Празници / фестивали
Сливен празнува Деня на народните будители
1 ноември - Ден на народните будители
◊ ПРАЗНИКЪТ
Далечната 1909 г. се свързва с порива за честване за пръв път в Пловдив делото на народните будители. Пътят за утвърждаването на 1 ноември като всенароден празник минава през отрицание и спадове: от указа на монарха Борис III (1923 г.), през забраната при комунистическия режим, и възстановяването му от Народното събрание (1992 г.).
В един от възрожденските центрове на страната - Сливен, поставил „началата” и напредъка в много сфери от стопанския и духовен живот на България, се утвърждава традиция за отбелязването му. През миналата година градът бе център на тридневни национални чествания на деятелите и самопожертвователността им за словото, книжовността и национално-освободителните борби. Чрез изработения от учениците, по инициатива на учители от Хуманитарната гимназия в Сливен, диск за живота на будителите, се разширява, чрез слово и звук, знанието у младите хора за дейността и приносите на видни български възрожденци.
◊ ПРАЗНИЧНАТА ПРОГРАМА
В града под Сините скали започнаха проявите, организирани от община Сливен, Светата Сливенска митрополия, Регионалния инспекторат към МОН, Сдружение „Мати Болгария” и културни организации. Те бяха открити с празничния концерт на хор „Добри Чинтулов” във фоайето на Общината, където беше награден ученикът от Хуманитарната гимназия Мартин Димитров (XII клас) за есето си на тема: „125 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия” (от участие в Националния ученически конкурс). През настоящата година тържествата се успоредяват във времето и с юбилейните прояви на 1 ноември, организирани по случай 150 години Народно читалище „Зора” и 155-тата годишнина от съществуването на най-старото книжовно светилище в Сливен – библиотека „Зора”. Юбилейното честване е организирано от Общината и културния институт, чието начало се свързва с 1860 година и създаването на книжовната сбирка.
В Деня на будителите ще бъде отслужена панихида и почетена паметта на сливенци с приноси в развитието и духовния живот на града - с полагане на венци и цветя на гробовете им: на народния поет и будител на народната свяст даскал Добри Чинтулов, проф. Димитър Табаков, кмета Илия Арнаудов, на учителите Мишо Тодоров, Илия Цеков, Иван Апостолов и др. Чрез общоградското поклонение потомците ще сведат чела пред паметника на войводата Хаджи Димитър и плеадата родолюбци. От носителите на наградата „Аргира Жечкова” (на името на учителка-възрожденка, допринесла за девическото образование в града) и от ръководителката на РИ на МОН Бисерка Василева ще бъдат отправени приветствия към учащите се и дейците на образованието и културата.
Плод на общия проект, осъществен от ОНЧ „Зора” и спомоществователството на Сливенската културно-просветна дружба „Д-р Иван Селимински”, е поставената плоча в памет на сливенския композитор, диригент и читалищен деятел Мишо Тодоров, дал приноса си за личностното и музикално изграждане на поколения сливенци. Експонираната във фоайето на Драматичния театър „Стефан Киров” изложба под наслов „Архивни документи из 150–годишната история на читалището” възкресява дирята през годините в утвърждаването му като хранителница на ценни книги, документи и духовната памет на града и България.
На сцената на ДТ „Стефан Киров” за гражданите и гостите ще бъде представен концерт-спектакъл под наслов: „От кога се е „Зора” зазорила: Сливен по-мъдър е с дух защитен...” Празничната проява е под режисурата на Николай Априлов и в нея ще вземат участие оперните солисти Елена Баръмова (сопран) и Даниела Дякова (мецосопран); изявени сливенски формации, като смесеният хор “Добри Чинтулов” с диригент маестро Методи Григоров, възпитаниците на Обединената школа по изкуствата „Мишо Тодоров”, Ансамбълът за народни песни и танци – Сливен (с художествен ръководител Тодор Кръстев), актьори от Драматичния театър и др.
