МОЖЕ ЛИ ВРЕМЕТО ДА БЪДЕ ЛИТЕРАТУРЕН КРИТИК?
Тома Бинчев някога изказва предположението, че пет или шест години след смъртта на един писател времето вече е започнало да произнася своята присъда за него. Дали книгите му ще продължат да бъдат четени? Дали думите му ще намерят нови събеседници?
На 22 октомври 2026 г., тринадесет години след смъртта му, препълнената конферентна зала „Акад. Константин Петканов“ на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ в Бургас даде своя отговор.
Паметната вечер „Върху челото на лятото - същия знак: животът е хубав!“ събра приятели, колеги, ученици, литературоведи, музиканти и деца по повод 80-годишнината от рождението на поета, детски писател, журналист и издател. Организатори бяха Сдружение „Бургаска писателска общност“, Община Бургас, Регионалната библиотека и семейството на поета. Събитието беше част от Есенните литературни празници и своеобразно продължение на поредицата от инициативи организирани по повод юбилея на автора.
Водещата Елка Василева представи Тома Бинчев чрез лични спомени. Сподели, че няма брат, но винаги е чувствала Томи като свой брат. Говори за морето в стиховете му, за детските книги и за човека зад поезията.
„Петрарка на морето“
Още през 1980 г. в списание „Пламък“ литературният критик Димитър Танев поставя въпроса дали Тома Бинчев ще бъде сред факлоносците на българската поезия.
Десетилетия по-късно отговорът се съдържа не само в книгите, но и в паметта на съвременниците, в песните, които децата продължават да пеят.
Литературният критик Катя Зографова от Националния литературен музей, където двамата са били колеги, сподели:
„Аз много обичам Тома Бинчев. Той беше 10 години уредник в Яворовия музей. Харесах неговия минималистичен тон. Сякаш иска да изрече морето в едно изречение.“
Зографова припомни, че преди години го е нарекла „Петрарка на морето“, и открои свободата като определяща черта на неговата личност и творчество. Тя говори за независимите му житейски позиции, за „Свободни сонети“, за мястото му сред големите български маринисти и за убеждението си, че негови стихотворения заслужават място във всяка представителна антология на поезията за морето.
За нея Бинчев остава жив в българската култура.
Четвъртъците, които останаха завинаги
Един от най-вълнуващите моменти беше разказът на Мария Иванова, участничка в литературния клуб на Тома Бинчев. Тя избра да говори не за поета, а за човека.
Върна времето към четвъртъците в Бургас, когато младите автори са бързали от училище да отидат направо на срещите в седем вечерта. Разговаряли са за литература, философия и живота. Тома ги учел да бъдат приятели, а не съперници, да мислят свободно.
Мария Иванова сподели, че когато се е наложило поетът да напусне Бургас и замине за София, раздялата е била много тежка.
Години по-късно, развълнувана до сълзи, Мария Иванова каза: „Тома отново ни събра.“ И завърши: „И е жив.“
За своя учител говори и Марияна Вангелова. Сред присъстващите бяха Евгений Апостолов и Мария Ценова - също участници в литературния клуб.
Детството - другото море на Тома Бинчев
Тома Бинчев е автор на над двадесет книги за деца, сред които „Кит немит“, „Пеперудочудо“, „Гъбки без зъбки“, „Кокошка с брошка“, „Жадни рибки“ и „Слънчогледова къща“. Негови стихове присъстват в буквари и читанки, превръщат се в песни и остават в паметта на поколения.
По време на вечерта актьорът Стилиян Томов, студент в Театрален колеж „Любен Гройс“, рецитира стихотворения на Бинчев.
Особено живо присъствие имаха децата. Христея и Изабел Иванови Янкови от вокална група „Усмивка“ към ОУ „Любен Каравелов“ в Бургас, с ръководител Диди Генчева, изпълниха песента „Водолаз“ по текст на Тома Бинчев, музика и аранжимент на Георги Джилянов. Двете момичета представиха песента с танц, превръщайки стихотворението в малък музикално-сценичен разказ.
В залата беше и най-малката от трите сестри. Докато очакваше изпълнението на каките си, тя разлистваше „Книга за БУКВИТЕ“ и „Слънчогледова къща“.
Тази непринудена сцена събра няколко поколения читатели - възрастните, които помнят поета, децата, които пеят неговите стихове, и най-малките, които тепърва откриват книгите му.
ГЛАСОВЕ НА ПАМЕТТА
Вечерта прозвучаха и записи на Българското национално радио.
