"Изложба" - новини с този етикет

-Наскоро премина изложбата ти „Графично в Графично”, разкажи ми повече за този твой проект?

-На пръв поглед може да изглежда, че съм се придържал към някаква строго определена  концепция, но всъщност нещата са случиха доста по спонтанно, а  предложението за изложба дойде от самата галерия. През тази година имах предимно ангажименти и участия в изложби с Асоциация арт наив България в Рим, София, Пловдив и Варна и затова с удоволствие приех идеята да представя  експозиция с последните си абстрактни работи в галерия Графично. Това, което обединява тези работи, беше по-сдържания колорит и доминиращата ахроматичност, без да е резултат от някаква самоцел, разбира се. Просто белези, които са се фиксирали в светоусещането и търсенето ми през един период от време. Отделно от това, една от работите ми се казва Графично. И така се получи едно интересно словосъчетание, изпълнено със съдържание, което послужи за надслов на изложбата.

-Кога рисуваш картини с по-сдържан колорит? Би ли нарекъл тази липса на цветова бъбривост вид мълчание? В кои периоди ти се мълчи чрез творбите ти?

-Може да се използват всякакви метафори. Всичко е въпрос на вътрешни импулси, интуитивни прозрения или спонтанно хрумване, различно е... Но никога не съм се придържал към определени тенденции или някакъв тип преднамерена  актуалност. За мен е важно да чувам вътрешния си глас, а когато го чуя, да го последвам. Дори понякога пътя до удовлетворението да е дълъг и мъчителен, това своеобразно пътешествие, все пак те обогатява. Ако ми се прави нещо по вглъбено и лирично ставам по-пестелив и обран, ако ми се рисува с богат колорит, не се притеснявам да го направя и посягам към "епикурейския компас". Всичко е като една спирала по която се движиш, докато преоткриваш тайните и чудесата на света, а впечатленията от това, намират своята интимна форма в изкуството. Но вече на новото ниво или стъпало от тази спирала, в което откритие и преоткриване се събират, като проекция на миналото в настоящето, което гледа напред.

-Какви предимства ти дава графичността с нейната специфична оголеност, може би по-ясно и категорично заявяване на позициите?

-Дава дълбочина, предразполага към вглъбяване, а може и да те натъжи. Но вкуса не е горчив, защото предлага съкровени естетически хоризонти.

-Нека се върнем за малко в миналото - как се е гледало на абстракционистите в тоталитарните времена? Бил ли е абстракционизмът своеобразно убежище за творците?

-Както иносказателната форма в литературата е проява на апостроф към властта, така и абстракцията е пристан на свобода, а  като такава, убежище за свободомислещите и инакомислещите, различните.В някакъв смисъл тя е противоположност на явната и сервилна агитация. Днес при нас промените настъпват, но бавно, връзките с онова минало се късат, но са жилави, с една дума, трансформациите в тази област са неизбежни, но бавни. Както го правим с всичко останало...За мен, въпреки, че има такива индикации, все още текат инерционни процеси и предстои пренареждане на йерархиите и ценностите, на целия разказ за българското изкуство. Вероятно това ще стане, когато се появат нови, съвсем млади хора, граждани на света, които ще направят това пренареждане и оценка обективно и  абсолютно необременено. Тогава вероятно ще се подложат на преоценка едни, които са конюнктурно преекспонирани, а ще се осветят други, незаслужено загърбени...Това ще е бавен и труден процес, който ще среща съпротива, но вярвам, че предстои...

-Кои са големите български художници абстракционисти, чийто почерк е повлиял върху формирането на твоята стилистика? Би ли казал, че в абстракното ни изкуство има приемственост?

-Ще бъда съвсем откровен. Има много художници от различен произход, които  харесвам и не изключвам индиректно да са ми повлияли, но аз съвсем съзнателно избягвам прякото подражание и следване. Това, което се опитвам да правя е да обсервирам своето собствено развитие и да оставя естествените процеси, които настъпват с времето и опита да водят духа ми. В този смисъл нямам учители или ментори, защото винаги съм смятал, че ако се прекалява систематично с това, рискуваш  да загубиш себе си. А за мен, собствения глас в тази полифония е най-важен. Другото е риск да загубиш време и енергия, да се обезличиш. 

-Столичната галерия А cube с годините се оформи като пристан за абстракционизма и минимализма, липсват ли повече такива пространства в София и страната?

-Колкото повече, толкова повече, казва Пух и нямам аргумент срещу това. Но, в същото време не мога да не отбележа, че в София има доста артистични пространства, постоянно се появяват и нови, което е прекрасно. В Пловдив мисля, че  положението е подобно, но за другите градове нямам толкова преки наблюдения. A cube e от любимите ми софийски галерии по много причини. Там все още се работи без предубеждения и други подобни особености на  типичните нашенски мейнстрийм отношения, като всичко това е заменено с  професионализъм и безпристрастна естетическа селекция. Главната заслуга за това е разбира се на галериста Енил Енчев. А с времето, се изгради и общество от колеги и приятели покрай тази галерия. Международният конкурс, който се организира  там в края на всяка година е абсолютно анонимен и обективен и затова аз с удоволствие участвам редовно. Последният път спечелих втора награда и тази на колегите участници, заради което предстои да  направя самостоятелна изложба в галерията. Но този път искам да е нещо ново и съвсем различно от всичко, което съм правил досега, стига да го измисля, разбира се.... Когато съм готов с идеята и изпълнението, ще го представя, вероятно догодина, но не искам да форсирам събитията, а всичко да си ферментира на спокойствие...

-Щем не щем заживяхме в епохата на AI, има ли място изкуственият интелект в живописта? Какво бъдеще предвиждаш на AI?

-Изкуственият интелект очевидно има голямо бъдеще в много сфери, в това число и в изкуството, но не мисля, че точно живописта ще се повлияе от него в голяма степен. Може и да не съм прав, но иновациите родени в човешкото въображение и материализирани със средствата на живописта са доста диференцирани от иновациите в технологиите, поне засега. В този смисъл изкуствен и изкуство не се припокриват съвсем... 

-Иска ми се да завършим разговора ни с мисълта:"Не спирай да започваш!". Каква е тайната да не се уморяваш от постоянните начала?

-Дано не звучи пресилено, но това е твърдо мое убеждение, фундаментално важно за същността на хомо сапиенс изобщо...Струва ми се, че и друг път съм имал възможност да го кажа, но начинът ми на работа е такъв, че да не ограничава спонтанните импулси, от които се ражда една работа. Нахвърлям едни бои на платното и след първоначалната активност започвам да следвам серпентините на тяхната структура. Ако не съм удовлетворен, променям всичко генерално. Не спирам да мисля трескаво и да опитвам. Обичам и да рискувам, а понякога съжалявам за това. Изобщо цялата емоционално палитра може да премине през мен, докато работя. А когато процесите на платното се случват без предварителен план, импровизацията е на сто процента.. Възможността да импровизирам ми носи удовлетворение, но и енергия, мотивация  да продължавам. Когато процеса на работа е жив и динамичен, а финалния резултат от работата - неизвестен до самия край е интересно и вълнуващо и за този, който го прави. Накратко казано, да ти бъде интересно, докато работиш и да ти носи удовлетворение, след като приключиш...

…