Празници / фестивали
Кои са филмите от международния конкурс на София филм фест
Победителите стават ясни на 17 март
Плакат на филма "Поколение П"
◊ ВИКТОР ПЕЛЕВИН НА ШИРОК ЕКРАН
Любопитно предложение в тазгодишния Международен конкурс на София филм Фест е остроумната адаптация на култовия постмодерен роман на Виктор Пелевин – “Поколение П” (2011, Русия). Режисьорът Виктор Гинзбург предлага на зрителите едно психеделично пътуване през постсъветското мислене. Главният герой Бабилен Татарски (Владимир Епифанцев), току-що завършил литература млад поет, получава първата си работа – да продава цигари. Времето е ранната ера на Елцин. Бабилен успява бързо да се справи със ситуацията, когато срещата с негов приятел, бивш съученик, го изстрелва в рекламния бизнес. Използвайки дарбата да си играе с думите, Бабилен започва да “продава” на своите сънародници „Пепси“, „Спрайт“, цигари и т.н.
Оказва се, че е адски добър в работата си и така постепенно стига до PR отделите, които не само рекламират продукти, но и налагат личности в обществото. С помощта на древни религиозни практики, кокаин, алкохол и халюциногени Бабилен се впуска в пътуване, за да разбере какво движи напред сънародниците му... Екранната интерпретация на “Поколение П” предизвиква голям шум след прожекциите си в Москва и неизбежни сравнения с “Бразилия” на Тери Гилиъм.
Виктор Гинзбург е роден през 1959 г. в Москва, но емигрира с родителите си в САЩ, когато е 15-годишен. Учи режисура в Училището по визуални изкуства в Ню Йорк, а след това снима поредица успешни музикални видеоклипове на изпълнителите Белинда Карлайл, Джоди Уотли и Лу Рийд. Снима първия си документалния филм “The Restless Garden” през 1994 година. Филмът е провокативен с еротичните си сцени и с асоциацията между траш метъла и концептуалното изкуство на московската авангардна сцена от 90-те години. По-късно Гинзбург работи в американски и чуждестранни телевизионни програми и пише сценарии.
◊ ФИЛМ ЗА „МОНТИ ПАЙТЪН“
“Свещеният летящ цирк” (2011) на британския режисьор Оуен Харис ни връща в началото на 80-те години на миналия век, когато премиерата на “Животът на Брайън” (1979) на „Монти Пайтън” предизвиква едно от най-големите противоречия в световната киноистория. В тогавашна Великобритания филмът е забраняван, бойкотиран от различни религиозни и граждански организации.
Тези нападки и опити да бъде забранен довеждат до прословутия дебат токшоу на ВВС, в който Майкъл Пейлин и Джон Клийз са поканени да защитят творбата си в компанията на сатирика и ревностен католик Малкълм Мъгъридж и епископът на Саутуарк Мервин Стокууд. След записа на шоуто се изяснява, че Мъгъридж и Стокууд са закъснели за прожекцията и са пропуснали началото на филма, в което става ясно, че Брайън и Исус са съвсем различни герои. Макар да се базира на достоверни факти от историята на легендарните „Монти Пайтън”, “Свещеният летящ цирк” е много различен от познатите биографични филми.
Освен да забавлява, пълнометражният дебют на Оуен Харис поставя и сериозния въпрос за това на какво е редно да се смеем в комедиите, което го превръща и в сериозни намигване към една от най-оригиналните комедийни групи, каквито са “Монти Пайтън”. Младият британец Оуен Харис има богат опит като режисьор, а сред наградите му е и БАФТА за късометражния “Secret Party”. Режисирал е също телевизионни сериали и реклами.
◊ УБИЙСТВО, НО НЕ ПО „ТУИН ПИЙКС“
„Вълшебната долина” (2011) е кинодебютът на американския режисьор Джафи Зин. Когато в малко градче е открит труп на млада жена, това е сигнал за началото на голяма мистерия, като тази в „Туин Пийкс“. Но не и в този филм. Обстоятелствата около смъртта на момичето сe изясняват доста бързо, така че Зин има време да се огледа в други посоки.
Вместо да се концентрира върху загадката на убийството, той разказва за малкия град, в който то е станало – Бюл, щата Айдахо. С помощта на местни актьори и благодарение на познанията си за мястото Зин е заснел забележителен игрален филм за провинциално градче, носещ усещането за документалност.
Джафи Зин е роден и израства в Южен Айдахо. Завършва кино в Училището по изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет. Заснел е редица късометражни филми, които печелят награди и се прожектират на фестивали в САЩ и по света. Когато не работи в киното, творецът пее в инди поп дуета „Folded Light”.
