Последни новини

Нели Петрова Бънкова принадлежи към онова поколение български филолози, за които литературата не остава затворена между страниците на книгите. В професионалния и житейския ѝ път се срещат университетът, преподаването, пътуването, интересът към историята и любопитството към човека. Тъкмо това прави разказа за нея по-широк от обикновена биографична справка.

Тя е филолог-българист и преподавател по история на западноевропейската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Част от академичния ѝ път преминава и извън България – била е лектор в Хумболтовия университет в Берлин. В публично интервю от 2014 г. Бънкова е представена и като част от випуска 1959–1964 г. по българска филология на Софийския университет. Това е време, в което българската хуманитаристика живее със силното присъствие на големи преподавателски школи, с уважение към текста и с усещането, че филологията е не само професия, а култура на мисленето.

Нели Бънкова пътува много и превръща срещата с различни страни и хора в личен начин да опознава света. През 2017 г. в. „Дума“ я представя по повод своеобразна равносметка на пет десетилетия пътувания. Тези пътувания не изглеждат като туристическо отброяване на държави и градове. В разказите за нея по-важни са наблюдението, човешката среща и способността да се види онова, което обикновеният пътник често пропуска.

Особено място в житейския ѝ опит заема Израел. В тези години тя живее и работи там, като се докосва непосредствено до делника на хората и до съдбите на българи извън родината. От този опит идва и една друга перспектива към понятия като дом, чужбина, гурбет и завръщане – не отвън, а през преживяното.

Книгата ѝ „На гурбет в чужбина: време, нерви и пари“, издадена в София през 2001 г., носи още в заглавието си тази житейска конкретност. Тя подсказва интерес към цената на живота далеч от дома – цена, която не се измерва единствено с пари, а и с време, усилия, приспособяване, самота и човешка устойчивост.

Друг важен щрих в авторското ѝ присъствие е „Непомилваните“ – документална повест за Димитър Кантакузин на фона на трагичния за Балканите XV век. Изданието от 2019 г. е регистрирано в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Тук интересът на филолога се среща с историческата памет и с желанието миналото да бъде разказано през човешката съдба, а не само през хронологията на събитията.

Бънкова присъства и в литературноисторическата памет с текста „Симчо Исаков – един забравен поет“, включен в изданието „Симчо Исаков. Избрано“ от 2007 г. Самото заглавие подсказва една важна посока – връщането към автори, които времето е отместило от активното читателско внимание. Това е работа не просто с литературата, а и с паметта за литературата.

Сред книгите, носещи името ѝ, е и „Екстрасенси – къде и как да ги намерите“, което показва още една, различна посока на авторското ѝ любопитство. Погледнати заедно, заглавията ѝ трудно могат да бъдат поставени в една жанрова рамка. Общото между тях е по-скоро интересът към необикновената човешка история, към преживяното и към онези пространства, в които личната съдба се среща с времето.

Разговорът с Нели Бънкова може да тръгне от литературата, но естествено да стигне много по-далеч – до университета от младостта ѝ, до Берлин, Израел и пътищата по света; до цената на гурбета; до забравените имена в културната памет; до начина, по който човек гледа на България, след като дълго я е виждал и отдалеч. И може би най-интересният въпрос е какво остава непроменено у човека след толкова прочетени книги, срещнати хора и изминати пътища.

- Когато погледнете назад към годините в Софийския университет, кое е първото, което се връща – преподавателите, книгите, студентските приятелства или атмосферата на онова време?

