"Валерия Минева" - новини с този етикет

 За първи път в България!
 Вдъхновена от истинския криминален случай на „Канибала от Ротенбург“.

 Какво се случва, когато гладът за близост няма граници?
 Къде свършва свободната воля и откъде започва престъплението?

 

    „69“ от Игор Бауерзима - гладът като метафора на съвременната самота.

Разпитът за едно престъпление се превръща в морална дилема: докъде се простира правото на човек да разполага със собствения си живот и с този на другия.

    Пиесата, озаглавена иронично „69“, е вдъхновена от реален случай в Германия - известен като „Ротенбургския канибал“. Той публикува обява в интернет, в която търси човек, желаещ доброволно да бъде убит и изяден, и намира такъв. Случаят става медийна сензация и шокира с това, че актът е извършен по взаимно съгласие, което поставя въпроси за границите на морала, свободната воля и закона.

    Криминалната пънк драма „69“ среща две противоположности - Мъжът и Жената, които споделят не само своето чувство за самота и глада си за близост, но и потиснатите инстинкти, които цивилизацията принуждава човека да укротява. Единият - обвит в закон, ред и дълг; другият - анархист по душа, който създава собствени правила и търси границата между свободата и престъплението. Те спорят за смисъла на живота и смъртта, къде свършва свободата и от къде започва престъплението, къде свършва любовта и от къде започва самоунищожението. Вплетени в тази игра-лов, почти ритуална, лицата и самоличностите им се сменят, свалят маските на общественото приличие, а жертвата и палачът-хищник се сливат в еднакво безсмислие до пълното /само/унищожение.

 

 05.12 (събота) от 19:00 ч.
 Сцена Дерида
 Билети онлайн: https://epaygo.bg/9516788255
 На място преди спектакъла (при останали налични)
 Местата са ограничени!

 

Режисьор: Дина Маркова
Превод: Гергана Димитрова
Сценография и костюми: Александра Попова
Видео среда и трейлър: Jeason Brad Lewis
Звукова среда: Дина Маркова и Jeason Brad Lewis
Участват: Валерия Минева и Владимир Ковачев

 

    „69“ е анатомия на дигиталната самота и на начина, по който хората търсят крайни преживявания, за да почувстват реалност в свят на симулации. Под повърхността на социалните норми, под маските на морала, закона и религията клокочи неизживяната природа - животинската, инстинктивната същност, търсеща проявление. Подмяната на тази същност по необходимост е актуален процес в днешния реален/виртуален свят, който, доведен в крайност, може да отключи такива радикални явления като канибализма, но и всяко насилие и като цяло престъпност.

    „69“ е пиеса за властта в любовта и за моралните граници на съгласието - разрез на съвременния човек - гладен за допир, чийто протест към света може да превърне смъртта в осъзнат избор.