"Музика" - новини с този етикет

- Какви спомени пазите от детството си в Петрич и Благоевград?

– От Петрич нямам спомени. Там само съм се родила. Защото по това време баща ми Златко Коцев, като създател и първи главен художествен ръководител на ансамбъл „Пирин“, е бил командирован за една година с новосформирания ансамбъл да репетират в читалището в Петрич, тъй като в Благоевград още е нямало читалище. След това сме се преместили в Благоевград, където сме живели до 7. клас.

- Всяко дете се опитва да пее, но при Вас то е част от жизнения Ви път. Кога това бе осъзнато при Вас? 

– Първоначално не беше осъзнато. Просто исках да пея и се записвах във всеки хор, в който можех. Най-напред в хора на училището, после в хора на Пионерския дом в града, после бях поканена и в хора на друго училище, така че ходех да пея в три хора едновременно. Едва след завършването на университета осъзнах, че това е, което най-много искам да правя в живота.

- Какво Ви накара да изберете езикова гимназия – дали това беше личен порив, или родителите повлияват на Вашето решение?

– Не, не! Родителите ми дори нямаха представа. Повлия ми моята първа приятелка, която искаше да кандидатства в езикова гимназия в София, а аз реших да я придружа, а защо пък да не кандидатствам и аз?!? Бях отличничка в училище и без някаква специална подготовка се явих и бях приета. (Тогава нямаше тази практика да се ходи на частни уроци! Знаехме това, което сме научили в часовете.) Така следващите пет години прекарах в Немската езикова гимназия в София, която ми даде много и като обучение, и като възпитание. И естествено, отново пеех в хора на гимназията! 

- Лайпциг е място, което е свързано с Вашето обучение. Какво запазихте от този период?

– Най-прекрасни спомени!!! Специалността ми беше Културознание, а втората ми специалност – музикознание (заради която трябваше отново да започна да свиря на пиано, което бях прекъснала в гимназията). Самото обучение беше много интересно – Теория на културата, История на изкуството, Естетика, Етика, Психология и др. Но все пак най-ярките ми спомени са свързани отново с музиката. Най-напред се записах в Университетския хор, който беше специализиран в изпълнение на произведения на Й. С. Бах. Поне два пъти в годината (за Великден и за Коледа) изпълнявахме „Матеус пасион“, „Йоханес пасион“ и други произведения със симфоничен оркестър и известни оперни солисти и то не къде да е, а в черквата Томаскирхе, където Бах е прекарал почти целия си живот. Това беше невероятно и незабравимо преживяване! Освен това в Университета съществуваше така наречения „Ансамбъл за солидарност“ (тогава бяхме солидарни с Чили, с Виетнам, с Палестина, с Южна Африка…) Това беше сборен състав от студенти от 11 националности, които пееха и танцуваха. Аз веднага създадох българска певческа група, с която станахме 12-ия член в този ансамбъл. С него изнасяхме много концерти из цялото ГДР, включително и участвахме в радио и телевизионни предавания. Беше много емоционално!

- Обучението Ви в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София е част от изграждането Ви като утвърден изпълнители и като артист. Тази българска школа не е ли в основата на бъдещото Ви успешно развитие? 

– Магистратурата ми в Музикалната академия ми даде основание да работя и като вокален педагог. Иначе като певица никой никога не ми е искал диплома.

- Имената на Вашите албуми „Водопад“, „Милиони мигове“, „Песен от сълза“ сякаш отразяват Вашата вътрешна чувствителност?

– Да, много от песните ми възпяват теми, от които се вълнувам. Аз не пея само за любовта между мъжа и жената. Вълнуват ме и други общочовешки теми – темата за мира в света, темата за семейството, за децата, за красотата на природата… Песните ми са най-разнообразни. И наистина отразяват моята вътрешна чувствителност.

- Преподаването е трудно начинание – изморява ли Ви или по-скоро дава Ви една друга възможност?

– Да, преподаването е деликатна дейност, която изисква индивидуален подход към всеки ученик. Понякога е наистина уморително. Най-вече поради това, че отнема много от времето, което иначе бих използвала за самоподготовката ми като изпълнител. Обаче пък ми дава много искрена обич от страна на учениците и голяма гордост от техните успехи по сцените. Някои от тях избраха професионалния път на музиката и вече дори са известни имена.

- Доброто и това, което вършим, е смисълът в човешкия живот – къде откривате този смисъл днес?

– Основният смисъл според мен е да даряваме любов – на най-близките ни, на семейството, на приятелите, на учениците, на колегите, на съседите, на хората изобщо. Да помогнем на когото можем с каквото можем и да направим всичко по силите си за опазване на природата и на мира в света. Аз го правя с малки благотворителни жестове (които не оповестявам), а се надявам и моите песни да правят живота на хората по-красив.