◊ БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМИ В МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНКУРС
Режисьорският дебют на Кристина Николова - „Вяра, любов и уиски“ и „Аве” на Константин Божанов са двете български заглавия в Международния конкурс на София филм фест 2012. „Вяра, любов и уиски“ представя живота на млада българка, която се отказва от приказния си живот в Америка и се връща у дома при своя страстен приятел Вал. Той обаче има саморазрушителни навици.
Когато съвсем неочаквано в България пристига годеникът на момичето - Скот, тя трябва да избере между уреденото бъдеще, което той ù предлага, и обречената любов с Вал. В ролите ще видим Ана Стояновска, Валери Йорданов, Явор Бахаров, Лидия Инджова. Филмът получи наградата „Kodak Vision” за най-добър оператор (Александър Станишев) на кинофестивала в Сламданс ’12.
◊ ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В ЮЖНА АМЕРИКА
„Историите са живи, когато се помнят” (Бразилия-Франция-Аржентина, 2011) е вторият филм на Жулия Мурат. Главната героиня в него - Магдалена, живее в призрачното село Жотуомба със спомените за миналото и за покойния си съпруг. Всяка сутрин тя пече хляб за старото кафене на Антонио. Прекосява железопътната линия, по която от години не е минавал влак. Почиства портата на заключеното гробище и слуша проповедта на свещеника. Един ден обаче в селото се появява младата фотографка Рита и извежда Магдалена от унеса ù.
Жулия Мурат е родена през 1979 г. в Рио де Жанейро. Завършва университета по графичен дизайн в Рио де Жанейро и филмовото училище „Дарси Рибейро”, специалност "Сценаристика". Жулия Мурат е снимала късометражни филми, експериментални видеоклипове, реклами и видеоинсталации. Има дългогодишен опит като монтажист, асистент-режисьор и асистент-оператор.
◊ НЕМСКО ROAD MOVIE
„Куклата, Шишко и аз” (2011) на немския режисьор Феликс Щинц е комичен road movie за истинското приятелство и целеустремеността, в който участват уникални персонажи. Бомбер е обикновен човечец. Току-що загубил работата си като куриер, той решава да ограби бившия си шеф, като задържи за себе си парите от последното му пътуване по работа до Париж. Европа е красива и сляпа французойка, която живее в Париж. Когато разбира, че е бременна от случаен флирт с немец, тя решава да замине за Берлин и да го открие.
„Куклата, Шишко и аз”, фаворит на публиката на фестивала на германските фантастични филми в Саарбрюкен ’12, е първият пълнометражен филм на 30-годишния Феликс Щинц, който записва икономика в Берлин, но вместо да завърши, основава продуцентската компания “Strangenough Pictures”.
От 2004 до 2006 г. Феликс следва медии и информационни науки в Офенбург. Работи по няколко телевизионни и игрални филма и снима късометражния си дебют. През 2006 г. е сред основателите на „Strange Shorts e.V.” – програма за прожектиране на късометражни филми из цяла Европа.
◊ КОМЕДИЯ ЗА ЕДНА СВЕЩЕНА ПОЛСКА КРАВА
Особено свежо предложение в международния конкурс на 16-ия София филм фест е игралният дебют на поляка Радек Вегжин “Свещена крава” (Германия-Полша-Финландия). Филмът разказва странната история на утвърден концертиращ пианист на име Богдан, който се оттегля от сцената, когато съпругата му умира, и решава да потърси утеха в малката ферма на майка си. Тя се намира в малко селце край Балтийско море и Богдан още си спомня как двамата със съпругата му се заклели да се обичат до гроб именно на това място, но сега всичко е променено.
И тъй като Богдан не знае какво да прави, се предава на скучния живот и започва да дави мъката си в алкохол. За щастие, майка му взима нещата в свои ръце и му създава огромно количество работа във фермата, с което да не му остава и минута за размисъл. Не щеш ли обаче, Богдан открива една необичайно музикална крава и решава, че в нея се е преродил духът на жена му. А дали наистина е така или това е знак, че Богдан е загубил здравия си разум?. “Свещената крава” на Радек Вежин е трогателна, красива комедия за любовта, музиката и вярата.
Радек Венгжин е режисьор и сценарист, роден през 1977 г. Завършил е университета в Бон и киноучилището „Конрад Волф” в Потсдам. Преди да заснеме “Свещената крава” е режисирал реклами и документални филми.
