Нека започнем интервюто от спомените ти за самото начало - кога се появиха твоите първи картини, след които се замисли сериозно да тръгнеш по пътя си на художник? Какви бяха те?
Първите ми опити като художник започнаха абсолютно изненадващо и за самия мен. Изживях личен катарзис на около 20, след който получих дълбок импулс към живописта. Започнах да рисувам директно с маслени бои, да се уча, да чета, да ходя по изложби и въпреки това първите 2-3 години не съм си и помислял, че някой ден ще излагам моите произведения и че те ще се продават. Правех го за себе си, беше много лично изследване и откривателство. В един момент осъзнах, че дали да се занимавам с рисуване не стои като въпрос – вътрешното решение вече се беше случило.
Струва ми се, че сме изпаднали в перманентна криза на хуманното, на какво отдаваш това? Спасяват ли те творчеството ти от негативните събития?
Зависи какво влагаме в думата хуманно. Човешкото не е в криза, напротив – прекалено много и на всичко гледаме от човешка перспектива и все по-малко от духовна и божествена. В този смисъл духовното е в криза, не хуманното. Изкуството е духовна територия, а в кулминацията си е Боговдъхновено. Така че – да, творчеството ме спасява – но не от негативните събития (които са неизбежни), а от тривиалния им прочит.
Често в картините ти има библейски и митологични мотиви, с какво те привличат те? Какви възможности за изразяване ти дават?
Тези мотиви не ги търсих нарочно, те започнаха да се появяват спонтанно на платната и на мен ми стана интересно да ги изследвам. Мисля, че рано или късно всеки творец стига до тях, ако търси надълбоко, защото те са архетипи, кодовете на дедите ни и дълбокото несъзнавано. Тези мотиви са историята на човешкия род и съшо така историята на всеки един. Кодове на надежда, молитва, Любов, предателство, покаяние се проявяват в символни знаци ,във визуални образи и на мен ми е много интересно да ги изследвам!
Ако могат творбите ти да лекуват, какво би искал да излекуват в хората край теб?
Отчаянието, злобата, страха, повърхностното възприятие и най-вече егоизма. Въпреки това съм напълно наясно, че лечител в този свят е само Бог!
Освен художник ти си и музикант, къде в теб се пресичат тези две Вселени?
Ами аз дори не ги разделям, за да кажа къде се пресичат. Не вярвам в множественото число на думата талант. Всеки има някакво количество талант, а той се изразява свободно в рисуване, музика, поезия, танц и т.н. Живописта и музиката в мен се допълват и си подават парчета от пъзела една на друга.
Какво за теб е Крапец и какво ще продължава да бъде?
Свобода, море и безброй звезди.
Ти си от артистите, които умеят да създават приятелска среда около себе си, вярваш ли в приятелството между хората със сходно светоусещане?
Разбира се! За мен тази среда е извор на вдъхновение и обновление. Винаги съм ценял приятелите, с които споделяме емоции, визии, творчество. Социалните мрежи ни отдалечиха, с идеята да ни свържат, което е големият им куриоз... Но истинското споделяне и обмен се случват само на живо!
След този въпрос няма как да не те попитам как съдбата ви събра с художника и музикант Росен Марковски? Какво крепи дългодишното ви приятелство? Продължавате ли да се изненадвате?
С Росен съдбата ме срещна, когато осезаемо имах нужда от учител и ментор в живописта. Той наистина стана такъв за мен, но за щастие се превърнахме и в големи приятели. Запознахме се в Пловдив на Нощта на галериите през 2009-та и прекарахме следващото денонощие в разпалени разговори за художници, картини, музеи, находки от битаците и какво ли още не, усещайки, че говорим на един език! Това приятелство с годините прерастна в сътрудничество, множество общи изложби и пърформанси, музикална група с неиздаден все още албум и много, много истории. На първо място го крепи уважението и колегиалността, и симпатията, и общия език наистина!
Нека поговорим и за новата ти изложба „Остров”, как се роди идеята за нея?
Идеята за изложбата Остров се роди по време на летните ни пътувания разбира се, но на вътрешен план, още преди да видя конкретни природни места и величествени гледки, в мен зрееше идеята, че всеки човек е остров!
Опираме се на бреговете си.
Отглеждаме фауната си.
Копаем дъната си за ресурси.
Никой не знае за другия.
Но всички сме в един Океан!
Много хора в последсвие ме питаха кой е островът, който рисувам.
Но той не е географско място - а духовно.
Онази вътрешна територия, която обграждаме , обживяваме и заселваме с всичко любимо и ценно за нас, “поливаме” и се грижим да израсте и даде плод! Там живеят нашите добродетели, но и нашите страхове и надежди, там покълват мислите ни и намеренията ни за бъдещето, там избухват и вулканите на скритите ни емоции…
Рисуването и музиката ли са твоите лични острови? В какви моменти и състояния на духа отскачаш до тях?
Да. Рисуването, Музиката, Поезията са моите острови и до тях стигам с лодките на Вярата, Надеждата и Любовта. Предпочитам да съм островитянин и да живея в този архипелаг, но все пак ми се налага да отскачам и до континента...
И в тази твоя изложба има картини в които магарето е главен герой, как започна тази твоя любов към магаретата? На какво за теб са символ те?
Магаренцето ми стана любим символ в пейзажа още от летата на Крапец, където винаги на фона на морето седеше сивото магаре Давид. А може би още от детството ми, когато прекарвах летните ваканции на село при баба и дядо и хълмовете бяха осеяни с тях. В последствие от образ се превърна в главен герой в картините ми, хората започнаха да ме разпознават с тях и се превърнах шеговито в художник – магарист!
С какво те привлича Art Gallery 158, като пространство в което представяш творбите си?
Арт Галерия 158 е прекрасно изложбено пространство в сърцето на стара София, с което вече изградихме трайно приятелство и сътрудничество. Привлече ме най-вече с безупречния си професионализъм и внимание към детайла, перфектно осветление и озвучение и най-вече топло и приятелско отношение към артистите и публиката.
След „Остров” накъде?
Навътре в морето...
…
Николай Димчевски – Ника е роден през 1983 г. в Русе. Своите търсения в живописта той развива от 2005 г., като в основата стои стремежът му да пресъздава общочовешки послания. Поради тази причина някои определят автора като хуманист. Николай Димчевски е основател на международния пленер ''Крапец – лято''. Има реализирани над 20 изложби, негови картини са притежание на частни колекции в България, Франция, Германия, Румъния, Гърция, Норвегия, Русия, САЩ. Освен във визуалните изкуства той участва и в музикални проекти
