Георги Кулов е археолог, краевед, журналист и автор, чиито книги и съставителска работа са трайно свързани с историята, хората и многообразието на Източните Родопи. В навечерието на празника на Кърджали разговаряме с него за книгите като памет, за историите, които още чакат да бъдат разказани, за мостовете на комшулука и за онова, което градът трябва да съхрани за следващите поколения.
- Когато днес подредите издадените си книги една до друга, виждате ли в тях последователност, която не сте планирали предварително, но която с времето се е оформила като един по-голям разказ?
– Книгите, които написах и сборниците, които съставих не целят някаква тематична последователност. Като цяло обаче те рисуват пъстрата картина на етническите и религиозни общности в Източните Родопи. Те взаимно се допълват. Те обобщават дългогодишната ми работа като археолог, краевед и журналист. Сборниците са венеца на дългогодишни усилия на мен и много краеведи и учени от региона и страната. Те надграждат писаните от мен книги. Разбира се, аз участвам със свои статии в сборниците, които са плод на съвременните ми изследвания.
- При подготовката на книгите Ви вероятно са останали документи, свидетелства и човешки истории, които по различни причини не са намерили място в окончателните варианти на изданията. Кои от тях Ви се струват най-важни днес?
– Мисля, че при работа по книгите и сборниците съм използвал в максимална степен достъпната ми документална база. Все още чака обобщение написаното от мен като журналист. Работя тази професия през смутните години на преходаа и съм свидетел на трансформацията на Кърджали от „Бастиона на Доган“ в „Столица на толерантността“. Иска ми се тези процеси да бъдат обобщени и поднесени на широката читателска аудитория извън Източните Родопи.
- Случвало ли се е първоначалната Ви представа за дадена книга да се промени съществено в процеса на проучването – документ или свидетелство да Ви принуди да пренаредите замисъла си?
– Не. Преди да седна да пиша книга или да правя сборник, нахвърлям примерното съдържание. Работя по него, така че изненади няма. Случва се обаче да пренаредя главите в различна от първоначално набелязаната последователност. Мисля, че такъв работен процес е нормален.
- „Българската дъга на исляма“ поставя началото на важна линия – когато се връщате към това издание след годините, кои негови части бихте прочели по различен начин?
– „Българската дъга на исляма“ е книга за българите-мохамедани или както е прието днес да се определят в научната литература, като българи мюсюлмани. Тя отразява опитите да бъде формиран т.нар. помашки етнос и нещо още по-опасно-помашка нация. За съжаление процесите в тази насока напреднаха. Все повече българо-мохамедани се самоопределят като „етноса“. Това е плод на външно влияние. За съжаление българската държава не намери адекватно противодействие на тези процеси. Опитите на родолюбивата организация „Дружба Родина“ се оказаха без сериозна поддръжка и тя де факто прекрати съществуването си. Съвременните политици неглижират процеса. Тези съвременни тенденции бих описал и добавил в едно допълнено издание на книгата.
- При „Хора на истината“ водещи са конкретните човешки съдби – коя е онази история, която най-много Ви свързва с тази книга?
– Книгата „Хора на истината“ е посветена на алианската общност в Източните Родопи. Алевизмът е направление в исляма, което ортодоксалните сунити определят като секта. Алевитите са известни със своята толерантност. Религиозните им вярвания намират паралели в християнството. Това ги прави добре приети от мнозинството в страната. Кърджалийско е средище на алевизма за България. Тук са едни от най-влиятелните личности на алевизма. Описах историята на Садула Хайрола, един истински човек на истината. Той даде и заглавието на книгата.
- Заглавието „Мостът“ носи силен образ още преди читателят да е отворил книгата. Построихме ли нашите мостове?
– „Мостът“ е книга за възникването и битуването на сунитската общност в Източните Родопи. В генезиса й тясно са преплетени български и турски етнически компоненти. Затова съвсем естествено в съжителството на християни и мюсюлмани през вековете се прехвърля мост на комшулука. Той се изразява в съвместното почитане на празниците. Доскоро българите даваха яйца и козунаци по Великден на своите съседи турци, а обратно мюсюлманите даряваха мекици и баклава на християните по време на байрамите. Отчуждението и миграцията напоследък повлияха тази вековна практика. Отчуждението и политическото противопоставяне, насаждано от партийните функционери през последните няколко години, за съжаление горят тези мостове на комшулука. Аз съм песимист за бъдещето.
- „Мостът“ има и издание на турски език. Как се променя животът на една книга, когато тя премине в друг език?
– Мои приятели турци харесаха книгата и препоръчаха тя да бъде преведена и разпространена в Турция. С финансовата подкрепа на предприемача Себахатин Гьогче и собственикът на търновското издателство „Фабер“ Нейко Генчев книгата бе преведена. Посрещна се много добре сред изселниците ни в Република Турция. Бе представена на голяма международна среща на ротарианци от България, Турция и Гърция в Одрин. „Мостът“ и заложената идея за комшулук достигнаха до повече хора благодарение на превода на турски. Турските читатели бяха поласкани от вниманието.
