Goatmilk Festival Фестивал на спомените

◊ СЪБИТИЕТО

Goatmilk Festival Фестивал на спомените
21-24 май, село Горна бела речка, Врачанско

Тема на фестивала: Изоставените къщи - изоставеният Северозапад?

Защо напускаме дома си? Какво бихме направили с един напуснат, изоставен дом?

Какво ни говори напуснатият дом? Да го разрушим? Или да го запазим? Как? Напуснатите изоставени къщи са типичен пейзаж в Северозападна България и постоянно предизвикателство за сетивата ни. Как да живеем с това? Можем ли да въздействаме и променим този пейзаж? Как?

Темата на фестивала тази година се фокусира върху този болезнен проблем през случая Бела Речка. Искаме да погледнем на проблема интердисциплинарно.

. Цялата програма можете да видите на: http://novakultura.org/goat-milk/?page_id=2

◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФЕСТИВАЛА

Какво е GOATMILK: Място за срещи и разговори в областта на паметта и спомените на хора, които обикновено трудно (или изобщо не) се събират (като хората от Бела речка, артисти, журналисти, изследователи от Европа, хора, които обичат планината, простите неща, прясно сготвената храна, компютрите, козите, интернет и разни други).

Историята: Идеята за фестивал на спомените се ражда спонтанно - на 11 септември 2003 с една международна среща на съмишленици от 6 държави, на която след разговори с местните хора за живота им всички решават, че трябва да се върнат пак, за да продължат да разговорят. Първият фестивал на спомените GOATMILK се случва през май 2004 година. Датата е избрана заради събора на селото, който е тогава. Името се дължи на разни неща – първо, в Бела речка се прави чудна козя извара и козите са повече от хората, второ – козето мляко е най-чистото мляко след майчиното, а това, което всички търсим чрез спомените и разговорите, е някаква собствена автентичност, чистота на живеенето. Имахме няколко общи тези или по-скоро интуиции – че това, което ни измъчва наоколо, е не толкова бедността, колкото “неавтентичността”, че спомените са тези, които могат да ни върнат към нашия автентичен Аз, но за да се случи това “връщане”, са нужни специални “места”. Не харесвахме и не харесваме съществуващите “места за спомени”. Бела речка беше нашият опит да дадем живот на едно ново “място за паметта” – място на свеж въздух и разговори, където всеки е приет (поне докато тече фестивалът). Разликите между нас наистина могат да бъдат огромни, както и нашите спомени, но дали това фундаментално ни разделя? Непознаването на историята на другия и забравянето на собствената често са в основата на игнорирането, а така се раждат и  предразсъдъците.

Цел: Една от нашите цели е да стимулираме рефлексия за това – как се раждат различията в отговор на местните условия? Как помним като индивиди и забравяме като общества? На какво ни учи частната история? Може ли работата върху паметта да не бъде травма, а занимание, което ни сближава и ни носи радост?