Композиторът Вячеслав Кушев припомня съвместната им работа върху песните „Мое детство“ и „Морски рефрен“, както и конкурса „Сладкопойна чучулига“.
Художничката Маглена Константинова говори за способността на поета да се „детинява“, а Лили Качова - за неговата чувствителност към езика и разликите между думи като „загубен“ и „изгубен“.
В спомена на Катя Томова прозвучава определението на проф. Михаил Неделчев за характерния за Бинчев „оптимистичен скептицизъм“.
Приятелят му Петър Сяров го описва така:
„Висок, фин, артистичен, рязък, мислещ, изненадващ.“
Той припомня и как двамата гледали в студентската му квартира първата телевизионна изява на група „Тоника“, в която участвала сестрата на поета Анастасия Бинчева.
Поетът Едуард Берберян изпрати размисъл за времето, което оставя творбите сами да свидетелстват за своя автор:
„Сега творбите му се защитават сами.“
Берберян сравнява словесния свят на Бинчев с гостоприемен дом от образи, в който читателят влиза като в свой. „И вече не ти се излиза.“
ПРИЗНАНИЕ ЗА ПОЕТА
Поздравителни адреси за юбилея изпратиха президентът Илияна Йотова, министърът на културата Евтим Милошев, кметът на София Васил Терзиев, Съюзът на българските писатели и Съюзът на свободните писатели.
Заместник-кметът на Бургас и поет Диана Саватева прочете две кратки стихотворения на Тома Бинчев и сподели, че има негови книги в личната си библиотека. Тя изрази надежда творчеството му да има „смислено и красиво продължение“.
Поздравителният адрес от кмета на Бургас Димитър Николов беше връчен на съпругата на поета – Светла Бинчева.
Приятелят на Тома Бинчев - поетът Иван Цанев се включи с писемно специално послание:
„Едва сега до мен достигна добрата новина за предложението за учредяване на конкурс на името на Тома Бинчев и ме облъхна радост!“
Той приветства инициативата и поздрави Община Бургас за подкрепата, като изрази надежда наследството на Бинчев да продължи да вдъхновява младите автори.
ОТ ПАМЕТТА КЪМ БЪДЕЩЕТО
Семейство Бинчеви заедно със Сдружение „Бургаска писателска общност“ подготви последното от поредицата събития по повод юбилея за 80 годишнината от рождението на Тома Бинчев.
Най-важната новина от вечерта в Бургас обаче е свързана с бъдещето. Зам.-кмет обяви официално постъпилото пред Комисията по култура към Общински съвет идея и предложение от Бургаската писателска общност да бъде учреден конкурс за детска книга на името на Тома Бинчев.
Предложението е първото издание да се проведе през 2027 г., а след това конкурсът да бъде двугодишен, в рамките на Есенните литературни празници. Предвиждат се две категории - детска поезия и детска проза, с награда от 2000 евро, скулптура и грамота във всяка.
„Ще предложим това събитие в бюджета за култура за Община Бургас за следващата година.„ - каза г-жа Саватева.
СВЕТЛИНАТА, КОЯТО ОСТАВА
Тома Бинчев е роден на 22 август 1946 г. в Бургас. Завършва българска филология и философия в Софийския университет. Работи като журналист, редактор и музеен специалист, а през 1997 г. основава издателство „Август“.
Автор е на шест поетически книги за възрастни - „Думите“, „Открито море“, „Часът“, „Свободни сонети“, „Морето в синьо“ и „Морето“, както и на над двадесет книги за деца. През 2008 г. става първият носител на Националната литературна награда „Христо Фотев“ за „Морето“. Почетен гражданин е на Бургас от 2006 г.
Но една литературна биография не може да се побере само в дати, заглавия и отличия.
Тя продължава в онова, което хората разказват един на друг. В начина, по който един учител остава в паметта на своите ученици. В думите, които някой е произнесъл преди десетилетия и които още ни помагат да разбираме света.
И в песента на две деца, които никога не са познавали поета, но вече познават неговите стихове.
Защото истинският факлоносец не е онзи, когото осветяват прожекторите на неговото време. Той е онзи, чиято светлина остава, когато прожекторите угаснат.
И някъде между морето, детството и думите продължава да свети знакът, който Тома Бинчев остави върху челото на лятото:
ЖИВОТЪТ Е ХУБАВ!
© Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", Дом на писателя - Бургас и Р. Иванова
