Последни новини

На 4 ноември 2026 г. в Художествена галерия „Светлин Русев“ в Плевен беше представена новата сатирична книга на Добрина Симова „Корени във въздуха“. Литературната среща се състоя по покана на Международното творческо сдружение „Сцена на духовността“, а творчеството на авторката беше представено от поетесата Валентина Атанасова.

Изданието събира епиграми, афоризми и сатирични стихотворения, чрез които Добрина Симова изразява своето отношение към обществените противоречия, политическото лицемерие, човешките слабости и нравствените изпитания на съвремието. В тази книга иронията не е само литературен похват, а начин да бъдат назовани истини, които често остават премълчани.

Зад привидната лекота на сатиричното слово стоят въпроси, които засягат всеки от нас – за паметта и забравата, за достойнството и примирението, за подмяната на ценностите и за отговорността към поколенията, на които предстои да живеят в обществото, което създаваме днес.

Рецензентът на книгата проф. д.н. Венелин Терзиев разглежда произведенията на Добрина Симова като своеобразен разговор с читателя, който продължава и след последната страница.

В своя отзив той пише: „Текстовете, които тази нощ бяха при мен, не са от онези с твърде голяма сложност на своята конструкция или с претруфеност на своята изразност, а такива, които създават усещането на един разговор, който не свършва и не свършва. Разговорът е почтително откровен, та дори и прям. Тъжност и радостност са вплетени в някакво лъкатушене на събраните мисли и чувства.“

Според него заглавието „Корени във въздуха“ носи смисъл, който надхвърля непосредственото сатирично внушение. То поставя въпроса за прекъснатите връзки с миналото и за опасността човекът да изгуби опорите на собственото си съществуване.

„Особена метафоричност е присъща на споделените текстове. Корените днес са във въздуха и са прекъснали връзката и са попаднали в своята несигурност на своето съществуване. Тази метафора преминава през книгата и постепенно придобива онзи по-широк смисъл, който търси своята нравствена, обществена и човешка измеримост.“

Проф. Терзиев обръща внимание и на обстоятелството, че книгата е посветена на внуците на авторката – Александър, Константин и Йоан. Това посвещение придава на сатиричните текстове още едно измерение – тревогата за наследството, което оставяме след себе си.

В рецензията си той подчертава: „Би било несправедливо „Корени във въздуха“ да се прочете само като политическа сатира. Зад политическото звучене стоят далеч по-важни въпроси за нашата примиреност, за изгубената ни способност да различаваме истинското от фалшивото, за това, че успехът на другия често поражда завист, вместо уважение, за доверието, приятелството, съвестта и благодарността.“

Другият рецензент на книгата – писателката и учител Надя Божидарова – поставя акцент върху гражданската позиция на Добрина Симова и безкомпромисния характер на нейното сатирично слово.

В рецензията си „Истината срещу фасадата: Дисекция на съвремието в „Корени във въздуха“ от Добрина Симова“ тя отбелязва:

„В своята книга „Корени във въздуха“ Добрина Симова се проявява не просто като творец, а като буден хроникьор и социален хирург на нашето съвремие.“

Надя Божидарова разглежда отделните цикли и произведения като последователно разобличаване на обществените недъзи, зад които стоят корупцията, политическото позьорство, зависимостите и подмяната на истинските човешки ценности.

Особено внимание тя отделя на нравствената позиция на авторката, намерила израз в епиграмата „Гордост“, както и на стихотворенията „Писмо до Апостола“, „Разделение на нацията“ и „Да се вземем в ръце!“. В тях критиката към настоящето постепенно преминава в размисъл за националната памет и необходимостта от общи усилия за промяна.

В заключението на своята рецензия Надя Божидарова е категорична:

„Корени във въздуха“ на Д.Симова е изключително смел, буден и пречистващ литературен акт. Нейните епиграми, афоризми и сатирични стихотворения не спестяват нищо- нито на управляващата олигархия, нито на заспалото общество.

Двете рецензии, макар и различни по своя подход, се срещат в разбирането, че „Корени във въздуха“ не е книга, която търси удобното одобрение на читателя. Тя предизвиква, поставя неудобни въпроси и настоява за нравствена чувствителност към случващото се около нас.

При проф. Терзиев на преден план излиза човешкото измерение на сатиричното слово, връзката между поколенията и необходимостта да съхраним своите корени. Надя Божидарова откроява гражданската непримиримост, социалната критика и смелостта на авторката да назовава обществените противоречия.

Общото между тези прочити е убеждението, че литературата не бива да остава безучастна към времето, в което се създава.

Книгата на Добрина Симова не завършва с отрицанието. Зад остротата на сатиричните внушения остава надеждата, че обществото може да преодолее своите разделения, че паметта може отново да се превърне в опора, а човешкото достойнство – в действителна ценност.

Именно тази надежда присъства и във финалното послание на проф. Терзиев към читателите:

„А на читателите пожелавам да не затварят тази книга с последната ѝ страница. Да продължат разговора с нея, със себе си и с времето, в което живеем. И най-вече - сред толкова много изгубени посоки да не забравят своите корени. Защото само когато знаем откъде идваме, можем да разберем накъде си струва да вървим.“

Представянето на „Корени във въздуха“ в Плевен е още един повод за разговор за мястото на сатиричната литература в съвременния обществен живот. Защото понякога именно усмивката, породена от една епиграма, ни изправя пред истини, които сериозното говорене предпочита да заобиколи.

А корените, за които пише Добрина Симова, остават не само образ от заглавието на нейната книга, но и въпрос към всеки от нас – какво сме съхранили, какво сме изгубили и какво ще оставим след себе си.