◊ ДРУГ РУМЪНСКИ ФИЛМ ЗА СОЦА
Сред участниците в международния конкурс на тазгодишния София филм фест е черната комедия „Сънят на Адалберт” (2011) на младия румънски режисьор Габриел Ахим. Сюжетът проследява съдбата на мършав отговорник по техническата безопасност в рамките на един съдбоносен ден през 80-те години на ХХ век. Благодарение на своя оптимизъм, опортюнизъм и живо чувство за хумор, непривлекателният Юлика балансира успешно в малкото пространство на своята свобода между постоянните претенции на вечно разтревожената си жена и различните капани в държавната служба.
За Габриел Ахим това е първи пълнометражен филм, който му носи специалната награда за дебют в Талин ’11. Роден е през 1975 г. в Румъния. Завършва кинорежисура в Националния университет за театър и кино в Букурещ. В продължение на 10 години работи като специалист по човешки ресурси и консултант, докато през 2004 г. става режисьор и продуцент.
◊ КАНАДСКА ИСТОРИЯ ЗА (САМО)УБИЙСТВО
“Шанс” (2011) на канадеца Саймън Дейвидсън предлага на зрителите една история за нелегален хазарт между тийнейджъри. Дийсън и приятелят му Бари обичат хазартните залагания, покера и тръпката от комара. Залозите приема Пол, който пък върти хазартни игри в мазето си. След една вечер, когато двамата приятели по-скоро губят, отколкото печелят, Дийсън дочува, че Павел иска от Бари да му плати задълженията си. На другата сутрин Бари е намерен мъртъв след очевидно самоубийство. Дийсън обаче решава да разбере какво наистина се е случило с приятеля му през изтеклата нощ, дори това да означава, че рискува живота си. В процеса на разследването си той осъзнава, че може би е “съучастник” в смъртта на приятеля си...
Саймън Дейвидсън живее във Ванкувър. Завършил е английска литература в университета на Калгари, като едновременно с ученето е работил като ди джей и режисьор на новините в университетското радио. След като завършва и Висшето филмово училище във Ванкувър, работи като асистент в продуцентския екип. Премиерата на първия му късометражен филм “Moon in the Afternoon” е на фестивала в Торонто.
◊ ВИКТОР ПЕЛЕВИН НА ШИРОК ЕКРАН
Любопитно предложение в тазгодишния Международен конкурс на София филм Фест е остроумната адаптация на култовия постмодерен роман на Виктор Пелевин – “Поколение П” (2011, Русия). Режисьорът Виктор Гинзбург предлага на зрителите едно психеделично пътуване през постсъветското мислене. Главният герой Бабилен Татарски (Владимир Епифанцев), току-що завършил литература млад поет, получава първата си работа – да продава цигари. Времето е ранната ера на Елцин. Бабилен успява бързо да се справи със ситуацията, когато срещата с негов приятел, бивш съученик, го изстрелва в рекламния бизнес. Използвайки дарбата да си играе с думите, Бабилен започва да “продава” на своите сънародници „Пепси“, „Спрайт“, цигари и т.н.
Оказва се, че е адски добър в работата си и така постепенно стига до PR отделите, които не само рекламират продукти, но и налагат личности в обществото. С помощта на древни религиозни практики, кокаин, алкохол и халюциногени Бабилен се впуска в пътуване, за да разбере какво движи напред сънародниците му... Екранната интерпретация на “Поколение П” предизвиква голям шум след прожекциите си в Москва и неизбежни сравнения с “Бразилия” на Тери Гилиъм.
Виктор Гинзбург е роден през 1959 г. в Москва, но емигрира с родителите си в САЩ, когато е 15-годишен. Учи режисура в Училището по визуални изкуства в Ню Йорк, а след това снима поредица успешни музикални видеоклипове на изпълнителите Белинда Карлайл, Джоди Уотли и Лу Рийд. Снима първия си документалния филм “The Restless Garden” през 1994 година. Филмът е провокативен с еротичните си сцени и с асоциацията между траш метъла и концептуалното изкуство на московската авангардна сцена от 90-те години. По-късно Гинзбург работи в американски и чуждестранни телевизионни програми и пише сценарии.
◊ ФИЛМ ЗА „МОНТИ ПАЙТЪН“
“Свещеният летящ цирк” (2011) на британския режисьор Оуен Харис ни връща в началото на 80-те години на миналия век, когато премиерата на “Животът на Брайън” (1979) на „Монти Пайтън” предизвиква едно от най-големите противоречия в световната киноистория. В тогавашна Великобритания филмът е забраняван, бойкотиран от различни религиозни и граждански организации.
