За девети път "Добруджа пее и танцува"

За девети път БНР - Радио Варна събра в България участници от няколко страни за Международния фолклорен фестивал “Добруджа пее и танцува” - Албена 2005. Единственият фолклорен фестивал на Българското национално радио обръща специално внимание на нашите сънародници в чужбина, които запазват българското си самосъзнание и държат на българските си корени. И през тази година, от 26 до 28 август, “Добруджа пее и танцува” оцвети с фолклорните си багри атмосферата на красивия морски курорт – домакин на проявата. Както обикновено, фестивалът се проведе под патронажа на вицепрезидента на Република България Ангел Марин и със съдействието на Българското национално радио, Българската национална телевизия, Телевизия bTV, Парламентарната комисия по култура, Министерство на културата – Национален център за музика и танц. 210–те танцьори и 6-те фолклорни ансамбъла от Турция, Румъния, Македония, Сърбия и България бяха посрещнати с голям интерес от многобройната публика, както по време на пъстрото дефиле из алеите на курорта, така и в съботната вечер на гала-концерта в пикник “Орехите”. Химнът на фестивала “Лале ли си, зюмбюл ли си”, изпълнен от Галина Дормушлийска, просълзи мнозина. С прекрасната добруджанска песен Славеят на Добруджа откри първото фестивално издание през далечната 1996 г. Певицата, която от години живее в Холандия, завърши наскоро успешното си турне в България със своя уникален холандски хор за български народни песни “Чубрица”. Неслучайно гала-концертът на “Добруджа пее и танцува” започна с ансамбъл “Добруджанче” – Силистра и завърши с ансамбъл “Добруджа” – Добрич, а между тях се вписаха вдъхновените изпълнения на ансамбъл “Бисер” от гр. Кичево, Македония, ансамбъл “Бал-гьоч” (”Балкански изселник”) от гр. Инегел, Турция, ансамбъл “Джидо” от гр. Бечей, Сърбия и ансамбъл “Босилче” от гр. Търговище, Румъния. Накрая участници и зрители се включиха в традиционната кулминация на фестивала – преливащото от веселие общо хоро. До патрона на фестивала Ангел Марин избързаха да се хванат хореографът на ансамбъл “Добруджанче” Йордан Филипов и ръководителката на детския ансамбъл “Босилче” Михаела Туфеану. Сред ВИП-личностите на фестивала бяха още генералният директор на БНР Поля Станчева, министърът на държавната администрация Николай Василев, вицеконсулът в Генералното консулство на Украйна във Варна Васил Кирилич, Райна Николова от СЕМ, Ангел Маринков от Държавната агенция за българите в чужбина, проф. д-р Анна Недялкова – ректор на ВСУ “Черноризец Храбър”, проф. Хачо Бояджиев и др. Наред с генералните спонсори - фирма “Планекс” и ВСУ “Черноризец Храбър”, тазгодишното издание на “Добруджа пее и танцува” подкрепиха финансово и фирмите “Меком” - Силистра, “Феста”, “Домейн Бояр”, “Винпром” - Търговище, както и общините Каварна, Силистра, Добрич, Балчик, Шабла и Шумен. Нов момент за “Добруджа пее и танцува” внесе международната конференция на тема “Форми и приоритети за съхранението на националното фолклорно наследство в Балканския регион”, на която академик Николай Кауфман от Института по фолклор към БАН представи най-новото си научно изследване на тема “Еврейската песен и балканският градски песенен фолклор”, а Мария Туфеану направи интересна видеопрезентация на съхранените в румънския град Търговище български обичаи Лазаровден, Тодоровден и Еньовден. Михаела Дешлиу – председател на българската общност “Братство” в Румъния се справи блестящо с превода на научното съобщение, но Михаела обеща, че за следващия фестивал ще подобри значително българския си език, за да представи сама новите си етномузиколожки проучвания. От впечатляващата лекция на проф. Димитрина Кауфман на тема “Балканското народно многогласие” разбрахме, че фолклорният многоглас се развива предимно на географски принцип, който следва планинските вериги и слиза в равнините като единоглас. При това вековната балканска традиция се влияе единствено от по-добрите творчески образци и никога от държавното или политическо устройство. В този смисъл Балканският регион остава на международната фолклорна карта като място на синхрон между различията, които подкрепят и утвърждават единната музикална култура на общността. Интересното наблюдение провокира паралелни разсъждения за бъдещето на балканските страни в контекста на глобализиращия се свят. Наистина беше впечатляващо да се види как Горан Думанович, Божко Тренески или Сейвие Озкан - ръководителите на фолклорните ансамбли от Сърбия, Македония и Турция, или пък проф. Петър Ангелов – ръководител на Ансамбъла за народни песни и танци “Варна” и консултант на фестивала, разпознаваха и подхващаха обсъжданите мелодии - понякога с еднакъв, понякога с различен или най-неочакван аранжимент, но така или иначе едни и същи мелодии. Ето как международната конференция на фолклорния фестивал “Добруджа пее и танцува” допълни онзи нашумял филм на Адела Пеева “Чия е тази песен?” със своя отговор: “Балканска!”