Празници / фестивали

Християнските празници са част от Божествената мъдрост

Из историята на датите и празниците

Днешните християни смятат Константин Велики за посредник между езическото, “еретическото” минало и християнската цивилизация и той наистина донася християнството в Рим и става първожрец на държавната религия – култа към Sol invictus (непобедимото слънце). Освен този култ по това време в Рим е популярен и друг слънчев култ – митризмът. И двата култа, като християнството, приемали вярата в безсмъртието на душата, в Страшния съд и възкръсването на мъртвите. Константин вижда идеална възможност да обедини трите течения и да постигне политическо, религиозно и териториално единство. Тъй като живее във времето, когато политическият успех се постига с религиозно благочестие, използва растящия брой на християните в Рим за поддръжници в борбата му за императорския трон с неговия съперник и зет Максенций. Историкът-епископ от ІV век Евсевий Кесарийски съобщава, че проблемът му се решава през 312 г. сл.Хр. в битката при Милвийския мост край Рим. Преди нея на Константин се явява пламтящ кръст в небето с надпис: “С този знак ще победиш!” Тогава той заповядва на войниците си да изпишат на щитовете си гръцките букви “хи” и “ро”,които били християнски монограм. Така Константин става император на Запада и управлява заедно с Лициний на Изток. По-късно побеждава и Лициний и преименува Византион на Константинопол, днешния Истанбул в Турция. А през 313 г. дарява Латеранския дворец на римския епископ и построява нова катедрала – Базиликата Константиана, днес “Сан Джовани” в Латерано. Оттогава християнството е равноправна религия. Константин избира своя помощник Силвестър за следващ папа и практиката императорите да определят папите щяла да продължи. Така, свързвайки християнството с култа към, митризма и някои елементи от Сирия и Персия, Константин създава една универсална и хибридна религия. През 321 г. той обявява, че съдилищата вече няма да бъдат затворени в еврейската събота, а в древния ден на слънцето – неделя. Така християните променят почивния си ден и още повече отдалечават християнството от юдаизма. Дотогава Рождество Христово по традиция се чества на 6 (7) януари. Тази дата още се празнува в някои части на Европа като “царски ден”. Но християнството възприема празника на Sol invictus и на митризма на 25 декември, вместо на традиционната рождена дата на Иисус Христос. Този празник бил в чест на прераждането на слънцето в резултат на удължаването на деня и слънчевото влияние върху света. Затова всички секти празнували заедно в един ден, защото Иисус Христос символизирал Sol invictus. Празнуването на Великден пък е кодифицирано едва на Никейския събор през 325 г., когато е решено това да става в първата неделя след първото пълнолуние след северното пролетно равноденствие (21 март), като не успяват да се договорят за конкретна дата. Този християнски празник също заменя стар езически обичай, носещ името на богинята, свързана с пролетта – Eastre. От това име произлиза и наименованието на женския хормон естроген. През 80-те години на ХХ век в научно предаване на Би Би Си се съобщава, че 8 април е истинската дата на Възкресение Христово. Неоспоримостта на датата е потвърдена днес от изследователи на църковната история, което е отразено и в Хронологичната енциклопедия на света, том ІІІ. Това предизвиква вниманието и на Световния съвет на църквите, който поставя въпроса за честването на Възкресението на една дата, но споразумение досега не е постигнато. Сега християнските празници Рождество Христово и Възкресение Христово се празнуват у нас на 7 януари и на 8 април само от Движение “Път на Мъдростта”, чийто лидер и вдъхновител е Ваклуш Толев. Но той е спокоен и знае, че “Мъдростта е светлина, с която Бог ни гледа в лицето” и един ден тя ще осени всички хора.
Автор: Лияна Фероли
20.12.2005 г. 15:23
Посетено: 728
Етикети: празници
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/1587-hristiyanskite-praznitsi-sa-chast-ot-bozhestvenata-madrost