Празници / фестивали
"Кармина Бурана" – кулминация на Опера в Летния театър
Копродукцията ще бъде представена в България и в чужбина
◊ СЪБИТИЕТО
Кулминацията на Опера в Летния театър – Варна 2011, част от проекта Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019, предстои на 18 август, 21.00 ч. с премиерата на драматичната кантата „Кармина Бурана” от Карл Орф - копродукция България (Варна) – Холандия. За пръв път в историята на Варненската опера в постановъчния екип са ангажирани предимно чуждестранни творци: Мариане Бергльоф – режисьор, Мартин Зомерлате – хореограф-постановчик, Андрей фон Шлипе – сценограф, Катрин Рьоле – костюмограф. Диригент Найден Тодоров.
В продукцията участват оркестър и хор на Държавна опера Варна, хор на Държавна опера Русе, хор при Детско-юношеска опера на ОДК Варна, под диригентството на Найден Тодоров. Диригенти на хоровете: Малина Хубчева, Христо Стоев, Ганчо Ганчев. Репетитор на балета Гергана Георгиева. Солисти: Анна Андреева (Фортуна), Румен Стефанов (Смъртта), Илияна Славова (Пролетта), Николай Димитров (Дебелият), Павел Иванов (Пияницата), Евгения Минкова, Илиана Божкова (Похотта), Валерий Георгиев, Георгиос Филаделфефс (Лебедът), Карина Скжешевска, Ирина Жекова (Любовта), Пламен Димитров, Дитер Гофинг (Мъжът), Галина Велчева (Жената).
След премиерата във Варна спектакълът ще бъде представен и в чужбина.
Пресконференцията за събитието, което е под почетния патронаж на Даниела Петрова – председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, ще се състои на 17 август, 13.00 ч., фоайе първи балкон, Основна сцена, Театрално-музикален продуцентски център Варна.
◊ КОНЦЕПЦИЯТА
Мариане Бергльоф:
Режисьорската концепция интерпретира идеята на Карл Орф за Световния театър, който пресъздава на сцената човешкото съществуване с всички негови житейски върхове и падения, щастие и нещастие, радост, разочарование и надежда. Тъй като използваните от Орф текстове датират от Средновековието, избрах образния език от онова време – алегорични фигури. Смъртта е големият актьор и централна фигура в произведението. Интересни са и другите персонажи: Фортуна – съдбата, която, от една страна, персонифицира щастието, но от друга, може да въвлича хората и в нещастие, или Пролетта, която олицетворява и възхвалява радостта от живота. Съществено за мен в тази постановка е открояването на безграничната универсалност на темите - например как хората винаги са се стремели към спасение, до което в крайна сметка може да доведе единствено любовта.
Катрин Рьоле:
Да пресъздам чрез костюми вечния кръговрат на живота така, както в музиката го е претворил Карл Орф, за мен бе много приятно творческо предизвикателство. Опирайки се на Средновековието и стила Ампир, разработих 208 сценични костюма, в които се опитах да вложа посланието за непреходност на идеите, заложени в „Кармина Бурана”. Дрехите не прикриват артистите, а ги допълват с разнообразието от материи, следвайки една елегантна естетика, която не отклонява вниманието от играта на сцената. Алегоричните фигури на Фортуна, Любовта, Смъртта и Пролетта превеждат зрителя през сюжета, който е актуален и близък и до съвременните хора.
◊ ЕКИПЪТ
Родена в Швеция, Мариане Бергльоф завършва Университета в Осло със специалностите "Музикология", "Изкуствознание" и "Театър", специализира в Оперно студио Цюрих. Работи като асистент-режисьор в Държавния театър в Карлсруе, където по-късно режисира и свои продукции. Като режисьор на свободна практика поставя различни заглавия за театри в Германия, Норвегия, Швеция, Холандия и Полша. Сред най-успешните нейни постановки са: „Вълшебната флейта” на Моцарт, „Веселите уиндзорки” от Николай, „Продадена невеста” от Сметана, “Сестра Анджелика” от “Триптих” на Дж. Пучини, „Палячо” от Леонкавало, „Хензел и Гретел” от Хъмпърдинк, “Кратък живот” (La vida breve) от Мануел де Файя, “Детето и вълшебствата” от Равел, „Консулът” от Меноти, „Прилепът” от Щраус, „Орфей в ада” от Офенбах и „Страната на усмивките” от Лехар. Мариане Бергльоф е режисьор на международни продукции на „Риголето” от Верди (2003-2004) и „Мадам Бътерфлай” от Пучини (2007).