Далечната 1909 г. се свързва с порива за честване за пръв път в Пловдив делото на народните будители. Пътят за утвърждаването на 1 ноември като всенароден празник минава през отрицание и спадове: от указа на монарха Борис III (1923 г.), през забраната при комунистическия режим, и възстановяването му от Народното събрание (1992 г.).
В един от възрожденските центрове на страната - Сливен, поставил „началата” и напредъка в много сфери от стопанския и духовен живот на България, се утвърждава традиция за отбелязването му. През миналата година градът бе център на тридневни национални чествания на деятелите и самопожертвователността им за словото, книжовността и национално-освободителните борби. Чрез изработения от учениците, по инициатива на учители от Хуманитарната гимназия в Сливен, диск за живота на будителите, се разширява, чрез слово и звук, знанието у младите хора за дейността и приносите на видни български възрожденци.
◊ ПРАЗНИЧНАТА ПРОГРАМА
В града под Сините скали започнаха проявите, организирани от община Сливен, Светата Сливенска митрополия, Регионалния инспекторат към МОН, Сдружение „Мати Болгария” и културни организации. Те бяха открити с празничния концерт на хор „Добри Чинтулов” във фоайето на Общината, където беше награден ученикът от Хуманитарната гимназия Мартин Димитров (XII клас) за есето си на тема: „125 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия” (от участие в Националния ученически конкурс). През настоящата година тържествата се успоредяват във времето и с юбилейните прояви на 1 ноември, организирани по случай 150 години Народно читалище „Зора” и 155-тата годишнина от съществуването на най-старото книжовно светилище в Сливен – библиотека „Зора”. Юбилейното честване е организирано от Общината и културния институт, чието начало се свързва с 1860 година и създаването на книжовната сбирка.
В Деня на будителите ще бъде отслужена панихида и почетена паметта на сливенци с приноси в развитието и духовния живот на града - с полагане на венци и цветя на гробовете им: на народния поет и будител на народната свяст даскал Добри Чинтулов, проф. Димитър Табаков, кмета Илия Арнаудов, на учителите Мишо Тодоров, Илия Цеков, Иван Апостолов и др. Чрез общоградското поклонение потомците ще сведат чела пред паметника на войводата Хаджи Димитър и плеадата родолюбци. От носителите на наградата „Аргира Жечкова” (на името на учителка-възрожденка, допринесла за девическото образование в града) и от ръководителката на РИ на МОН Бисерка Василева ще бъдат отправени приветствия към учащите се и дейците на образованието и културата.
Плод на общия проект, осъществен от ОНЧ „Зора” и спомоществователството на Сливенската културно-просветна дружба „Д-р Иван Селимински”, е поставената плоча в памет на сливенския композитор, диригент и читалищен деятел Мишо Тодоров, дал приноса си за личностното и музикално изграждане на поколения сливенци. Експонираната във фоайето на Драматичния театър „Стефан Киров” изложба под наслов „Архивни документи из 150–годишната история на читалището” възкресява дирята през годините в утвърждаването му като хранителница на ценни книги, документи и духовната памет на града и България.
На сцената на ДТ „Стефан Киров” за гражданите и гостите ще бъде представен концерт-спектакъл под наслов: „От кога се е „Зора” зазорила: Сливен по-мъдър е с дух защитен...” Празничната проява е под режисурата на Николай Априлов и в нея ще вземат участие оперните солисти Елена Баръмова (сопран) и Даниела Дякова (мецосопран); изявени сливенски формации, като смесеният хор “Добри Чинтулов” с диригент маестро Методи Григоров, възпитаниците на Обединената школа по изкуствата „Мишо Тодоров”, Ансамбълът за народни песни и танци – Сливен (с художествен ръководител Тодор Кръстев), актьори от Драматичния театър и др.
Автор:
Иванка Денева
Публикация:
01.11.2010 г. 14:38
Етикети:
Посетено:
1927
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/11/news/11047-sliven-praznuva-denya-na-narodnite-buditeli