Тези нападки и опити да бъде забранен довеждат до прословутия дебат токшоу на ВВС, в който Майкъл Пейлин и Джон Клийз са поканени да защитят творбата си в компанията на сатирика и ревностен католик Малкълм Мъгъридж и епископът на Саутуарк Мервин Стокууд. След записа на шоуто се изяснява, че Мъгъридж и Стокууд са закъснели за прожекцията и са пропуснали началото на филма, в което става ясно, че Брайън и Исус са съвсем различни герои. Макар да се базира на достоверни факти от историята на легендарните „Монти Пайтън”, “Свещеният летящ цирк” е много различен от познатите биографични филми.
Освен да забавлява, пълнометражният дебют на Оуен Харис поставя и сериозния въпрос за това на какво е редно да се смеем в комедиите, което го превръща и в сериозни намигване към една от най-оригиналните комедийни групи, каквито са “Монти Пайтън”. Младият британец Оуен Харис има богат опит като режисьор, а сред наградите му е и БАФТА за късометражния “Secret Party”. Режисирал е също телевизионни сериали и реклами.
◊ УБИЙСТВО, НО НЕ ПО „ТУИН ПИЙКС“
„Вълшебната долина” (2011) е кинодебютът на американския режисьор Джафи Зин. Когато в малко градче е открит труп на млада жена, това е сигнал за началото на голяма мистерия, като тази в „Туин Пийкс“. Но не и в този филм. Обстоятелствата около смъртта на момичето сe изясняват доста бързо, така че Зин има време да се огледа в други посоки.
Вместо да се концентрира върху загадката на убийството, той разказва за малкия град, в който то е станало – Бюл, щата Айдахо. С помощта на местни актьори и благодарение на познанията си за мястото Зин е заснел забележителен игрален филм за провинциално градче, носещ усещането за документалност.
Джафи Зин е роден и израства в Южен Айдахо. Завършва кино в Училището по изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет. Заснел е редица късометражни филми, които печелят награди и се прожектират на фестивали в САЩ и по света. Когато не работи в киното, творецът пее в инди поп дуета „Folded Light”.
◊ БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМИ В МЕЖДУНАРОДНИЯ КОНКУРС
Режисьорският дебют на Кристина Николова - „Вяра, любов и уиски“ и „Аве” на Константин Божанов са двете български заглавия в Международния конкурс на София филм фест 2012. „Вяра, любов и уиски“ представя живота на млада българка, която се отказва от приказния си живот в Америка и се връща у дома при своя страстен приятел Вал. Той обаче има саморазрушителни навици.
Когато съвсем неочаквано в България пристига годеникът на момичето - Скот, тя трябва да избере между уреденото бъдеще, което той ù предлага, и обречената любов с Вал. В ролите ще видим Ана Стояновска, Валери Йорданов, Явор Бахаров, Лидия Инджова. Филмът получи наградата „Kodak Vision” за най-добър оператор (Александър Станишев) на кинофестивала в Сламданс ’12.
◊ ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В ЮЖНА АМЕРИКА
„Историите са живи, когато се помнят” (Бразилия-Франция-Аржентина, 2011) е вторият филм на Жулия Мурат. Главната героиня в него - Магдалена, живее в призрачното село Жотуомба със спомените за миналото и за покойния си съпруг. Всяка сутрин тя пече хляб за старото кафене на Антонио. Прекосява железопътната линия, по която от години не е минавал влак. Почиства портата на заключеното гробище и слуша проповедта на свещеника. Един ден обаче в селото се появява младата фотографка Рита и извежда Магдалена от унеса ù.
Жулия Мурат е родена през 1979 г. в Рио де Жанейро. Завършва университета по графичен дизайн в Рио де Жанейро и филмовото училище „Дарси Рибейро”, специалност "Сценаристика". Жулия Мурат е снимала късометражни филми, експериментални видеоклипове, реклами и видеоинсталации. Има дългогодишен опит като монтажист, асистент-режисьор и асистент-оператор.
◊ НЕМСКО ROAD MOVIE
„Куклата, Шишко и аз” (2011) на немския режисьор Феликс Щинц е комичен road movie за истинското приятелство и целеустремеността, в който участват уникални персонажи. Бомбер е обикновен човечец. Току-що загубил работата си като куриер, той решава да ограби бившия си шеф, като задържи за себе си парите от последното му пътуване по работа до Париж. Европа е красива и сляпа французойка, която живее в Париж. Когато разбира, че е бременна от случаен флирт с немец, тя решава да замине за Берлин и да го открие.