- Софийският университет за мен не е само спомен, но и настояще и важен фактор в битието ми. Нямам предвид, че и сега посещавам събития там и че тази красива сграда беше мое работно място години наред, освен следването. От първия ден пристъпих прага му както се влиза в храм-с респект и благоговение, с очакване да почерпя там жадуваните от мен богатства - знанието и мъдростта. И да -с труд и амбиция придобих тези „съкровища“ и по-късно ги раздавах и на студентите си. Атмосферата на този комплекс заедно с Университетската библиотека: Присъствието на ярки личности като някои преподаватели от по-старото поколение, изобилието от книги на разположение, някои напредващи студенти, впоследствие сами научни работници и писатели, стилната архитектура на сградата и вътрешното обзавеждане или с една дума - духът на академизъм и премъдрост, които струят отвсякъде - това е бил и сега продължава да е Софийският университет - Алма Матер. Източник на духовност, извор на душевен подем и щастие за мен и даже дом, предоставящ ми интелектуален уют повече от други мои физически обиталища. Без тези ценности, които са мое неотнемаемо притежание и които този храм на познанието съгради у мен, аз нямаше да съм личността, която бях и още съм. Гордея се с постигнатото. Софийският университет е изворът на интелектуална радост за мен и духовното ми възвишение, на което стоя сега в своите 85 години.

- Вие сте избрали филологията и сте преподавали история на западноевропейската литература – какво Ви даде литературата?

- Програмата по антична и западноевропейска литература по време на следването ми беше много и умишлено „окастрена“, за да не се промъкват идеологически внушения отвъд „желязната завеса“. Лекциите и учебниците свършваха до Първата световна война и 20-я век фактически не се изучаваше. Затова, бидейки аспирантка по тази специалност, аз започнах едно подробно и разширено изучаване на пропуснатото и добре, че през 60-те и 70-те години някои догми и цензура паднаха, започна издаването на преводна литература на непревеждани или само частично представяни автори като например Томас Ман и така кръгозорът и на читатели, и на специалисти, се разшири неочаквано и благоприятно. Аз можех да придобия материал от изворите, (а не както се практикуваше преди от преразкази на съветски публикации) по избраната от мен тема за кандидатска (докторска) дисертация за немския исторически роман на автори като Фойхтвангер, Томас и Хайнрих Ман между двете войни. Като преподавателка в Софийския и Шуменския университети и в Държавния библиотекарски институт- сега УниБИТ- си позволих, без да чакам позволение, да разширя програмата с обхват до 50-те години на 20-я век, включително „заклеймявания модернизъм“, даже давах обзор върху литературата на САЩ след втората половина на 19 век. Четях в Народната библиотека от сутрин до вечер, заедно с група аспиранти, всички вдъхновени, щастливи и амбицирани да овладяваме всеки своята специалност до максимума. Така че литературата ме обогати с огромно количество знания, които трябваше да систематизирам и обмислям. А западноевропейската литература, заедно с развиващите се науки ,е същността на европейската цивилизация. Тя ми даде усещането, че съм гражданин на света, даже в онази епоха на "развития социализъм

- Кои книги промениха начина, по който гледате на човека и света?

- Толкова много книги съм прочела, започвайки от ранно детство и продължавам и до сега, че е трудно да посоча една-две, които са ми повлияли. Всички вкупом са допринасяли с по нещо за оформянето на характера ми, какъвто е от младите ми години и до сега. Не съм си променяла коренно начина, по който гледам на хората и света, а той е позитивен, градивен и доброжелателен.

- Преподавали сте в Софийския университет и сте били лектор в Хумболтовия университет в Берлин – как изглежда българската култура, когато трябва да я представяте извън България?

- Преподавайки български език в Хумболдт-университет- Берлин през 1973-1976 година, правех свои наблюдения и те показваха, че предимно посещаващите Българския културен център германци се интересуваха от българската литература. Там имаше и библиотека с книги както на български език, така и някои, преведени на немски. Моите студенти чистосърдечно ми признаваха, че ги интересува повече езика, за да посещават Черноморието и да общуват с българи, а не толкова литературата. Стараех се да компенсирам това безразличие с разкази  извън програмата за българската литература и култура. Това правеха успешно двамата видни българисти, преподаватели в Университета и преводачи от български Норберт Рандов и Карл Гутшмидт, за които българската литература беше призвание. Често бях канена да изнасям беседи в Българския културен център за български изтъкнати творци, някои от които присъстваха на тези срещи с публиката, например Вера Мутафчиева. Общо взето, в Източна Германия, където бях, обичаха по свой прагматичен начин България и народа ни, но от литературата ни се интересуваше само кръг интелектуалци, научни работници и свързани семейно с България.

