"in memoriam" - новини с този етикет

"Светостта на болката" - 20-години от кончината на Николай Колев-Поета

"Той изразяваше фанатичната вяра в магическата сила на поезията

Книгата с лирика "Светостта на болката" излиза по повод 20-годишнината от кончината на Николай Колев-Поета. Вижда бял свят благодарение усилията на Людмила Тодорова, дъщеря на поета, на безвъзмездния труд на редактора - Свежа Дачева, и с помощта на дарения и моралната подкрепа на още неколцина души, сред които Христо Христов, първи братовчед на Поета и проф. Пенка Радева, съпруга на акад. Иван Радев - за запазения архив на творчеството на поета, събиран през годините. 

Николай Ангелов Колев-Поета е роден на 19 септември 1943 г. в село Добромирка, Габровска област. Средното си образование получава в Първа гимназия "Св. св. Кирил и Методий",  В.Търново. Завършва Българска филология във Великотърновския университет. Още като студент се изявява като надарен поет, участва в рецитали.

Както въодушевено си спомня Генчо Витанов: "Първа аудитория беше наистина духовен Ренесанс, ние прокарвахме пътя на нещо ново и затова се вслушвахме и вглеждахме внимателно един в друг, очакващи изненадата на откритието – кой е между нас Поетът?

И на подиума излизаше Николай Колев - бай Чон, не знам защо го наричахме така. Едър, силен, с права, отметната на една страна черна коса - и започваше с бавен глас да рецитира своите звучни, отмерени, с класическа яснота и категоричност стихове. Изпращахме го с френетични овации. Той изразяваше фанатичната вяра в магическата сила на поезията. За Николай Колев-Поета тя беше всичко – светая светих, мисия, призвание, живот..."

И както изяснява Божидар Божилов в предговора "Пътуване в неизвестното" към стихосбирката "Една усмивка ми е столица" (НМ,С.,1967):

"Поет не е този, който пише стихове. Десетки хиляди са тези, които пишат стихове. По-важното е да ги живееш, да бъдеш поет в отношението си към света. Аз познавам поети, които не са написали нито едно стихотворение, а всеки ще се съгласи, че автори на десетки томове с рими и ритми понякога не са поети".

Из книгата:

МЕЧТА                    

Словото ми – пролет скрита.
Някога ще блесне тя.
И ще ослепи очите 
с хармонична красота.

Чакам взривното начало.
Утешава ме това.
Ново слънце ще запаля.
После ... Сам ще се взривя.

ХИПОТЕЗА             

След като веднъж съм се родил,
знам, че винаги ще съществувам,
че ще бъда, след като съм бил,
че във времената ще пътувам.

Няма нищо страшно във смъртта
и напразно живият се плаши.
Мъките – деца са на плътта,
без която всичко става наше.

Среща с творчеството на Николай Колев-Поета - на 26  септември от 18 часа в галерия "Борис Денев - Велико Търново.

Събитието е част от програмата на АРТ ЛЯТО - Велико Търново