Празници / фестивали
Балканското кино на София филм фест
11 филма от България, Турция, Румъния, Гърция, Сърбия и Босна ще се състезават в Балканския конкурс
Кадър от филма "Кръгове" на реж. Сърдан Голубович
◊ ОТНОВО БАЛКАНСКО КИНО
Една от най-силните и интересни програми на международния София филм фест от години е балканската програма. Киното на Балканите е колкото близко до светоусещането на българските кинолюбители, толкова и далечно, непознато, провокативно.
Ето какво ни готвят тази година от София филм фест в Балканския конкурс.
◊ БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ
„Цветът на хамелеона” на режисьора Емил Христов e българският филм, който ще се бори за вниманието и оценката на авторитетно международно жури.
Емил Христов определя филма си като жанрова смес от гротеска и драма, комедия и психотрилър. Действието се развива уж в България (но не съвсем), по време на нежните революции в Източна Европа. Руши Видинлиев изпълнява ролята на Батко Стоименов – инициативен доносник и конспиратор, обучен за доброволен агент на ДС. След настъпване на промените той е уволнен. И тъй като не може да съществува без втората си кожа на конспиратор, решава да създаде своя, алтернативна мрежа от информатори... Главните роли в „Цветът на хамелеона“ са поверени на двама дебютанти на големия екран – изпълнителят Руши Видинлиев и младата актриса Ирена Милянкова (позната от сериала „Под прикритие”). Участват също Руси Чанев, Деян Донков, Самуел Финци, Светлана Янчева, Михаил Билалов, Михаил Мутафов, Христо Гърбов и Касиел Ноа Ашер.
◊ ИРОНИЯ, ХИПЕРРЕАЛИЗЪМ И МИНАЛО ПО ПОСТЮГОСЛАВСКИ
„Практичен пътеводител на Белград със сълзи и песни” („Practical Guide to Belgrade with Crying and Singing”, Сърбия, 2011) е игралният режисьорски дебют на сръбския сценарист Боян Вулетич. Филмът е колекция от мини романтични комедии. Заснет на фона на модерна и проевропейска Сърбия, киноразказът използва интелигентен хумор, проницателност и безпощадна ирония, за да покаже любовта в четири лични истории от днешен Белград.
„Смърт на човек от Балканите” („Death of a Man in the Balkans”, Сърбия, 2012) е оригинален нискобюджетен филм, зареден с язвителен диалог и заснет в един-единствен кадър. „По този начин исках да уловя и предам хиперреализма на времето и средата, в която живеем днес”, коментира решението си режисьорът Мирослав Момчилович. Историята - самотен композитор се самоубива в апартамента си. Звукът от изстрела събира съседите. Пазителите на реда попадат в задръстване. В апартамента вече са се събрали съседи и непознати, които убиват времето, докато чакат полицаите. Чрез разнородните персонажи режисьорът рисува нюансирана картина на „балканския манталитет” и на човешката природа като цяло. Зрителите наблюдават случващото се в стаята през уеб камера, която композиторът е поставил на статив в средата на стаята, преди да отнеме живота си.
Името на Мирослав Момчилович е познато на българската публика като сценарист на „Когато порасна, ще стана кенгуру”, който е сред фаворитите на публиката на София филм фест ’05 и е обявен за най-добър филм на фестивала в Мотовун. Момчилович
Миналото преследва всички герои в нетрадиционната морална притча на Сърдан Голубович „Кръгове” („Circles”, Сърбия-Германия-Франция-Хърватска-Словения, 2013). Филмът започва с ретроспекция – през 1993 г. сърбин загива, докато се опитва да спре трима свои сънародници във военни униформи, които бият мюсюлманина Харис. Дванайсет години по-късно годеницата на убития моли Харис за помощ срещу агресията на настоящия ù съпруг. Синът на единия убиец пък моли бащата на убития да го вземе на работа. А главният виновник за смъртта на невинния сърбин след инцидент се оказва в болница и открива, че ще бъде опериран от един от приятелите на жертвата си. „Кръгове” е удостоен с Голямата награда на журито в Сънданс ’13. Българската публика познава киното на Сърдан Голубович от филмите му „Абсолютните сто“ и „Клопка”, който през 2007 г. спечели Голямата награда в Международния конкурс на 11-ия София Филм Фест.