- Какво помните от Берлин – не толкова като град, а като интелектуална среда и като човешко преживяване?

- Както вече споменах, общуването ми с българистите и преводачи от български на немски К. Гутшмидт и Н. Рандов - интелектуалци от висока класа и обичащи България като втора родина, беше истинско духовно обогатяване за мен От тях научих много неща. Имах и няколко приятелски семейства, у които гостувах, като Иванка Петкова-Шик и съпруга й Ханс Шик, научни работници в тяхната Академия на науките с дисертации и научни степени. Иванка е моя колежка от следването. Тя защити докторска тема за българските ДА-конструкции (на немски език). Бетина Херц, моя приятелка, произхождаща от известната фамилия Херц и тя горещо желаеше да овладее български и руски езици и вземаше уроци при мен. Силно въздействие ми оказваха посещенията в театъра на Брехт, където се играеха само негови пиеси, също в Операта, Острова на музеите (големите музеи се намираха в Източен Берлин). Посетих и един от концентрационните лагери в Ораниенбург - Заксенхаузен. Идваха ми много българи на гости и задължително ги водех в Сан Суси-приказните дворци на германските владетели. Така че помня Берлин не само като град, а като вместилище на история и богата култура. А общуването с хора - освен споменатите по-горе, беше винаги излъчване на вежливост, възпитание, битова култура на по-високо равнище, отколкото у нас. Имам и пазя само добри спомени, още повече, че синът ми е роден там в прочутата клиника "Шарите",така че и впечатленията ми от болничното обслужване също са много добри. И ето едно незабравимо преживяване: Пътувах със самолет от София до Берлин заедно със професор Петър Динеков, който отиваше на конгрес. Съпругът ми трябваше да остане в Пилзен, където работеше и не можеше да ме придружи, въпреки че бях в напреднала бременност. Проф. Динеков, доста възрастен тогава, настоятелно искаше да вземе и носи моята чанта, а тя беше почти празна и аз не му я давах. Той не се отказа и я взе от ръцете ми - това беше последното ми виждане с него....

- След толкова години в академичната общност как се промени според Вас отношението към четенето?

- Отношението към четенето през 21 век се промени коренно, в негативна посока. Читалните на големите библиотеки, някога пълни със студенти, аспиранти и научни работници, които поръчваха камари от книги, водеха си писмено бележки и така изработваха своите задания, сега са полупразни. Дипломни работи, магистърски тези, дисертации и прочее научни изследвания се изработват с извлечени от интернет материали по търсената тема и с помощта на изкуствен интелект. Това е реалността, връщане назад няма. Четенето на хартиен носител остана в 20-я век. Следя развитието на няколко млади хора и деца (мои внуци и тяхното обкръжение) и моите усилия да ги накарам да прочетат определена книга, остават напразни, уви...

- Четем ли днес по-различно, или просто живеем по-бързо?

- Да, четем по-различно от преди. Предимно по т.н. „диагонална система“ или дългите описания се прескачат. Търси се главно сюжетната нишка, по-бегло съдбата на героите и още по-съкратено - размишленията, философските разсъждения, вътрешните монолози. Публиката се насити и пресити от прийомите на модернизма и постмодернизма и търси нещо още по-различно, което още не се е зародило. Въобще, художествената литература е загубила много от очарованието си , да не говорим за т.н. „познавателно и възпитателно значение“. Повече се търси и чете историческа и мемоарна проза, приключенски наративи, биографии на известни личности. Живеем по-забързано и вечно нямаме време за нищо...