- При съставянето на „Кърджали на историческата карта“ как определяхте кои събития, личности и свидетелства трябва непременно да присъстват, когато историята на един град неизбежно е много по-голяма от обема на една книга?
– Сборникът „Кърджали на историческата карта“ е най-пълното издание за историята на Кърджали и Източните Родопи след незаслужено забравената книга на краеведа Борис Дерибеев „Ахрида“. Първоначалният замисъл бе в хронологичен порядък да бъдат представени важни моменти от историята на региона, станали обект на изследване на учени и краеведи. Взехме под внимание и това, че 22 неправителствени организации и институции подкрепиха изданието и отчасти участваха във финансирането му. Това е без аналог в страната. Дългогодишният председател на организацията на евреите „Шалом“ в България, покойният Максим Бенвенисти оцени високо изданието и посочи, че то е пример за уважение към отделните етнически общности в страната. Бенвенисти бе категоричен, че такова издание трябва да има във всеки областен център в България.
- „Българският ислям“ е сборник, в който съставителят трябва да събере различни автори и изследователски позиции. Кое беше най-трудното при изграждането на вътрешната логика на толкова обемно издание?
– „Българският ислям“ е сборник, който цели да разкрие историята на тази световна религия в нашата страна. Той е замислен като българска книга за българите. Факт е, че голяма част от сънародниците ни изповядват исляма. Факт е, че техните религиозни предпочитания заслужават уважение. Книгата бе подкрепена от Министерството на културата. Зад нея застана и Главно мюфтийство, като тогавашният главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджъ даде водещата статия за сборника. Включиха се и много учени, което направи изданието ценено от широк кръг читатели.
- Имате ли вече събрани материали за следваща книга и какво трябва да се случи, за да почувствате, че един натрупан архив е готов да се превърне в книга?
– Вече посочих, че имам богат архив от статии като журналист. Мечтата ми е, ако ми остане време да опиша усилията за толерантно съжителство в условията за прехода в Източните Родопи. Кърджали се превърна във витрина на Българския етнически модел. Този модел заслужава мултиплициране. От него могат от него да се поучат съвремените политици от Западните Балкани например.
Иска ми се също да издам документи и статии за една позабравена неправителствена организация – Федерация „Справедливост“ – България. Тя имаше важна роля в отстояването на правата на българските мюсюлмани по време на преговорния процес на страната ни за влизане в Европейския съюз. Работил съм дълги години с нея.
- В навечерието на 21 октомври, ако трябва да разкажете историята на Кърджали не чрез официална хроника, а чрез една от книгите си, коя бихте поставили в ръцете на човек, който тепърва иска да опознае града, и защо?
– Бих поставил в ръцете на непредубедения читател сборника „Кърджали на историческата карта“. Той е плод на хора от различни етноси и конфесии, хора с различни политически предпочитания и житейски опит. Той е една цветна палитра на живота и миналото на Източните Родопи и на Кърджали.
- Кои малко известни страници от миналото на Кърджали според Вас заслужават именно около празника на града да бъдат припомнени отново?
– Все още не среща нужната популярност изследването на дългогодишния директор на Държавен архив в Кърджали за бойната дружба между българи и турци в Родопите и Западна Тракия. Книгата е в книжарниците, но според мен, обективната оценка на големия ѝ принос тепърва предстои.
- Празникът на един град е и момент за определена равносметка за неговата памет. Има ли архив, личност, събитие или място в Кърджали, което все още чака своята книга?
– Мисля, че е много важно да се обработи и издаде архивът на покойния Кръстител на Родопите отец Боян Саръев. Неговото патриотично дело за приобщаването на българите мохамедани е епохално. За съжаление бързо го позабравихме. А не трябва. Той е символ на патриотизма.
- Ако бъде подготвено специално издание, посветено на Кърджали за бъдещите поколения, какви документи, фотографии и човешки свидетелства бихте настоявали непременно да бъдат съхранени в него?
– Вече посочих, че Кърджали се нуждае от преосмислянето на последните десетилетия на прехода. Включително и на управлението на дългогодишния кмет доц. д-р Хасан Азис. Кърджали наистина се превърна в Столица на толерантността на Балканите.
- Каква книга за Кърджали все още липсва – книга, която Вие самият бихте искали да прочетете, независимо кой ще бъде нейният автор?
– Мисля, че днес има много млади хора, които имат желание да съхранят традициите на комшулука. Те са както от българския, така и от турския етнос. Тяхна е думата каква нова книга да очакваме за Кърджали. Техният поглед е много важен. Те са бъдещето ни.
- Ако вместо традиционно празнично пожелание трябва да оставите на кърджалийци едно кратко послание като автор на книги за този край, какво бихте искали да им кажете на 21 октомври?
– Мисля, че думата, която трябва да звучи най-често в Деня на Кърджали, е „единство“!