- Къде намирате спокойствие от битовите неуредици и от онзи свят на злоба и завист?

– Наистина в наше време има много „хейтъри“ – и в социалните мрежи, и в живота. А не бива така, защото те много вредят, най-вече на самите себе си. Аз се научих да ги игнорирам. А намирам спокойствие в най-тесния ми семеен кръг и в музиката.

- Най-съкровените спомени кътаме дълбоко в себе си. Вие с какво ги свързвате?

– Най-съкровените ми спомени са свързани с раждането на дъщеря ми Таня, както и от сцените у нас и по света. Затова в току що излезлия ми нов двоен албум The Best поместих снимки от най-щастливите ми моменти по сцените – от концерта ми в Зала „България“, от „Златния Орфей“, от срещата ми с „Бони М“, от юбилейните ми концерти… Имам наистина много прекрасни спомени!

- Защо често се препъваме по пътя напред ние българите?

– Защото в гена ни май е заложено голямо количество завист и тарикатлък. Последното обикновено повечето българи го смятат за голямо геройство. 

- Всеки има определени желания, дори смели мечти. Накъде са насочени сега те при Вас?

– Моите желания отново са свързани с музиката. След издаването през 2025 г. на албума ми The Best и след преиздаването на коледния ми албум „Вечните коледни песни на български език“ (по мои текстове), сега се насочвам към издаването на албум с нови песни. Събрала съм вече седем нови неиздавани творби, ще добавя още няколко и ще ги издам. Радвам се и на предстоящите участия и концерти за Коледа.

- Какво загубихме през тези години на постоянни промени?

– Страхувам се, че голяма част от младото поколение загуби представа за това кое е Добро и кое е Зло, кое е Красиво и кое е Грозно, кое е Правилно и кое – не. Образованието и възпитанието вече не са на онова високо ниво, което познавахме в миналото. Голяма роля за това изигра и чалгата, която опустоши няколко поколения. Много жалко!

- Безспорно изкуството и културата определят нашата идентичност. Защо по-често я оставяме безпризорна в нашето битие?

– Защото битието определя съзнанието. Ако в живота се борим за оцеляване, то няма да ни е до култура и изкуство. Добре, че българинът е жилав и талантлив, та изкуството оцелява ВЪПРЕКИ всички спънки и проблеми, с цената на много лишения и жертви. 

- Годините само част от разделяне на времето на периоди, но ние сме свикнали да се надяваме и да си пожелаваме нещо добро. Какво бихте им пожелали за следващата 2026 година?

– Първо искам Новата 2026 г. да бъде мирна! Мир по света и мир за България! 

На всички хора пожелавам смели мечти и реализация. За себе си и семейството ми – най-вече здраве!

Румяна Коцева (Румяна Златкова Коцева-Апостолова) е българска поп и джаз певица с повече от 40 години на сцената и вокален педагог. Дъщеря е на известния български диригент, композитор и музикант Златко Коцев, основател и първи Главен художествен ръководител на Ансамбъл „Пирин“.

Родена е на 7 декември 1954 г. в град Петрич. Израства в Благоевград. От четвърти клас започва да пее в училищния хор на местното III Основно училище, а от шести клас – и в Градския пионерски хор. През 1973 г. завършва с отличие Немската гимназия в София, където през всичките години пее в хора на гимназията.

Магистър по поп и джаз пеене на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в София. Преди това е завършила „Културознание и музикознание“ в Лайпцигския университет, Германия. Била е солистка на Ансамбъла на Строителните войски в продължение на 15 години, награждавана многократно за постигнати успехи. Носител на „Дамски кръст“ на Министерството на отбраната. Има повече от 3000 концерта в страната и по света, многобройни участия в радио и телевизионни програми, издадени 9 албума с песни, един от които – по собствени текстове. Участник и лауреат на международни фестивали, между които Сопот (Полша), Росток (Германия), „Златният Орфей“, „Бургас и морето“.

През последните години се занимава активно и с преподавателска дейност, като създава собствен клас по поп и джаз пеене. Усилията ѝ са насочени към опазване наследството в българската поп музика чрез проекта за поредица от ученически концерти „Българските евъргрийни“, като автор на идеята, основен реализатор и продуцент. Тези концерти се провеждат от 2012 до 2016 г. на сцената на Летния театър в Борисовата градина в София, разделени по десетилетия, а след това – като сборни концерти, които се провеждат ежегодно и до днес.  През 2019 г. Румяна Коцева започва и реализира нов проект с участието на деца и младежи от цялата страна – Фестивалът „Евъргрийн Фест София“, на който тя е основател и директор. През 2025 г. се проведе неговото седмо издание.