„Куклата, Шишко и аз”, фаворит на публиката на фестивала на германските фантастични филми в Саарбрюкен ’12, е първият пълнометражен филм на 30-годишния Феликс Щинц, който записва икономика в Берлин, но вместо да завърши, основава продуцентската компания “Strangenough Pictures”.
От 2004 до 2006 г. Феликс следва медии и информационни науки в Офенбург. Работи по няколко телевизионни и игрални филма и снима късометражния си дебют. През 2006 г. е сред основателите на „Strange Shorts e.V.” – програма за прожектиране на късометражни филми из цяла Европа.
◊ КОМЕДИЯ ЗА ЕДНА СВЕЩЕНА ПОЛСКА КРАВА
Особено свежо предложение в международния конкурс на 16-ия София филм фест е игралният дебют на поляка Радек Вегжин “Свещена крава” (Германия-Полша-Финландия). Филмът разказва странната история на утвърден концертиращ пианист на име Богдан, който се оттегля от сцената, когато съпругата му умира, и решава да потърси утеха в малката ферма на майка си. Тя се намира в малко селце край Балтийско море и Богдан още си спомня как двамата със съпругата му се заклели да се обичат до гроб именно на това място, но сега всичко е променено.
И тъй като Богдан не знае какво да прави, се предава на скучния живот и започва да дави мъката си в алкохол. За щастие, майка му взима нещата в свои ръце и му създава огромно количество работа във фермата, с което да не му остава и минута за размисъл. Не щеш ли обаче, Богдан открива една необичайно музикална крава и решава, че в нея се е преродил духът на жена му. А дали наистина е така или това е знак, че Богдан е загубил здравия си разум?. “Свещената крава” на Радек Вежин е трогателна, красива комедия за любовта, музиката и вярата.
Радек Венгжин е режисьор и сценарист, роден през 1977 г. Завършил е университета в Бон и киноучилището „Конрад Волф” в Потсдам. Преди да заснеме “Свещената крава” е режисирал реклами и документални филми.
◊ ДРУГ РУМЪНСКИ ФИЛМ ЗА СОЦА
Сред участниците в международния конкурс на тазгодишния София филм фест е черната комедия „Сънят на Адалберт” (2011) на младия румънски режисьор Габриел Ахим. Сюжетът проследява съдбата на мършав отговорник по техническата безопасност в рамките на един съдбоносен ден през 80-те години на ХХ век. Благодарение на своя оптимизъм, опортюнизъм и живо чувство за хумор, непривлекателният Юлика балансира успешно в малкото пространство на своята свобода между постоянните претенции на вечно разтревожената си жена и различните капани в държавната служба.
За Габриел Ахим това е първи пълнометражен филм, който му носи специалната награда за дебют в Талин ’11. Роден е през 1975 г. в Румъния. Завършва кинорежисура в Националния университет за театър и кино в Букурещ. В продължение на 10 години работи като специалист по човешки ресурси и консултант, докато през 2004 г. става режисьор и продуцент.
◊ КАНАДСКА ИСТОРИЯ ЗА (САМО)УБИЙСТВО
“Шанс” (2011) на канадеца Саймън Дейвидсън предлага на зрителите една история за нелегален хазарт между тийнейджъри. Дийсън и приятелят му Бари обичат хазартните залагания, покера и тръпката от комара. Залозите приема Пол, който пък върти хазартни игри в мазето си. След една вечер, когато двамата приятели по-скоро губят, отколкото печелят, Дийсън дочува, че Павел иска от Бари да му плати задълженията си. На другата сутрин Бари е намерен мъртъв след очевидно самоубийство. Дийсън обаче решава да разбере какво наистина се е случило с приятеля му през изтеклата нощ, дори това да означава, че рискува живота си. В процеса на разследването си той осъзнава, че може би е “съучастник” в смъртта на приятеля си...
Саймън Дейвидсън живее във Ванкувър. Завършил е английска литература в университета на Калгари, като едновременно с ученето е работил като ди джей и режисьор на новините в университетското радио. След като завършва и Висшето филмово училище във Ванкувър, работи като асистент в продуцентския екип. Премиерата на първия му късометражен филм “Moon in the Afternoon” е на фестивала в Торонто.
Автор:
Момчил Цонев
Публикация:
12.03.2012 г. 16:28
Посетено:
1448
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/14299-koi-sa-filmite-ot-mezhdunarodniya-konkurs-na-sofiya-film-fest