Роден във Виена, Мартин Зомерлате завършва Балетната академия в Монте Карло, специализира в Националния театър Мюнхен, изучава вокално майсторство в Института за музикален театър на Висшето музикално училище в Карлсруе, специализира пеене в Щутгарт и Хайделберг, взема уроци по актьорско майсторство при Михаел Радемахер в Badisches Staatstheater. Артистичните му интереси се простират върху различни изкуства и взаимното им обогатяване. Творческата му биография включва радио- и тв участия, многобройни концерти и гала представления. Мартин Зомерлате прави филмови дублажи, работи и в сферата на рекламата. Като танцьор и актьор е бил на турнета в Япония и Корея, Северна и Южна Америка, Западна и Източна Европа. Играе в Мюнхенския национален театър, Badisches Staatstheater Карлсруе и Балета на Морис Бежар. Успех жънат неговите авторски хореографии на „La Vida Breve“ в Карлсруе; „Прилепът” в Трондхайм, Норвегия; „Енигма” в Grand Theatre Бордо и „Илюзионист” в Стокхолм. Мартин Зомерлате изпълнява главни роли в редица оперетни и музикални продукции, между които: „Продуцентите”, „Мамма Миа”, „Красавицата и звярът”, „Хело, Доли”, „Човекът от Ла Манча” и др. През 2005 г. става съорганизатор на състава „The classic Harmonists“, който редовно изнася концерти с репертоара на „Comedian Harmonists“ в Дюселедорф, Кьолн, Дрезден, Берлин, Мюнхен и Лайпциг.
Андрей фон Шлипе завършва Академията за изящни изкуства в Мюнхен в класа по сценография на проф. Е. Грюблер. Още по време на следването работи като преводач и асистент на световноизвестния руски режисьор Юрий Любимов в различни оперни театри – Държавен театър Щутгарт, Опера Хамбург, Национален театър Мюнхен, Ковънт Гардън, Опера Щутгарт и много други. Дебютира като сценограф в постановка на Юрий Любимов по Достоевски във Финландския национален театър в Хелзинки, където – отново в тандем с Юрий Любимов, създава сценографските решения за „Комедиантите” – колаж от 4 пиеси на Островски. Специално за фестивала Wiener Festwochen подготвя за Театъра на Таганка сценографията на „Доктор Живаго” по романа на Пастернак, сценична адаптация и режисура Юрий Любимов. Андрей фон Шлипе е автор на сценографията за още много постановки на редица престижни сцени в Швейцария, Финландия, Норвегия, Полша и Беларус, сред които „Йенуфа” от Яначек” в Опера Бон; „Пер Гинт” от Ибсен в Шведски театър Хелзинки; „Игра - сън” от Стриндберг в Театър Люцерн; „Трубадур” от Верди в Болшой театър Минск. През 2001 г. е режисьор и сценограф на постановката „Властелинът на Пръстените” от Толкин в Шведския национален театър в Хелзинки. От 1997 г. досега Андрей фон Шлипе заема постовете технически директор и арт дизайнер на известния Тollwoodfestival, в рамките на който създава многобройни инсталации в естествена среда.Родена във Вупертал, Катрин Рьоле завършва с отличие Висшето училище за музика и сценични изкуства в Грац със специалностите сценография и костюмография (1984). Работи като асистент във водещите немски театри като Талиа Театър в Хамбург и Баварската Държавна опера в Мюнхен, в продължение на много години свързва творческата си биография с Badisches Staatstheater в Карлсруе, за който създава сценографията и костюмите за много постановки, сред които „La vida breve“ от Де Файя и „Ангели в Америка” от Т. Кушнер. Участва в продукции на Оперния клас във Висшето музикално училище в Карлсруе, като „Кармен”, "Палячо”, "Веселите уиндзорки”, „Фалстаф”, „Якоб Ленц” от В. Рим. За Центъра за технологии в областта на изкуствата и медиите създава костюмите от поредицата „Music´n Motion“, която се обръща към съвременна музика от B. Rhim, Cage, Widmann, Kagel und Eötvös. Катрин Рьоле се ангажира и с независими театрални продукции, като „Вертер” от Масне, „Салон Пицелбергер” от Офенбах и „Леонс и Лена” от Бюхнер. Следват успешни творчески сезони в Opera Theatre de Metz с „Густав III” от Верди, както и „Страната на усмивките” от Лехар. Работи в Landestheater в Залцбург, Инсбрук, Улм, както и в Държавната оперета и Дворцовия театър в Шьонбрун във Виена. Успоредно със сценографската си и костюмографска дейност, преподава изкуство в гимназия Фюсен и се занимава с рисуване и интериорен дизайн. От 2000 г. работи като сценограф и костюмограф за „Лехар Фестивал”, в сътрудничество с Долорес Шмидингер за постановките „Студентът-просяк” (2005) и „Цигански барон” (2008). Катрин Рьоле е автор на сценографските и костюмографски решения за продукциите в Бад Ишл на „Виенска кръв”, „Мадам Помпадур” с Роберт Майер, „Страната на усмивките”, „Граф фон Люксембург” с Лорънс Дейл, „Прилепът” с Робърт Майер и „Студентът-просяк” с Долорес Шмидингер”.