която е на прага на война. Бардем повежда зрителите по лъкатушещите пътеки на дипломацията към горчивата реалност, за да покаже как се стига до подобна ситуация и как може да се предотврати следващата война в Африка.

Получилият международно признание „Акт на убийство” („The Act of Killing”, Дания-Норвегия-Великобритания-Финландия, 2013,) на Джошуа Опенхаймър е изумително оригинален документален разказ, стряскаща халюцинация и разтърсващо пътешествие в шокиращата баналност на злото. Джошуа Опенхаймър отива в Индонезия, за да намери оцелели жертви на Отрядите на смъртта от 60-те години, които са готови да говорят пред камера. Страхът спира много от тях, ала има и такива, които нямат нищо против да разкажат историите си от онова време – той открива бившите лидери на Отрядите. Ануар Конго и други паравоенни гангстери избиват над един милион предполагаеми комунисти и въпреки това се смятат за герои. Като фенове на холивудските филми, тези непокаяли се убийци не само си припомнят миналото, но и участват във възстановки на престъпленията, които включват похвати от жанра „noir”.

През 1999 г. крал Джигме Вангчук налага използването на телевизия и интернет в слаборазвитата държава Бутан, уверявайки народа, че бързото развитие е синоним на „огромно национално щастие” за страната – определение, което самият той е измислил. „Щастие” („Happiness”, Финландия-Франция-Бутан, 2013) на режисьора Томас Балмес започва в края на този процес, когато Лая, последното закътано в хималайското кралство село, се сдобива с пътна инфраструктура, електричество и кабелна телевизия. По време на тридневно пътешествие от Лая до процъфтяващата столица Тхимпху виждаме разтърсващата промяна през очите на 8-годишен монах, който няма търпение да замени молитвите с телевизор. В столицата момчето за първи път се сблъсква с коли, тоалетни, разноцветни светлини и куп други неща от модерния живот.

„Живот почти прекрасен” (България-Белгия, 2013) на Светослав Драганов е портрет на трима братя, произхождащи от сложна социална среда, и тяхната баба. Най-големият брат Александър се стреми към върховете в професионалното фризьорство. Вторият брат – Божидар, се е оттеглил в манастир, за да избяга от суетата на светския живот, но признава, че му е трудно да спазва обетите. Най-малкият - Джими, бивш барман и ценител на женската красота, заминава за Белгия, за да се ожени за приятелката си. Връзката между тримата е баба им, която разказва историята за нелекото им детство и покойната им майка. Приликите между братята се изчерпват с общото им второ име – Лилиеви, името на майка им.

„Последните черноморски пирати” на режисьора Светослав Стоянов разказва за Капитан Иван-Джака и неговия екипаж, които търсят съкровището, скрито в залива на Карадере. Но те не са сами. Някой друг е надушил съкровището. Когато новините за неизбежния сблъсък достигат пиратския оазис, той започва да се разпада. Съмнения разяждат доверието, конфликти тлеят, напрежението ескалира. Така се ражда една съвременна трагикомедия за съкровищата, които търсим, и тези, които намираме.

В „Нежни терористи” („Velvet Terrorists”, Словакия-Чехия-Хърватия, 2013) Павол Пекарчик, Иван Остроховски и Петер Керекес разказват за копнежа на трима мъже да станат герои. През 80-те години на ХХ век те решават да се изправят срещу комунистическия режим в Чехословакия. И тримата са осъдени за тероризъм, въпреки че нито един от тях не е убил или наранил човек. Една нощ преди първомайските тържества Стано планира да взриви трибуната, на която ще се качат видни комунистически величия. Но полицаите го арестуват пиян, препъващ се около сцената с торба, пълна с експлозиви. След това той прекарва 5 години в затвора. Феро иска да убие президента Густав Хусак, но не успява да осъществи контакт с ЦРУ, тъй като не го вземат на сериозно. Полицаите намират експлозивите и скритото му оръжие и Феро е осъден на 14 години затвор. Владимир пък взривява 53 табла на Комунистическата партия и прекарва в затвора повече от 4 години.

„Тръбата” („Pipeline”, Русия-Германия-Чехия, 2013) на Виталий Мански е филм за модерна Европа или по-точно за двете й крайности. Разказва за тръбопровода „Западен Сибир – Западна Европа”, който доставя газ от Сибир към Европа и е основният източник на средства за страната. По дължината на тръбата живеят хора, които работят за процъфтяването на газовата индустрия. Добре ли живеят?! Виталий Мански пропътува разстоянието по дължината на цялата тръба – от Уренгой до Кьолн, за да сравни живота в сибирския хинтерланд с този на средностатическия бюргер.

„Късмет” („Kismet”, 2013) е международна документална копродукция между Кипър, Гърция, България, Хърватия и Обединени арабски емирства. Продуцент от българска страна е Мартичка Божилова, „Агитпроп”. Турските сапунени опери са невероятно популярни - и то не само в Турция. Навсякъде в Близкия изток, Северна Африка, Балканите и Азия, милиони зрители са залепени телевизора да дебнат всеки епизод от поредната турска сапунка. Турските градове, използвани като места в тези сериали, са се превърнали в туристически атракции. „Късмет” е сбор от интервюта със звезди, режисьори, сценаристи и с коментари на социолози, наети да правят портретите на верните фенове - повечето от тях жени - от Абу Даби, през  Кайро, Атина, Мостар, София и Истанбул. Наред с илюстративните сцени от сериала, документалният филм „Късмет” разказва и личната история на една жена, която следвайки по стъпките на свята героиня, решава да се бори за правата си, и в крайна сметка да се освободи от потиснатия живот.

 


Автор: Момчил Цонев
06.03.2014 г. 12:26
Посетено: 1107
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/18710-otkrivat-18-iya-sofiya-film-fest