В „Кривина” („Krivina”, Канада-Босна и Херцеговина, 2012) канадският емигрант от Сараево Игор Дърляча ни среща с емигранта от бивша Югославия Миро, който живее в Торонто. Новият му живот започва да се разпада, когато научава, че приятелят му отпреди войната – Дадо, който е бил в неизвестност в продължение на две десетилетия, сега е търсен за военни престъпления. Миро разбира, че Дадо все още навестява селце в покрайнините на Сараево и заминава за Босна, за да го открие.
◊ КАКВО СЕ СЛУЧВА В ТУРСКОТО И ГРЪЦКОТО КИНО
„Зад хълма” („Beyond the Hill”, Турция-Гърция, 2012) e забележителен дебют на турския режисьор Емин Алпер. Филмът отвежда зрителите в отдалечена долина в провинциална Турция. Мъж с двете си деца навестява баща си, който е извел овцете на паша. Спокойствието на летния ден е нарушено от неканени гости, които водят козите си на паша именно на това място. Във въздуха витае усещане за заплаха и всяка страна на назрелия конфликт се опитва да отбранява територията си... Филмът е метафора на политическата ситуация в Турция и огледален образ на съвременния човек. Изпипан във визуално отношение, „Зад хълма” напомня киноезика на Нури Билге Джейлан.
В „Чистилище” („Araf / Somewhere in Between”, Турция-Франция-Германия, 2012) турската режисьорка Йешим Устаоглу ни среща с младите и красиви Зехра и Олгун, които работят в кафетерия към бензиностанция на почти пуста магистрала. Всичко около тях изглежда неустойчиво и променливо. Някога важната индустриална зона, в която живеят, сега е западнало и безлично място с голяма безработица. Но Зехра, Олгун и приятелите им продължават да са там – между миналото и несигурното бъдеще.
В „Кръговрат” („Cycle” - Турция, 2012) Дервиш Заим ни представя традиционното състезание за овчари в село Хасанпаша, където участниците се надпреварват да прекарат овцете си през пълен с вода гьол. Победител е онзи, който успее най-бързо да изведе всичките си животни на другия бряг. През последните осем години състезанието печели Такмаз. Сега, заедно с двама млади овчари, той се опитва да открие червена скала, която да стрие на прах, за да боядиса с нея стадото си за поредното състезание...
„L” (Гърция, 2012) е игралният дебют на Бабис Макридис. Главният герой е 40-годишен мъж, който живее в колата си. Малкото си свободно време прекарва със семейството. Среща се със съпругата и децата си на различни паркинги в определен ден и час. Работата му се състои в това да открива най-качествения мед и да го доставя на 50-годишен мъж. Един ден се появява нов шофьор и мъжът е уволнен. Разочарован от развоя на събитията, той решава да остави колата и да промени живота си. Но никой вече не му вярва.
◊ НЕСТАНДАРТНИ КОМЕДИИ ОТ РУМЪНИЯ
С почти документален маниер във „Всички мои роднини” („Everybody in our Family”, Румъния, 2012) Раду Жуде показва как крехките и често пагубни отношения между членовете на едно семейство могат да бъдат наследени от децата – така, както се предава цветът на очите или косата. Една семейна драма, замаскирана като възхитителна черна комедия, представя по стряскащо натуралистичен начин връзките между хората. Раду Жуде е режисьор на най-награждавания късометражен филм в историята на румънското кино – „Лампата с шапка”.
Забавната комедия на Тудор Джурджу „За охлювите и хората” („Of Snails and Men”, Румъния, 2012) ни връща в 1992 г., когато Румъния все още тъне в наивно неведение в каква посока ще поеме след падането на комунизма. Притеснени от затварянето на завода, в който работят, служителите решават да продават спермата си по 50 долара на човек, за да откупят предприятието и да осигурят прехраната си. Режисьорът Джурджу е създател на най-големия кинофестивал в Румъния – в Клуж, Трансилвания.