Фестивал на славянската поезия

На снимката: Сергей Главюк, награден с „Орден за особени заслуги към полската култура“; Александър Навроцки представя специалното издание „Поезията днес“. Фотография: Анжела Димчева

От 11 до 15 ноември 2012 г. във Варшава се проведе Петият фестивал на славянската поезия, организиран от полския поет Александър Навроцки. Участваха около 50 поети от Полша, Русия, България, Сърбия, Македония, Словакия, Беларус и Литва, както и поети от славянски произход, живеещи в Армения, Татарската република, Великобритания и Германия. Нашата страна беше представена от Лъчезар Селяшки и Анжела Димчева.

Този фестивал е част от поредица подобни прояви, които се организират в славянските страни от 2007 г. насам. Тяхното начало беше поставено в България от Елка Няголова и нейното творчески обединение „Славянска литературна и артистична академия“. От 2007 г., когато във Варна се проведе Първият фестивал на славянската поезия, озаглавен „Славянска прегръдка“, последва вълна от подобни празници, които са независими един от друг и се провеждат всяка година (в Белград, Варшава, Москва, Смедерево и др.). Идеята е да се събират писатели, съпричастни към единението на славянските култури, да четат свои стихове в оригинал и превод, да дебатират за бъдещето на писменото слово, да се срещат с читатели в съответните градове. Може би това са единствените форуми в света, където езиковата бариера не е проблем, защото духът на поезията е разбираем за всички, а и домакините полагат усилия творбите на чуждестранните гости да бъдат преведени.

На тазгодишния Варшавски фестивал бяха представени около 15 стихосбирки, преведени на полски, и още толкова, преведени от полски на руски, български, македонски, татарски, белоруски. Ето някои от тях: българският поет Лъчезар Селяшки представи преведените от него полски поети Халина Пошвятовска („Мога само да обичам“) и Стефан Юрковски („Под всяко слънце“); Александър Навроцки представи преведените от него на полски книги на Лилия Газизова, Владимир Бояринов и Сергей Главюк. На полски са преведени още Татяна Данилианц, Славе Г. Димоски, Санде Стойчевски, Бранко Цветкоски, Ристо Василевски, Мира Лукша и др.

Главен акцент в програмата беше официалното признание от страна на Министерството на културата на Полша към руския поет Сергей Главюк, който беше удостоен с „Орден за особени заслуги към полската култура“. В последните години той е издал 12 антологии на различни национални литератури (вкл. и на български език) в негов превод на руски език, под общото заглавие „От век на век“. Това високо отличие му се даде за издадената през миналата година „Антология на полската поезия“.

В поетичните изяви се включи и Руският културен център, където по време на празниците във Варшава тази година освен литературно четене беше прожектиран и филмът „Кажи ми, кажи“, заснет по оригинален авторски спектакъл на полската поетеса Марлена Зингер, която е режисьор, сценарист и автор на музиката към филма. Творбата пресъздава живота на Мария Бунина, съпруга на един от най-големите полски поети Ян Кашпрович.

В различни зали на града беше представено изданието „Поезията днес“, където са публикувани преведените на полски стихове и биографични бележки на всички участници. Разбира се, значимо място на подобни артистични форуми заемат неформалните срещи, запознанства, разходки, рецитали, песни, наздравици и прегръдки, които са нещо обичайно за отворения натюрел на нашите народи.

Участниците във фестивала бяха настанени в луксозния хотел на Полския писателски съюз, намиращ се в емблематична ретро сграда в Стария град (включен в листата на световното културно наследство – ЮНЕСКО), директно срещу величествения царски дворец (блестящ архитектурен паметник) и статуята на Крал Зигмунд Ваза Трети, който през 1596 г. елиминира превъзходството на Краков и прави Варшава столица на Полша. Тази локация на полския поетичен фестивал даде възможност на гостите да разгледат най-ярките архитектурни и исторически забележителности на града, а вечер да се наслаждават на невероятна феерия от загадъчни светлинни пейзажи, включващи кули, старинни постройки, крепостни стени, статуи, фонтани... – духът на стара Варшава.