Звезди от международната оперна сцена на културните празници "Сливенски огньове"

В града под Сините камъни бяха възобновени културните празници "Сливенски огньове", привличали в миналото националния елит на България, чийто символен огън е бил запалван от творци като Елисавета Багряна, Дечко Узунов, Светлин Русев и др. Тяхното провеждане бе секнало за некраткия период от 23 години, като амбицията на Община Сливен днес е да бъдат възобновени в новите обществено-културни реалности - като един от акцентите в духовния живот на областта и България.

Тази година те преминават под знака на светла годишнина – 190 г. от рождението на революционния поет Добри Чинтулов. Един поглед назад в историята на културното събитие ни връща към 1967 г., към големите литературни традиции на Сливен и провелите се тогава „Чинтулови литературни дни”, които после разширяват обсега си в „Сливенски огньове” - с представяне и привличане на изявените творци на България от всички родове и жанрове изкуства. В програмата на тазгодишните Майски празници на културата са включени и станалите традиционни Национален фестивал на книгата, Международният детски танцов фолклорен фестивал „Приятелство без граници, „Деня на Хаджи Димитър”, „Нощта на музеите” и други (по самостоятелни програми).

Закономерно бе тържественото възобновяване  на „Сливенските огньове” да започне с честване на годишнина на почитания от сливенци диригент, композитор, създател на своя школа и откривател на музикални таланти, маестро Методий Григоров. В препълнената зала на Драматичен театър „Стефан Киров” сливенци почетоха всеотдайния - в продължение на 50 години на диригентското изкуството творец, който навършва 75 години. Той е и автор на книги,  организатор на Националния фестивала за православна музика, създател на хорове, прославили сливенската диригентска школа по света и донесли множество отличия от музикални фестивали в Европа и по света.  Баща е на раноотишлия си талантлив музикант и диригент Димитър Григоров. 

Община Сливен присъди на  Методий Григоров през годините най-високите си отличия: Голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов”, званието „почетен гражданин”, „музикант на годината” и др. Тя стана организатор на събитието, сбрало под покрива на театралния храм участието на видни звезди от „международната оперна сцена”, негови ученички и открития: Елена Баръмова, Татяна Шиварова, Даниела Дякова, Василена Ченова, Деница Стоянова, (която направи творческия си прощъпулник  на „голяма сцена” в настоящата вечер). Концертът бе под наслов „Талантите на Сливен”. На видеостена културната общественост на града видя мигове от диригентската дейност на маестро  М. Григоров и удостояването  му с престижни награди, чу изпълненията на Сливенския симфоничен оркестър (под диригентството на маестро Димитър Караминков) и шлифованото звукоизвличане на хористите на юбиляря от смесената хорова формация „Добри Чинтулов” при Образцово народно читалище „Зора-1860 г.”

За многостранната му дейност, човешко и творческо  присъствие в културния живот на града, говориха развълнувано Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий, носителят на наградата „Добри Чинтулов”, проф. Петър Льондев, председател на Съюза на българските композитори, ученици на юбиляря, някои от които му изпратиха писма и поздравителни адреси. Българската православна църква му присъжда отличието „протопсалт”; неоценими са усилията му да преведе на съвременен български език църковно-певческите сборници.

След тържеството присъстващите се стекоха на площад „Хаджи Димитър”, за да участват в ритуала по запалване на символния огън, който ще осветява от 20 до 24 часа сливенското небе през „месеца на културата”. Той бе запален от маестро Методий Григоров, от художника Тодор Терзиев и композитора Петър Льондев, всички носители на наградата „Добри Чинтулов”, съгласно статута на празниците.

Развълнуваните думи на кмета на града Кольо Милев обнадеждиха сливенци с вярата в неунищожимостта на сливенския дух, готовността на общинската администрация за подкрепа на културата, развиването на духовните традиции и постепенното превръщане отново на „Сливенските огньове” в празници с национална значимост. В този миг хората бяха окрилени от възвисяващия се над площада ръст на Хаджията, от призивните строфи на „Стани, стани, юнак балкански!” и многоцветието в небето от празничната заря.