София филм фест предлага ретроспектива на Еторе Скола

◊ СЪБИТИЕТО

София филм фест продължава, дори и след приключването на конкурсната част на фестивала и награждаването на най-добрите филми. До 29 март в кино „Одеон“ и от 30 март до 5 април в Дома на киното зрителите могат да гледат филмите от ретроспективата на италианския сценарист и режисьор Еторе Скола.


◊ РЕЖИСЬОРЪТ

Италианският сценарист и режисьор Еторе Скола е роден на 10 май 1931 г. в градчето Тревико, провинция Авелино. Следва право преди да се посвети на журналистиката. От 1947 до 1952 г. работи в различни хумористични вестници. По същото време създава двайсетина сценария, предимно за комедии. През 1950 г. започва и радиокариера, пишейки за различни радиопредавания. Работи като сценарист при Дино Ризи, а между 1960 и 1965 г. е асистент на режисьора Антонио Пиетранджели.


◊ ФИЛМИТЕ

През 1968 г. Еторе Скола привлича вниманието на публиката с „Ще успеят ли нашите герои да намерят своя приятел, мистериозно изчезнал в Африка?”. Отегчен издател от Рим тръгва на опасно приключение в Африка в търсене на изчезналия си зет. Ненадейно изчезналият се появява – отказал се от цивилизацията, той е започнал нов живот като шаман на туземно племе.

Кинематографистът предпочита да се изявява в полето на комедията, но се интересува и от сюжети, които изследват италианското общество както в „Драма от ревност” (1970).

През 1974 г. с „Обичахме се толкова много” (Голямата награда на МКФ Москва и „Сезар” за най-добър чуждоезичен филм) Скола се налага като един от най-брилянтните режисьори на своето поколение и в италианското кино изобщо. Този меланхоличен филм събира Виторио Гасман, Нино Манфреди и Стефано Сата Флорес, като разказва историята на трима приятели, които обичат една и съща жена в следвоенна Италия, белязана от кошмара на фашизма.

През 1976 Скола прави комедията „Грозни, мръсни, зли“ – социално ангажирана сатира, която разнищва условията на живот в бедняшките предградия на Рим и му носи Награда за режисура в Кан.

След това работи с една от най-знаменитите италиански филмови двойки, София Лорен и Марчело Мастрояни, в „Един особен ден” (1977), своеобразна пледоария на хомосексуалността, изпреварила времето си.

Безмълвният филм „Балът” (1983) „прелита” по оригинален начин през историята на Франция от 20-те до 80-те години на ХХ век, чрез музиката, белязала тези десетилетия, и е отличен със „Сезар” за най-добър филм и за режисура. Следва комедията „Наивници в Неапол”, пропита с  неаполитанския дух, а през 1988 г. „Сплендор” носталгично оплаква залеза на истинското кино.

В края на ХХ век Скола снима все по-рядко, но творбите му не остават незабелязани. Филмът „Romanzo di un giovane povero” е включен в конкурсната програма на МКФ Венеция ’95, а по повод премиерата на „Вечерята” през 1998 г. режисьорът получава награда за цялостно творчество от МКФ в Монреал. След „Gente di Roma” (2003) Еторе Скола не е заставал зад камерата.