Празници / фестивали

Новото българско кино на София филм фест

Вижте какви са игралните и документалните предложения на българските режисьори

Новото българско кино на София филм фест


◊ ОТНОВО СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

Българското кино през последните години показа интересни игрални и документални ленти, затова изобщо не е за изпускане и българската филмова програма на София филм фест тази година от 7 до 24 март. Ето и най-интересните родни предложения за киноманите.


◊ ОТЧУЖДЕНИЕТО НА 90-ТЕ

За първи път пред публика ще бъде показан игралният дебют на Милко Лазаров „Отчуждение“. Филмът е продукция на студия „Екран” на БНТ, а сценарият е дело на Милко Лазаров, Китодар Тодоров и Георги Тенев. „Отчуждение” проследява пътя на около 50-годишен мъж, който тръгва от Гърция със старомодната си кола, с тайник в багажника. Мъжът купува дете от България, за което плаща 10 000 евро. Тъй като бебето все още не е родено, гъркът трябва да чака. Майката (Мариана Жикич), глухонемият ù брат (Ованес Торосян) и акушерката са закарани далеч от чужди очи, в една планинска къща. Раждането започва в дъждовна нощ, сред разразилата се буря.


◊ БЪЛГАРСКИ УЧАСТНИЦИ В КОНКУРСНАТА ПРОГРАМА

Два български режисьорски дебюта са включени в Международния конкурс за първи и втори филми в София – „Цветът на Хамелеона” на реж. Емил Христов и „Джулай” на Кирил Станков. „Цветът на Хамелеона”, за който вече писахме, ще участва и в Балканския конкурс на фестивала.

„Джулай” е носител на Наградата на СБФД от „Златна роза” ‘12. Филмът разказва за три самотни жени, които бягат от пошлостта на ежедневието в забравено село на черноморското крайбрежие. Купонът, романтиката и хуморът продължават само няколко дни, защото престъпността, насилието и корупцията ги настигат дори в това отдалечено, пусто място... В главните роли са Параскева Джукелова, Касиел Ноа Ашер и Яна Титова. Сред останалите актьори са Ованес Торосян, Филип Аврамов, Ицхак Финци, Стефан Щерев.


◊ НОВИ БЪЛГАРСКИ КОМЕДИИ

„Още една мечта” на Николай Мутафчиев е криминална комедия, проследяваща щурото приятелство между четири жени, посещаващи курс по психотерапия, които решават да организират обир. Диляна Попова, Койна Русева, Ирена Тодорова и Мира Бояджиева влизат в ролите на домакиня, подпалила дома си; на разглезено богаташко момиче; пристрастена към секса жена и красива интровертна побойничка, която решава всеки проблем с юмруци. Сред звездите във филма се открояват и Мария Силвестър, Деян Донков, братя Мангасарян, Китодар Тодоров, известния цигулар Венци Такев и др.
 
„Пъзел” на Иво Стайков е романтична, но в същото време позитивна и на моменти дори комична история за живота. Сред актьорите са Асен Блатечки, Станимира Колева, Джоко Росич, Павел Попандов, Александра Сърчаджиева, Роберт Янакиев.

„Пистолет, куфар и 3 смърдящи варела” на Георги Костов е гангстерска комедия, която разказва за 23-годишния студент Антон, по прякор „Красивия”. Той има мечта, но за осъществяването й трябва да намери пари и да продължи следването си. „Красивия” решава да рискува, но се забърква в страхотна каша от комични и абсурдни случки със съмнителни лица. Във филма участват добре познатите Ивайло Захариев, Георги Кадурин, Асен Блатечки, Деян Донков, Дичо, Део, Владо Въргала и др.  


◊ ДВЕ МУЗИКАЛНИ ИСТОРИИ

„Лорд Бънди от София” е документален разказ за съдбата на първата българска рокгрупа от началото на 60-те – времето на Студената война, тоталитарните догми и борбата за свобода на тогавашната младеж. „Порасналите момчета” разказват за времето, за падането на „социалистическата империя” и за съвременното измерение на рока. Филмът на Иван Трайков е с участието на Иван Милев – Вачо (Малкият Бъндарак), Кирил Маричков, Пепи Цанков, Любо Канов, Косьо Марков, Дани Ганчев и The Beat Club.

„Оркестърът на София” на Росен Елезов представя легендарната формация, която в продължение на две десетилетия изнася стотици концерти, осъществява записи и гастроли, които илюстрират формирането на жанрове и направления в съвременната музика по времето на „студената война” и след нея. Героите на филма са знакови музиканти от 60-те и 70-те години на ХХ век, които творят и до днес в различни краища на света. С техните спомени усещаме духа и атмосферата на града, надникваме в култовите за онова време места – бившите  барове „Астория” и „София”, „Летния театър”, сладкарницата на хотел „България”.


◊ ИСТОРИЯТА – ОТ ДРЕВНОСТТА ДО 20. ВЕК

В „Духът на Севт III” Васил Ганев разказва за древна цивилизация, населявала Балканския полуостров. Във време на войни се ражда владетел, който издига град и обединява тракийските племена. Градът е кръстен на върховния главнокомандващ и велик жрец Севт III. Севтополис се превръща в столица на траките.

„Паметника и неговия брат”
на Тамара Пещерска ни пренася в Габрово, където в две къщи, почти една до друга, живеят двама братя, които никога не са се виждали. Единият е роден 10 години след убийството на другия. И двамата носят едно и също име – Митко Трифонов Палаузов. Това е историята на детето партизанин от 40-те години и историята, с която пропагандата съсипва живота на живия човек – половин век той трябва да живее с името на мъртвия си брат. Филм за лъжата към мъртвия и за усилието на живия да направи поне своя живот истински.

„Цветанка”
на Юлиян Табаков е поетичен филм за историята на България от XX век, разказана през погледа и невероятния житейски път на д-р Цветанка Гошева.  Родена в заможно семейство, като дете Цветанка мечтае да стане актриса, но историята на България през XX век радикално променя съдбата й. „XX век е уникален за нашата страна с резките преходи между три епохи – монархия, комунизъм и демокрация. Епохите се сменят, а заедно с тях се променят страната и хората, които живеят в нея. „Цветанка” е историята на моята баба – свидетел на тези три епохи. Нейният живот е показателен за живота на съвременниците, обществото и страната ни”, представя идеята на дебютния си документален филм режисьорът.

Българо-германската продукция „Накаран да замлъкне: Георги Марков и убийството с чадър” на германския сценарист, режисьор и продуцент Клаус Дексел е филм-разследване за едно от най-загадъчните политически убийства  на Студената война. Извършено в Лондон, мотивите за него идват от София, технологията – от Москва, а най-вероятният извършител – от Копенхаген. Мишената е един писател, който трябва да замлъкне. Освен обстойното документиране на атентата и изследване на мотивите за него, замисълът на режисьора е да се опита да разкрие скривалището на предполагаемият убиец и да покаже какво мисли той за участието си в атентата срещу Георги Марков,  за мястото си в една от решителните битки на Студената война.

Автор:
Момчил Цонев
Публикация:
07.03.2013 г. 18:04
Посетено:
1453
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/16495-novoto-balgarsko-kino-na-sofiya-film-fest